Решение по дело №1330/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1534
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20215300101330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1534
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300101330 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Ж. П., с
ЕГН********** и адрес- ****, против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.
София, бул. “Витоша“ №2, с която е предявен иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че по време на престоя си в ****
ищецът имал сериозни здравословни проблеми, многократно отправял до **** искания в
писмена форма да бъде прегледан от лекари и съответно да му бъде проведено лечение в
болница, но е получавал откази от ****, както и имало непроизнасяне по негови молби или
забавено произнасяне. Твърди се, че П. е правил искания за достъп до медицинска помощ
във връзка със следните здравословни проблеми- световъртеж; болки и тежест в сърдечната
област; главоболие; невъзможност да използва *** и *** си поради скованост, които били
постоянно свити, пречещи му да се обслужва самостоятелно за елементарни всекидневни
дейности; отоци на ***; болки; крайно ограничени движения. Постановените в периода ****
/по време на престоя му в ****/ откази от страна на ****, респ. непроизнасяне по негови
молби или забавено произнасяне, не са позволили своевременното диагностициране и
лечение на възникналите здравословни проблеми, което от своя страна е довело до трайни и
тежки увреждания на здравето му, изразяващи се в ****; постоянно високо кръвно налягане:
****; тежка ***; тежко увреждане на сърдечно- съдовата система- ****; постоянно и трайно
увреждане на сухожилията и мускулите на ****, като **** били постоянно свити, силно
ограничени движения на пръстите на ****; диабет. Твърди се, че вследствие настъпилите
увреждания на здравето му ищецът изпитвал много силни постоянни болки, имал
затруднения в ежедневното си обслужване, бил в невъзможност без чужда помощ да се
1
обръсне, да се облече, да си обуе обувките, да се къпе, като тези затруднения са налични и
към настоящия момент. Всичко това породило у него негативни преживявания- силни,
интензивни, трайни негативни чувства, емоции, състояние на унижение и уронване на
човешкото му достойнство от нехуманното и нечовешко отношение към него, изпитвал
голямо неудобство и дискомфорт, незащитеност, напрегнатост, нервност и гняв,
психоемоционален стрес, силни физически и психически болки и страдания, отчаяние,
безизходица.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на
ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, поради настъпили, в периода ****г., тежки увреждания на
здравето му, причинени вследствие на постановените откази на **** от **** за
своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или
забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника- Прокуратурата на
Република България, с който е изразено становище, че предявеният иск допустим, но е
неоснователен. Оспорва се наличието на противоправни бездействия на служители на
Прокуратурата. Поддържа се, че съгласно **** **** и **** се изпращат в лечебни заведения
с разпореждане на съответния **** по предложение на ****, *** на областна **** или ****
в съответната териториална служба, като необходимостта от изпращането им в лечебно
заведение се мотивира от **** за *** на ****, от директора на **** или от медицински
специалист към ****, с оглед на което отправено от *** или ***, настанен в ****, искане за
*** и изпращане в лечебно заведение, само по себе си, не е достатъчно да създаде
задължение за произнасяне от страна на ****. Оспорва се наличието на претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и на пряка причинна връзка между твърдените
бездействия на **** и влошеното здравословно състояние на същия. В отговора на исковата
молба е направено възражение за погасяване на претенцията по давност, за което са
изложени съображения. Заявено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното към настоящото дело нохд №169/2015 г. на ****,
ведно с ДП № 248/2014 г. по описа на РУ- ****, че последното е образувано на **** г.
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18, ал.1 от НК. Въз
основа на Заповед от **** г., издадена от ***, ищецът П. П. е задържан за срок от 24 часа. С
постановление от 07.07.2014 г. същият е привлечен в качеството на *** по досъдебното
производство за престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК /впоследствие и за
престъпление по чл.339, ал.1 НК/. С постановление от същата дата, на основание чл.199 и
чл.64, ал.2 от НПК, е постановено задържането на обвиняемия за срок от 72 часа. С
определение на **** от **** г. по ч.н.д. №438/2014 г. по отношение на настоящия ищец е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е изменена в „подписка” с
2
протоколно определение от ***г. по ч.н.д. №262/2015г. на ***.
По образуваното против П. по нохд № 169/2015г. на **** е постановена на **** г.
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **** г. умишлено е
умъртвил Н. Ш. Ш., както и е признат за виновен в това, че на **** г. е държал описаните
****, като му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ****
години. С решение на *** от **** г. по нохд № 474/2016 г. присъдата, постановена от ****,
е изменена само относно режима на изтърпяване на наказанието. С решение №*** от **** г.
по н.д. №77/2018 г. на *** решението на *** е оставено в сила.
Приети са по делото писма на **** до ****, с които се уведомява последната, на
основание чл.250, ал.2 и чл.255, ал.2 от ****, за **** на ищеца за оказване на медицинска
помощ. Така, в писмо с рег. № **** г. се съдържат данни, че на **** г. в *** ч. П. е изведен
по спешност в ****; съгласно писмо рег.№ ****- на **** г. в 23 часа ищецът е *** отново
по спешност в ****; от писмо рег. №**** г. е видно, че на същата дата в 9,45 ч. П. е *** за
преглед при *** в ****, а на *** г. е настанен за лечение в **** на ****; в писмо рег. № ****
г. е посочено, че П. е *** по спешност на *** г. в 20,30 ч. за ****; според писмо рег. №****
г., същият е *** на ****г. в 9,20 ч. на ****, кабинет ****, като листовете за преглед на
пациента в *** за приети по делото, както и са налични в приложеното ч.н.д. №262/2015 г.
на ***. В представената по това дело медицинска справка на *** от **** г. е посочено, че
ищецът страда от ****, поради което приема ****- ****- „не постоянно“.
Приети са и молби от **** г. /приложени в ДП/, подадени от *** В.Г. /защитник на
ищеца/ до ****, съдържащи искания за допускане по досъдебното производство на съдебно-
психиатрична експертиза, както и задържаният в следствения арест П. да бъде *** за
преглед при вещо лице- ортопед, назначено по а.х.д. №266/2014 г. по описа на ****, които
искания са удовлетворени. С постановление от ****г. искането за назначаване на СПЕ е
уважено. С разпореждане от **** г. е наредено П. да се преведе от **** в гр. **** в ****,
****, за времето от **** г. - **** г. за извършване на изследвания във връзка с допуснатата
по ДП №**** г. комплексна съдебно- психиатрична експертиза. А по повод другото
повдигнато искане, е изпратено писмо от **** при ****, в което се посочва, че разрешение
за посещаване на задържания от вещо лице ще се издаде след поименното посочване на
експерта.
От изисканата по реда на чл.192 от ГПК и представена медицинска документация от
**** се установява, че ищецът П. е преглеждан в **** на **** г. и **** г. по повод
оплаквания от *** и ***, като му е поставена диагноза- ****; на **** г. е поставена
диагноза- **** и е отразено, че П. е отказал хоспитализация.
По делото е представена епикриза, издадена от *** на ****, от която е видно, че в
периода **** г.- **** г. ищецът е лекуван в болничното заведение, поставена му е диагноза-
***, ***, ***, изписан е с подобрения, с нормален локален и периферен съдов статус, и
препоръки за провеждане на медикаментозна терапия.
Приета е медицинска документация, изискана и представена от ****. Видно от
3
амбулаторен лист от **** г., в същия е посочено, че от две години П. страда от **** във
вътрешните страни на ****; с Протокол на медицинска лекарска комисия от **** г. на
ищеца е поставена диагноза- **** и той е насочен към ТЕЛК за освидетелстване; за
основното заболяване ищецът е освидетелстван, като с ЕР на ТЕЛК №****г. му е
определена *** степен на увреждане; в допълнителен лист от **** към **** г. е отразено, че
от 4- 5 години ищецът има установена ****, измерена е максимална стойност на ****, не се
контролира и лекува системно, има оплакване от *** в ****, не знае с какво се лекува. С ЕР
на НЕЛК №**** г. е извършено освидетелстване на ищеца, отменено е ЕР на ТЕЛК по
оценката на работоспособността и е определена *** трайно намалена работоспособност, със
срок на инвалидността- ****. С ЕР на ТЕЛК №**** г. П. е преосвидетелстван, като му е
определена *** при водеща диагноза- ****, при общо заболяване: ********. С ЕР на ТЕЛК
№**** ищецът е преосвидетелстван при същите водеща диагноза и общо заболяване и му е
определена ***, за период от ****.
Изискана е медицинската документация, касаеща ищеца, и от ****. Същата съдържа
посочените по-горе ЕР на ТЕЛК №**** г. и ЕР на ТЕЛК №**** г. Видно от епикриза,
издадена от ****- **** отделение, ищецът е лекуван в лечебното заведение за времето ****
г.- **** г. Постъпил е поради установени високи стойности на ****, започнато е
медикаментозно лечение, назначена е терапия, но пациентът е продължил да поддържа
високи стойности на ***, изписан е по негово желание с препоръки за консулт с ****.
Отразено е в епикризата, че П. е отказал да отговаря на зададените му въпроси, отказал е
прием на медикаменти и извършване на изследвания.
Приложено е към делото гр. д. №99/2018 г. на ****, образувано на **** г. по повод
искова молба на ищеца П. П. против Прокуратурата на Р България, с която се претендира
осъждането на ответника да заплати обезщетение на неимуществени вреди, претърпени
вследствие препятстване достъпа му до лечение. Производството по делото е прекратено с
определение, постановено на 03.12.2018 г., влязло в сила на **** г.
В хода на настоящото производство е допуснатата съдебно- медицинска експертиза,
с вещо лице д-р Б. П., от чието заключение се установява, че към **** г. П. П. е
диагностициран със следните заболявания: ****, ****, ***, установени при посещенията на
екипи на *** в ****. По време на хоспитализирането на ищеца в **** при *** за периода
*** г.- *** г. е установено, че същият страда от ***, ***, ***, ***, която представлява
хронично *** заболяване. Ищецът е изписан на **** г. в добро общо състояние, с нормален
локален и периферен съдов статус. На *** г. е извършен преглед на ищеца в кабинет по ***
при ***, констатациите от който са отразени в заключението, като е описано, че не са налице
увреждания на конфигурацията на ***, на ****, на съдовете на *** и периферните съдове,
**** на двата *** е хронично *** заболяване, а **** на останалите *** има психогенен
произход и се преодолява чрез отклоняване на вниманието. Посочено е още, че ищецът е
отказал прием на лекарства, което е провокирало пристъпи на високо ***, налагащи
посещение на екипи от ***. Не са налични медицински документи за настъпили усложнения
на констатираните вече заболявания, установено е впоследствие ****. За времето от ***г. до
4
***г., когато е постъпил в *** на ***, П. е отказвал да приема лекарства, в лечебното
заведение са му извършени изследвания- ***, ***, ***, ***, лекуван е медикаментозно, при
изписването му е назначен прием на следните лекарствени средства- ***, ***, *** и *** по 1
табл. Според експерта, проведеното лечение по време на престоя на П. в болничното
заведение е било своевременно и адекватно. При изслушването на заключението в съдебно
заседание на 07.03.2022 г. вещото лице е посочило, че неприемането на лекарства за *** би
могло да доведе до усложнения за здравословното състояние на ищеца.
В подкрепа на изложените в исковата молба обстоятелства по делото са събрани и
гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р. М. С. и С. С. К..
Свидетелят С. заявява, че познава ищеца П. от три години, пребивават в *** в ***,
запознат е с неговите здравословни проблеми. Твърди, че ищецът от доста време не може да
си служи с ***, има затруднения при извършване на някои дейности, а това се отразява и на
психическото му състояние.
Свидетелят К. депозира показания, че от 2012 година *** в ***, впоследствие се
запознал с ищеца, помага му да се облича, изстисква дрехите му.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира
предявеният иск по чл.49 ЗЗД за неоснователен.
Според горепосочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Възникването на отговорността по чл.49 от ЗЗД се обуславя от установяването на
следните предпоставки: да са причинени вреди, вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината
на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, а
установяването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца,
претендиращ обезщетението за вреди, съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК.
В настоящия случай ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди- претърпени
болки и страдания, настъпили по време на престоя му в ****, в резултат на постановени
откази на *** от **** за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение.
По делото не е формиран спор и се установи, че в периода от *** г. до *** г. П. е бил
*** по досъдебно производство № 248/2014 г. по описа на РУ- **** при ОД МВР- *** с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е пребивавал в ****.
Установи се от заключението на допуснатата по делото съдебно- медицинска
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, а и от
събраната медицинска документация, че ищецът е с влошено здравословно състояние-
страда от ****, ****, ****. Стана ясно от показанията на свидетелите С. и К., че поради
увреждане на здравето и конкретно- *** на *** П. П. е в невъзможност пълноценно да се
5
грижи за себе, да се обслужва самостоятелно и това налага той да бъде подпомаган при
извършването на ежедневни дейности. Съдът няма основание да не кредитира тези
показания на свидетелите, тъй като са обективни и кореспондират помежду си, но от тях не
се установяват релевантни за спора обстоятелства, доколкото свидетелите нямат
впечатления от състоянието на ищеца по време на *** му в ****.
Въз основа на събраните по делото доказателства не се доказа по категоричен начин
да са настъпили усложнения на констатираните вече заболявания по време на пребиваването
на ищеца в ***.
Безспорно се установи, че ищецът е страдал от коментираното в заключението на
СМЕ *** заболяване, което е хронично,- ****, както и от *** преди да бъде *** като *** и
*** в *** /протокол на медицинска лекарска комисия от *** г., ЕР на ТЕЛК от ***,
допълнителен лист от ***, медицинска справка на *** от ***/. Според заключението, в
приетите медицински документи не са налични данни за настъпили усложнения на тези
заболявания в релевантния период, а медицинската документация, издадена след посочения
период, няма отношение към спорния предмет, при което не може да се обоснове извод, че
ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди.
На следващо място, не се установи и наличието на сочените откази от страна на ***,
респ. на непроизнасяне или забавено произнасяне, по молби за осигуряване своевременен
достъп на ищеца до преглед от лекари и лечение на здравословните му проблеми.
Според разпоредбата на чл.250, ал.2 ***, когато се налага незабавно настаняване в
лечебно заведение, преместването на *** може да се извърши със заповед на *** на *** по
предложение на ***, за което се уведомява съответният *** или ***. В ал. 3 на същата
норма е посочено, че *** и *** се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на
съответния *** или *** по предложение на *** на *** или ***, началника на *** или *** на
*** в съответната териториална служба. Съгласно ал.4, когато в лечебните заведения към
местата за *** няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се
консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни
заболявания, *** и *** се изпращат по реда на ал. 3 в лечебни заведения извън местата ***.
А според ал.5 на същата разпоредба, необходимостта от изпращане на *** или *** в
лечебно заведение се мотивира от *** на специализираната болница за активно лечение на
***, от директора на *** или от медицинския специалист към ****.
При тази правна регламентация се налага извод, че дори когато в правомощие на ***
е да настани *** или *** в медицинско заведение, то инициативата за това е на *** на ***
или ****, като предложението се мотивира от съответния медицински специалист /ал.5/.
В случая не се доказа да е отправено от лице, натоварено от закона с инициирането
по установения ред, искане за извеждане на ищеца за провеждане на преглед при лекар-
специалист или за лечение при възникнали негови здравословни проблеми и служители на
ответната страна да са отказали да дадат разрешение за това или да не са се произнесли по
такова искане.
6
По делото не се събраха и доказателства ищецът да е повдигал в периода, посочен в
исковата молба, искания за медицинско обслужване, които да не са били удовлетворявани.
Именно по отношение на този период се установи, че П. е *** от **** за осъществяване на
медицински прегледи в *** и консултации с лекари, с оглед здравословните му проблеми, за
установяване на неговите заболявания и определяне на съответното лечение, а за времето от
*** г. до *** г. същият е лекуван в болнично заведение, като съставената медицинска
документация в тази връзка съдържа поставени диагнози и изписано медикаментозно
лечение. Следователно, не се доказва, ищецът да е бил лишен от медицински грижи за
процесния период, нито да е бил възпрепятстван от *** да осъществи правото си на достъп
до необходимите му медицински специалисти.
Предвид изложеното, се налага извод, че не се доказват елементите на фактическия
състав на чл.49 ЗЗД, при което предявеният иск, като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
Доколкото предявеният иск се явява неоснователен, то съдът не следва да коментира
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от данните по делото, не са
направени разноски за производството от ответника. Съдът намира, че, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП
във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Или
ищецът следва да бъде осъден да заплати на Прокуратурата на Р България сумата от 150
лева.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от П. Ж. П., с ЕГН ********** и адрес-
****, против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул.“Витоша“ №2,
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради настъпили, в периода *** г.- *** г.,
тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на *** от
**** за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови
молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ.
ОСЪЖДА П. Ж. П., с ЕГН ********** и адрес- ****, да заплати на Прокуратурата на
Република България, с адрес- гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 150 /сто и петдесет/
лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8