РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. В. Търново, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КАНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ИЛИАН БЛАГОЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10065 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.К., в
качеството му на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, срещу
Решение №50/04.02.2021г. по НАХД №1832/2020г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление
№35-0000788/22.10.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на „Алекс ОК“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 10, § 2,
изр. първо от Регламент ЕО 561/06 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, на основание чл. 104 от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. Релевират се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по
същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – „Алекс ОК“ ЕООД от гр. В. Търново, редовно
призован, не е взел становище по делото.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №50/04.02.2021г. по НАХД №1832/2020г. състав
на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление
№35-0000788/22.10.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на „Алекс ОК“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 10, § 2,
изр. първо от Регламент ЕО 561/06 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, на основание чл. 104 от ЗАП е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв. За да
постанови този резултат съдът е приел, че са били допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изискуемите по закон реквизити
на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Посочено
е, че не е надлежно установено извършване на нарушението, за което е
санкциониран ответника по касация. Направен е окончателен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
При разглеждането да делото съдът правилно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен
анализ на събраните по делото доказателства. Било е установено при извършена
проверка от органите на касатора при превозвача „Алекс ОК“ ЕООД е констатирано,
че при извършването на обществен превоз на пътници водачът И.И.за времето от
05,33 часа до 21,35 часа на 08.11.2019г. не е ползвал непрекъсната дневна
почивка от поне 9 часа. Регистрираната дневна почивка съгласно ползваната от
водача дигитална карта е от 7,58 часа. Проверяващите органи са приели, че тези
обстоятелства водят до извод, че превозвачът не е оказал системен контрол върху
дейността на водача и по-конкретно върху ползването от негова страна на
намалена дневна почивка.
Така установеното е било отчетено от
административнонаказващият орган като нарушение на превозвача по чл. 10, § 2 от
Регламент ЕО 561/06, за което е ангажирана административнонаказателна
отговорност на превозвача по чл. 104, ал. 1 от ЗАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент ЕО
561/06 транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент – изр. първо и транспортното предприятие
надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на
спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, изр.
второ. От своя страна чл. 10, § 3 от същия регламент визира, че транспортното
предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори
ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или
трета страна. Видно е, че
разпоредбата на § 2 на чл. 10 от Регламент ЕО 561/06 съдържа две различни
хипотези, всяка от които съдържа препратка към други текстове от същия
регламент или от Регламент ЕИО 3821/85. Нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е конкретизирана разпоредбата
от Регламент ЕО 561/06 или от Регламент
ЕИО 3821/85, която не е спазена при организирана на работата на транспортното
предприятие/ответник по касация/, нито е посочено дали се касае за
липса/пропуски при организацията на работа от страна на работодателя/чл. 10, §
2, изр. първо/ или за липса на проведен инструктаж на водачите или респ.
неизвършване на проверки за спазване на този инструктаж/чл. 10, § 2, изр.
второ/. Конкретно установеното и описано като извършено деяние би осъществявало
състав на нарушение по чл. 10, § 2, вр. с чл. 8, § 6, изр. последно, вр. с § 3
на чл. 10 от Регламент ЕО 561/06, като обаче не е посочено отново при
описанието на нарушението дали се касае за липса на организация или неправеден
инструктаж.
Не могат да бъдат споделени направените в касационната
жалба възражения, че всяко неизпълнение на дадените с цитирания регламент
предписания от водач ангажира автоматично отговорността по посочения текст на
чл. 104 от ЗАП на превозвача работодател. Последователно в практиката си АСВТ
застъпва становището, че за бъде надлежно установено и доказано извършването на
нарушението във всеки конкретен случай следва да се установи начина на
организация на работа на водачите, проведените инструктажи и вътрешни правила,
както и да се отграничи доколко действията на водача са в изпълнение на
неправомерни заповеди, проява на самоинициатива при липса на подходящ текущ
контрол от работодателя или нарушение на трудовата дисциплина. Едва тогава би
могло убедително да се приеме извършване на нарушение от страна на превозвача.
Що се касае до непредставяне на доказателства за провеждане инструктажи на
водачи, то това твърдение се прави за пръв път пред касационната инстанция,
като не то е обосновало от фактическа страна изводите на наказващия орган. В представената
административнонаказателна преписка липсват данни такива документи да са били
изискани от проверяващите органи и да не са били представени в определения за
това срок.
Липсата на посочени обстоятелства, които да обосноват
отговорността на работодателя превозвач, когато се касае за действия, извършени
от негови служители, върху които да се упражнява контрол, води до недоказаност
на твърдението за извършване на нарушение.
Посочените пропуски са съществени, тъй като
представляват нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като от своя страна
водят или до неправилна квалификация на извършено нарушение или въобще до липса
на нарушение. Това е основание да се приема за незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление и същото да бъде отменено по реда на съдебния
контрол. Като е приел същото, въззивният съд правилно
е изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50/04.02.2021г. по НАХД
№1832/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
отменено Наказателно постановление №35-0000788/22.10.2020г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.