Решение по дело №1309/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 13
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Мая Веселинова Нанкинска
Дело: 20213100601309
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно
наказателно дело № 20213100601309 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от частния
тъжител ВЛ. СТ. ВЛ. срещу Разпореждане № 3960/07.10.2021 г. по НЧХД № 3595/21 г. по
описа на ВРС, 6-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.
Атакуват се изводите на съда относно приетото, че частната тъжба е подадена извън
преклузивния шестмесечен срок, визиран в чл. 81, ал. 3 НПК, както и несъответстваща на
съдържанието по чл.81, ал.1 от НПК. Иска се отмяна на първоинстанционния акт и
продължаване на съдопроизводствените действия. В съдебно заседание процесуалният
представител на тъжителя поддържа жалбата на посочените в нея основания.
След като съобрази представените по делото доказателства и становищата на
страните по делото въззивният съд установи следното:
С цитирания акт първоинстанционният съдебен състав е прекратил наказателното
производство по делото с основанието по чл.24, ал.5, т. 2, вр.чл.81, ал.3 от НПК. За да
стигне до този извод, съдът е приел, че тъжбата от В. е подадена след изтичане на
преклузивния шестмесечен срок от узнаване на престъплението. За начален момент, в който
тъжителят е следвало да сезира първоинстанциония съд, е приета датата, на която е научил
за извършеното престъпление – 19.10.2020 г., т.е. датата, на която е тъжителя е научил за
подадената пред работодателя му жалба. ВРС алтернативно коментира, че дори и срокът за
подаване на частната тъжба да се счита за спазен /ако се приеме като начална дата датата на
1
отказа на ВРП да образува наказателно производство/, то неотговаряйки на изискванията за
съдържание по чл. 81, ал. 1 от НПК в преклузивния шестмесечен срок, частната тъжба
отново следва да се третира като просрочена.
Производството по НЧХД 3595/2021 г. по описа на Районен съд Варна, VI-ти
състав е образувано на 03.09.2021 г. по частна тъжба с вх. № 28713/02.09.2021 г. от В. Ст. В.
срещу Т. СТ. СТ. за деяние, квалифицирано по чл.147, ал.1 от НК, извършено на 16.10.2020
г., към която са приложени копия от постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 02.03.2021 г. по пр. пр. № 15018/2020 г. по описа на ВРП, сигнал с вх. №
ВН-1330/16.10.2020 г. до „ЕСО“ ЕАД; Протокол от „ЕСО“ ЕАД.
С Разпореждане от 08.09.2021 г. ВРС е дал на частния тъжител възможността в 7-
дневен срок от получаване на съобщението да отстрани посочените в съдебния акт
нередовности.
На 20.09.2021 г. частният тъжител е подал уточняваща молба, в която в отговор
на указанията на ВРС е конкретизирал дата и място на извършване на престъплението и
дата на узнаване за него.
С разпореждане на съдията-докладчик от 21.09.2021 г. е изискана пр. пр. №
15018/2020 г. по описа на ВРП, ведно с постановление на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство от 02.03.2021 г., като преписката е постъпила във ВРС на
28.09.2021 г.
След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е постановил
процесното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
3595/2021 г. по описа на ВРС, VI-ти състав.
Първоинстанционният съд е мотивирал прекратителното си разпореждане, като е
счел, че частната тъжба от 02.09.2021 г. е постъпила извън шестмесечния преклузивен срок
по чл.81, ал.3 от НПК, от който пострадалият е узнал за извършеното престъпление. Съдът е
приел, че тъжителят е узнал за извършеното престъпление на 19.10.2020 г., тъй като на тази
дата е сезирал ВРП със сигнал за извършено престъпление. Поради тази фактология, ВРС
намира, че преклузивният срок за подаване на частната тъжба пред съд изтичал на
19.04.2021г.
На следващо място е приел, че тъжителят неправилно е счел датата на получаване
на прокурорското постановление за начален момент на шестмесечния срок, тъй като този
акт на прокурора не е за спиране на вече образувано ДП, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от
НПК, каквато възможност давала чл. 81, ал. 3, пр. 2-ро НПК.
Според ВРС дори и възприемайки за начален момент на срока по чл.81, ал.3 от
2
НПК датата на узнаване за постановлението за отказ да се образува наказателното
производство – 04.03.2021 г., то отстраняването на допуснатите нередовности в частната
тъжба извън преклузивния шестмесечен срок е недопустимо и води до неспазване на срока.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на ВРС и намира, че срокът за
сезиране на районния съд e започнал да тече за частния тъжител от деня на узнаването за
прокурорското постановление за отказ от образуване на наказателното производство, а
именно от 04.03.2021г.
Текстът на чл.81, ал.3 от НПК не следва да се тълкува буквално и еднозначно и
срокът да се прилага от датата на узнаване за извършеното престъпление или само при
спряно образувано досъдебно производство. Поради неправилното тълкуване на
разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НПК ВРС е приел, че времето, през което прокуратурата се е
произнасяла по пр. преписка, се включва в шестмесечния срок, тъй като ДП не е образувано
и съответно преклузията е настъпила. Самият факт, че преписката е образувана, се цени като
надлежно сезиране и едва след получаване на отговор на въпроса относно това за какъв вид
престъпление са налични данни, се предполага узнаването на пострадалия и се поставя
началото на шестмесечния срок за защита на правата му. От гражданите не следва да се
очакват знания за характера на наказателното производство, което ще се образува за
твърдяното от тях престъпление. Достатъчно е навременно да бъде сезиран компетентен
орган, който може да прецени, дали се касае до престъпление от общ характер или такова,
преследвано по реда на частното обвинение. В случая със сигнал на тъжителя прокуратурата
е сезирана на 19.10.2020 г. и след като тя е преценила, че не са налице основания за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер е отказала
образуването на НП. От този момент за пострадалия започва да тече преклузивния
шестмесечен срок за образуване на наказателно дело от частен характер. Многократно
върховният съд е изразявал становището си по въпроса за началото на преклузивния по
чл.81, ал.3 от НПК срок. Съгласно върховната инстанция сезиращата частна тъжба следва да
бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прокурорски
акт, установяващ, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивния
шестмесечен срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от
частен характер, е не само деня на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на
последното произнасяне на прокурора, каквото е постановлението от 02.03.2021 г.
Последното следва да се приравни до постановлението за спиране на НП /когато такова вече
е образувано/, тъй като това е моментът, в който за тъжителя става ясно, че престъплението
е от частен характер, което се изяснява в рамките на прокурорската проверка. От там
3
нататък се дава възможност за реализация на правото за частно обвинение.
Според въззивния съд частната тъжба е редовна и съдържа всички факти и
обстоятелства, които са необходими за повдигане на обвинение за престъпление от частен
характер, на което сезираният съд следва да даде правораздавателен отговор. Изложеното
съдържание е достатъчно, за да се гарантира правото на защита на подведеното под
наказателна отговорност лице, да разбере точно в какво е обвинено, въз основа на какви
доказателства и да организира защитата си.
Поради горното настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на ВРС
следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 4, вр. чл. 335, ал. 2 от
НПК, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3960/07.10.2021 г. по НЧХД № 3595/2021 г. по описа
на Районен съд Варна, VI-ти състав.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствени действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4