РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Девня, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на А. М. С., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез проц.
представител – адв. И. Д. от АК – Варна против Наказателно постановление
№ 21-0253-000363/, издадено на 10.09.2021 г. от Началник група към ОДМВР
Варна, РУ – Девня, с което на въззивника за нарушение на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не е знаел, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, тъй като същото е
имало всички редовни документи и лицето, което му го е предоставил не го
уведомил за това. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалвания
акт, като алтернативно моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл.
28 от ЗАНН. Сочи и на допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в посочване на две различни места на установеното нарушение
в АУАН.
1
В с.з., въззивника участва чрез надлежно упълномощения си проц.
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и
искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Девня, редовно призован, не се
представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Варна, редовно
призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът А. М. С. притежавал лек автомобил *** с рег № ***,
който бил закупил преди известно време от неустановено лице.
Собствеността върху автомобила не била прехвърлена между двамата с
нотариално заверен договор, съответно и автомобилът не бил пререгистриран
в КАТ.
На 24.07.2021 г. в около 17, 35 часа той се движел с автомобила по
път трети клас №9044 в гр. Девня. В района до УСМ, посока ул. „Васил
Могиларов” бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РУ – Девня в
състав свидетелите Й. Д. Д. и К. П. С.. По време на проверката се установило,
че автомобила, който въззивникът управлява е със служебно прекратена
регистрация, поради което на водача бил съставен АУАН, който му бил
връчен и подписан от него без възражения. В законоустановения 3 дневен
срок възражения срещу съставения АУАН не постъпили, поради което на
10.09.2021 г. било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и посочената правна
квалификация, наложил горепосочените административни санкции.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Разпитаните свидетели установяват както времето, така и
мястото и обстоятелствата по лично установеното от тях нарушение –
управление на нерегистрирано по съответния ред МПС. Приетата за
установена от съда фактическа обстановка не се отрича от въззивника и се
потвърждава от писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени
2
по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по
силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушението е описано по достатъчно ясен начин, така че и нарушителят да
разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му
отговорност и да организира адекватно защитата си. Несъстоятелни са
твърденията на защитата за посочени две местоизвършвания на процесното
нарушение в АУАН. В същия ясно и недвусмислено е визирано, че
нарушението е извършено на път трети клас №9044, в гр. Девня, в района на
УСМ, посока ул. „Васил Могиларов”. По – подробно от това
местоизвършването на нарушението не би могло да се опише, поради което и
не възникват никакви съмнения за съда, а и за нарушителя кое е мястото,
където е управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
3
Безспорно е установено по делото, че на инкриминираната дата
въззивникът е управлявал МПС, което видно от служебно изисканите
писмени доказателства е било с прекратена регистрация, считано от
23.07.2021 г., поради което следва да се приеме, че същото не е било
регистрирано по установения в страната ред. Макар и да не е знаел точната
дата на служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него
автомобил въззивникът добре е знаел, че същото не е прехвърлено пред
нотариус и не е регистрирано в КАТ. Това обстоятелство съдът приема за
безспорно установено предвид факта, че процесното МПС е било във
владение и притежание на въззивника от доста време /по негови сведения от
3 години/, като същият е правил опити за прехвърлянето му пред нотариус –
издирил е собственика на автомобила по талон, който му заявил, че е
прехвърлил автомобила на друго лице, което пък отказало да го
пререгистрира в КАТ, тъй като имало неплатени задължения. Именно в тази
насока са и дадените от него обяснения на контролните органи при
извършената му проверка. Управлението на нерегистрираното МПС от страна
на въззивника не е инцидентно, а системно. В даденото при проверката
писмено сведение той заявява, че редовно е „плащал документите на
автомобила” – задължителни застраховка ГО и ГТП. Това съвсем не прави
автомобила „редовен”, както твърдят ангажираните от защитата свидетели.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред. Ирелевантно за отговорността
на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не
собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от
въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявено от него недобросъвестно отношение спрямо реда за прехвърляне и
регистриране на МПС, установен в страната. Видно е от доказателствата по
делото, че въззивникът добре е познавал този ред, а дори и да не е, то е бил
длъжен да го познава. Това е така, щото незнанието на закона не е
оневинително основание. Същият е бил длъжен да положи всички усилия да
спази този ред, а при наличие на пречки за това да не управлява
нерегистрирано по съответния ред МПС. По тези съображения съдът приема
4
за неоснователно е твърдението на въззивника, че деянието не е осъществено
от субективна страна.
Правилен е и извода на наказващия орган, че нарушението не е
маловажно. Маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От една страна е
съобразено, че случаят не е с по - ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род, дори напротив - водачът е управлявал
автомобила без съответната регистрация и то умишлено и системно за един
дълъг период от време, като задължението за регистрация на автомобила не е
изпълнено и към настоящия момент. АНО е съобразил също и, че
жалбоподателят е извършил множество нарушения на правилата за движение
по пътищата, което обосновава извод за по - висока степен на обществена
опасност на нарушителя.
Настоящият състав намира, че наложените с наказателното
постановление санкции в минимален размер са справедливи, дори занижени.
Поради всичко това жалбата се прима за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно, правилно и справедливо.
Искане за разноски въззиваемата страна не прави, поради което и
такива не се присъждат.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0253-000363/,
издадено на 10.09.2021 г. от Началник група към ОДМВР Варна, РУ – Девня,
с което на А. М. С., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5