ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64 15.01.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 439 по описа за 2019 година, на основание чл.374 във връзка с
чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* /предишно
наименование /Българска пощенска банка“ АД/, представлявано от Димитър Шумаров
и Петя Димитрова чрез пълномощника адв. Светозар Златанов – САК, съд. адрес ***
ул. Струмица, ет.1, партер против Н.Г.Р. с ЕГН **********,***.
Исковата молба
отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на която е указано да подаде писмен отговор
в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
Ответникът е
депозирал отговор в законния срок, с който възразява по допустимостта и
основателността.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е връчена на
ответника, която не е депозирал допълнителен отговор.
Съдебните книжа са
редовно разменени.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 08.11.2007 г. страните сключили договор за кредит HL29116, по силата на който банката предоставила на
ответника сумата от 170 000 евро. Кредитът бил обезпечен с договорна
ипотека по н.а. № 115, т. ІV, д. № 636/2007 г. на нотариус Цвета Атанасова, при
БРС. След вписване на ипотеката и
откриване на заемна сметка кредитът бил усвоен в пълен размер на 14.11.2007 г. Договорните
условия били предоговорени със седем допълнителни споразумения.
По силата на допълнително споразумение от
28.04.2009 г., т. ІV ; допълнително споразумение от 14.05.2010 г., чл. 4, ал.2
; допълнително споразумение от 31.05.2011 г, чл. 4, ал.2 ; допълнително
споразумение от 30.11.2011 г., чл. 4, ал.2 ; допълнително споразумение от
22.06.2012 г., чл. 4,ал.2 ; допълнително споразумение от 01.09.2014 г., чл.4,
ал.2 и допълнително споразумение от
04.11.2014 г., чл. 4, ал.2, главницата по кредита е била преоформена,
като всички дължими плащания – просрочени главници, лихви и такси са
преоформени чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасна част от
главницата по кредита. В резултат на това преоформяне главницата е нараснала до
сумата в общ размер от 216 598, 18 евро.
Тези преоформения се подкрепят от
представените банкови бордера с посочените в тях суми. С извършеното
преструктуриране се формирало ново по размер задължение, което е свързано с неизпълнение
на договорното. При съгласието на страните новото задължение било дължимо от
кредитополучателя.
Впоследствие банката установила, че към
29.08.2018 г. е налице трайно забавяне
на плащанията на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 18, ал.1
от договора при непогасяване на на която и да е вноска банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В случая забавата на
плащанията били съществени, поради което банката упражнила правото да обяви
изцяло кредита за предсрочно изискуем. Обявяването било осъществено чрез
нотариална покана, връчена на ответника на 09.01.2019 г., която е и датата на
настъпилата предсрочна изискуемост.
Ответникът се считал за уведомен на осн. чл. 47 ГПК, т.к. е търсен на
неговите адреси, включително и по месторабота, в продължение на месец, като
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
При обявяването на кредита за предсрочно
изискуем банката подала заявление пред заповедния съд за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, които били
издадени по чтд № 1049/2019 г. на БРС. След връчването на заповедта ответникът
възразил, поради което се води настоящия иск.
Ищецът
предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № HL 29116/08.11.2007 г. :
69 024, 20 евро – частична главница, ведно със законнна лихва от 01.02.2019
г. до окончателното изплащане;
1 176, 85 евро – такси за времето от 14.11.2017 г. 27.01.2019 г.
;
47, 50
евро – имуществени застраховки за времето от 07.11.2018 г. до 27.01.2019 г.
;
210, 60
лв. – нотариални разноски за времето 01.10.2018 г. до 27.01.2019 г. ;
2/ да бъде осъден
ответника да заплати направените от ищеца разноски по заповедното производство
и по предявения иск.
Правна
квалификация: Правното
основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.
Обстоятелства, на които ответника възразява:
На първо място
счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила. В случая направеното в
нотариалната покана изявление за предсрочната изискуемост не възпроизвежда
реално съществуващи записвания в счетоводната сметка за да се види дали
наистина е налице неиздължаване, на кои конкретни вноски, както и действителния
размер на вземането. Позовава се на цитирана задължителна съдебна практика,
според която уведомлението следва да е ясно и в същата степен, както
извлечението от сметката, като при непогасени вноски следва да е посочено кои
са непогасените вноски и по какъв падеж.
На следващо място,
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е опорочено, поради
неспазване на процедурите по ГПК за връчване. Твърди, че не е получавал
уведомление. На вратата на на апартамента и пощенската кутия уведомление не е
била залепено.
Възразява по
същество. Плащанията са правени редовно, включително до 10.07.2019 г, която е
падежна дата. В представения пред заповедния съд погасителен план са отбелязани плащания по падежи до януари 2013
г., като липсвант четири месечни вноски 9с посочени размери от 560, 610, 650 и
675 евро. От февруари 2013 г. по погасителния план са посочени вноски 1756, 09
евро, но по допълнително споразумение от 01.09-.2014 г. вноските са определени
в размер от 600 евро при облекчен режим
на плащане, както е и по споразумението от 04.11.2014 г. Представения
погасителн план е с различни данни от тези по предходно представени на
ответника при поискване.
Не отговаря на
действителното положение твърдението, че при подписване на допълнителните
споразумения страните са изразявали съгласие. Ответникът твърди, че не е бил
съгласен с начина на формиране и прилагане на лихвата. Изобщо всички
допълнителни споразумения са подписвани при липса на равноправност на двете
страни на осн. чл. 143 ЗЗП, в условие на императивно налагани клаузи от
банката.
За гарантирания с
ипотека потребителски кредит банката прилага БЛП за жилищни кредити, вместо БЛП
за потребителски кредит. Само за 2008 г. БЛП е бил увеличен едностранно от
банката три пъти, което е неравноправна клауза нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Договорената
надбавка към БЛП по чл. 3, ал.1 от договора също е била едностранно променяна в
нарушение на чл. 143 ЗЗП от 0,6 до 5, 34 % без да е договорено изрично в
допълнителни споразумения.
Неравноправни са
клаузите по чл. 3, ал.5 ; чл. 4, ал. 6 ; чл. 6, ал. 3 ; чл. 8, ал. 2 и чл. 9,
ал.1 от договора, тъй като са определени едностранно от банката без даване на
възможност за договаряне, което също е нарушение на чл. 143 обективирано в
посочена съдебна практика.
Банката е нарушавала
сключения договор.
В нарочно писмо от
13.01.2017 г. до всички клиенти тя е определила лихва на база 6-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка, като по договори в евро
стойността на 6-месечния EURIBOR се намалява в посочени
стойности. Поради това от тази дата годишната лихва по процесния договор следва
да е 0, 366 % /0, 234 + 0,6/.
На искане на ответника за промяна на
параметрите по кредита банката на 21.11.2016 г. е отговорила, че кредита е с
облекчено плащане до 10.01.2017 г., че ползвания към момента БЛП е 3, 26 %,
формиран на база ПЛАЙМ+ фискирана надбавка от 1, 41 % или 4, 67 %, а след
облекченото плащане фиксираната надбавка става 3, 3% или годишната лихва – 6,
86 %.
Нарушението се
състои в това, че възприетите БЛП ПРАЙМ и ЮРИБОР са приложени с голямо
закъснение за процесния кредит, като БЛП ПРАЙМ е приет на 22.04.2013 г. и е
можело да се приложи още на 10.05.2013 г.
Поради неуспешните
опити да се договори с банката ответникът депозирал нотариално възражение.
В допълнителна искова молба ищецът
оспорва отговора. Не признава направените в същия възражения.
Поддържа, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Предпоставките за
това – неплащане и правото на кредитора са налице. Към 29.08.2018 г. са
формирани нехогасени просрочия в размер от 19 212 евро и непогасяване на
12 вноски за главница от 11.09.2017 г. и 11 вноски за главница от 10.10.2017 г.
Нотариалната
покана е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като нотариалните действия по
връчването са установено с протокол.
Не признава
възраженията за нищожност на договорни клаузи. Твърди, че допълнителните
споразумения преуреждат изцяло плащанията и представляват индивидуално
договаряне. Освен това посочените норми от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделки за стоки и услуги,
чиято цена е свързана с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
какъвто е процесния договор. На следващо място договора не еза предоставяне на потребителски кредит,
независимо от наименованието му, тъй като по чл. 4, ал.1, т. 2 ЗПК, разпоредбите
на ЗПК не се прилагат по отношение договори за кредит обезпечени с ипотека.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Към исковата молба
и отговора са приложени писмени доказателства, които ще се допуснат. Страните
са поискали назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът е
направил искане за прилагане на преписка по чл. 190 ГПК и за разпит на
свидетели. По тези искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след изслушване на страните, отделяна спорно от безспорно и уточнение на
въпросите към експертизата предвид възражението на ищеца
По
доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
В съответствие с
очертан от съда предмет на спора ищецът следва да доказва: валидно сключен
договор, че е изправна страна и има право на посочените вземания. Ответникът
следва да доказва възраженията си, включително за нищожност на договорни клаузи
и направеното оспорване на счетоводните записвания на ищеца.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.02.2020
г. от 11.30 ч.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне
по други искания в съдебно засдание.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :