№ 124
гр. Варна, 16.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20243001000095 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:25 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
Въззивникът „Д. Джевджет Е., редовно призован, не се явява за него се
явява адв. И. Р., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Въззивникът Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-
Застраховане“ АД, гр. София, редовно призован, не се явява представител.
Въззиваемите страни Р. Ш. Ю. и М. А. Ю., редовно призовани чрез
адв. П. Н., не се явяват, за тях се явява адв. Н., редовно упълномощен и приет
от съда от първата инстанция.
Съдът докладва постъпило становище с вх. № 2642/11.04.24г. от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, в което
излага, че няма да се яви представител в съдебно заседание, моли да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изложените във
въззивната жалба доводи, излага становище по съществото на спора.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ и ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 166/07.03.24г., постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Адв. Р.: Запозната съм с определението на съда. Поддържам жалбата,
както е предявена. Намирам жалбата на Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК-Застраховане“ АД за неоснователна.
Адв. Н.: Оспорвам въззивните жалби на третото лице помагач, както и
на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД.
Поддържаме възраженията, които сме направили по двете жалби. Нямаме
възражение по определението от 07.03.24 г. на Апелативен съд – Варна.
Адв. Р.: По отношение на доказателствата считам, че определението,
което сте постановили не е точно съобразно от протокола от съдебно
заседание за проведеното такова пред Силистренския окръжен съд на
24.10.2023 г. На стр. 26 от същия протокол, аз съм задала конкретни въпроси
на ищцата, но не знам защо Вие приемате, че не са зададени. Въпросите ми са
кога е водила последно сина си на лекар, при кой специалист, водила ли го е
изобщо, какви оплаквания е имал. Всичко това са съвсем конкретни въпроси
към нея. След това преминаваме към становището изразено от процесуалния
представител, като на същата тази страница той заявява, че ще отговори на
тези въпроси, тя ще се яви в съдебно заседание. По същия повод са и
исканията ми за разпит на д-р Людмила Михайлова. Това са мои конкретни
въпроси, затова си позволявам да взема отношение, че не съм задала такива.
По отношение на свидетеля д-р Людмила Михайлова, съгласно писмените
доказателства, които са приобщени към делото и представляват в табличен
вид посещенията в здравни заведения, специализирана или индивидуална или
личен лекар на лицето, което е пострадало в това ПТП, стана ясно, че най-
последният преглед на лицето пострадало при ПТП е осъществен от д-р
Михайлова и тя е човекът, който би могъл да сподели най-обективно какво е
физическото състояние на това лице. Тъй като свидетелските показания ще си
позволя да ги анализирам като две групи – едната бяха такива, които казват,
2
че той е бил едва ли не в блестящо здраве, а другата група казва, че е имал
абсолютни деформации в походката, имал е нечленоразделна реч. Аз съм
убедена в правотата на това, че следва да не се прави посмъртна ако мога така
да кажа медицинска експертиза, няма никакъв смисъл. Ако този лекар си
спомня този пациент и би могъл да сподели своите впечатления, да си
погледне документално нещата, не мисля, че това би било в минус. Тъй като
аз продължавам да твърдя, че в този процес има изправяне при един сериозен
сблъсък между закона и морала. Същата тази ищца сама е подготвила
документите си, сама е подписвала документите. Тя навсякъде е подписвала
собствения си син, за да му бъде предоставена социална услуга. В съдебно
заседание по дело № 227, там тя заяви, че подписите са нейни.
Адв. Р. на въпрос на съда: Това се е случило преди ПТП. Вместо синът
й да подаде молба за социална услуга или да му се назначи попечител,
настойник, както е съгласно действащото законодателство, тя си позволява да
подаде от негово име.
Адв. Н.: По отношение на доверителката ми, същата е била ангажирана
по трудов договор като социален асистент на сина си. По делото са налични
писмени доказателства, с каквито може да се докаже трудово
правоотношение. Този факт е ясен по делото, не е оспорен от никого. Да, тя е
била приживе социален асистент на сина си. По отношение искането за д-р
Людмила Михайлова – заключението, което тя е дала в медицинския
документ, който е наличен по делото, съответно разбира се на въпрос от
тогава досега колко пациенти са минали въобще, може ли да си спомни този
пациент, аз съм сигурен, че тя няма как убедително да отговори, че си го
спомня. Каквото е установила, тя го е обективирала в това нейно заключение,
което също е налично по делото и не се налага нейният непосредствен разпит.
По отношение на протоколите – този въпрос ние го обсъждахме в първата
инстанция. Няма как протоколи за проведен разпит на свидетел в друго
производство, да бъдат приобщавани по реда, по който колегата иска. Във
всяко производство по ГПК е ясно как се събират и се приобщават гласни
доказателства.
Адв. Р. на въпрос на съда: За протокола, аз не подновявам искането си,
но считам, че колегата е в друго дело в момента. Нямаме експертиза от този
лекар, нямаме медицинска документация от него, която да казва как е
3
протекъл последният преглед.
Адв. Н.: Не беше направено в производството пред първа инстанция
надлежно искане, не бяха формулирали въпроси на които ищцата да отговаря.
Такива искания, такива въпроси не бяха формулирани и след като това не е
направено няма как да се сочи, че това е пропуск на съда или нарушение от
страна на съда, за да се претендира тези действия да бъдат извършени
въобще.
Адв. Р.: В момента си отворих протокола, който не желая повече да бъде
приобщаван. Свидетелката Людмила Михайлова беше поискана от нас като
свидетел, съобразно доказателствата, които са събрани по надлежния ред.
Единственото, което ние свързваме тази жена с пострадалото момче, че тя е
била последният лекар, който се е докоснал до него.
Съдът, след съвещание намира, че не са налице основания за
ревизиране на определението си от разпоредително заседание от 07.03.2024 г.
В същото съдът обстойно е изложил обстоятелствата, които са го мотивирали
да остави без уважение исканията на въззивника – трето лице помагач в
първоинстанционното производство, за допускане на нови доказателства във
въззивното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
третото лице помагач за допускане на нови доказателства във въззивното
производство.
Адв. Р.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Н.: Нямаме доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК, по реда на чл. 38 от ГПК.
Адв. Р.: Аз претендирам разноски за процеса на осн. чл. 38, ал. 2 ГПК
върху сумата от 56 000 лева.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
4
Адв. Р.: Моля, да уважите въззивната жалба, така както е предявена.
Считам, че решението, което е постановил Силистренския окръжен съд не
съответства на доказателствения материал. Това, което е безспорно – факт е,
че е имало ПТП, моят клиент носи своята наказателна отговорност и в
момента излежава лишаване от свобода, съмняваме се, че е призован в
Затвора, но така или иначе, той си носи своята отговорност. Що се отнася до
застрахователния въпрос, който явно се оказва най-болезненият явно, за
наследниците на това лице, аз ще си позволя да кажа следното: С цялото ми
уважение към проблема, който е имала тази майка още при раждането на това
дете, неговото отглеждане, помощта, след това тази нелепа смърт, но аз
считам, както казах преди малко законът и моралът доста сериозно се
сблъскват. Тази жена според мен не е имала изобщо моралните устои да
претендира каквото и да е било обезщетение, тъй като буквално е било със
сто процента инвалидност, с чужда помощ, т.е. за него е изключено той сам
да се грижи за каквото и да било, камо ли да излезе и да се движи из
населеното място. От тук насетне стигаме и до това, че може би логично в
резултат на собственото му заболяване е това, че той е имал абсолютно
несериозно отношение – погледът му към самите автомобили, пътната
обстановка ако щете. Дори коментираме това, че той е бил в тотално
нарушение на начина на пресичане на пътното платно, което се установи от
вещото лице. Говорим за това, че тази жена е подала сама искане да бъде
назначена за социален асистент и да получава заплата за това, а всъщност не е
полагала грижите. Същевременно след настъпване на ПТП, тя мобилизира
своя ресурс и ангажира вниманието на застрахователя за получаване на
обезщетение и получава обезщетение, което се равнява на 80 000 лева, както
за нея, така и за бащата на момчето. Аз считам, че съпричиняването
надхвърля 50%, да не кажа, че граничи със сто процента, поради което аз
считам, че сумата, която е била платена от застрахователят изцяло покрива
това, което са претърпели като болки и страдания. Ще си позволя дори да
бъда леко груба по отношение на експертизата, която беше приета за
психологическите травми и може би това не е точното наименование на
родителите на момчето след неговата смърт. Всичко беше чисто хипотетично.
На конкретни въпроси на това вещо лице дали то е разбрало има ли някакво
заболяване възникнало, на какво се дължи стреса? Как е установено, че
лицата, които са били под експертни действително са преживели такъв стрес,
5
аз не получих нито един разумен отговор или по-скоро не получих никакъв
отговор. Там говорихме за един метод, по който се изготвя това заключение и
всъщност ние не стигнахме до изводи, а говорихме само за метод как точно се
правят тези заключения. Независимо от указанията, които е дал съдът в
Страсбург, аз си позволявам да кажа, че тези експертизи за нас са по-скоро
обременяващи финансово страните, отколкото да имат някакво отношение.
Безспорно на всяко живо същество ще му донесе болка смъртта на близък.
Няма защо да я коментираме, но мисля, че всеки здравомислещ юрист, още
по-малко съдия може сам да прецени до каква степен тази болка би могла да
бъде свързана с характера на неизличимост на болката в никакъв случай.
Доколко би могло да бъде и свързана със самокритичност за лицето, което
твърди, че е претърпяло тези болки и страдания. Самокритичност на
собственото му поведение имам предвид. Сега в случая чл. 3 говори за
добросъвестност при процес. Тук сме изправени пред какво? Стигна се до там
да се искат 150 000 лв., независимо, че 80 000 лв. са били преведени месеци
преди това. Няма даже да коментирам казаното от процесуалния
представител на ищците, че даже и да били парите в сметката, те не знаели за
тях. Това беше несериозно и не намирам за напълно основателно в тази
връзка искането на застрахователя да си получи разноски за тази част от
претенцията.
По отношение обаче на претенцията, която остана по 70 000 лв. на всеки
от родителите, аз намира, че е изключително завишена, а дори и за
присъдената от по 28 000 лева не намирам почва в закона или в принципа на
справедливост. Принципът на справедливост би изисквал да се изключат
абсолютно каквито и да е последващи обезщетения освен предоставените от
застрахователя в една извънсъдебна процедура. В този смисъл, аз съм развила
подробно съображенията си. Спряла съм се и на това, че свидетелите говорят
за крайно влошено състояние на момчето, което изобщо не може да
контролира и води собствените си постъпки. Другата степен, която искаха да
преекспонират позитивите за това момче в здравословен аспект говоря,
пресъздадоха обстановка, която не може да се свърже с действителността и аз
приемам, че затова е този сериозен отпор от страна на ищците – да не бъде
разпитана нито майката, нито лекаря, който е лекувал това момче. Намирам,
че при условията на чл. 266 ГПК, Вие следваше да допуснете разпита на този
свидетел, но няма да преразглеждаме отново Вашия акт свързан с
6
доказателствените ни искания. Моля, за произнасяне в този смисъл. Моля, да
ми бъдат присъдени разноски за процеса на осн. чл. 38, ал. 2 ГПК, върху
сумата от 56 000 лева.
Адв. Н.: Моля, да оставите без уважение въззивните жалби на
застрахователното дружество и на третото лице помагач, както и частната
въззивна жалба по отношение на разноските в първоинстанционното
производство. Считам, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно по изложените подробни съображения и моля, за решение в този
смисъл. Безспорно, в това производство става въпрос за закон, става въпрос за
морал и за етика. Наказателното производство срещу клиента на колежката
продължи четири години, защото той се укриваше, също укриваше
доказателства и т.н. До последно той твърди, че не е той извършителят, но
няма значение защото има влязла в сила присъда и той търпи наказание
лишаване от свобода в затвор. Въпросът не е в това, въпросът е в това, че в
гражданските дела, които се развиха в Окръжен съд – Силистра, за клиента
ми от страна на процесуалния представител се твърдеше, че той е бил жив
организъм. Днес имаме известна еволюция в изказа. Няколко пъти са
твърдеше това нещо, за човек, който е общувал нормално с околните,
извършвал е покупки в магазина – дребни поръчки на своите близки. Грижил
се е за задачите, които са му поставяли в домакинството и безспорно е
страдал от епилепсия от втори клас насам, за което е имал нужда от страна на
своите близки. Това не го прави по-малко човек, какъвто се опитва и пред Вас
колежката да го представи. Т.е. не може с подобни изявления, с подобни
твърдения, които не намират нито почва в доказателствата по делото и
гласните и писмените, да се правят подобни внушения и на база на това да се
претендира. Видите ли - ами, той въобще не е бил човек и как може да се
търси това обезщетение – това не е морално. Не е морално да се твърди, че е
бил жив организъм – това не е морално. Моля, за решение в този смисъл.
Моля, да ми присъдите адвокатско възнаграждение съгласно представения
списък и доказателствата.
Адв. Р.: Съпричиняването има отношение към момента в който е
станало ПТП. Това клиентът ми какво процесуално поведение е имал след
това няма никакво значение. Изплащането на застрахователната премия на
наследниците и т.е. на имащите право не е някаква наказателна репресия.
Той е поел своята отговорност, осъден е, влязла в сила присъда, това не го
7
коментираме. Гледаме какво е станало в момента на инцидента, кой е
допринесъл за този трагичен резултат. Въпросът с морала по много странен
начин се преекспонира от колегата. Въпросът тук е, че това момче с тези
заболявания, трябвало е да не бъде оставян сам, то е трябвало да бъде на
грижите на близките си. Да, той е бил човек, за който е трябвало сто процента
от времето някой да се грижи. Той е поел не само своя родителски дълг този
човек, но и финансово - държавата му е плащала за това.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8