Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр. Габрово, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 989 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град София, предявена срещу П.К.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, за заплащане на сума в размер на 1718.75 лева, от която сума 1703.75 лева, представляващи половината
от платено застрахователно обезщетение, общо в размер на 3407.51 лева, и 15.00 лева, представляващи обичайни
разноски за неговото определяне, по щета № 44010711606644/16.09.2016 г., на
основание застрахователна полица № 440116071001090/19.05.2016 г. по автомобилна
застраховка „Каско+" на МПС, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата, както и сумата 424.43
лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.12.2016 г. до 21.05.2019 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че при настъпило на 16.09.2016 г. в град Габрово ПТП, бил
увреден лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис", с рег. № ЕВ
2929 АР, собственост на С.Б.В., по отношение на който била сключена имуществена
застраховка „Каско”, по силата на която застрахователят-ищец определил и
изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 3407.51 лева. Сочи, че и двамата водачи нарушили ЗДвП и предизвикали
произшествието, като собственикът на другия автомобил - марка „ГАЗ" модел
„66 А", с рег. № ЕВ 0874 ВА нямал застраховка „Гражданска отговорност” към момента на реализиране на процесното
ПТП. Сочи, че със заплащането на застрахователното обезщетение, ищецът се
суброгирал в правата на увреденото лице срещу делинквента, като поради
обстоятелството, че вина за настъпване на процесното ПТП имали и двамата водачи
ответникът дължал половината от
изплатеното застрахователно обезщетение, както и обичайните разноски за
определянето му в размер на 15.00, или
общо сумата 1718.75 лева. Твърди, че въпреки отправената извънсъдебна
покана ответникът не погасил задължението, поради което дължал и сумата 424.43
лева - обезщетение за забава върху главницата от 1718.75 лева за периода
14.12.2016 г. – 21.05.2019 г.. Претендира направените разноски за
производството.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че
механизмът на процесното ПТП не е доказан, както и че единствено поведението на водача на увредения лек
автомобил „Тойота Авенсис” е причина
за настъпване на процесното ПТП. При условията на евентуалност, счита, че приносът на двамата водачи за настъпване
на ПТП е различен, а не еднакъв, както твърди ищеца. Оспорва
и размера на претендираното обезщетение като несъответно на действително
претъпрените вреди. Оспорва и претенцията
за обезщетение за забава. Предявява и
възражение за изтекла спрямо вземанията погасителна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
От представената застрахователна полица № 440116071001090 от
19.05.2016 г., се установява, че между „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, и С.Б.В., е сключен договор за застраховка
„Каско” на моторни превозни средства, клауза „Пълно каско”, по силата на който
застрахователят се е задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети
на собственото му моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота”, ДК № ЕВ
2929 АР, настъпили в резултат на ПТП. Застрахователното правоотношение между
страните е уговорено като срочно и валидно за периода от 00,00 часа на
23.05.2016 г. до 24.00 часа на 22.05.2017 г.. В договора страните се съгласили
дължимата застрахователна премия да бъде заплатена разсрочено на 4 равни
вноски.
От представения протокол за ПТП № 1536465/16.09.2016 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при РУ
гр. Габрово, се установява, че в срока на действие на застрахователния договор
- на посочената дата, в гр. Габрово, на кръстовището на ул. „Напредък 3” и ул.
„Чумерна”, водачът на товарен автомобил марка „ГАЗ”, модел „66А”, с рег. № ЕВ
0874 ВА предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път и не се
убедил, че няма да създаде опасност за
преминаващия покрай него вляво лек автомобил „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ
2929 АР, който предприел изпреварване на кръстовище с равнозначни пътища и
реализирал ПТП, в резултат на което на последния били причинени вреди – щети
заден десен калник, десен стоп, задна броня, задна дясна врата и заден капак.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, оспорен единствено в
частта относно механизма на ПТП, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия
автомобил марка „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ 2929 АР, както и обстоятелството, че
водачът на товарен автомобил марка „ГАЗ”, модел „66А”, с рег. № ЕВ 0874 ВА не е
представил полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
датата и часа на процесното ПТП. Същият извод следва и от представеното
извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” - Гаранционен фонд, от която се установява, че за товарен автомобил
марка „ГАЗ”, модел „66А”, с рег. № ЕВ 0874 ВА е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” след настъпване на процесното ПТП. С оглед липсата на
оспорване на протокола в тази част, съдът приема, че за товарен автомобил марка
„ГАЗ”, модел „66А”, с рег. № ЕВ 0874 ВА към момента на настъпване на процесното
ПТП не е съществувало правоотношение по задължителна застраховка „ГО”.
Съгласно ликвидационен акт по щета № 44010711606644/2016
г. застрахователят по имуществената
застраховка, определил обезщетение в размер на 3407.51 лева, което да бъде
изплатено на „ВЕНЦИ ГАБРОВО” ЕООД.
Видно от представената данъчна фактура №
**********/24.10.2016 г. на ищеца ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД са
предоставени извършени по щета № 44010711606644/2016/16.09.2016
г. доставки
на части и авторемонтни услуги на обща стойност 3407.51 лева.
От
нареждане за групово плащане от 01.12.2016 г, ведно с опис на получатели, се установява, че от сметка на ищеца е
извършено плащане по сметката на „ВЕНЦИ ГАБРОВО” ЕООД на сумата 3407.51 лева.
С
покана, изх. № 92-10045/08.12.2016 г. ищецът поканил ответника да заплати
регресната претенция в общ размер на 1718.75 лева по щета № 4401071160644/2016 г. в 15-дневен срок,
като поканата е получена на 13.12.2016 г.. Изпратена е и втора регресна покана
изх. № 92-10045/01.02.2017 г., която е получена на 04.02.2017 г.. Съгласно заключението
на изслушаната съдебно - почеркова експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено подписите в графа „Получател” след ръкописно
изписаното име Марияна Бялкова в двете известия за доставяне са положени от
Марияна В. Бялкова. Съгласно служебно извършената от съда справка по реда на
Наредба №14 Марияна В. Бялкова е възходяща от първа степен на ответника по
делото. Не се установи твърдяната неавтентичност на положения подпис по реда на чл. 193 ГПК.
Следователно съдът приема, че и двете регресни покани са били получени от
ответника, което е удостоверено с подписа на неговата майка.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на
другите доказателства по делото, се установява, че на 16.09.2016 г., около 1430
часа, товарен автомобил марка „ГАЗ, модел „66А" с per. № ЕВ 0874 ВА,
управляван от П.К.Б. *** в ул. „Напредък" в посока към ул. „Прохлада”.
Преди достигането на товарния автомобил на кръстовището между ул.
„Напредък" и ул. „Чумерна", в ул. „Напредък" се включва и лек
автомобил марка „Тойота", модел "Авенсис" с per. № ЕВ 2929 АР,
управляван от С.Б.В.. При включването и движение към ул. „Прохлада",
водача на лекия автомобил предприема отклоняване на автомобила в мислената лява
пътна лента по ул. „Напредък", с маневра за изпреварване на товарния
автомобил. Когато лекият автомобил е достигнал до около S =18,6 - 0,7 m
преди мястото на последвалия удар в началото на кръстовището на ул.
„Напредък" с ул. „Чумерна" и е бил навлязъл в мислената лява пътна
лента, водачът на товарния автомобил предприема маневра за завиване на ляво, с
цел включване в ул. „Чумерна". Маневрата завиване на ляво е технически
възможно да се осъществи от товарния автомобил със скорост в рамките на Vm
= 10-15 km/h. Скоростта на лекия автомобил е била по-голяма от тази на товарния,
но не по-голяма от Vл = 35-40 km/h. При описаните траектории
на движение се осъществява приплъзващ удар между лявата ъглова част на предната
броня на товарния автомобил, със задния край на задната дясна врата и в
последователност по задния десен калник на лекия автомобил, с увеличаващо
проникване на бронята в калника към задната дясна част на лекия автомобил.
Съгласно заключението щетите на лек автомобил марка „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ
2929 АР съответстват на описания в протокола механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка със същото, като стойността за възстановяването им,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3407.51 лева.
Съгласно удостоверение изх. № ИЕ – 01 – 01 – 664/25.09.2019
г. издадено от Община Габрово пресичането между ул. „Напредък” и ул. „Чумерна”
образува Т–образно кръстовище, което не е регулирано с вертикална сигнализация
и хоризонтална маркировка.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на С.Б.В. и К.Ж.Я..
Съдът кредитира показанията на св.
В. относно механизма на настъпилото ПТП, тъй като същите съответстват и на
заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля единствено в частта, в която твърди, че товарният
автомобил е бил спрял, като свидетелят е предприела маневра по заобикалянето
му. Показанията в тази част противоречат на заключението по
съдебно-автотехническата експертиза и обясненията на вещото лице дадени в
съдебно заседание, а именно че при преминаване на лекия автомобил в мислената лява пътна лента товарният автомобил е бил в движение, което
характеризира предприетата маневра като
изпреварване, а не като
заобикаляне на товарния автомобил.
Съдът не кредитира показанията на
св. Я. относно механизма на настъпилото ПТП, тъй като същите противоречат
изцяло на заключението на съдебно-автотехническата експертиза и обясненията на
вещото лице дадени в съдебно заседание. Свидетелят сочи, че товарният автомобил
започнал да прави маневра и изведнъж лек автомобил Тойота навлязъл с бясна
скорост, излязъл от платното за движение и качил на бордюра, след което върнал
на пътното платно и се ударил в товарния автомобил. Вещото лице е категорично,
че скоростите лекия и товарния автомобил са била ниски, като скоростта на лекия автомобил е била по-голяма от тази на
товарния, но не по-голяма от 35 - 40 km/h. Също така при описания от
свидетеля механизъм – качване лекия автомобил на бордюра вещото лице обяснява,
че следва да е налице увреждане на предно ляво колело на лекия автомобил, което
не се установява по делото.
В останала част свидетелските показания не изясняват факти и
обстоятелства от предмета на доказване и не следва да се обсъждат.
Останалите доказателства, съдът не обсъжда, тъй като или са
неотносими, или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване, с оглед релевирания правен спор.
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена застраховка
„Каско”, плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на
сключеният договор, деликтна отговорност на ответника.
От събраните доказателства по делото се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав, пораждащ суброгационното право на
ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за
спора лице, елемент от правната сфера, на което, е правото на собственост върху
увредения при ПТП лек автомобил „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ 2929 АР. Правоотношението е възникнало от сключен във
формата на двустранно подписана застрахователна полица, договор за застраховка
„Каско".
Ищецът в изпълнение на задължението си по договора, е обезщетил
застрахованото лице за претърпените вреди от настъпил покрит застрахователен
риск – реализирано ПТП, като е престирал застрахователно обезщетение чрез
сключване на договор с трето лице, с предмет отстраняване на щетите на лек
автомобил „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ 2929 АР. Като страна възложител по договора
за авторемонтни услуги, сключен с трето за спора лице – „ВЕНЦИ ГАБРОВО” ЕООД,
ищецът е приел изпълнението и заплатил стойността на издадения му първичен
счетоводно-отчетен документ – фактура. С извършеното плащане съдът приема, че
изработеното е прието и задължението на
застрахователя по имуществената застраховка да обезщети увреденото лице, е
изпълнено – престацията не е парична сума, а възстановяване на щетите, чрез
даване вместо изпълнение.
С плащането на застрахователно обезщетение ищецът –
застраховател по застраховка „Каско” встъпва в правата на увреденото лице срещу
прекия причинител на щетата (чл.410, ал.1, т. 1 КЗ) до размера на престираното
на увредения – 3407.51
лева.
От събраните доказателства, се установява и фактическия
състав на деликта. В резултат на поведение на П.К.Б., осъществено в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, която разпоредба предвижда водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди
да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, са настъпили неблагоприятните изменения в правната сфера на
собственика на лек автомобил марка „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ 2929 АР - щети по
заден десен калник, десен стоп, задна броня, задна дясна врата и заден капак на
същия, резултат от допуснатия от П.К.Б.
контакт между двете МПС при извършеното навлизане в лява лента, без да бъде
пропуснат минаващия покрай него застрахован автомобил. Пряката причинна връзка
между поведението на водача Васил И. Бошняков и увреждането на застрахования
лек автомобил е установена чрез кредитираното заключение на автотехническата
експертиза. Стойността на вредите, определена от частите и необходимия труд за
привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка,
определена по средни пазарни цени е 3407.51 лева.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й.
Съдът намира обратното доказване за неосъществено и презумпцията за необорена.
По отношение обема на
регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да се има предвид
следното.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, се извежда принципът за реална
обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му, съдът
намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено
застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата
вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от
08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 226 от
Кодекса за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1 от
сега действащия Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към
чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е
задължително. В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило,
че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична
на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва заключение на вещо лице. Следователно, в конкретния случай регресното
право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди, който
съгласно кредитираното заключение на вещото лице възлиза на 3407.51 лева. Няма
основание обезщетението да се определя на база амортизационна стойност на
вещта, тъй като същата е въведена за счетоводни и данъчни цели и по дефиниция
не представлява нейна пазарна стойност, а именно чрез последната се съизмерва
претърпяната щета.
При извод за основателност на иска, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на лек автомобил „Тойота Авенсис”, ДК № ЕВ 2929 АР при твърденията
същата да е нарушила ЗДвП, като е предприела изпреварване на кръстовище с
равнозначни пътища.
Възражението е основателно.
В случая съдът, въз основа на направеното признание на ищеца
в исковата молба за наличие на съпричиняване и липсата събрани доказателства в
противен смисъл приема, че поведението на водача на лекия автомобил е част от
причината за настъпване на уврежданията, като това негово поведение е
противоправно - предприемането му е в нарушение на установена с правна норма
забрана. В случая ПТП е настъпило на кръстовище, като от събраните
доказателствени средства се установи, че ищецът в нарушение на чл. 43, т. 2 ЗДвП, е предприел маневра по изпреварване на товарния автомобил марка „ГАЗ”,
модел „66А”, с рег. № ЕВ 0874 ВА. Това безспорно квалифицира поведението му
като противоправно.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице, ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата. За да е налице принос на
пострадалия, е необходимо не само извършените от него действия или въздържането
от такива действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането. Предприемането на изпреварване на кръстовище с равнозначни
пътища е противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис”,
ДК № ЕВ 2929 АР, част от цялата причинно-следствена верига, довела до
настъпването на вредите. Тъй като противоправното поведение на св. В. е част от
вредоносната причинно-следствената верига – при непредприемане на маневра по
изпреварване, процесното ПТП не би настъпило – затова и съдът приема, че
степента на съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил е 50 %,
поради което и дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено със същия процент /3407.51:2 = 1703.75 лева/ и 15
лева, представляващи обичайни
разноски за неговото определяне, или искът следва да се уважи за сумата 1718.75
лева, за който размер е и исковата претенция.
Възражението на ответника, че процесното ПТП е реализирано
единствено и само по вина на водача на лекия автомобил и затова не дължи
обезщетение, е неоснователно.
Съдът намира, че до процесното ПТП не би се стигнало, ако
водачът на товарния автомобил -
ответникът Б., преди завиване
наляво за навлизане в друг път е спазил задължението да се убеди, че няма да създаде опасност за
движещия се лек автомобил, който вече е бил навлязъл в мислената лява пътна
лента с маневра за изпреварване на товарния автомобил. Водачът на товарния
автомобил не е съобразил местоположението и скоростта на движение на
изпреварващия го лек автомобил, за което е имал техническа възможност, тъй като
автомобилът вече се е намирал в мислената лява пътна лента и е бил предприел
маневра за изпреварване. Предприемайки маневра за изпреварване на кръстовище с
равнозначни пътища, водачът на лекия автомобил безспорно е допринесъл
значително за настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че
застрахованото лице няма никаква вина за настъпилото ПТП. Налице е пряка
причинна връзка между извършеното от ответникът Б. нарушение на правилата за движение и настъпилото ПТП. Ударът не
би настъпил, ако ответникът Б.
преди да предприе маневра завиване наляво е изкачал преминаването на минаващия
покрай него лек автомобил. Водачът на МПС, който действа в нарушение на
правилата за движение не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на
пътя допуска нарушение. Отнемането на предимство също стои в причинна връзка с
настъпилото ПТП, както и изпреварването на кръстовище. И двамата водачи са
имали виновно поведение при настъпване на процесното ПТП. Без поведението на
когото и да е от тях, другият самостоятелно нямаше да причини ПТП. С
поведението си като водач на МПС ответникът Б. е нарушил правилата за движение, очертани в нормата на чл. 25
ал.1 ЗДП и това нарушение е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Приносът на водачът на
лекия автомобил е значителен, допускайки също нарушение на правилата за движение,
но не изключва отговорността на ответника.
Не е установено и плащане от П.К.Б. на сумата по регресната щета. Следователно, искът е основателен до размера
от 1718.75 лева.
Приетото за доказано вземане ответникът дължи със законната
лихва от 22.05.2019 г. до окончателното й погасяване.
Следва да се отбележи, че фактът налице ли е влязло в
сила наказателно постановление спрямо участниците в ПТП не е от значение за
настоящото производство. Съгласно чл. 300 влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления
и решенията, с които са отменени или оставени в сила, няма аналогичен текст,
поради което представените, влязли в сила решения за отмяна на наказателните
постановления спрямо участниците в ПТП
не обвързват гражданския съд, който сам и независимо се произнася по въпроса за
деликтната отговорност на ответника, съответно за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за
лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като
провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на
дължимо поведение по отношение на главното задължение.
По отношение на вземането за главницата от 1718.75 лева,
ответникът изпада в забава и дължи заплащането на лихва за забава от настъпване
на изискуемостта на вземането, което възниква без уговорен срок за изпълнение и
за изпадането в забава на длъжника, е необходима покана – чл.69, ал.1 ЗЗД. От
получаване на поканата и при липсваща престация с погасителен ефект,
задълженото лице дължи обезщетение за вредите от неточното си във времево
отношение изпълнение.
Следователно, за да е пасивно материалноправно легитимиран
по акцесорния иск, ответникът следва да е изпаднал в забава, за което е
необходима покана, отправена от правоимащия
- в случая суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД.
Такава е получена на 13.12.2016 г., като по делото не се установи
неавтентичност на положения в известието за доставяне подпис, като с поканата е
определен 15-дневен срок за изпълнение на задължението, след изтичането на
който, на 29.12.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. Размерът на законната
лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./, поради което
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 417.31
лева и за периода от 29.12.2016 г. до
21.05.2019 г., определена чрез математическа операция, за извършването
на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага,
като за разликата до пълния предявен размер от 424.43 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При извод за основателност на предявените искове, съдът
дължи разглеждане на предявеното при условията на евентуалност, възражение за
погасяване на вземанията по давност. Възражението е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при е задълженията, без
срок – от пораждането им. Към предявяване на исковата молба – 22.05.2019 г., по
отношение на спорното материално право на вземане, приложимата 5-годишна
давност не е изтекла, като началният й момент не е извършването на деликта, а
суброгацията на ищеца в правата на увредения, която е осъществена с плащането
на обезщетение по чл.386 КЗ, което е извършено на 01.12.2016 г.. Регресното
вземане се основава на изпълнението на чуждо задължение – това на делинквента и
се поражда от различен фактически състав, включващ извършен деликт, правен
интерес от изпълнението на чуждото задължение и плащане, като това
правоотношение възниква между различни страни – суброгиралият се застраховател
по имуществената застраховка и делинквента, ето защо изтеклата спрямо
делинквента давност в правоотношението му с увреденото лице, не следва да се
прилага по отношение на регресното вземане. По отношение на последното
давността има за начало осъществения състав на суброгацията. Съгласно т.14 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на ВС, за регресните искове важи общата
давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което
разбиране е приложимо и към регресното вземане на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като няма основание даденото
тълкуване да се счита за изгубило значение. Смисълът на института на давността
е да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията ищецът,
изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не може
да го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност.
В този смисъл е задължителната съдебна практика, съдържаща
се в т.14 на ППлВС №7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС № 117/ 3.ХІІ.1962 г. по
гр. д. № 89/
Към предявяване на исковата молба – 22.05.2019 г., по
отношение на акцесорното вземане за лихва, приложимата 3-годишна давност също
не е изтекла, като началният й момент е
29.12.2016 г..
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на
разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на 1138.75 лева съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК (118.75 лева – внесена държавна такса, 520 лева
- възнаграждение за вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза, 50 лева – възнаграждение за свидетел и 650
лева – адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 1134.97
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Възражението на ответника уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение да е прекомерно, съдът намира
неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2
от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7
% за разликата над 1000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е
2143.18 лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение
е 480.02 лева. Делото обаче се отличава с известна правна и фактическа
сложност, по същото са проведени 3 съдебни заседания, изслушани са 2 заключения
на вещи лица, разпитани са двама свидетели, поради което уговореното
възнаграждение от 650 лева не е прекомерно.
Ответникът доказва извършени
разноски в размер на сумата 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от
която му се следват 1.59 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно по
изложените по горе съображения.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, на основание
чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, сумата 1718.75
лева (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща половината от
престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение и обичайните
разноски по неговото определяне по имуществена застраховка за вредите,
причинени на лек автомобил „Тойота", модел „Авенсис", с рег. № ЕВ
2929 АР от настъпило на 16.09.2016 г.
ПТП, ведно с законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба – 22.05.2019 г. до окончателното й погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 417.31 лева (четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и една
стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за периода 29.12.2016 г. - 21.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над сумата от 417.31 лева
до пълния предявен размер от 424.43 лева.
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на "ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, сумата 1134.97
лева /хиляда сто тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лева – разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б да
заплати на П.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 1,59 лева /един лев и
петдесет и девет стотинки/ – разноски,
на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: