Р Е
Ш Е Н И Е № 2327
гр. Пловдив, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 42 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.109 ЗС и чл.108 ЗС от С.Й.Ж. и А.Й.Ж. срещу Н.С.Й., Й.С.Й.,***, М.Д.Ж., В.Б.Ж.
и З.Б.Ж..
Ищците твърдят в исковата молба,
че са наследници по закон на своя баща Й. С. Ж., починал на *******г.
Последният, заедно с В. М. Ж., придобили в общ дял по силата на съдебна
спогодба, оформена в протокол от 17.10.1984 г. следния недвижим имот, а именно:
жилищна сграда с изба, състояща се от три стаи, антре, лятна кухня и външна
тоалетна, със самостоятелен вход, построена в северозападната част от
дворното място, находящо се в ГР. ********, което било общинска собственост. По
силата на същата спогодба в дял на съделителя Б. С. Ж. била предоставена
жилищната сграда, построена в югоизточната част на поземления имот. Наследодателят
на ищците и В. М. Ж. се снабдили с констативен нотариален акт №********* за
описаната по-горе сграда, находяща се в северозападната част от поземления имот
с пл. № ***, кв.** по плана на гр. Пловдив. Посочват, че с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ******* В.
М. Ж. прехвърлила на своята ******– ответницата Н.С.Й. своята ½ идеална
част от описаната сграда. Ищците твърдят, че по силата на договор от 27.10.2003
г., вписан под №****** на СВ – Пловдив, придобили от Община Пловдив 1/3 идеална
част от поземления имот, в който била построена притежаваната от тях в
съсобственост жилищна сграда, а именно: УПИ ***** с площ от 358,40 кв.м. по
плана на кв. ********, одобрен със Заповед № ******** и № ********. Освен това,
наследниците на Б. С.Ж.: М.Ж. и З. и В. Ж. придобили по силата на същия договор
за покупко-продажба 1/3 идеална част от поземления имот. Посочват, че
ответницата Н.С.Й. не се възползвала от правото да стане собственик на
останалата 1/3 идеална част от имота, поради което и собствеността върху тази
идеална част останала за Община Пловдив. Сочат, че към момента по кадастралната
карта на гр. Пловдив дворното място било с идентификатор № ******* с площ от
370 кв.м., като в него били построени следните сгради: двуетажна сграда с
идентификатор № ******* с площ от 91 кв.м., собственост на наследниците на Б. С.
Ж., едноетажна сграда с идентификатор № ******* с площ от 40 кв.м. (съсобствена
между ищците и първата ответница) и двуетажна сграда с идентификатор № *******
с площ от 47 кв.м.
Ищците твърдят, че след смъртта
на наследодателя им Й. С. Ж. ответницата Н.Й. започнала да извършва
строителство в северната част от поземления имот, като незаконно изградила
двуетажна жилищна сграда, заснета в КК и КР на гр. Пловдив като сграда с
идентификатор № ******* с площ от 47 кв.м., към която незаконно присъединила
част от съсобствената с ищците сграда. Поддържат, че строежът бил незаконен,
като се позовават и на решение №467/14.02.2014 г., постановено по адм.д. №
3155/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което била отхвърлена жалбата на
първата ответница против мотивирания отказ на ******* на Район „Северен” при
Община Пловдив, за издаване на удостоверение за търпимост на посочената сграда.
Ищците твърдят, че през 2012 г.
предприели ремонт на ползваната от тях южна част от съсобствената жилищна
сграда, както и избеното помещение под нея, като за това имало надлежни
предписания от страна на общинската администрация. Изясняват, че южната част от
процесната сграда, която ползвали, била двуетажна – изба, която до ниво
половината от своята височина била вкопана в земята, респективно с горната си
половина била на ниво над „кота нула” в имота, както и жилищен етаж, като
подходът към него бил по стълби от двора
до малка площадка в югоизточния ъгъл на сградата. След като предприели дейности
по премахване на износените стени и част от покрива на сградата, за да ги
възстановят, ответницата подала жалби до общинската администрация. Впоследствие
ответниците Й. предприели действия по премахване на цялата южна част от
жилищния етаж, която всъщност била ползвана от ищците. На място останала
плочата – таван на избения етаж и под на жилищния етаж, а всички зидарии над
тази плоча, покрива и др. на южната част на сградата били премахнати. Ищците
твърдят, че заедно с това ответниците Й. изградили нов зид на мястото на
стария, който отделял северната част на сградата от южната, като в този зид
били оформени прозорец и врата, каквито до момента нямало. Наред с това
изградили масивен зид, преминаващ през целия двор – перпендикулярно от
западното му лице (от ул. „*******”) до дъното му на изток, който зид бил
изграден през средата на премахнатия жилищен етаж от южната половина на
сградата, ползвана от ищците. Поддържат, че новоизграденият зид им пречел да
възстановят ползваната от тях южна половина от жилищния етаж. Твърдят, че наред
с надземния зид Й. изградили негово вертикално продължение и в избения етаж.
След предписания на администрацията на Район „Северен” ответниците премахнали
отчасти зида в надземната му част, но само частично – към дъното на двора към
ПИ *** този зид бил още запазен. Веднага след това, Й. заместили частта от зида
с метални пръти и мрежа на същото място. Наред с това ответниците Й. прекъснали
водопроводната и електрическа инсталации, постъпващи от северната част на имота
и захранващи южната част на сградата, ползвана от ищците. По изложените
съображения предявяват следните искове с правно основание чл.109 ЗС, а именно:
за осъждане на ответниците Н.С.Й. и Й.С.Й.:
-
Да премахнат
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *******, построена в поземлен имот с
идентификатор № *******, находящ се в ГР. ********;
-
Да
премахнат ограда, частично изградена от метални пръти и мрежа, частично изпълнена
от зидария в ПИ с идентификатор № *******по КК и КР на гр. Пловдив, от
източната граница на поземления имот (от към ул. „*******”) до дъното на имота
– границата му с ПИ ***, и разположена на мястото на разрушен първи жилищен
етаж от сградата с идентификатор № *******;
-
Да
премахнат масивен зид, изпълнен с избеното помещение на сградата с
идентификатор № *******, разположен през избеното помещение, от източния до
западния му зид;
-
Да
премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на
сградата;
-
Да
възстановят премахнатите разклонения на електрическата и водопроводната
инсталация на сграда с идентификатор № *******, захранващи южната част на
първия жилищен етаж на сградата.
Претендират и на основание
чл.108 ЗС предаване на владението върху южната жилищна половина на първи
жилищен етаж от сграда с идентификатор № ******* с площ от 40 кв.м.,
предназначение – жилищна, еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № ******* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № *******г. на ИД на АГКК, с административен
адрес: ГР. ********, с площ от 370 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер
от предходен план: ***, квартал: ***, парцел *, при съседни ПИ: поземлени имоти
с идентификатори: №*******, №*******, №*******, №*******.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Н.С.Й. със становище за недопустимост на
предявените искове, а и за тяхната неоснователност. Възразява искът за
премахване на построената в имота сграда да е допустим, като изтъква да е
налице специален ред по ЗУТ, регламентиращ премахването на незаконни строежи,
който се провеждал пред административните органи. Поддържа, че ищците сами били
премахнали част от съсобствената сграда, в това число и покривът, като спрели
ел. захранването и премахнали електромера, предназначен за тази част от
сградата. По отношение на ВиК инсталацията твърди, че при настъпила авария на
водопроводната тръба, специалисти от ВиК констатирали, че същата била много
стара, поради което била поставена нова откъм ул. „*******”, за което ищците
били уведомени и им било предложено да се присъединят, но те отказали. Позовават
се на констативен протокол от 11.05.2011 г. на Комисия, назначена от ***** на
район „Север”, изготвен по сигнал, депозиран от ответницата, в който се
съдържали констатации досежно състоянието на сградата и предписания към
собствениците. Поддържа, че в изпълнение на дадените указания организирала
процедура по премахване на част от сградата и ремонт на притежаваната от нея
част от сградата.
Посочва, че договорът от 06.09.1985
г., който ищците твърдят да легитимира ответницата Й. като съсобственик на
сградата в североизточната част от имота бил развален по силата на съдебно
решение от 12.06.1986 г. на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на
28.06.1986 г. Поддържа да е собственик на ½ идеална част от сградата на
основание саморъчно завещание от 08.10.1986 г., обявено с протокол от
08.09.1987 г. и вписано в СВ Пловдив под акт № **************г. Намира, че
предвид придобивния способ, съпругът на ответницата Й. не е станал собственик
на имота по силата на съпружеската имуществена общност.
По иска за предаване на
владението на южната половина от етажа застъпват становището, че е придобила
собствеността върху нея по силата на саморъчното завещание от 08.10.1986 г.,
обявено с протокол на 08.09.1987 г., както и по давностно владение, продължило
повече от 20 години, считано от 1996 г., когато била извършена неформална делба
с ищците. Заявява, че ищците никога не били живели в тази част от сградата. В
заключение моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Постъпил е и писмен отговор от
ответника Й.С.Й. със становище за недопустимост на предявените негаторни
искове, както и за тяхната неоснователност. Излага подробни съображения,
аналогични на тези, изложени от ответницата Й.. Поддържа, че не бил легитимиран
да отговаря по предявените искове, доколкото не притежавал никакви права в
имота. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, с който намира предявената
искова претенция по отношение на общината за недопустима. Поддържа, че е
ненадлежен ответник да отговаря по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС,
доколкото макар и съсобственик по отношение на поземления имот, не
осъществявала действия, с които да пречи на упражняването на собственическите
правомощия на ищците. Моли за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, поради липсата на правен интерес от предявения иск срещу Община
Пловдив. Претендира разноски.
Постъпил е и писмен отговор от
ответниците М.Д.Ж., В.Б.Ж. и З.Б.Ж., с който заявяват, че не могат да вземат
отношение по предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
протокол от 17.10.1984 г. по гр.д. № 5412 по описа за 1984 г. на Районен съд
Пловдив, се установява, че е постигната съдебна спогодба между страните по
делото, съгласно която е извършена делба, както следва: дял първи: в общ дял на
В. М. Ж. и Й. С.Ж. се поставя самостоятелната жилищна сграда с изба, построена
в северозападната част на имота – държавно дворно място в ГР. ********,
състояща се от три стаи, антре, лятна кухня и външна тоалетна, със
самостоятелен вход; дял втори: в самостоятелен дял на Б. С. Ж. се поставя
самостоятелната жилищна сграда без изба, построена в югоизточната част от същия
имот, състояща се от стая, кухня и антре и външна тоалетна, със самостоятелен
вход.
От
нотариален акт за недвижим имот по давностно владение от 24.12.1984 г. №
**************г. се установява, че е констатирано правото на собственост по
отношение на описаната по-горе жилищна сграда, построена в северозападната част
от дворното място, по отношение на В. М. Ж. и Й. С. Ж..
Видно
от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № **************, В. М. Ж. е прехвърлила на ****** си Н.С.Й. ½
идеална част от самостоятелната жилищна сграда с изба, построена в
северозападната част на държавното дворно място в ГР. ********, съставляващо
имот с пл. № *** от кв.**, „******-*******”, която сграда се състои от три
стаи, антре и лятна кухня, тоалетна.
От
решение от 12.06.1986 г., постановено по гр.д. № 3416 по описа за 1986 г.,
влязло в законна сила на 28.06.1986 г. се установява, че е развален сключеният
с нотариален акт № *** от ****** г. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, описан по-горе.
Видно
от саморъчно завещание от 08.10.1986 г., обявено с протокол от 08.09.1987 г.,
вписано в СВ Пловдив под акт № *************** се установява, че В. М. Ж. е
завещала на ****** си Н.С.Й. ½ идеална част от жилищната сграда,
построена в северозападната част от поземления имот в ГР. ********.
От
удостоверение за наследници № ****/07.07.2016 г., издадено от Община Пловдив,
район Северен, се установява, че Й. С. Ж. е починал на *******г., като е
оставил за свои законни наследници двамата си ****** (настоящи ищци) – С.Й.Ж. и
А.Й.Ж..
От
договор за продажба на общинска земя по реда на § 27 от ПЗР на ЗС и ПМС № ***/1996
г. от 27.10.2003 г. се установява, че Община Пловдив е продала на С.Й.Ж. и А.Й.Ж.
1/3 идеална част от УПИ I-314, целият застроен и незастроен с площ от 358,40
кв.м., в кв. **-* по плана на кв.********, одобрен със Заповед № ******** и № *******
г. Към настоящия момент, видно от скица на поземлен имот № ********** г. имотът
представлява поземлен имот с идентификатор № *******с площ от 370 кв.м.
От
договор за продажба на общинска земя по реда на § 27 от ПЗР на ЗС и ПМС № ***/1996
г. от 26.09.2006 г. се установява, че Община Пловдив е продала на М.Д.Ж., В.Б.Ж.
и З.Б.Ж. 1/3 идеална част от УПИ I -314, квартал ***, по плана на кв. „********”,
гр. Пловдив, одобрен със заповед № ******** и заповед № ********. с площ от
358,40 кв.м.
От
акт № *************** за частна общинска собственост се установява, че на
основание чл.2, ал.2, т.1 ЗОС, във вр. § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА като
частна общинска собственост е актуван УПИ ********** по плана на „********”, с
площ от 358,40 кв.м. В акта е отбелязано, че с удостоверение № **** от
30.09.1969 г. на С. И. Ж. е признато право на строеж върху дворното място и
право на собственост на построените в него сгради. Отбелязано е също, че по
силата на заповед № ********* г., във връзка с договор от 27.10.2003 г., както
и по силата на заповед № ********* г. на ***** на Община Пловдив, съгласно
договор от 26.09.2006 г., общо 2/3 от поземления имот са отписани като общинска
собственост, а общината е останала собственик на 1/3 идеална част от
урегулирания поземлен имот.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № **********,
вписан в СВ – Пловдив под акт № ********** се установява, че М.Д.Ж., В.Б.Ж. и З.Б.Ж.
са признати за собственици при равни права на сграда с идентификатор № *******
с площ от 91 кв.м., построена в ПИ с идентификатор № *******, находящ се в ГР.
********.
Видно
от решение № 467/14.02.2014 г., постановено по а.х.д. № 3155 по описа за 2013
г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на първата ответница
против мотивиран отказ на ******* на Район „Северен” при Община Пловдив, изх. №
********* от 18.09.2013 г. за издаване на удостоверение за търпимост по §127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ, във вр. чл.145, ал.1 ЗУТ за строеж „двуетажна жилищна
сграда” с идентификатор № *******, находяща се в УПИ ****, кв.*** по плана на
гр. Пловдив.
От
решение №566/28.02.2014 г., постановено по а.х.д. № 3818 по описа за 2013 г. на
Административен съд Пловдив се установява, че е отменена заповед № **********
г. на ***** на Район „Северен” – Община Пловдив.
От решение №329/07.02.2014 г.,
постановено по а.х.д. № 3787 по описа за 2013 г. на Административен съд Пловдив
се установява, че е отменена заповед № ************* г. на ***** на Район
„Северен” – Община Пловдив.
От констативен протокол от
11.05.2011 г., издаден от Комисия, назначена от ***** на Район „Северен” със
Заповед № **********г. за установяване състоянието на обект: „Едноетажна
жилищна сграда”, находяща се в УПИ ******, кв.***, гр. Пловдив, се установява,
че е налице опасност за живота и здравето на обитателите на сградата, както и
преминаващите пешеходци. Дадени са предписания да се премахне останалата част
от сградата, която е с премахната покривна конструкция и самосрутващи се стени;
да се направи спешен ремонт на ползваната част от едноетажната жилищна сграда
на покривната конструкция, като се подменят всички необходими дървени елементи,
без промяна на кубатура и квадратура.
От
констативен протокол от 20.05.2011 г., издаден от Комисия, назначена от ***** на
Район „Северен” със Заповед № *********г. за установяване състоянието на обект:
„Едноетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ****, кв.***, гр. Пловдив, се
установява, че ремонтът на обитаваната част от сградата е извършен съгласно
експертното становище от месец май 2011 г. Установени са и оставени два отвора
на южната стена на ремонтираната част от сградата – прозорец с размери около
1,80м/0,90 м. и врата с размери 0,92м/1,95м. Направено е предписание до Н.С.Й.
отворите да бъдат зазидани, с цел да не се появяват конфликти с останалите
съсобственици на сградата при евентуално възстановяване на същата.
От
писмо с изх. № ********* г. от *****на Район „Северен” – Община Пловдив,
отправено до С.Й.Ж. и А.Й.Ж., се установява, че по повод заявление с вх. № *********г.
за възстановяване в реални граници на част от жилищна сграда, находяща се в ГР.
********, съгласно чл.151, ал.1, т.1 и т.4 ЗУТ се разрешава ремонт на покрива
без промяна на квадратура и кубатура, както и текущ ремонт на частта от едноетажната
жилищна сграда с изба, находяща се в УПИ ***** в гр. Пловдив.
По
делото е приложена и цялата преписка вх. № *********г. на Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Пловдив, която е във връзка с искане за изменение
на КК и КД по отношение на сграда с идентификатор № *******.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ (л.280) се
установява, че сградата, описана в документите за собственост като
самостоятелна жилищна постройка в северозападната част от процесния имот със
сигнатура „пмж” е нанесена по одобрените планове от 1930 г., 1954 г., 1955 г.,
1965 г. и 1987 г. и е с площ от 65 кв.м. По одобрената КК на гр. Пловдив тя е с
идентификатор № ******* и е с площ от 40 кв.м. Към настоящия момент само на
част от сграда ******* от 15 кв.м. е извършено подобрение и свързвана със
сграда **********, която се обитава от ответниците. С предприети действия от
район Северен, община Пловдив, са премахнати стени до кота 1,10 на част от
сграда с идентификатор № ********* и съществува част от „пмж” и „мс” – в посока
юг. По одобрената КК на гр. Пловдив от 2009 г. в северозападната част от ПИ с
идентификатор № *******(стар идентификатор УПИ ****, кв.**) са нанесени две
сгради. Сграда с идентификатор ******* е част от сграда „пмж” по действащия
регулационен план от 1987 г. Сграда с идентификатор ********* не е нанесена по
КРП от 1987 г. За извършеното строителство на сграда с идентификатор ******** и
приобщаване на част от сграда ******** няма данни по делото да е приложена
строителна документация. Със заповед № ********* г. на *****на Община Пловдив е
одобрен ЗРП и КЗСП на кв.*** за парцел **** по плана на кв. ********, Пловдив,
а по КК – ПИ с идентификатор № *******, се предвижда ½ от сграда ***********
– едноетажно застрояване (магазин), а за останалата част от север и запад –
двуетажно, триетажно застрояване (показано в графичната част към заповедта).
От
заключението на допуснатата допълнителната съдебно-техническа експертиза (л.327)
се установява, че в избеното помещение на сграда с идентификатор 505.235.2 е
налице зазиждане (преграждане) на изба, което е отразено графично на приложената
към заключението комбинирана скица № 3 (л.329) по букви А-Д-Б. Установява се
също, че по букви Г-В-Б-Д-Г по същата скица е налице заравняване на част от
изба на ниво терен (с площ от 7,2 кв.м). На частта от сграда ПМЖ, която не е
заснета в КК са премахнати стени и частично е премахната дървената подова
конструкция. Частта от избеното помещение, която попада в очертанията на сграда
с идентификатор ******* с площ от 7,36 кв.м., е със запазена стоманенобетонна
плоча над полувкопана изба с височина 1,15 м от терена (по букви Г-Д-А).
Избеното помещение е вкопано на дълбичина 0,50 м под терена. Площта, ограничена
от букви И-К-З-Ж-И от сградата с идентификатор ******* се ползва като застроена
площ от ответниците Й.
По
делото е прието и второ допълнително заключение на СТЕ (л.400). От последното
се установява, че сградата с идентификатор ******* не е заснета в кадастралните
граници по одобрените КРП. От комбинирана скица № 1 от първоначалното
заключение на СТЕ се установява, че в границите на посочената сграда попада
сграда със сигнатура „пмж” от КРП от 1987 г. и част от сграда с идентификатор *******.
За сградата с идентификатор ******* има издадена заповед № ********* г. на *****
на Район „Северен”, Община Пловдив на основание констативен акт № ********* г.
за извършен строеж: „Преустройство на двуетажна сграда – навес и сеновал в
жилище”. Установено е нарушение – извършено строителство без строителни книжа.
С решение № 329/02.07.2014 г. на Административен съд Пловдив, III състав
цитираната по-горе заповед е отменена. Действащият в момента ЗРП, одобрен със
заповед № ********** г. е изработен на база одобрен регулационен план със
заповед № ********** г. за УПИ **** от кв.***-нов (по КК – ПИ с идентификатор *******)
се предвижда ½ от сграда ****** едноетажно застрояване (магазин), а за
останалата част от север и запад – двуетажно, триетажно застрояване.
По делото са допуснати и гласни
доказателствени средства, чрез разпита на по един свидетел на всяка една от
страните. Свидетелят Е.Т.Ч. изяснява обстоятелства относно състоянието на
съсобствената между ищците и ответницата Й. сграда, отпреди извършването на
ремонтните дейност, по предписание на Община Пловдив. Посочва, че ищците отстранили
една част от сградата за извършването на ремонт, тъй като стаите не били
обитаеми. Пояснява, че около Гергьовден на 2011 г. е видял събарянето на останалата
част от сградата, при което бил унищожен и електромерът. Посочените действия
били извършени от ответника Й., както и неговата ****** и ***, както и други
техни роднини. Посочва, че в този момент ищците били в чужбина. След събарянето
на сградата, в рамките на 3-4 дни откъм ул. „*********” се издигнала една стена
и там била построена нова сграда, втори етаж.
След извършване на описаните действия в дома на ищците било прекъснато
водоснабдяването. Свидетелят изяснява, че към момента съществувала стена откъм
улицата, като визуално означена на комбинирана скица № 2 от заключението на СТЕ
е от т.6 до червената линия. По червената линия от скицата, след извършване на
описаните действия по събаряне на стените, били избити прозорец и врата, които
преди това не съществували, а също така била опъната мрежа. Пояснява, че през
2001-2002 г. бил поставен нов водомер в имота на ищеца, като самият свидетел е
участвал в монтирането му; водомерът бил пломбиран от служители на ВиК ЕООД.
Разпитан е и свидетелят И. С. Л.
– *** на ищцата Н.Й.. Свидетелят изяснява, че от 1996 г. познава имота, като
живее там от тогава. Установява, че около посочената година ищците ****** и
ответниците Й. постигнало неформално съгласие как да се използва реално
съсобствената между тях сграда, като ответниците да ползват защрихованата по
комбинираната скица № 2 (л.292) по първоначалната СТЕ, а ищците да ползват
останалата част от сградата на юг, а освен това била поставена и мрежа, която
да разделя двете части. Постигнали и устна договорка ответниците Й. да извършат
и ремонтни дейности в случай на необходимост, като ремонт бил извършен през
1996 г. Бил направен покрив с ондулин. Изяснява, че през 2007 г. – 2008 г.
ищците съборили тяхната част от къщата (южната), като казали, че ще строят
кооперация. Пояснява, че през 2011 г. по предписание на административните
органи, ответниците Й. съборили средната част от имота. Посочва, че била
изградена ограда от т.5 от скицата на изток, до намиращата в имота барака.
Изяснява, че за периода от 1996 г. до 2007-2008 г. ищците ползвали частта от
сградата, на юг от червената линия на комбинираната скица на СТЕ. Посочва, че в
южна посока на червената линия има прозорец и врата, като прозорец е имало и
преди, но е бил зазидан; впоследствие отново е бил избит.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете
и процесуалната легитимация на ответниците:
Преди разглеждане по същество на
заявените искови претенции, съдът намира за необходимо да отговори на
релевираните в писмените отговори възражения за недопустимост на процеса.
На първо място, ответната
Община, в качеството й на съсобственик на поземления имот с идентификатор № *******,
намира, че не е легитимиран ответник да отговаря по заявените искови претенции
с правна квалификация чл.109 ЗС, поради което и производството по делото
следвало да се прекрати като недопустимо по отношение на този ответник. Съдът
намира така наведеното възражение за неоснователно по следните съображения: По
предявен иск с правна квалификация чл.109 ЗС, който има за предмет премахването
на извършено строителство в недвижим имот, който е съсобствен между няколко
лица, неминуемо уважаването му би засегнало правната сфера на всички лица, които
притежават вещни права върху съответния недвижим имот. Затова и надлежни
ответници – задължителни необходими
другари, в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира
премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки
или изобщо всичко, които по естествен начин или от действието на човека е
трайно прикрепено към земята или постройката (чл.110, ал.1 ЗС), са всички лица,
които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на
ограничени вещни права. В този смисъл – решение № 14/22.02.2016 г., постановено
по гр.д. № 4205 по описа за 2015 г. на ВКС, II г.о. Затова и доколкото
ответната Община, а и ответниците М.Д.Ж., В.Б.Ж. и З.Б.Ж., са съсобственици на
поземления имот (видно от описаните по-горе придобивни актове), в който е
построена сградата, чието премахване се иска от ищците, както и всички останали
трайно прикрепени към земята недвижими вещи, те са надлежно процесуално
легитимирани да участват в производството по предявения негаторен иск. Съдът
има служебното задължение да следи за надлежното конституиране на всички задължителни
необходими другари в процеса, поради което и са дадени указания на ищците да
насочат иска си срещу посочените лице. В противен случай, би се провел един
недопустим процес, без участие на лица, които са пряко засегнати от
постановеното по делото съдебно решение.
На следващо място, ответниците Й.
възразяват, че искането за премахване на незаконни строежи се разглеждало по
специалния административен ред по ЗУТ – чл. 225 и чл.225а, „Недопускане и
отстраняване на незаконно строителство”, който изключвал исковия ред по
предявяване на иск с правна квалификация чл.109 ЗС. Съдът не споделя тези
доводи на ответната страна. Негаторният иск е вещен и като такъв цели да даде
защита на правото на собственост от всякакъв вид неоснователни действия, които
пречат на неговия титуляр да го упражнява. От друга страна, в приложното поле
на Закона за устройство на територията попадат тези обществени отношения,
свързани със строителство, включително и налагането на някои ограничения на
правото на собственост за устройствени цели. В ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС,
уместно цитираното от ищцовата страна, се приема, че предявяването на негаторен
иск не е изключено от разпоредбата
на чл.160 ЗТСУ (отм.), аналогична на чл.225 ЗУТ, и правораздавателната
компетентност на съда не е отречена. Посочените в чл.160 ЗТСУ (отм.) контролни
органи и други органи на държавно управление издават констативните и
санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи с оглед
на обществения интерес и заради
допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж.
Но чл.160 ЗТСУ (отм.) не създава юрисдикционни правомощия на тези органи те да се
произнасят дали е нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е
нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез отклоненията
според одобрението на строежа. Освен това констативните актове и предписания за
премахване на незаконния строеж според тяхната същност не са годни актове да
разрешат спор в тези насоки със сила на пресъдено нещо между заинтересованото
лице и нарушителя. Заинтересованият собственик (съсобственик) не може да се
позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на
нарушението, проявено спрямо него. Такава възможност той има само посредством
принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено от съд, каквито
функции нямат органите, посочени в чл.160 ЗТСУ (отм.), аналогичен на чл.225 ЗУТ. Така приетите в ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС постановки се възприемат и
от актуалната съдебна практика – така решение № 238/17.07.2012 г., постановено
по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на ВКС, I г.о., решение №401/21.07.2009 г.,
постановено по гр.д. № 2770 по описа за 2008 г. на ВКС, II г.о.
На следващо място, ответникът Й.Й.
намира, че не е легитимиран да отговаря по предявените негаторни искове, поради
обстоятелството, че не е съсобственик на изградената в имота сграда с идентификатор
*******. Легитимиран да отговаря по иска с правна квалификация чл.109 ЗС е
всяко лице, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо
спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, а и всяко лице,
което поддържа това състояние. Не е необходимо ответникът да притежава изцяло
или отчасти правото на собственост върху обекта, засегнат от посегателството,
за да отговоря по предявения иск. С оглед твърденията на ищците, ответникът Й.
е легитимиран да отговаря по негаторните искове, доколкото се твърди да е
създал, респ. да поддържа състоянието, което се твърди да пречи на
упражняването на правото на собственост на ищците.
На последно място, по отношение
на иска с правно основание чл.108 ЗС, следва да се отбележи, че правен интерес
от заявената искова претенция е налице само по отношение на ответниците Й. По
отношение на другите ответници – Община Пловдив и ответници ******, не е налице
правен интерес от иска, доколкото последните не оспорват правото на собственост
на ищците. Затова макар и ищците с уточняваща молба от 04.07.2017 г. да са
насочили всичките си искови претенции срещу посочените ответниците, последните
са легитимирани да отговарят само по иска с правно основание чл.109 ЗС (по
който са задължителни необходими другари), а не и по този с правно основание
чл.108 ЗС. Затова производството по делото по предявения иск с правна
квалификация чл.108 ЗС срещу ответниците Община Пловдив и ответници ******
подлежи на прекратяване.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2)действие на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между
първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно
т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
В случая, не е спорно между
страните, че ответниците Й. са изградили в поземления имот, находящ се в ГР.
********, жилищна сграда, нанесена в КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № *******г., като сграда с идентификатор № ******* с площ от 47 кв.м.,
както и че същата се ползва от тях, непрекъснато от момента на построяването,
до сега. От ангажираните по делото доказателства, се установява, че сградата е
изградена през 1996 г. – така показанията на свидетеля И. Л., които съдът
кредитира в тази им част. От този момент, ответниците Й. ползват
новоизградената сграда, за която се установява, че не е налице строителна
документация (така основното заключение на СТЕ). Освен това, не се установява и
сградата да е в режим на търпимост – видно от решение №467/14.02.2014 г.,
постановено по а.х.д. № 3155 по описа за 2013 г. на Административен съд
Пловдив, е отхвърлена жалбата на ответниците Й. за издаване на удостоверение за
търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. По действащия в момента ЗРП, одобрен със
заповед № *********** г. и изработен на база одобрен регулационен план със заповед
№ ******** за УПИ *****, кв.***-нов, се
предвижда ½ от сграда с идентификатор *******, едноетажно
застрояване (магазин), а за останалата част от север и запад – двуетажно,
триетажно застрояване (заключението на допълнителната СТЕ – л.400).
От така изложените
обстоятелства, се навежда изводът, че изградената сграда не разполага с
изискуемите строителни книжа, т.е. налице е „незаконен строеж”.
Обстоятелството, че сградата е нанесена в КК и КР не променя този извод,
доколкото при отразяването на постройките в кадастъра се взема предвид
фактическото положение и се заснемат всички съществуващи в парцела сгради като
такива.
Въпреки наличието на незаконен
строеж, последният сам по себе си не представлява действие на ответника, което
във всички случаи да пречи на ищеца да упражнява в пълен обем или над
допустимите от закона ограничения своето право на собственост. Напротив, във
всеки един конкретен случай, ищецът следва да докаже, че твърдяното от него
действие пречи на пълноценното упражняване на собственическото му право. По
делото не се ангажираха обаче такива доказателства от ищеца. Последния носи
доказателствената тежест при пълни и главно доказване да установи наличието на
този факт, като в противен случай макар
и да е налице незаконно застрояване, то не подлежи на премахване на този ред. Затова
и предявеният иск за премахване на двуетажната жилищна сграда с идентификатор №
******* с площ от 47 кв.м. съдът намира за неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
Не така стои въпросът по
отношение на исковете за премахване на ограда, частично изградена от метални
пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *******по
КК и КР на гр. Пловдив, от източната граница на поземления имот (от към ул. „*******”)
до дъното на имота – границата му с ПИ ***, и разположена на мястото на
разрушен първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № *******, както и за премахването
на новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на
сградата. По делото е безспорно, че жилищната сграда с идентификатор № *******
е съсобствена между ищците ****** и ответницата Н.Й., последна по силата на
завещание от 08.10.1986 г., обявено с протокол от 08.09.1987 г. Установи се, че
съсобствениците са постигнали през 1996 г. устна уговорка по отношение на това
как да бъде ползвана сградата. За това обстоятелство се съди от показания на
свидетеля Л. (л.304). Свидетелят изяснява, че ответниците Й. ползвали частта от
сградата, която е отбелязана като защрихована на комбинираната скица № 2 (л.292)
от основното заключение на вещото лице, а останалата част, находяща се на юг и
колорирана в оранжево се ползвала от ищците. По предписание на
административните органи, видно от констативен протокол от 11.05.2011 г., се
наложило извършването на ремонтни дейности по премахването на частта от сграда,
ползвана от ищците, доколкото била опасна за околните. Съгласно констативния
протокол следвало да се премахне останалата част от сградата, която е с премахната
покривна конструкция и компрометирана подова конструкция и самосрутващи се
стени; да се направи спешен ремонт на ползваната част от едноетажната жилищна
сграда и покривната конструкция, като се подменят всички необходими дървени
елементи, без промяна на кубатура и квадратура. Установява се, че част от
ремонтните дейности били извършени от ищците, а друга част – от ответниците Й. Безспорно
е, че след събарянето на стените на частта от сградата, ползвана от ищците,
ответниците „избили” прозорец и врата на юг, ситуирана на червената линия на комбинираната
скица № 2 (л.292), а също така, че по линията от т. 5 до т.6 в посока
изток-запад била изградена ограда, част от която била изпълнена с мрежа и
метални колове. Така описаните дейности, които се установи да са извършени от
ответниците Й., пречат на ищците да упражняват пълноценното си право на
собственост по отношение на частта от сградата, която те притежават, макар към
момента последната да е съборена. Този извод се подкрепя и от констативния
протокол от 20.05.2011 г., с който е
дадено предписание на Н.С.Й. да зазида отворите, представляващи прозорец с
размери около 1,80м/ 0,90м и врата с размери 0,92м/ 1,95 м, оставени на южната
стена на ремонтираната част от сградата. В протокола изрично е изтъкнато, че
целта на премахването е да не се
появяват конфликти с останалите съсобственици на сградата при евентуалното и
възстановяване. По така изложените съображения съдът приема, че извършените от
ответниците Й. действия по изграждането на ограда от метални колове и мрежа,
частично изпълнена от зидария, както и по „избиването” на прозорец и врата на
южната стена на сградата, са от такъв характер, че да възпрепятстват ищците да
упражняват спокойно своето право на собственост. Чрез извършването им ищците не
биха могли да възстановят частта от жилищната сграда, която по устна договорка
с другия съсобственик ползват. Затова ответниците следва да бъдат осъдени да
премахнат оградата, частично изградена
от метални пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *******по
КК и КР на гр. Пловдив, разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж
от сградата с идентификатор № ******* по линия от т.5 до т.6 в посока изток –
запад по комбинираната скица № 2 от основаното заключение на вещото лице по СТЕ,
както и за премахването на новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на
жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в посока юг от
посочената комбинирана скица № 2. Комбинираната скица № 2 от основното
заключение на СТЕ следва да се счита за неразделна част от настоящото съдебно
решение.
Основателен е и предявеният иск
от ищците за осъждане на ответниците Й. да възстановят премахнатите разклонения
на електрическата и водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № *******,
захранващи южната част на първия жилищен етаж от сградата. Установи се, че при
извършването на ремонтните дейности, съгласно дадените предписания на
административните органи, ответниците Й. да нарушили целостта на електрическата
и водопроводната инсталация – така показанията на свидетеля Ч.. Така описаните
действия възпрепятстват ищците да упражняват пълноценно правото си на
собственост, поради което и предявения иск следва да се уважи.
По отношение на иска за
премахване на масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с
идентификатор № *******, разположено през избеното помещение от източния до
западния му зид. От приетото по делото заключение на допълнителната СТЕ –
л.327, се установява твърдяното зазиждане, като същото се намира по букви А-Д-Б
от комбинирана скица № 3 – л.329. Въпреки това, ищецът не доказа така
изграденият зид да му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, както се посочи по-горе, при условията на пълно и главно доказване по
смисъла на чл.154 ГПК. Затова и предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание
чл.108 ЗС:
Освен разгледаните негаторни
искове ищците са предявили и ревандикационен иск, като претендират ответниците Й.
да им предадат владението върху южната жилищна половина на първи жилищен етаж
от сграда с идентификатор № ******* с площ от 40 кв.м., предназначение –
жилищна, еднофамилна. Както се посочи по-горе, съсобствениците на жилищната
сграда с идентификатор № ******* през 1996 г. са извършили фактическо
разпределение на ползването на сградата, като са се договори ответниците Й. да
ползват частта от сградата, защрихована на скица № 2 от заключението на СТЕ –
л.292, а ответниците да ползват южната част, чието предаване всъщност
претендират. Предвид така извършеното фактическо разпределение, макар и в устна
форма съсобствениците са постигнали съгласие кой коя част от имота да ползва.
Именно поради това, ищците имат правния интерес от предявяване на
ревандикационен иск за реална част от сградата, а не за идеална.
По делото не е спорно, че
двамата ищци притежават общо ½ идеална част от процесната сграда с
идентификатор № *******. Това обстоятелство се установява и от събраните
писмени доказателства – протокол за одобрена съдебна спогодба от 17.10.1984 г.,
констативен нотариален акт от 24.12.1984 г., както и удостоверение за
наследници на общия им наследодател Й. С.Ж.. След извършеното, макар и устно
разпределение на ползването, ищците са ползвали южната част от сградата,
находяща се на юг от червената линия и колорирана в оранжево на комбинираната
скица № 2 от заключение на СТЕ – л.292. Затова и ищците следва да бъдат
признати за собственици на тази част от сградата.
От своя страна, ответницата Й.
оспорва ищците да са ползвали тази част от имота и противопоставя възражение за
придобиване по давност на частта от имота, претендирана от ищците. Така
наведеното възражение съдът намира за неоснователно. По делото не се установи
от ангажираните от ответниците доказателства Й. да е упражнявала фактическа
власт върху тази част непрекъснато, спокойно и явно за периода от 1996 г. до
предявяване на настоящия иск. Напротив, от свидетелските показания на свидетеля
Ч. се установи, че ищците ****** са пребивавали в южната част на сградата,
която се и претендира. Към настоящия момент обаче чрез своите действия –
поставяне на ограда в границите на частта от сградата, която по уговорка на
страните следва да се ползва от ищците, ответниците Й. са извършили действия, с
които оспорват правото им на собственост. Чрез тези действия те в
действителност упражняват и фактическа власт върху частта от сградата.
Доколкото обаче, по устна уговорка между страните тази част следва се ползва
именно от ищците, то ответниците нямат правното основания да упражняват
фактическа власт по отношение на нея. Ето защо, ответниците Й. следва да бъдат
осъдени да предават владението на претендираната южна част от сградата с
идентификатор № *******, т.е. предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС е
основателен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски
има всяка една от страните по спора. Ищците имат право на разноски за държавна
такса за уважения ревандикационен иск в размер на 64,45 лв., както и сумата от
общо 422,50 лв. – съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените
искове с правно основание чл.109 ЗС. По делото не са ангажирани доказателства
да е заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците,
поради което и такова не се присъжда. Ответниците от своя страна също имат
право на разноски, като съдът намира, че с оглед изхода на спора следва да им
се присъдят половината от сторените и доказани разходи, както следва: за ответниците
Й. сумата от 805 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК; за ответниците ******
сумата от 300 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, а за Община Пловдив –
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от С.Й.Ж.,
ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***, сутерен, срещу Н.С.Й., ЕГН: **********,
адрес: ***, Й.С.Й., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, ЕИК: *******, адрес:
гр. ***********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж.,
ЕГН: **********,***; Н.С.Й.,
ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** да премахнат
оградата, частично изградена от метални
пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *******по
КК и КР на гр. Пловдив, разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж
от сградата с идентификатор № ******* по линия от т.5 до т.6 в посока изток –
запад по комбинираната скица № 2 от основаното заключение на вещото лице по СТЕ,
както и да премахнат новоизпълнените
южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по
червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2, както и да възстановят премахнатите разклонения на
електрическата и водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № *******,
захранващи южната част на първия жилищен етаж от сградата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й.,
ЕГН: **********, че С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** са
собственици при равни квоти на основание наследствено правоприемство от Й. С.Ж.,
починал на *******г., на следния недвижим имот, а именно: южната жилищна
половина на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор № ******* с площ от 40
кв.м., предназначение – жилищна, еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № *******по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № *******г. на ИД на АГКК, с административен
адрес: ГР. ********, с площ от 370 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер
от предходен план: 314, квартал: 10а, парцел I, при съседни ПИ: поземлени имоти
с идентификатори: №*******, №*******, №*******, №*******, находяща се на юг от
червената линия и колорирана в оранжево (незащрихована) на комбинираната скица
№ 2 от заключение на СТЕ.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** да
предадат на С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** владението върху южната
жилищна половина на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор № ******* с
площ от 40 кв.м., предназначение – жилищна, еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор № *******по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № *******г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: ГР. ********, с площ от 370 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10 м), номер от предходен план: 314, квартал: 10а, парцел I, при съседни ПИ:
поземлени имоти с идентификатори: №*******, №*******, №*******, №*******,
находяща се на юг от червената линия и колорирана в оранжево (незащрихована) на
комбинираната скица № 2 от заключение на СТЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,
срещу Н.С.Й., ЕГН: **********, Й.С.Й., ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, М.Д.Ж.,
ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № *******, построена в поземлен имот с идентификатор № *******,
находящ се в ГР. ********, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в
избеното помещение на сградата с идентификатор № *******, разположен през
избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от
комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 42 по описа за 2017 г. на
Районен съд Пловдив, III граждански състав, В ЧАСТТА му по предявения иск с правна
квалификация чл.108 ЗС от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***,
ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН:
**********, с предмет южната жилищна половина на първи жилищен етаж от сграда с
идентификатор № ******* с площ от 40 кв.м., предназначение – жилищна,
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор № *******по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № *******г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: **********, Й.С.Й., ЕГН: **********,***,
ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН:
********** да заплатят на С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********
сумата от 422,50 лв. (четиристотин
двадесет и два лева и петдесет стотинки) – съдебно деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете с правна квалификация чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** да
заплатят на С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** сумата от 64,45 лв. (шестдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки) – съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** да
заплатят на Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: **********, сумата от 805 лв. (осемстотин и пет лева) –
съдебно деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** ***,
ЕИК: *********** сумата от 100 лв.
(сто лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** да
заплатят на М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН: **********
сумата от 300 лв. (триста лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив, а в частта му за частично прекратяване
на производството, имаща характер на определение – с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването пред Окръжен съд Пловдив.
Комбинирана скица № 2 – л.292 и комбиниран скица № 3 –
л.329 от делото, са неразделна част от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК