Решение по дело №269/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 246
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  246                                                           03.11.2020г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на втори ноември                                                                      две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 269 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. /наричана по-надолу Наредба №7/2015г./.

            „Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес: гр.София 1000, ул.“Ангел Кънчев“ №6, ет.1, ап.3 чрез управителя и законен представител И. А. И. обжалва Уведомително писмо изх.№02-100-2600/2505-5 от 16.03.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с приложени от дружеството документи към заявлението за подпомагане за 2019г. за липса на животните, породена от противоправно бездействие от бившия съдружник на фирмата, предмет на разследване по ДП, което събитие не е могло да се предвиди и предотврати. Твърди се, че документите /жабата до ДРП, служебната бележка и писмото от ДРП/ покриват изискването по чл.43, ал.1, т.4 от Наредба №7/2015г. Моли за отмяна на оспорения акт. 

            В с.з. жалбоподателят не се представлява.

            В с.з. пълномощникът на ответния зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя, ако има такова.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Съгласно Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. изх.№02-100-2600/2505 от 30.11.2016г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, „Рила Ферм“ООД е одобрено за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ по посочената мярка. Съгласно Таблица №1 са одобрени 41 бр. животни /38.2 ЖЕ/ бивол с посочени ушни марки. За одобрените животни кандидатът е поел 5-годишен ангажимент за извършване на дейностите по мярка АК13 /вж. л.81-83/.

            С вх.№19036311/02.05.2019г. управителят на фирмата е подал заявление за подпомагане за 2019г. чрез ОДЗ – Кочериново, като на 10.05.2019г. в Таблица за животните за кандидатстване по мярка АК13 е заявил 42бр. животни – биволи. Попълнил е и декларация за липсата на документ за загуби на животни /вж. л.25-36/.

            В резултат на автоматичните проверки на въведените данни в заявлението от 10.05.201г. не са открити грешки в данните относно отглежданите животни /вж. л.38-39/.

            На 31.05.2019г. дружеството е подало редакция на заявлението за подпомагане, като в Таблица за животните за кандидатстване по мярка АК13 е заявило корекция на животните на 33 бр., а в графата „Специфични документи по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е отбелязан подаден документ за загуба на животните. Подадени са 2бр. документи във вид на Служебна бележка вх.№1015/2019г. от 23.05.2019г. от РП – Дупница и жалба от И. А. И. като управител и представляващ „Рила Ферм“ ООД срещу К. Б. И. като съдружник в дружеството с №1015/19 от 14.05.2019г. Служебната бележка съдържа данни за подадената жалба от И., а в жалбата се излагат твърдения за злоупотреби на съдружника И. с имущество на фирмата /животни и други материални активи/. За животните се сочи, че в периода на отпуск за временна неработоспособност на И. 10.01.2019г. – 24.02.2019г. в ЖО е извършено клане на 7бр.биволи, 8 са умрели, установена е липса на 12бр. женски животни – биволи и 6бр. мъжки такива и има продадени животни без да има документи за това /вж. л.53-62 и л.89-98/.

            В резултат на извършените автоматични проверки на редактираното заявление на 31.05.2019г. дружеството е уведомено за установена грешка във вид на заявени по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие в мярката от вид – бивол  33бр. вместо одобрените 41бр. и декларираните за 2018г. 42 бр. /вж. л.63-64/.

            С оспореното Уведомително писмо изх.№02-100-2600/2505-5 от 16.03.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е уведомен, че се отказва финансово подпомагане за кампания 2019г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ на основание чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №7/2015г., поради заявените по-малък брой животни от вид „бивол“ от одобрените с писмото от 30.11.2016г. и липсата на предоставени документи съгласно чл.43, ал.1 от Наредбата, които да удостоверят причината за загубата на липсващите животни. В писмото е посочено, че изводът на органа е формиран след извършените административни проверки по чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019г.           

            Писмото е връчено на дружеството на 10.06.2020г., а жалбата е подадена по пощата 23.06.2020г.

            Посоченото в жалбата писмо от ДРП е с №1015/2019 от 14.10.2019г. от зам.адм.ръководител зам.районен прокурор Анета Стоева. Адресирано е до И. А. И. и съдържа данни за образувано по жалбата на лицето ДП вх.№1015/2019г., ДП №766/2019г. по описа на ДРП, сл.д.№192/2019г. по описа на ОСлО при ОП – Кюстендил за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Писмото е приложено към молба от И. като управител на „Р.Ф.“ ЕООД до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с вх.№02-2600/1248 от 31.03.2020г. В молбата се сочи, че част от липсващите животни – 12 бр. са по мярка АК13 и се иска становище от органа за последиците при подаване на заявление за подпомагане за 2020г. С писмо изх.№02-2600/1248 от 24.04.2020г. заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил дружеството за необходимостта от възстановяване на животните за кампания 2020г. в противен случай следва стартиране на процедура по прекратяване на агроекологичния анжимент /вж. л.99-102/.

            Със заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2,4 и 6 от ЗПЗП, чл.10, т.1,2,7 и 13 и чл.11, ал.2 от УП на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор П. Д. С. правомощия между които по т.2 да издава и подписва уведомителни писма за неизпълнени ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ /вж. л.84-85/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че Уведомителното писмо е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата компетентност по място, време и степен. По см. на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция /РА/ от датата на неговата акредитация. Едно от правомощията на РА по чл.11а, ал.1, т.1, пр.1 от ЗПЗП е да приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл.20а, ал.1 от закона изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. На основание чл.20, ал.4 от ЗПЗП изпълнителния директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на ОД на фонда съобразно териториалната им компетентност. Уредената законова делегация отговаря на постановките в ТР №4/2004г. по тълк.д.№4/2002г. на ОС на ВАС. Делегацията е осъществена и доказана с представената заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на Фонда в полза на заместник изпълнителния директор П. Д. С., която е издател на Уведомителното писмо.

            Уведомителното писмо е издадено при спазване на общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане с ясна воля за разрешаване на въпроса по заявлението за подпомагане за 2019г. Съгласно ТР №16/31.03.1976г. на ОСГК на ВС, необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите и правни основания за неговото издаване. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за неговата законосъобразност, т.к. гарантира правото на защита на страните при неговото оспорване и дава възможност за ефективен контрол от по-горния административен орган и/или съда. Съгласно приложимата тълкувателна практика, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административния акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В този смисъл освен изложеното в Уведомителното писмо, като негово съдържание следва да се считат документите по административните проверки на заявлението за 2019г.

 Уведомителното писмо е издадено при спазване на административната процедура.

Спазени са условията и реда за подаване на заявлението по Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки и подпомагане на директни плащания. Подадено е общо заявление за подпомагане за кампания 2019 по см. на чл.2, ал.2 от Наредбата в срока по чл.4, ал.1 /от 1 март до 15 май/ със съдържанието по чл.8, ал.4 от Наредбата пред ОСЗ /вж. чл.9/. Коригираното заявление е постъпило в срока по чл.11, ал.1 от Наредба №5/2009г. /до 31 май/. Към коригираното заявление е попълнена таблица на животните за кандидатстване по схемата АК13, подписана от земеделския стопанин. Подаденото заявление е обект на административни проверки по реда на чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредба №7/2015г. във вр. с чл.10а, ал.1 и ал.3 от Наредба №5/2009г. Заявителят е уведомен за установеното заявяване на по-малко животни от одобрените такива /33бр. вместо 41бр./, подписвайки резултатите от автоматичните проверки. Органът е приобщил приложените от кандидата по реда на чл.46, т.4, б.“в“ от Наредба №7/2015г. документи за загубите на животните към коригираното заявление, с което е осигурил правото на кандидата да участва в изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Поведението на органа покрива изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК и осигурява спазване на принципа за истинност по чл.7 от АПК.

            Уведомителното  писмо е съответно на материалния закон и неговата цел.

Касае се за отказ от финансово подпомагане за кампания 2019г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., което направление се включва в приложното поле на Наредба №7/2015г. /вж. чл.1, ал.1 и чл.3, т.6/, издадена по делегация от чл.9а, т.2 от ЗПЗП. Подпомагането по Наредбата се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане.

Фактическият състав за отказа от финансово подпомагане по чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №7/2015г. включва два кумулативни елемента: 1/декларирани по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и 2/липса на предоставени в ДФ „Земеделие“ документи съгласно чл.43, ал.1 от Наредбата. Препращането към чл.43, ал.1 от Наредбата включва хипотези за загуба на животни поради клане, продажба, смърт или кражба, които следва да са обективирани в конкретно посочени в нормата относими документи. Нормата предвижда и срок за представяне на документите, определен като краен такъв - до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане или с подаването на заявлението за следващата година, ако събитието се е случило след този период.

В случая по делото страните не спорят и от документите в административната преписка е безспорно установено, че кандидатът е декларирал по-малък брой животни от одобрените такива с писмото на органа от 2016г. В коригираното заявление са декларирани 33бр. животни по мярка АК13, а одобрените такива са 41бр.

Спорът между страните е относно наличие на вторият елемент от фактическия състав за процесния отказ.

Жалбоподателят твърди, че представените към коригираното заявление документи във вид на служебна бележка от ДРП и негова жалба до ДРП покриват изискването за документално обосноваване на загубата на животни по см. на чл.43, ал.1 от Наредбата. Съдът намира твърдението за неоснователно. Приложените към заявлението два документа са подадени в срока по чл.43, ал.1 от Наредбата, но не покриват изискването за установена загуба в хипотезите, изчерпателно посочени в правната норма. Жалбата обективира твърдения на подателя за липса на животни поради клане, продажба и смърт, но не се представят обективиращите твърденията документи по чл.43, ал.1, т.1-4 от Наредбата. При кражба е дължимо представяне на протокол от съответното подразделение на МВР. Смисъла на правилото предполага документ, съдържащ данни за кражба на определен вид животни с техните индивидуализиращи белези /в случая ушни марки/. В тази хипотеза е възможно заместването на документа с такъв, издаден от Прокуратурата на Република България с оглед равнозначното значение на двата документи. Но в случая такъв липсва. Жалбата не може да замести дължимия протокол в битието му на официален писмен документ по см. на чл.179 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Представеният пък към молбата на дружеството до ДФ „Земеделие“ от 31.03.2020г. официален документ във вид на писмо от РП – Дупница не съдържа данни за обстоятелствата по чл.43, ал.1 от Наредбата, а за образувано ДП за престъпление по чл.206, ал.1 от НК без конкретизация за обективните предели на разследването – за обсебване на какви движими вещи се касае, т.к. жалбата съдържа твърдения за липса на материални активи, различни от животните. Това доказателство е подадено и при нарушаване на срока за неговото представяне по чл.43, ал.1 от Наредбата. Документът е депозиран на 31.03.2020г., след изтичане на 80 дни, считано от последния ден за подаване на заявлението за 2019г., който е 31.05.2019г. Вторият срок, свързан с подаване на заявлението за 2020г. не е приложим, т.к. загубата на животните е в рамките на първия времеви период.

Загубата не покрива хипотезите за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по легалната дефиниция на §1, т.8 от ДР на Наредба №7/2015г., поради което дружеството не може да се възползва от възможността по чл.21, ал.2 от Наредбата да продължи изпълнението на ангажимента с намаления брой животни.

Възникналата загуба на животни не е предмет на правна регламентация в специалните норми на Наредба №7/2015г. В случая се касае за настъпили вреди в резултат на влошени отношения между съдружници в едно търговско дружество.

Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на ответника на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „Р.Ф.“ ЕООД /с посочени данни/ срещу Уведомително писмо изх.№02-100-2600/2505-5 от 16.03.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2019г.

            ОСЪЖДА „Р.Ф.“ ЕООД да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” - СОФИЯ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: