Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Л., 10.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 694
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 6165 от 10.06.2019 г. на Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, е наложено на Е.А.А. ***, административно наказание на основание чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят А., който чрез
процесуалния си представител адвокат С.Г. *** го е обжалвал, като
незаконосъобразно. В жалбата си изтъква, че не е извършил вмененото му
нарушение и изложеното в НП не отговаря на действителното фактическо положение.
Твърди, че измерванията не са извършени коректно, което е довело до неверни и
неточни изводи от страна на наказващия орган. Счита, че деянието не попада в
състава на посочената като нарушена норма от закона.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адвокат С.Г., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното
постановление. Подробно развива доводи в този смисъл като акцентира на
обстоятелството, че описаните в НП фактически констатации не са били доказани
по категоричен и несъмнен начин, а заключенията по назначените експертизи ги
опровергават. Счита, че везната, с която са били извършени замерванията на
осите на товарния автомобил е отговаряла на техническите изисквания и е била
калибрирана, но липсват безспорни доказателства, че е била разположена на
достатъчно равно място, за да няма съмнения относно коректността на замерените
стойности. Позовава се и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно
– лесотехническа експертиза, според която, с оглед превозваната дървесина, няма
как натоварването на осите да е било в описаните в НП стойности. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител в заседанието, на което е бил даден ход на
съдебните прения. В предходни съдебни заседания въззиваемата
страна се е представлявала от адвокат Ф.Ф. от ЛАК,
който оспорва жалбата, като неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Ф.М.П., Й.П.Й., от заключенията на вещите лица по назначените и
изслушани съдебни автотехническа и лесотехническа
експертизи, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 13.05.2019 г., жалбоподателят Е.А. управлявал МПС с две оси - товарен
автомобил марка „**********” с рег.№ ******. Движел се по път І-4, с посока на
движение гр.Велико Търново – гр.Ябланица. Превозвал дървени трупи за бичене.
Видно от превозните билети на л.142-145 дървесината била от вида бял бор с
получател „Б.Р.“ ООД – с.К., област Л.. Около 16.30 часа, на км 39-ти от пътя,
на 500 метра след намиращото се мостово съоръжение, жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на АПИ София – свидетелите Ф.П. и Й.Й..
В хода на проверката свидетелите констатирали, че
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „М.” бил с две оси. Било
измерено натоварването върху втората задвижваща единична ос на автомобила, като
това било извършено с техническо средство - електронна везна модел „PW-10” № К0200011. В следствие на така направените замервания на натоварването на втората единична задвижваща ос
на пътното превозно средство /л.21/ се констатирало, че натоварването върху нея
е 17.100 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.5 тона, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В тази връзка, разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №
11/2001 г. сочи, че при надвишаването на нормите по чл.7, пътното превозно
средство е тежко.
За така измерените при проверката параметри на ППС жалбоподателят А. не е представил на проверяващия служител
на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредбата.
Предвид на тези констатации, свидетелят Ф.П. съставил акт за установяване
на административно нарушение № 0006831/13.05.2019 г., в който приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, на
който акт като свидетел се подписал Й.Й..
По съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражения. Подписал го и получил
препис от него.
Няма данни по делото, че след съставянето на акта са били изпълнени
изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата и да е била заплатена дължимата пътна
такса.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил
писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.06.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 6165, в което били отразени направените и описани в
акта констатации при проверката. Наказващият орган приел, че жалбоподателят А.,
като водач на товарния автомобил е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по
реда на раздел IV от Наредбата и като не го е сторил е
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а"
от ЗП. Приел е също така и че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на
нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и поради тези
причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата
се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят Е.А. бил
санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП с глоба
в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие
за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна
страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от
Председателя на Управителния съвет на АПИ /заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. - л.25
и пълномощно на л.28/ и въз основа на акт съставен от надлежно овластено лице,
съгласно заповед № РД-11-1291/13.12.2018 г. на председателя на УС на АПИ /л.27/.
При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не
констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата
по издаването му или липса на задължителни реквизити, които да водят до отмяна
на постановлението на формално основание.
По факта на управлението
на товарния автомобил от жалбоподателя в посочените в НП ден и час, по
извършената проверка и техническата годност на използваното средство за
измерване на натоварването на осите, страните не спорят, а и безспорно от
ангажираните по делото доказателства се установява, че тези обстоятелства
коректно са отразени в обжалвания акт.
Спорен е въпросът
и в тази насока са основно доводите и възраженията на
жалбоподателя относно обстоятелството точно ли е било измерено натоварването върху 2-рата
единична задвижваща ос на товарния
автомобил
и във връзка с това доколко правилно
е била разположена използваната
електронна везна, с оглед инструкциите за работа с нея.
Съгласно приложените
по делото техническа
спецификация и инструкции за работа с електронна преносима везна „PW-10”, при
привеждането ѝ в работен режим тегловите
ѝ платформи следва да бъдат разположени върху рано, почистено от
нечистотии платно, като максималният надлъжен наклон на платното не бива да
надхвърля 2 %, а напречният такъв 3 %. За изясняване на тези обстоятелства, в
хода на съдебното следствие съдът е назначил съдебна автотехническа
експертиза, като определеното вещо лице Н.К. е посетил и точно локализирал
мястото, където е било осъществено замерването на осите на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил. Вещото лице е установило, че същото
представлява отбивка вдясно на пътното платно с
посока Варна – София, точно срещу километричния камък обозначаващ км 39 от
пътя. Отбивката имала трапецовидна форма, с дължина
40 м и ширина 3,5 метра. Вещото лице сочи, че е направил многократни замервания
в различни точки на надлъжния и напречния наклони на отбивката
и е установил, че надлъжният наклон варира от 1,8 % до 3 %, а напречния е в
границите от 2 % до 4 %. Изводите от тези констатации на експерта са, че на
въпросната отбивка има участъци, чиито надлъжни и
напречни наклони надхвърлят допустимите стойности по посочените по-горе
технически параметри на използваната електронна везна. Крайният извод, до който
е достигнал експерта е, че размерите на отбивката
позволяват да бъдат подбрани точки, които да се вместят в изискуемите параметри
на електронната везна, за да бъде коректно измерено теглото на съответното
транспортно средство.
От изисканите по делото превозни
билети /л.142-149/ и от заключението на вещото лице К.С. по назначената
съдебно-техническа /лесотехническа/ експертиза по писмени данни се установява,
че на датата 13.05.2019 г. жалбоподателят е превозвал дървесина по два превозни
билета - № 9936/00298/13.05.2019 г. и № 9936/00299/13.05.2019 година. Общото
количество превозвана дървесина по двата билета възлиза на 16,02 м3 (9,56 м3 по
първия билет и 6,46 м3 по втория). Изхождайки от времето на добиването на
дървесината, вида ѝ (бял бор) и утвърдените стандарти, експерта е дал
възможното тегло на дървесината в три варианта – сурова с обемно тегло 900 кг/1
пл.м3, 800 кг/1 пл.м3 отново в сурово състояние и 505 кг/1 пл.м3 за въздушно
сухо състояние. При тези стойности, дори и да се приеме, че дървесината по
двата превозни билета от 13.05.2019 г. е била натоварена на автомобила заедно,
то при тегло 900 кг за 1 пл.м3 общото тегло ще възлиза на 14.418 тона, 12.816
тона при 800 кг за 1 пл.м3 и 8.09 тона при въздушно сухо състояние от 505 кг за
1 пл.м3, т.е. все стойности, които са значително по-ниски от установеното тегло
от 17.100 тона при извършеното измерване с електронната везна.
Тези данни, съпоставени с установеното
от вещото лице по автотехническата експертиза относно
обстоятелството, че на отбивката, където е станало
замерването са налице участъци, които надхвърлят допустимите стойности за
максималните надлъжни и напречни наклони на платното, съответно 2 % и 3 %,
разколебават и опровергават посочената в НП като установена стойност от 17.100
тона натоварване на 2-рата единична задвижваща ос на товарния автомобил. Експерта
по лесотехническата експертиза е категоричен, че при количеството и вида на
превозваната дървесина по превозните билети, то товар от 17.100 тона е
невъзможно да бъде постигнат. Така установеното поставя под съмнение обстоятелството
дали точното място от пътната отбивка, където е
станало измерването е било правилно подбрано и съобразено с техническите
изисквания на електронната везна.
Независимо, че две от по-горе
установените възможни стойности на теглото на превозваната дървесина (14.418 и
12.816 тона) също надхвърлят допустимото максимално натоварване на ос от 11.5
тона, то това обстоятелство не позволява да се стигне до категоричния извод, че
с действията си по управлението на товарния автомобил жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка
с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Това е така по следните
съображения :
Неяснотите по отношение на
действителната стойност на натоварване на оста касаят и препятстват преценката
на съда относно правилното приложение на съответния материален закон, в
частност дали правилно нарушението е било квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, съответно приложимата санкционната
норма е по чл.53, ал.1, т.2 от същия или е следвало да се квалифицира по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като съответно приложимата санкционна норма е следвало да бъде
тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Такава преценка е необходима, тъй като разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни
и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДвП въвежда изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса
и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ.
Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е
приложим и относим нормативен акт и към двата закона
– ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл.1 от Наредбата. Същата дава и
дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно §1,
т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за размери, маса и
натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата.
На първо четене, така погледнато възниква извод, че за деяние с
фактическите характеристики като на тук обсъжданото е налице неяснота
разпоредбата на кой от двата закона е нарушена, съответно колизия между
приложимите санкционни норми. Внимателният им прочит обаче сочи, че нормите на
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП формират два отделни,
различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че
съставите се допълват от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001
г. на МРРБ, но пък последната съдържа две отделни хипотези. Първата е когато
движението се извършва без разрешително,
а втората, когато се извършва без
документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно
тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия
материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за
санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда разрешителен режим за
превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение на
тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа
посочен в чл.26, ал.3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е.
разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото
се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба № 11/2001 година.
Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/2001 г. от този
разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и
натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните в чл.14,
ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава
да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на
специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е
необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е натоварването на ос да не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
ІІ.
В обсъжданият казус максимално допустимото натоварване на втората
задвижваща единична ос на управляваното от жалбоподателя МПС е 11.5 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредбата. Елементарно математическо
изчисление показва, че 30 % от 11.5 тона е в размер на 3.45 тона. Съпоставени
тези стойности с посочените в НП за автомобила 17.100 тона показват, че превишението в натоварването върху оста в този случай е с
5.600 тона, т.е. извън позволените 30 % по чл.14, ал.3 от Наредбата. В такава
хипотеза, за да се движи превозното средство по републиканската пътна мрежа е
необходимо разрешение, издадено от
органите по чл.26, ал.3 от ЗП и при липсата на такова е осъществен състава по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във
връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ, съответно приложимата санкционната норма е по чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП. Иначе казано, ако се изхожда от посочената в НП стойност на
измереното натоварване от 17.100 тона, то правилно е бил приложен съответния
материален закон.
Но, както подробно се обсъди по-горе в изложението, от доказателствата по
делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че натоварването върху
задвижващата ос на автомобила е било коректно замерено и че 17.100 тона е била
действителната стойност. Вещото лице по изслушаната техническа (лесотехническа)
експертиза е дало три възможни стойности на тежестта на превозваната дървесина,
като е категоричен, че с оглед данните за количеството и вида ѝ няма как,
дори и при най-неблагоприятния вариант в сурово състояние, тежестта ѝ да
достига посочените в НП 17.100 тона. Горните изчисления, направени по отношения
на дадените от вещото лице възможни стойности на тежестта на дървесината
изглеждат по следния начин :
-
при 14.418 тона (изчислени в параметрите 900 кг за 1
пл.м3), разликата с допустимото максимално натоварване от 11.5 тона е 2.918
тона, т.е. превишението попада в рамките на 30 % по
чл.14, ал.3 от Наредбата.
-
При 12.816 тона (изчислени в параметрите 800 кг за 1
пл.м3), разликата с допустимото максимално натоварване от 11.5 тона е 1.316
тона, т.е. това превишение също попада в рамките на
30 % по чл.14, ал.3 от Наредбата.
Що се отнася до стойността от 8.09 тона (изчислени в параметрите 505 кг за
1 пл.м3 – суха дървесина), то тя попада в разрешеното по закон допустимо
максимално натоварване на ос от 11.5 тона и при това положение няма да е налице
извършено нарушение на който и да е от двата състава по ЗП и ЗДвП.
За превишение в тези граници (14.418 и 12.816
тона) на ППС се разрешава да се движи само
след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата и не е
необходимо да бъде издавано разрешително по чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от
Наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.35,
ал.1 от Наредба № 11/2001 г. също се визира разрешително или документ за платена такса, докато от своя страна чл.26, ал.2,
т.1, б.”а” от ЗП сочи само за разрешително за специално ползване на пътищата,
което не се издава за посочените в чл.14, ал.3 от Наредбата ППС. Аргумент в
този смисъл се извлича и от административнонаказателния
състав на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП (приложен в случая, макар и т.2 да не е
отразена в НП), който въвежда като съставомерни
елементи движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Конкретно
и ясно се сочи само разрешение, и
след като няма знак за равенство между разрешението и документа за платена
такса по чл.8, ал.7 от Наредбата, то се налага единствения извод, че в случаите
на движение на ППС без документ за платена такса, но в рамките на посочените и
установени при съответните измервания параметри по чл.14, ал.3 от Наредба №
11/2001 г. относно маса, натоварване на ос и габаритни размери, не е осъществен
състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и съответно не следва да се налага
санкция на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В случаи на установени стойности,
каквито са дадените от вещото лице, констатираното нарушение следва да се
квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а приложимата санкционна разпоредба
за него е тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав счита, че стойността на
измереното натоварване следва да е категорично установена, да не подлежи на
съмнение и да не се разколебава от доказателствата по делото именно поради
факта, че е от съществено значение относно преценката има ли извършено
нарушение, правилната му квалификация и приложимия материален закон. Това в
обсъждания казус не е налице, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано, съответно и незаконосъобразно издадено и
като такова следва да бъде отменено.
С оглед на този изход на делото
е безпредметно да се обсъжда
въпроса относно субективната страна на вмененото
на жалбоподателя нарушение.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, във връзка с
чл.84 от ЗАНН, следва да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” – София, представлявана
от Председателя на Управителния съвет, да заплати на Районен съд гр.Л. сумата 30,00
лева, представляваща изплатени пътни разноски на свидетел, а на жалбоподателя Е.А.А. сумата от 575,40 лева, представляваща направени по
делото разноски за експертизи и заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6165
от 10.06.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София, с което е наложено на Е.А.А. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София, представлявана от Председателя на
Управителния съвет, да заплати на Районен съд гр.Л., представляван от
административния ръководител – председател, сумата 30,00 /тридесет/ лева,
представляваща разноски за свидетел.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София, представлявана от Председателя на
Управителния съвет, да заплати на Е.А.А. ***, с
горните данни, сумата 575,40 /петстотин седемдесет и пет лв., 40 ст./ лева,
представляваща разноски по делото за експертизи и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :