Решение по дело №328/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 27а, ал. 1 от закона за закрила на детето. (ЗЗДет.)

Образувано е по жалба на П. Т. Л. от [населено място], [улица], срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-Е-005/15.04.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Е., с която спешно по административен ред е настанено детето К. Р. В. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – [населено място] за срок до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДет.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби. Твърди, че макар и да живеят скромно е в състояние да се грижи за детето, като по никакъв начин не е застрашен живота и здравето му. По изложените съображения моли съда да отмени заповедта. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа оспорването на заповедта и моли детето да се върнат при нея.

Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Е. в писмено становище в № 1893/29.04.2025г., оспорва жалбата. Липсвали необходимите хигиенно битови условия в дома. Ниският родителски капацитет и доходи водели до невъзможност за задоволяване на базовите потребности на детето. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

ЗЕИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА Р. Ю. В. – баща на детето К. Р. В., заема становище детето да бъде изведено от страната с майка си в Италиа при неговите баба и вуйчо. До тогава социалните да го гледали.

ЗЕИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА малолетното дете К. Р. В., чрез назначения му процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. По данни от преписката и събраните в хода на делото доказателства се обосновава, че К. попада в обхвата на понятието „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет.

Административен съд Велико Търново, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало във връзка със сигнал на 15.04.2025 г.от бащата на детето до Дирекция "Социално подпомагане" с искане детето му К. В. да бъде изведен от семейната му среда и настанен в ЦНСТДБУ Е..

Видно от приетите по делото като доказателства спрямо детето К. В. е предприета мярка за закрила от 30.03.2020г. от страна на ДСП – Е.. Прилагат се мерки по превенция на изоставянето, тъй като семейството няма постоянни доходи и живее при незадоволителни хигиенно-битови условия.

Предоставено е ползването на социални услуги на детето и семейството му в „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ [населено място], съгласно чл. 15, т. 1 и т. 4 и т. 5 от Закона за социалните услуги. Отпусната е еднократна помощ на основание чл. 48 от Правилника за прилагане на ЗЗДет.

В хода на работата по сигнала е констатирано, че родителите П. Л. и Р. В. са с нисък родителски капацитет, без постоянни доходи, не изразходват приоритетно финансовите си средства, което често води до невъзможност да задоволяват основни жизнени потребности на сина си. Не съзнават и не преценяват здравните потребности на детето, което води до липса на тяхното задоволяване и е непосредствен риск за неговото здраве. Не се съобразяват и не изпълняват насоките и препоръките на ОЗД – Е..

В оспорения акт е посочено, че не са открити роднини и близки на детето, които да имат възможност и желание да полагат грижи за него в семейната си среда. На територията на община Е. към момента няма свободни приемни семейства, които да полагат грижи за детето.

На 09.04.2025г. в 13:30 ч. в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е. е свикано заседание на процедурни въпроси на членовете на Мултидисциплинарния екип по „Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца жертви или в риск от насилие“ към община Е., приложен за детето К. В. на 27.03.2025г.

На 15.04.2025г. по повод постъпилия сигнал с в. № СИГ/Д-ВТ-Е/23/15.04.2025г. отново е свикано заседание на МДЕ към КМ към община Е. за проследяване работата по случая. След направен анализ от страна на социален работник ОЗД – Е. е направено заключение, че малолетното дете попада в категорията „дете в риск“. В хода на срещата единодушно било взето решение, че детето е във висок риска за живота и здавето му. При разговор с детето от страна на социален работник ОЗД – Е. било констатирано, че К. не е доволен от грижите на родителите си.

На 15.04.2025г. от страна на екип ОЗД – Елена е оказано съдействие на бащата на детето за предоставяне на същото за преглед пред педиатър и прихолог в ДКЦ 1 ЕООД – [населено място]. Получено е положително становище от всички членове на Мултидискциплинарния екип по Координационния механизъм за настаняване на детето в ЦНСТДБУ – [населено място].

Видно от писмо до ДСП – Елена от директора на СУ „Иван Момчилов“ е докладвано, че К. В. е ученик в риска – допуснал е 15 отсъствия по неуважителни причини. Сериозно е притеснен от поледението му извън училище – ученикът от пети клас се движи по улиците на града, често сам, включително вечер, ляга по земята и по асфалта и се държи неадекватно. Опитите да се свържат с майката на детето са безуспешни. Тя не поддържала кантакт с училището. Същото преповтаря доклад на класния ръководител.

Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен на 26.03.2025 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Елена е, че в отдел "Закрила на детето" има отворен случай за детето и изготвени планове за действие. Посочено е, че семейството обитава едноетажна жилищна сграда, собственост на бабата Д. Х., в задоволителни хигиенно-битови условия за живот. Последната работи в Италия и предоставя средства за издръжка на дъщеря си П. и внук К.. Чрез нотариално завелено пълномощно упълномощава П. да получава в ТП на БГ пощи [населено място] сумата от наследствената пенсия на починалия й съпруг – Т. Л.. В. работи на частно като предоставя услуги с личен труд – товари, цепи дърва, пренася строителни материали, управлява селскостопански машини.

Д. К. Р. от 16.12.2024г. учи по нов Индивидуален учебен план в Индивидуална форма на обучение. Комуникацията с другите ученици се свежда до обиди и закачки. Има мобилен телефон и таблет, на които играе. К. е известен в училище с поведението си на агресивно и недисциплинирано дете. Идва на училище с непрани дрехи. Не се къпе и често е с обриви по тялото. Не спазва правилата в училище. В доклада също така е посочено, че са налице личностни разстройства, неуточнени у майката на детето, въпреки че за същите липсват медицински документи.

В Социален доклад № СЛ/Д-ВТ-Е/233-133/09.04.2025г. се сочи, че се налага необходимостта от предприемане на подходяши действия, като се приложи индивидуален подход към детето К., с цел преодоляване на последствията от подадената заявка от директора на училището, че детето се движи по улиците само, вкл. вечер, ляга по земята и по асфалта и се държи неадекватно. Детето е в риск поради наличие на предпоставки за ПТП и проблеми с движението.

По делото е приета като доказателство изготвен от социални работници към отдел "Закрила на детето" Социален докла-предложение за предприемане на спешна мярка за закрила № СГ/Д-ВТ-Е/23-002/15.04.2025г. Предлага се на директора на ДСП – Елена, във връзка със съществуваща реална опасност за живота и здравето на детето, настаняването му в ЦНСДБУ – Елена, считано от 15.04.2025г.

По делото е приет като доказателство доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето от 23.04.2025г., в който се препоръчва предприемане на спешна мярка за закрила въз основа на процесната заповед; консултиране и информиране на детето ; консултиране на родителите по въпросите на социалното подпомагане и социалните услуги; осигуряване на педаготическа, психологическа и правна помощ на родителите; превенция на изоставянето; реинтеграциея; предоставяне на социални услуги на детето и семейството му; осигуряване на съдействие за подобряване на социално-битовите условия.

С оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Елена, издадена на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет. е наредено настаняването на детето временно за резидентна грижа в ЦНСТДБУ [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение. В заповедта като фактически основания за издаването й е посочено, че е констатиран риск за живота и здравето й, поради липса на постоянни доходи в семейството и живеене при незадоволителни хигиенно-битови условия; нисък родителски капацитет на двамата родители; не се съобразяват и не изпълняват насоките и препоръките на ОЗД – Елена. В заповедта не е посочено установеното от социалните работници, че детето често ходи с мръсни дрехи и обувки, без здравна грижа и личен лекар, не посещава редовно учебните занятия; ляга на асфалта, пренощува в дома на психично болен съсед, който му дава джобни пари.

В хода на процеса жалбоподателката дава обяснения относно обстоятелствата по случая, като твърди, че К. е взет насила от социалните работници, направили подписка с позоваване, че прокурорът в Елена е техен човек. Определени съседи били толерирани от социалния работник И. С., който използвал обидни думи, много грозни спрямо нея. Унизителни думи използвал за нейното семейство, за майка й, която е в Италия от 2002 година. Майка й е бивша мед. сестра в болницата в Горна Оряховица. От 2002 година е в Италия. Детето има и вуйчо, който не е виждало никога. През 2023 година бащата на детето й направил пълномощно, че дава съгласие да пътува с детето в Италия. От 2020 година в [населено място] ми се възстановят родителските права, отнети с мотива, че била неориентирана за време място и собствена личност. Иска да отиде и да живее в Италия, понеже брат й е също там. Детето има близки и роднини. Невярно в заповедта е отразено, че няма близки и роднини.

Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет детето споделя, че му харесва на училище, има приятели там. С момчетата е приятел, но и с момичетата. Кара колело, рита топка. Иска да стане футболист. Иска да тренира футбол, колоездене. Откакто е в ЦНСТДБУ - [населено място] също ходи на училище, в същото училище. Иска да се върне при мама. Много чист не е бил, докато бил при мама. По-малко ходел чист, мръсен ходел на училище. Липсва му мама много. Всички му казвали, че е временно. Мислел, че ще остане в центъра завинаги, ама не е така. Ще се върне при мама. Търпи! Иска при мама да бъде. Вуйчо му само за празници виждал. Не е ходил в Италия. На тази Коледа видял вуйчо си. Носил му много подаръци. Две коли с дистанционно, пожарна, топка тротинетка и два пъзела и сладкиши. Имал си всичко. Добре върви училището. Шестици имал, по-малко двойки. Математиката му харесва. Там имал шестици. По музика най не му е интересно. Иначе, знаел песни, пеел вкъщи. Има микрофон. Мама и тати не са му правили забележка да не шуми на съседите. Български песни пее - Химнът на България, М. Р., Панаири. Малко пропускал при мама като бил училището - успивали се. Пица, баничка, бозичка, сокче и вафличка си купува и отива. Мама му давала пари, по десет лева джобни всеки ден, но той ги харчел за глупости. Иска като порасне да шофира автомобил. Нямат кола, баща му не кара.

Като писмени доказателства по делото са приети нотариално заверена от 27.06.2023г. декларация от Р. Ю. В. и Решение № 260019/02.09.2020 година на Еленския районен съд по гр. д. № 91/2020 година по описа на РС-Елена, видно от което на основание чл. 135, ал. 2 от СК са възстановени родителските права на П. Л..

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустимя, подаденя в законоустановения за това срок, и от лице с правен интерес от отмяната и. Разгледаня по същество е основателня, като съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от териториално компетентния административен орган, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, а именно: директор на Дирекция "Социално подпомагане" Елена. Постановена е в изискуемата писмена форма и съдържат необходимите реквизити. Заповедите съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са мотивирани. Приложената в случая мярка за закрила "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. - временно настаняване на децата в ЦНСТДБУ в Елена, за срок до произнасяне на съда с решение не покрива хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Спешността в случая е обоснована от сигнала на бащата на детето – заявление синът му да бъде изведен от дома им и настанен в ЦНСТДБУ (л. 46 от делото). Не са посочени никакви конкретни обстоятелства в това заявление от 15.04.2025г. и изписването от бащата на абривиатурата „ЦНСТДБУ“ навежда, че заявлението е писано под нечия диктовка. Същевременно от протокола на координационния механизъм при насилие се установява, че участниците в срещата са разгледали сигнала формално, без да се посочи липсата на конкретни данни в какво точно се изразява. Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен на 26.03.2025 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Елена е, че в отдел "Закрила на детето" има отворен случай за детето и изготвени планове за действие. Посочено е, че семейството обитава едноетажна жилищна сграда, собственост на бабата Д. Х., в задоволителни хигиенно-битови условия за живот. Последната работи в Италия и предоставя средства за издръжка на дъщеря си П. и внук К.. Чрез нотариално завелено пълномощно упълномощава П. да получава в ТП на БГ пощи [населено място] сумата от наследствената пенсия на починалия й съпруг – Т. Л.. В. работи на частно като предоставя услуги с личен труд – товари, цепи дърва, пренася строителни материали, управлява селскостопански машини.

Видно от неговото съдържание същият съдържа данни за работата на социалните работници със семейството, във връзка с това, че детето не посещава редовно училище и нежеланието на майката да съдейства, въпреки работата с нея. Вярно е обстоятелството, че родителите на детето не полагат достатъчно грижи за него. Същевременно по делото са налице доказателства, че родителите получават доходи за издръжка, но не ги изразходват приоритетно. Така административният орган като не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства имащи отношение към това дали детето е жертва на насилие в семейството и съществува ли сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално му развитие, е стигнал до погрешен извод, че са налице основанията на чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет.

По никакъв начин не се обосновава хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет – родителите да се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. Неглижирането на родителсите задължения не представлява трайна невъзможност. Твърди се единствено съмнение за психичното равновесие на майката, но не се представят никакви медицински документи в тази връзка.

В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., е предвидено дете да може да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" при наличие на основанията по чл. 25, ал. 1 от закона. Следователно заповедта за временно настаняване по чл. 27 от ЗЗДет. има привременен характер, с оглед на нуждата бързо да се уреди положението на децата, които са жертва на насилие и по отношение на които съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално им развитие. В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на възникнала такава спешност от вземане на мярката, с цел да се запази живота и здравето на детето. Посочените в процесната заповед данни не могат да обосноват извод за риск от сериозна опасност от увреждане на детето. Затова че детето е поставено в риск, не може да се съди единствено от подателя на сигнала, още повече че в съдебно заседание същия променя неколкократно становището си с мотива, че иска да осигури по-добър живот на детето. Р. желае детето да отиде с майка си в Италия, като само дотогава да бъде гледано от социалните. Признанието му кореспондира с останалите по делото доказателства, сочещи на не толкова добро полагане на грижи за детето, което обаче е и негово задължение. По делото се установи, че спрямо детето К. В. е предприета мярка за закрила от 30.03.2020г. от страна на ДСП – Елена. Същевременно обаче по делото се установява, че е налице емоционална връзка и родителите са ползвали социални услуги и по случая се взимат мерки. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че жалбоподателката има желание да отиде при майка си и брат си в Италия, за да осигури необходими условия за отглеждането и възпитанието на детето. Действително въпреки положените усилия от отдел "Закрила на детето" по делото безспорно се установи, че детето има 15 неизвинени отсъствия, но това обстоятелство не изисква спешност при взимане на мярката. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДт. обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; използване на детето за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и сексуално насилие; въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Във всеки конкретен случай следва да се съобразява правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт., че настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящият случай не е такъв, видно от приложените по делото направления за ползване на социални услуги от родителите на децата, изготвените социални доклади за детето г. и планове за действие. Обективираната от заповедите фактическата обосновка не обосновава спешното извеждане на дтето от семейната му среда. От съдържанието на социалните доклади и останалите приложени доказателства, като протоколи от проведени срещи, сведения от училището на детето, се установява необходимостта от налагане на мярка по отношение на детето, но не и по спешност временното му настаняване в социална услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му, съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето, с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност, като нямат право да използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията на родителите, произтичащи от закона. В настоящото производство се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката и бащата, макар и да не са осигурили в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането и възпитанието му в благоприятна и подходяща за възрастта му среда, не са поставили детето в риск за живота и здравето му, който да изисква спешното му извеждане от семейството, преди постановяване на съдебно решение по чл. 28 от ЗЗДет. Именно в това производство компетентният районен съд ще извърши преценка дали детето следва да се настанят в социално или здравно-интегрирана социална услуга.

Административният орган е престъпил към вземане на най-тежката мярка – настаняване на детето в институция – ЦНСТДБУ, без да са изчерпани другите възможни мерки съгласно закона. Правното основание за издаване на заповед по чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето предвижда детето да се взима и настанява по спешност, когато се застрашава и живота и здравето му, а в заповедта липсват доводи относно спешността от налагане на мярката. Административният орган не е положил достатъчно усилия при изследване на критерия "спешност", тъй като подателят на сигнала, който е баща на детето е според самата процесна заповед с нисък родителски капацитет. Същият не мотивира по никакъв начин заявлението си, действал е под афект и в съдебно заседание заявява, че желае детето да отиде в Италия с майка си. Приложената в случая мярка за закрила "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. - временно настаняване на децата в ЦНСТДБУ в Елена, за срок до произнасяне на съда с решение (без посочена алтернативна хипотеза до промяна на обстоятелствата) не е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. От доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на възникнала такава спешност от вземане на мярката, с цел да се запази живота и здравето на детето. Видно от изслушването му в зала, детето е емоционално силно привързано към майка си и желае връщането му в семейната среда, макар и сега да е по-чист. Лошата хигиена не може да обоснове извод за риск от сериозна опасност от увреждане на детето. Затова че детето е поставено в риск, не може да се съди още по-малко от подателя на сигнала. Останалите по делото доказателства, сочат на не толкова добро полагане на грижи за детето, което ги поставя несъмнено в риск, доколкото по делото се установи, че случаят с детето е отворен от дълго време. Същевременно обаче по делото се установява, че именно в тази връзка родителите са ползвали социални услуги и по случая се взимат мерки. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че е налице желание на родителите на детето да му осигурят всички останали необходими условия за отглеждането и възпитанието му. Правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт., повелява настаняването на дете извън семейството да се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Настоящият случай не е такъв, видно от приложените по делото направления за ползване на социални услуги от родителите на детето, изготвените социални доклади и планове за действие. В настоящото производство се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката и бащата, макар и да не са осигурили в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането и възпитанието на детето в благоприятна и подходяща за възрастта му среда, посрещайки нуждите му, не са поставили детето в риск за живота и здравето му, който да изисква спешното му извеждане от семейството, преди постановяване на съдебно решение по чл. 28 от ЗЗДет. Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. Germany GC, § 66). Интересите на детето диктуват, че връзките на детето със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. От това следва, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се "възстанови" семейството (Gnahorй v. France, § 59, и за преглед на практиката - Jansen v. Norway, §§ 88-93). В този смисъл Решение № 12214 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2023 г., VI о.

На последно място, видно от данните по делото, е предоставено ползването на социални услуги на детето и семейството му в „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ [населено място], съгласно чл. 15, т. 1 и т. 4 и т. 5 от Закона за социалните услуги, а процесното настаняване е в център за деца без увреждания, поради което възникват съмнения относно гарантирането по най-адекватен начин потребностите на детето. Твърди се, но не са представени доказателства, че не са открити роднини и близки на детето, които да имат възможност и желание да полагат грижи за него в семейната си среда. От друга страна, настаняването на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна гриже е основание по чл. 93, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 84, ал. 2 от СК за осиновяване без съгласие на родителите, ако в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателни причини не е поискано прекратяване на настаняването.

В заключение от представените писмени доказателства, както и от дадените в съдебно заседание обяснения на страните и детето, съдът счита, че взетата временна мярка за закрила на децата неоправдано ограничава правната сфера на детето и неговите родители. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата. В конкретният случай, административният орган неправилно е преценил, че с оглед установените от него факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, се налага по спешност временното настаняване на детето в ЦНСТДБУ в [населено място].

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед на директор на Дирекция "Социално подпомагане"- Елена е незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба основателна.

Мотивиран от изложеното, съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико Търново, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-ВТ-Е-005/15.04.2024г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Елена, с която спешно по административен ред е настанено детето К. Р. В. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – [населено място] за срок до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДет.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.