Р Е Ш Е Н И Е
Номер 171
29.07.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
на втори юли две хиляди
и двадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
гражданско дело
номер 1633 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата Н.И.Е., ****, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Струма“ №16 – адв. Светослава Наумова е предявила иск против ответника “Ес Ей Груп България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №30, вх.1, ап.А-03, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис 1 – адв. Ана Панайотова за обявяване за окончателен на сключен на 03.04.2013 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор 11538.502.176.2.3 - апартамент с площ от 65,73 кв.м., с административен адрес гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Свети Власий“, вила „Калабрия“, бл. Б, ет. 1, ап. Б6, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,59 кв.м.
Искът е предявен на 03.10.2019 г. пред РС – Несебър. Образувано е било гр. дело № 944/2019 г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на настоящата инстанция.
Ответникът е оспорил иска. Признал е, че цената по договора му е платена. Предявил е възражение, че искът е погасен по давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на предварителен договор от 03.04.2013 г. (л. 39-44) ответникът “Ес Ей Груп България” ООД се е задължил да изгради и прехвърли на ищцата Н.И.Е. описания по-горе жилищен имот срещу цената от 45800 евро, платима разсрочено. Степента на завършеност на обекта била подробно описана. Ответникът е трябвало да се снабди с Акт 15 за сградата до 30.04.2013 г. и да подаде документи за Акт 16 до 30.05.2013 г. - раздел ІV, чл. 1.5
Сключването на окончателен договор трябвало да стане 10 дни след плащането на последната вноска от цената с падеж 30.04.2014 г. – виж раздел ІV, чл. 1.7.
Договорът е подписан за ответника от лицето А.Я.Д., овластено от управителя Ф.Дунебабин (тогава действащ самостоятелно) съгласно нотариално заверено пълномощно от 20.10.2011 г. – л. 8 от делото на НРС).
С допълнително споразумение от 04.04.2013 г., подписано само ден след основния договор (л. 64-66) страните са променили уговорките за цената като са посочили, че размерът й е 65000 евро. Плащанията следвало да бъдат извършени на следните вноски:
2000 евро – платени при сключването на договора.
30500 евро - платими до 30.4.2013г.;
4100 евро - платими до 30.7.2013 г.;
4100 евро - платими до 30.10.2013 г.;
4100 евро - платими до 30.1.2014 г.;
3000 евро - платими до 30.4.2014 г.;
1100 евро - платими до 30.4.2014 г.;
4100 евро - платими до 30.7.2014 г.;
4100 евро - платими до 30.10.2014 г.;
4100 евро - платими до 30.1.2015 г.;
3800 евро - платими до 30.4.2015 г..
Окончателен договор щял да бъде сключен след последното плащане – виж § 2 от споразумението.
С допълнително споразумение от 21.03.2014 г. (л. 82-83) страните са уговорили, че цената трябвало да бъде изцяло заплатена най-късно до 15.12.2014 г. Предвидено е било след този момент ответникът да отправи покана на ищцата да се яви пред нотариус за окончателната сделка като й предостави най-малко 14-дневен срок.
Ищцата е уточнила претенцията си, позовавайки се и на коментираните анекси съгласно нарочна молба от 11.06.2020 г. (л. 167).
Процесната сграда е въведена в експлоатация, видно от Удостоверение № 218 от 25.09.2013 г. , издадено на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ от Община Несебър (л. 27-28).
По делото са представени банкови платежни нареждания (л. 45-49), според които ищцата е превела следните вноски:
30500 евро – на 29.4.2013г.;
4100 евро – на 30.7.2013г.;
4100 евро – на 24.10.2013г.
4100 евро – на 23.1.2014г.
4100 евро – на 25.4.2014г.
Приложени са разписки (л. 68-77) за следните плащания в брой:
2000 евро – на 3.4.2013г.
4100 евро – 30.1.2014г.
4100 евро –30.4.2014г.
4100 евро –30.7.2014г.
4000 евро –7.11.2014г.
Съдът отбелязва, че разписките на л.69 и 70 се отнасят за вече извършени на същите дати - 29.4.2013 г. и 24.10.2013 г. - плащания по банков път.
Вижда се, че уговорената цена от 65000 евро е платена изцяло.
Анексите и разписките са подписани от А.Я.Д.. Разпитан като свидетел той е потвърдил подписите си като е заявил, че документите са надлежно съставени.
Съдът не намира основание да се съмнява в показанията на свидетеля. Те не следва да бъдат кредитирани единствено в частта им, че разликата между първоначалната и допълнително високата уговорена цена представлявала стойността на обзавеждането на апартамента. Опровергаване съдържанието на писмен договор с гласни доказателства е принципно недопустимо.
Документите за извършени плащания като цяло кореспондират с анексите, поради което не може да се приеме, че те са антидатирани, както твърди ответникът.
Неоснователно е и възражението, че претенцията е погасена по давност. Окончателен договор е следвало да бъде сключен едва след уведомление от страна на ответника и то след падежа на последната вноска от цената – 15.12.2014 г. Искът е бил предявен на 03.10.2019 г., поради което петгодишната погасителна давност няма как да изтече.
Отделен е въпросът доколко морална е позицията на ответника, който е създавал у ищцата на няколко пъти напразни очаквания, че ще съдейства за изповядване на нотариална сделка (виж показанията на свидетеля А.Д.). Всъщност с всяко подобно изявление давността следва да се счита прекъсната.
Върху процесния имот има наложена възбрана за обезпечение на вземане на трето лице, предхождаща вписването на исковата молба. Ищцата е наясно с това като поддържа иска, въпреки че правата й не могат да бъдат противопоставени на третото лице. Отделен е въпросът, че свидетелят Д. като свързан с това лице е заявил в показанията си, че предстои вдигане на възбраната.
Изложеното обосновава уважаването на претенцията по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в полза на ищцата съдебноделоводни разноски в размер на 2130,29 лева (държавна такса от 377,54 лева; такса за вписване на исковата молба от 37,75 лева; платен адвокатски хонорар от 1500 лева; такси за съдебни удостоверения от 10 лева; такси за преводи – 205 лева).
В съответствие с чл. 364, ал. 1 от ГПК ищцата дължи: държавна такса по прехвърлянето на имота, съизмерима с нотариалната такса, която би била събрана при изповядването на окончателната сделка, както и местен данък.
И таксата и местният данък са поставени в зависимост от материалния интерес - по-високата стойност между данъчната оценка от 37754,20 лева и цената на имота от 65000 евро. В случая материалният интерес възлиза на 127128,95 лева (равностойността на цената).
При това положение ищцата следва да заплати: държавна такса за прехвърляне на имота в размер на 784,76 лева, определена по реда чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси по ЗННД, като и местен данък в размер на 3813,87 лева (3% върху материалния интерес).
На основание чл. 364, ал. 2 от ГПК препис от решението не трябва да се издава, докато ищцата не представи доказателства, че за процесния имот няма непогасени задължения за данъци и такси, а също и че е заплатила таксата за придобиването на имота и местния данък.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 03.04.2013 г, изменен с допълнителни споразумения от 04.04.2013 г. и 21.03.2014 г., по силата на който ответникът “Ес Ей Груп България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №30, вх.1, ап.А-03, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис 1 – адв. Ана Панайотова се е задължил да прехвърли на Н.И.Е., *** с постоянен адрес: ***, със съдебен адресгр. Несебър, ул. „Струма“ №16 – адв. Светослава Наумова собствеността върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор 11538.502.176.2.3 - апартамент с площ от 65,73 кв.м., с административен адрес гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Свети Власий“, вила „Калабрия“, бл. Б, ет. 1, ап. Б6, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,59 кв.м.
ОСЪЖДА “Ес Ей Груп България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №30, вх.1, ап.А-03, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис 1 – адв. Ана Панайотова да заплати на Н.И.Е., ***, с постоянен адрес: *** със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Струма“ №16 – адв. Светослава Наумова съдебноделоводни разноски в размер на 2130,29 лева (две хиляди сто и тридесет лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Н.И.Е., ***, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Струма“ №16 – адв. Светослава Наумова да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 784,76 лева (седемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща такса за придобиването на имота по обявения за окончателен предварителен договор.
ПОСТАНОВЯВА Н.И.Е., *** с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Струма“ №16 – адв. Светослава Наумова да заплати по сметка на Община Несебър сумата от 3813,87 лева, представляваща местен данък за придобиването на собствеността върху имота по обявения за окончателен предварителен договор
УКАЗВА на ищцата Н.И.Е. да отбележи решението в Службата по вписванията при РС – Несебър в 6-месечен срок от влизането му в сила.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК след влизане на решението в сила ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху гореописания имот с кадастрален идентификатор 11538.502.176.2.3 до изплащането таксата по прехвърлянето в размер на 784,76 лева и местния данък в размер на 3813,87 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 364, ал. 2 от ГПК да не издава препис от решението, докато ищцата не представи доказателства, че за имот с кадастрален идентификатор 11538.502.176.2.3 няма непогасени задължения за данъци и такси, а също и че е заплатила таксата за придобиването на имота в размер на 784,76 лева и местния данък в размер на 3813,87 лева.
СЪДИЯ: