Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 12683 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 98773
от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148
състав, изменено с Определение № 187065 от 29.08.2020г. e осъдил ЗК „Лев инс“
АД, ЕИК ********** да заплати на ищеца С.С.С., ЕГН **********
на основание чл. 432 от КЗ вр. с чл. 45 сумата 5700 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, причинено на 28.03.2018г. в гр. София от водача на л. а. „Хюндай“ с рег. №
******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника , ведно със
законната лихва върху тази сума за
времето от 28.03.2018г. до окончателно плащане, като отхвърля иска за горницата
до предявения частичен размер от 20 000 лв. С посоченото решение
ответникът ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********** е осъден
да заплати на адвокат С.С.Ч. от САК на основание чл. 78 от ГПК сумата от 301.64 лв.
с ДДС представляващи адвокатско възнаграждение пред първа инстанция и да
заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78 ГПК сумата от 285 лв., представляващи разноски
пред първа инстанция.
С Определение
№ 187065 от 29.08.2020г., постановено по гр. д. № 75446/2018г. по ориса на СРС, 148 състав е изменил Решение
№ 98773 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на
СРС, ГО, 148 състав в частта за разноските, като е осъдил ответника ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК **********
да заплати на адвокат С.С.Ч. сумата от още
50.27 лв., представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение и е отхвърлил
молбата за изменение на разноските в останалата част.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- С.С.С.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. С.С.Ч. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и
постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът
твърди, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е занижено по размер и не отговаря на принципа на справедливост,
прогласен в чл.52 ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика и не
репарира в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
претърпените травматични увреждания. Излага доводи, че в решението съдът не е
обсъдил конкретните обстоятелства по делото, което е довело до неправилно
решение.
Поддържа, че не е съобразен в
достатъчна степен видът и характерът на претърпените травматични увреждания,
както и техният обем, които са доказани от свидетелските показания и
изслушаната комплексна експертиза, емоционалния, психологически и социален
аспект на последиците от инцидента, икономическата обстановка в страната и
други критерии съгласно ППВС № 4/68 г., както
и увеличените лимити на отговорност на застрахователите.Твърди, че
ищецът е бил в тежко състояние вследствие на полученото мозъчно сътресение,
изпитвал е интензивни болки през първата
седмица и продължителни болки за период от три седмици, след изписването си
следвало да спазва лечебно-хранителен режим и задължителен прием на обезболяващи до т, не
е можел да се обслужва и храни самостоятелно и е имал нужда от чужда помощ.
Твърди, че тези страдания продължават и до момента, като са възможни епизоди на
главоболие при емоционално и физическо напрежение, при промяна на времето, а
травмата на шийния отдел на гръбначния стълб ускорява
процеса на дегеративни промени в бъдеще. Въззивникът твърди, че при постановяване на решението съдът
не е съобразил с нивата на
застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие. Освен това не
е съобразил и нивото на средна работна заплата за страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Моли съда да отмени решение в обжалваната
част и да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба - ЗК „Лев Инс“
АД оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните
доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид всички релевантни
факти и обстоятелства-възрастта на пострадалото лице, вида и степента на
получените травми, продължителността на лечебния и възстановителния период. Твърди,
че размерът на обезщетението е определен на база събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, като е съобразено заключението на вещото
лице по изготвената комплексна експертиза, както и свидетелските показания. Излага
твърдения, че се касае за мозъчно
сътресение, което е било в сравнително лека степен, без диагностицирани
вътрешно мозъчни нарушения, както и без остатъчни посттравматични и неврологични усложнения. Сочи, че ищецът не
е представил документация за последващо лечение или рехабилитация,
която да обоснове твърденията относно
продължителността на възстановителния процес. Твърди, че не се установяват
причинно следствена връзка между твърденията за влошаване на здравословното
състояние, главоболие и световъртежи, настъпили доста по-късно след инцидента и същите да са следствие на
причинените травми. Ищецът не е претърпял и съществени и продължителни битови
затруднения. Предвид изложеното намират определеното от съда обезщетение за
справедливо и съобразено с всички материали по делото. Въззиваемият
изразява становище, че присъждане на по-висок
размер на обезщетение за неимуществени вреди би бил несправедлив,
необоснован и несъобразен с реално претърпените болки и страдания,
социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Срещу Определение № 187065 от
29.08.2020г., постановено по горепосоченото дело, е подадена частна жалба от ищца С.С.С., действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Ч.. С нея се иска отмяна на Определение № 187065 от
29.068.2020г., в частта, в която е оставена без уважение молбата от
09.05.2017г. за изменение на Решение № 98773/22.05.2020г. в частта за разноските, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 217 лв., представляващи разноски на
насрещната страна и с което на адв. С. Ч.е присъдена
сумата от 301.64 лв. като бъде присъдено допълнително възнагаждение
в размер, съобразен с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба ЗК „Лев
инс“ ЕАД, действащ чрез юрисконсулт А.Г.е депозирал
отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Моли
за потвърждаване на обжалваното определение като правилно.
По подадената въззивна жалба:
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД. КЗ. Ищецът – С.С.С.
твърди, че на 28.03.2018 г. около 13.50 ч. в гр. София лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Елантра“ с рег.№ ******, управляван от В.Й.П.с
посока на движение от бул. „Йерусалим“ към бул. „Андрей Ляпчев“.
На кръстовището на ул. „Андрей Сахаров“ и бул.
„Александър Малинов“ водачът нарушил провилата за
движение по пътищата, като не спазил необходимата дистанция с движещия се пред
него автомобил и предизвикал ПТП. При произшествието са причинени телесни
увреждания на водача на лекия автомобил „Дачия“ модел
„Докер“ с рег. № ******– ищеца С.С. Стойчев.
По случая на водача на лекия автомобил „Хюндай“, причинил ПТП
е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
363498/28.03.2018г., въз основа на което е издадено Наказателно постановление №
18-4332-006592/30.04.2018г., влязло в законна сила на 23.08.2018г.
След претърпения инцидент ищецът е получил спешна медицинска
помощ и лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр.София, където е бил транспортиран
от екип на Бърза помощ, като му е поставена диагноза: мозъчно сътресение,
контузия на меките тъкани на главата окципитално
вляво; травма на шията. Твърди, че е бил приет в болницата в увредено и
зашеметено състояние. Болките в главата и шията били изключително силни, а
лявата му ръка била силно изтръпнала. Наложило се извършване на изследвания,
вкл. КТ на шиен отдел и компютърна томография на главен мозък. С оглед установените тересни увреждания на ищеца бил предписан режим с прием на аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори.
Престоят му продължил до 30.03.2018г. когато бил изписан и му били предписани
лечебно-хранителен режим за три седмици и диетичен режим, както и медикаментозна
терапия с аналгин и парацетамол
при нужда. Твърди, че получените увреждания са му постоянно главоболие, чувство
за отпадналост и силни болки във врата. Затруднено било придвижването му и извършването на ежедневни дейности, което
наложило близки и приятели да му оказват съдействие, което допълнително го е
потискало емоционално и го е карало да изпитва страх, неудобство и да се
чувства непълноценен. В психологически аспект ищецът е започнал да изпитва
безпокойство, станал е тревожен и има страх при управление на автомобил. Моли съда да осъди ответника в
качеството му на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG /22/2117001382660, валидна от 12.05.2017г. до
11.05.2018г.. да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща част от претендираните 30 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни страдания със
законната лихва от датата на настъпване на увреждането-28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Видно от представения констативен протокол на СДВР № 2-204
на 28.03.2018г. около 13.50ч. в гр. София, на ул. „Андрей Сахаров“
в района на кръстовището с бул. „Александър Малинов“ е настъпило ПТП между МПС
с рег. № ******, марка „Хюндай“, модел „Елантра“,
собственост на Н.Г.Н.и управляван от В.Й.П./участник № 1/, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев инс“
АД по полица № BG/22/117001382660,
валидна от 12.05.2017г. до 11.05.2018г. вкл. и МПС с рег. № ******, марка „Дачия“, модел „Докер“, собственост на „Суши пойнт“ ООД, ЕИК ******и управляван от С.С.С./участник
№ 1/, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ДЗИ „Общо
застраховане“ АД по полица № BG/06/117002025357, валидна от 21.07.2017г. до 20.07.2018г.
вкл. /участник № 2/. Като обстоятелства и причина за ПТП е посочено, че лекият
автомобил /участник № 1/ се е движел по ул. „Андрей Сахаров“
в посока на движението от ул. „Йерусаллим“ към бул.
„Андрей Ляпчев“ и в райоа
на кръстовището с бул. „Александър Малинов“ реализирал ПТП поради недостатъчна
разстояние от движещото се пред него МПС /участник 2/.
Отдел „Пътна полиция“
е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 363498/28.03.2018г. за
нарушени законови разпоредби по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на него е
издадено Наказателно постановление № 18-4332-006592/30.04.2018г. за установени
санкционни разпоредби по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, с което на В.Й.П.е
наложено административно нарушение глоба в размер на 200 лв.. Същото е връчено
на 15.08.2018г. и е влазло в законна сила на
23.08.2018г.
С молба - претенция вх. № 4945/16.04.2018 г. С.С.С. е поискал от ЗК „Лев Инс“ АД
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпените от ПТП от 28.03.2018 г. неимуществени вреди в
размер на 30 000,00 лв., ведно с дължимата законна лихва от 28.03.2018г.
до окончателно изплащане на сумата.
Видно от представената епикриза на
УМБАЛ „Света Анна“ /л. 12 от делото/ ищецът е постъпил за лечение на 28.03.2018
г. и е изписан на 30.03.2018 г. с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение.
Контузия на меките тъкани на главата коципитално
вляво. Травма на шията. Няма данни ищецът де е имал предишни или придружаващи заболявания, които да са оказали
влияние върху начина и продължителността на лечението на получените увреждания
Първоинстанционният съд е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и собственика на
л.а. „Хюндай“ с рег.№ ****** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза на вещото лице
д-р П.С.П.и В.К.Д.е установено, че ПТП е настъпило, на 28.03.2018г. около 13.50ч. в гр. София, в
район на кръстовището на ул. „Андрей Сахаров“ и бул.
„Александър малинов“ между лек автомобил „Хюндай Елантра“
, управляван от В.Й.П.и лек автомобил „Дачия Докер“,
управляван от С.С.С..
Лекият автомобил „Дачия Докер“ се е движел
в посока бул. „Андрей Ляпчев“ и преди
кръстовището с улица „Александър Малинов“
най-вероятно е намалил скоростта на движение поради препятствие на
пътното платно. По същото време след него в същата посока се е движел ек
автомобил“ Хюндай Елантра“, управляван от В. Й. П..
Поради управление от водача, най-вероятно на разстояние по-малко от опасната
зона на спиране, реализира ПТП, като с
предната дясна част го удря в задната лява част. Вследствие на удара лек
автомобил „Дачия Докер“ е отблъснат напред и вдясно
по посока на движение и след изразходване на пълната кинетична енергия на автомобилите са се установили в
покой в района на пътното платно. В резултат на удара тялото на водача на лекия
автомобил „Дачия Докер“ е политнало назад и наляво. Причини
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а.
„Хюндай Елантра“, който при управляване на автомобила
не е спазил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил.
От заключението на приетата по делото медицинска експертиза
на вещото лице д-р П.С.П.е установено, че от процесното
ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти: сътресение на мозъка и контузия на тилната област на главата и
травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща
се в множество изкълчвания и навяхвания
на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб /дисторио коли/. След инцидента
ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Света Анна“ АД. След проведени консултации с
различни специалисти и постъпил на лечение в клиника по неврохирургия.
Проведено е комплексно болнично лечение
включващо: режим на легло, активно ежедневно ежедневно
неврологично проследяване,
медикаменти.Осъществени са параклинични /кръвни/ и
образни изследвания. За травмата на шийния сегмент на
гръбначния стълб и поставена мека шийна яка. Общия
лечебен престой е бил три дни. Според вещото лице при множеството изкълчвания и
навяхвания на ставите и ставните връки на шийния отдел на
гръбначния стълб /дисторзио коли/ продължителността и
силата на болките зависи от разпространеността на уврежданията на меките
тъкани. Най-интензивни са оплакванията в първите десет дни. След приключване на лечебния и
възстановителния периоди при мозъчно състресение са
възможни ипезоди от главоболие при емоционално и
физическо напрежение, и при промяна на времето. Този тип главоболие наподобява
„мигренозното“ и „тензионно“
влияе се много добре от обезболяващи препарати и постепенно отзвучава. Според
заключението на вещото лице, което съдът кредитира при условията на чл. 202 от ГПК налице е причинно-следствена връзка между получените от ищеца травматични
увреждания и процесното ПТП.
По делото е разпитан свидетелят С. Р.Р./л.
50 от делото/, която твърди, че ищецът е претърпял ПТП, при който такси е ударил
отзад управлявания от него автомобил. При сблъсъка е получил рана от камшичен удар, ударил си е главата в преградата на
автомобила. Според свидетеля ищецът е бил два- три дни в болница, след което го
е срещнал. На срещата ищецът е получил пристъп на дискомфорт,
виело му се свят, било му, много лошо и се прибрал без да дочака хората, с
които имали среща. По време на възстановителния период за него се грижели
сестра му и баща му. Според свидетеля ищецът имал психически проблеми ри
шофиране и към момента на разпит, бил по предпазлив и притеснителен. Не можел
да ходи на фитнес или да се натоварва физически, защото получавал болки.
Свидетелят И.Т.И., / л. 50 от делото/ твърди, че е посещавал
ещеца в болника веднага след инцидента .Отишъл веднага
след като той му се обадил непосредствено след настаняването му в лечебното
заведение. Ищецът бил натъртен, изглеждал шокиран, имал много голяма рана на
тила. Следващите дни продължавал да се чувства много зле, изпитвал силни болки.
Те продължили след изписването му по време на домашното лечение, което
продължило няколко седмици. През този
период за него се грижели близки, които идвали от гр. Трявна и приятели, които
го посешаваи, за да му носят храна и провизии. Самият
ищец се чувствал дълго време несигурин да предприеме каквито и да било физически
натоварвания , видимо имал остатъчен шок, когато шофира бил много внимателен.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. По същество то е
правилно по следните съображения.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Страните не спорят относно наличието на
предпоставките на чл. 432 ал. 1 КЗ. Спорен е въпросът за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен
състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и затруднения в ежедневното
обслужване с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, възлиза 5 700 лв. При пределяне размера на обезщетението съдът съобрази вида и
тежестта на уврежданията, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, възстановителния период, продъжил
два месеца след инцидента; търпените от пострадалия болки и страдания, които са
били с по-голям интензитет първите 10 дни след травмата и наличието на
постоянен дискомфорт и епизодични болки; изпитваните
затруднения при придвижване и понасяните неудобства в ежедневното битово
обслужване. От друга страна съдът съобрази и обстоятелството, че лечението е
било проведено консервативно, не е извършена оперативна интервенция, по делото
не е доказано наличие на усложнения през периода на лечението, нито са
констатирани трайни последици от получените увреждания.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд
не е съобразил икономическата конюнктура, размера на средната минимална заплата
за страната към момента на настъпване на застрахователнотосъбитие и
повишението на лимитите на застрахователната сума на застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“. Определяните от съда обезщетения следва
да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по
критериите на 52 ЗЗД, а не с
лимита на отговорността на застрахователя. При прилагане на
критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение
за формиране на критерия за справедливост. Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие
по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита на отговорността
на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития
през периода за неустановен брой пострадали / Р № 95/24.10.2012 г. по т.д. №
916/2011 г.,
I ТО на ВКС; Опр. № 99/08.03.2019 г., т.д. № 2152/18
г., I ТО на ВКС/. Присъждането на по-висок размер би довело до несъразмерност
на обезщетението с оглед установените увреждания и до неоснователно обогатяване
на ищеца. По изложените съображения искът се
явява основателен за сумата от 5 700 лв.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.
По подадената частна жалба:
Настоящият съдебен състав намира, че
подадената от С.С. Стойчев частна жалба вх. №
25137544 от 01.10.2020г. следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима. За С.С. Стойчев липсва
правен интерес да иска отмяна на Определение № 187065 от 29.08.2020г., гр. дело
№ 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148 състав, защото с този съдебен акт, не са засегнати негови права и интереси.
Безспорно е установено по делото, че същият е представляван в производството от
адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от приложения към
молбата Договор за правна помощ и съдействие № 890821 от 10.01.2020г. Процесуално
легитимиран да присъждане на адвокатско възнаграждение или за изменение на
определения му от съда размер е само адвокатът, който е предоставил правната
помощ. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт,
с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда
съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. В този смисъл е практиката ана ВКС, вж. определение № 345/10.07.2017 г. по ч.т.д. №
485/2017 г. по описа на ВKС, I т.о. и определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д.
№ 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 524/12.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 2904/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 53/01.02.2019 г.
по гр.д. № 4807/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. и определение №
111/13.02.2019 г. по ггр.д. № 3676/2018 г. по описа
на ВКС, IV г.о., От изложеното следва, че за жалбоподателя С.С. Стойчев липсва правен интерес да иска изменение на
определението в частта за разноските, с оглед на което подадената частна жалба
е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, направени във въззивното
производство. Ответното дружество не е претендирало присъждане на такива.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 98773 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на
СРС, ГО, 148 състав, изменено с Определение № 187065 от 29.08.2020г. в
обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
вх. № 25137544 от 01.10.2020г. на С.С.С., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Ч.
от САК срещу Определение № 187065 от 29.08.2020г., гр. дело № 75446/2018год. по
описа на СРС, ГО, 148 състав като недопустима.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/