Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1624 Година 28.10.2021 Град Б.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Б., десети състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 1136 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р.П.Ш. с ЕГН: **********, с
адрес *** против решение на директора на ТП на НОИ гр.Б. по пенсионна преписка
№ ********** с изх.№ 2103-02-6#2/29.04.2021г. С
решението е оставено в сила разпореждане № РНП-3-4-02-00895548/18.03.2021г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Б., с които на основание
чл.98, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.113 и чл.114, ал.2, т.3 от КСО е
постановено възстановяване на получена в по-голям размер пенсия от
жалбоподателя. Счита решението за противоречащо с материалноправните разпоредби,
незаконосъобразно и прави искане то да бъде отменено, както и да се отмени
оставеното с него в сила разпореждане. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания
Ответникът – Директор на Териториално
поделение гр.Б. на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдено оспореното
решение, като законосъобразно.
Административен съд Б., намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От Р.Ш. е подадено заявление вх.№ 6991/25.03.2002г. (л.48 от делото) до ТП на НОИ гр.Б., за отпускане на
социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане № 28 от 31.05.2002г. (л.57 от делото) на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
считано от 22.03.2002г. и му е зачетен осигурителен стаж придобит до датата на
инвалидизиране 20 години 03 месеца и 27 дни и осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране - 02 дни. Към датата на инвалидизиране - 22.03.2002г.,
жалбоподателят е на възраст 47 години 11 месеца и 18 дни. При отпускане на
пенсията, признатия осигурителен стаж на Р.Ш. е 14 години и 07 месеца (разликата
между изискуема възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО за 2002 г. - 62 години и 06
месеца и навършената възраст 47 години и 11 месеца). С последващи разпореждания пенсията е преизчислявана и
осъвременявана (л.62-л.74 от делото).
Със заявление вх.№МИ-4403/03.02.2009г. (л.78 от
делото) жалбоподателят е поискал зачитане на допълнително придобит след
пенсионирането осигурителен стаж, като при преизчисляване на
пенсията с допълнително придобития осигурителен стаж след пенсионирането от
03.02.2009г., признатият осигурителен стаж е намален с продължителността на
придобития осигурителен стаж и е в
размер 8 години и 04 месеца (разликата между изискуема възраст по чл. 68, ал.
1, 2 от КСО за 2009 г. - 63 години и навършената възраст - 54 години и 08
месеца).
С вх.№ Ц2212-02-210/02.11.2020г.
в ТП на НОИ гр.Б. е получен формуляр Е 205 DE и Е 210 DE, удостоверяващи
придобит от лицето осигурителен стаж на територията на Германия и отпусната
пенсия за старост (л.114, л.116-123, л.124-127 от делото).
С разпореждане № 14/05.02.2021г.
(л.130 от делото), предвид данните за положен осигурителен стаж в Германия пенсията
на Р.Ш. е изменена от 01.10.2019г. - датата на отпускане на пенсията му от
Германия, като са зачетени общо 07 години 06 месеца и 06 дни осигурителен стаж
след датата на инвалидизиране за право и за размер на пенсията. Към 2019г.
жалбоподателят е навършил изискуемата възраст за пенсиониране по чл.68, ал.1, 2
от КСО и признатият стаж е изчислен в размер на 10 месеца, формиран като
разлика между стажът по чл.75, ал.2 от КСО за 2009г. - 08 години и 04 месеца и
вече увеличения осигурителен стаж след датата на инвалидизиране 07 години и 06
месеца.
С
разпореждане № РНП-3-4-02-00895548 от 18.03.2021г.(л.134 от делото) на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ гр.Б., на основание чл.98, ал.2, т.2 вр. с чл.113 и чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено на Руслав Ш. да възстанови
добросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване
(неправилно изписано като „лична пенсия за трудова злополука и професионална
болест“) в размер на 1087,54 лева за периода 01.10.2019г. до 28.02.2021г. Към разпореждането
е приложена справка за неоснователно получени суми за осигурителни плащания,
надвзети суми (л.136-137 от делото).
Разпореждането е обжалвано по
административен ред с жалба вх.№ 2103-02-6/31.03.2021г. (л.139-144 от делото).
С решение на директора на ТП на НОИ гр.Б. по пенсионна
преписка № ********** с изх.№ 2103-02-6#2/29.04.2021г.
(л.22-24 от делото) е оставено в сила разпореждане №
РНП-3-4-02-00895548/18.03.2021г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ гр.Б.. В мотивите на решението е прието, че при отпускане на
българска пенсия за инвалидност поради общо заболяване, признатият стаж следва
да се намали с осигуреното време в другите държави, съгласно чл.26, ал.4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж по реда на ал.2 и 3 на разпоредбата.
С оглед на това, че Р.Ш. има
отпусната пенсия от Германия, удостоверена с получени в ТП на НОИ формуляри за
придобит осигурителен стаж на територията на чуждата държава-членка, то на
основание чл.50, ал.4 от Регламент № 883/2004г. е следвало да се извърши ново
изчисление на пенсията за инвалидност, при съблюдаване разпоредбите на чл.50 и
52 от регламента и чл.26 от НПОС, считано от началната дата на чуждата пенсия,
в случая 01.10.2019г., като признатият осигурителен стаж се намали с размера на
потвърдения чужд осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. Признатият в
РБългария стаж към датата на преизчисляване на пенсията – 03.02.2009г. в размер
на 08 години и 04 месеца (разликата между изискуема възраст по чл.68, ал.1, 2
от КСО за 2009г. – 63 год. и навършената възраст – 54 години и 08 месеца) и
същият е бил правилно намален с действителния осигурителен стаж положен в
чужбина, за който лицето получава пенсия считано от 01.10.2019г. и който е в
размер на 07 години 06 месеца и 06 дни осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране за право и размер на пенсията, и след редуцирането е в размер на
10 месеца. Предвид това, че са изплатени суми в повече за пенсии,
административният орган е приел, че те следва да се възстановяват по реда на
чл.114, ал.2, т.3 от KCО във връзка с чл.12, ал.5 от НПОС и правилно с обжалваното разпореждане е
постановено надвзетите суми да бъдат възстановени. Посочено е, че
жалбоподателят Ш. е действал добросъвестно при получаване на пенсиите, но след
като има действителен осигурителен стаж в друга държава няма правно основание
да се зачита признат стаж, който по силата на закона участва само за да се
изчисли пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Сумите, подлежащи на
възстановяване като разлика между получените и полагащите се пенсии, са
посочени в разпореждане № РНП-3-4-02-00895548 от 18.03.2021г. и възлизат на
1087,54 лв. за периода 01.10.2019г.-28.02.2021г.
Решението е връчено на 07.05.2021г., видно от
приложеното известие за доставяне (л.26 от делото) и е обжалвано по съдебен ред
с жалба с вх.№ 5399/20.05.2021г., подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Б., съгласно
правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, в
съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона.
Не е налице спор по делото, че на
жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано
от 22.03.2002г. Към тази дата той е на възраст 47г., 11м. и 18 дни, като на
основание чл.75, ал.2 от КСО му е признат осигурителен стаж от 14г. и 07м. С
оглед допълнително придобит стаж, след пенсиониране, признатия стаж на
основание чл.75, ал.2 от КСО е намален
на 8 г. и 04м., считано от 03.02.2009г. През годините размерът на пенсията е
преизчисляван и осъвременяван, като към 01.10.2019г. той е бил 395,69 лева, а
от 01.07.2020 – 422,20 лева. Тази пенсия е отпусната само и единствено за
осигурителен стаж придобит на територията на Република България.
След пенсионирането,
от жалбоподателят е придобит и осигурителен стаж на територията на Германия, за
което му е отпусната пенсия за старост от Германия, считано от 01.10.2019г., за
което в ТП на НОИ гр.Б. на 02.11.2020г. са постъпили формуляри Е 205 DE и Е 210 DE.
Съгласно чл.26, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(Наредбата), при пенсии по
международен договор, по който Република България е страна, или по европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност, при които
размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж,
признатият стаж по чл.75, ал.2 от КСО се намалява с продължителността на
осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно
законодателството на другата държава. Съответно в ал.5 е предвидено, че алинея
4 не се прилага, ако в международния договор, по който Република България е
страна, или в европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.
Спора по делото е дали в случая спрямо отпуснатата на
жалбоподателя пенсия за инвалидност
намира приложение нормата на чл.26, ал.4 или на ал.5 от Наредбата, тоест дали признатият
стаж по чл.75, ал.2 от КСО, следва да се намали с продължителността на
осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно
законодателството на другата държава.
В случая, доколкото се касае за трудов стаж придобит на територията на
Република Германия, след 01.01.2007г., приложими в отношенията в областта на социалната сигурност между
Република България, с другите държави-членки на ЕС правилата за координация на
схемите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент на Съвета
(ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети
лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат
в рамките на Общността, както и в Регламент на Съвета
(ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент на Съвета
(ЕИО) № 1408/71, а след тяхната отмяна, съответно правилата, съдържащи се в
Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004)
и Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
По смисъла на чл.44, ал.1 от Регламент 883/2004г.,
законодателството на Република България е „законодателство тип Б“.
В нормата на чл.52, ал.1 от Регламент 883/2004г., е
предвидено, че компетентната институция изчислява размера на дължимото
обезщетение по два начина: -
самостоятелно обезщетение по б.“а“, съгласно прилаганото от нея
законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били
изпълнени съгласно националното право и – пропорционално обезщетение по б.“б“,
чрез изчисляване на теоритичен размер и впоследствие на действителния размер,
както следва: i) теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението,
за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни
периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно
законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно
прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението.
Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на
завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер и ii)
компетентната институция определя след това пропорционалния размер на
обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между
продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно
законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите,
завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички
държави-членки по случая.
Видно от разпореждане № 14/05.02.2021г. (л.130-132 от
делото), в случая на жалбоподателя е било изчислено самостоятелно обезщетение
по чл.52, §1, б.“а“ от Регламент 883/2004г., като същото е определено в размер
на 324,09 лева. Съответно изчислено е и пропорционално обезщетение по чл.52, §1,
б.“б“ от Регламент 883/2004г., като същото е определено в размер на 322,63 лева.
С оглед така установените самостоятелно и
пропорционално обезщетение, в съответствие с нормата на чл.52, §3 от Регламент
883/2004г., на жалбоподателя е определена пенсия в размер на изчисленото
самостоятелно обезщетение, което се явява най-високия размер.
След като в случая, пенсията за инвалидност на
жалбоподателя е определена по реда на чл.52, §1, б.“а“ от Регламент 883/2004г.,
като самостоятелно обезщетение само съгласно българското законодателство, то не
е налице изключението предвидено в нормата на чл.26, ал.5 от Наредбата. Ето
защо, след като в случая намира приложение хипотезата на чл.26, ал.4 от
Наредбата, правилно при определяне на размера на пенсията за инвалидност на
жалбоподателя признатият стаж по чл.75, ал.2 от КСО е намален с
продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит
съгласно законодателството на Германия.
Представените в хода на съдебното производство
допълнителни доказателства за изплащане на пенсия за старост от Институция на медицинската
асоциация на Вестфалия-Липе - Публично предприятие, не биха могли да доведат до
извод различен от изложения. Това е така, тъй като тази пенсия е в резултата на
допълнително пенсионно осигуряване, направено по пенсионна схема за лекари, в
търговско дружеството, а не от немския осигурителен институт. Съответно не са представени
изискващите се формуляри Е 205 DE и Е 210 DE, удостоверяващи допълнително
придобит осигурителен стаж на територията на Германия и отпусната пенсия за
старост, въз основа на които може да бъде извършена преценка на обстоятелствата
касаещи отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност.
Съгласно чл.114, ал.2, т.3 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е
без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, а именно т.3 на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
В случая, не е налице спор по делото, че пенсията за
инвалидност на жалбоподателя е изменена в резултат на получени доказателства
при прилагане на регламенти за координация на системите за социална сигурност с
разпореждане № 14/05.02.2021г. За периода от 01.10.2019г. до 01.07.2020г., месечния
размер на пенсията е изменен от 395,69 лева на 333,67 лева, тоест налице е
разлика от 62,02 лева, съответно за периода от 01.07.2020г. до 28.02.2021г. е
изменен от 422,20 лева на 356,03 лева или разликата е 66,17 лева на месец.
Общия размер на надвзетите суми се явява 1087,54 лева, която сума е посочена и
в обжалваното решение и оставеното с него в сила разпореждане. В съответствие с
нормата на чл.114, ал.2, т.3 от КСО, правилно е разпоредено възстановяването на
надвзетата сума, като не са определени лихви за забава.
С оглед на изложеното
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр.Б. и оставеното с него в сила
разпореждане се явяват законосъобразни, като постановени в съответствие с нормата
на чл.114, ал.2, т.3 от КСО и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, жалбата
на Р.П.Ш. следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд Б., Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Ш. с
ЕГН: **********, с адрес *** против решение на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр.Б. по пенсионна преписка № **********
с изх.№ 2103-02-6#2/29.04.2021г., с което е оставено в сила
разпореждане № РНП-3-4-02-00895548/18.03.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: