Р Е Ш Е Н И Е
№ 1543 / 06.07.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На първи юни две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Р.
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Р. гражданско дело № 5173 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на „Е* л*” ООД против „К* т*“
ЕООД и К.В.Р., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците
дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 1682.24 лв. – сбор от
неплатени наемни вноски по договор за наем на 6 бр. гуми, сключен между
страните на 30.03.2016 год., ведно със законната лихва, начиная от 24.07.2017
год. до окончателното плащане, както и сумата от 1682.24 лв. - договорна
неустойка за забава, начислена върху сбора от неплатените месечни наемни вноски
за периода от 01.07.2016 год. до 14.07.2017 год., за които вземания по ч.гр.д.
№ ******/2017 год. на СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист.
С определение от 15.01.2020 год., постановено по
настоящото дело, и след постъпване на ч.гр.д. № ********/2017 год. на СРС,
производството е прекратено по отношение на ответника Р., тъй като възражението
му срещу издадената заповед за изпълнение е прието за просрочено, респ. същата
е влязла в сила и за ищеца липсва правен интерес от иск срещу този ответник.
Исковете срещу „К* т*“
ЕООД, по които е останало висящо производството, са предявени по реда на чл.422
от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищцовото дружество, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства,
претендира разноските по делото.
Процесуалния
представител на ответното дружество оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и
присъждане на деловодните разноски. Също ангажира доказателства.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установени следните факти, имащи
отношение към спора:
На
30.03.2016 год. между ищеца - наемодател и ответника-наемател, е сключен
договор за наем на 6 бр. гуми за товарни ППС, със срок от 6 месеца, срещу наемна
цена от 2880.44 лв. без ДДС (3456.53 лв. с
ДДС) за
целия срок на договора, платима на една първоначална вноска от 777.60 лв. без
ДДС (933.12 лв. с ДДС) и шест месечни вноски от по 350.47 лв. без ДДС (420.56
лв. с ДДС), платими до 30-то число на текущия месец.
Наетите
гуми са предоставени на наемателя на 01.04.2016 год., по куриер, след заплащане
на първоначалната вноска.
Впрочем,
тези факти, освен че не са спорни между страните, се установяват от
представените договор, товарителница и вносна бележка.
На
08.06.2016 год. Д* Б* Р* (управител на ответното дружество) е внесла по
сметката на ищцовото дружество, но в лично качество, сумата от 2428.77 лв., с
основание „плащане по фактура“, на 18.05.2016 год. - сумата от 2000 лв., с
основание „плащане по лизингов договор“, на 09.11.2016 год. - сумата от 2000
лв., с основание „К* т*“ ЕООД, а на 15.12.2016 год. - сумата от 757.72 лв., с
основание „плащане по фактура 07381 и
фактура 07382 от 14.12.2016 год.“.
На
17.10.2016 год. „К* т*“ ЕООД е превело на „Е* л*“ ООД по банков път сума от
3000 лв., с основание за превода „плащане по фактури“.
Според
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза,
осчетоводените при ищеца и приети от него плащания, извършени от ответника,
респ. за негова сметка, възлизат общо на 11119.61 лв., от които по процесния
наемен договор са в размер на 1774.24 лв. (в т.ч. 933.12 лв. - първоначална
вноска и 841.12 лв. - следващи две месечни вноски), както 841.12 лв. -
начислена неустойка за забава в плащанията на двете месечни вноски. Експертът е
установил, че ответникът е плащал по няколко договора, налични между страните, неравномерно,
по различно време, а съобразно счетоводните си записвания, ищецът е разнасял
сумите, погасявайки първо най-старите задължения по договорите, както и
неустойките, след което е погасявал дължимите главници. Изчислил е и размера на
неустойката за забава, съгласно договора, възлизаща на 11019.92 лв.
По
заявление на „Е* л*“ ООД, в СРС е образувано ч.гр.д. № *******/2017 год. по
описа на същия, приключило с исдаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу „К* т*“ ЕООД за процесните вземания.
С
разпореждане от 10.05.2019 год. по посоченото дело и по повод депозирано от
ответния търговец възражение, принудителното изпълнение срещу него е спряно. По
отношение на другия солидарен длъжник - физическо лице, заповедта е влязла в
сила.
Налични
са и писмени доказателства за погасяване на дълга от страна на последния, по
образуваното въз основа на изпълнителния лист принудително изпълнение.
Въз
основа на така установените факти, настоящият
състав на Бургаския районен съд намира исковете за частично основателни.
Страните са били в
облигационно правоотношение по договор за наем на гуми за товарен автомобил, по
което ищецът е би изправна страна - предоставил е наетите вещи за временно и
възмездно ползване, съгласно уговорените с договора условия. При това положение
и съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, ответникът е бил длъжен да заплаща наемната цена
в сроковете по договора, но не е изпълнил това си задължение точно. Заплатил е наемни
вноски, възлизащи на 1774.24 лв., както и неустойки за забава, възлизащи на
841.12 лв. - на колкото възлиза сборът от две месечни наемни вноски. Впрочем,
тези плащания не са спорни между страните, а се потвърждават и от ищеца в
счетоводните му записвания, въз основа на които е работило вещото лице. Затова,
в общия случай ответникът би следвало да дължи остатъка от наемната цена, в
размер на 1682.24 лв. (4 вноски х 420.56 лв.).
Но тук следва да
се има предвид, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като накърнява добрите
нрави, а за нейната валидност съдът следи служебно - ТР № 1/2009 год. Така,
както е уговорена изначално, същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора - ищец. Уговорена
е като мораторна, за което законова или друга пречка няма, но от пръв поглед
впечатление прави начина, по който е определена. Съгл. чл.12, ал.1, т.А от договора за наем, тя е в размер на 1.7 % върху забавеното плащане, без краен срок за начисляване или друг възпиращ
безконтролното й натрупване фактор, което в крайна сметка води до многократно
превишаване на законната лихва за забава, дадена като легален критерий за
обезвреда при неизпълнение на парични задължения, а в случая - и до неколкократно
превишаване размера на наемните вноски.
Понеже ответникът
(респ. негов представител) е плащал суми, без да посочва кое свое задължение
погасява с тях, а ищецът е разнасял същите за погашения по различните договори,
според датата на възникване на задълженията, давайки привилегия на неустойките
за забава, следва да се приеме, че при посочената по - горе нищожност на
неустоечната клауза в процесния договор, извършеното по нея погасяване,
всъщност е погасило част от наемните вноски (две), възлизащи на 841.12 лв.
Следователно, ответникът остава да дължи остатък от 841.12 лв. за последните
две вноски, до който размер искът по чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД
следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Само за пълнота -
съдът не следва да обсъжда погашенията на дълга, осъществени чрез принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение - ТР № 4/2014 год., ОСГТК.
Забавата в
плащането на наемните вноски има за закономерна последица основателност на
акцесорния иск – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на лихва за забава върху
основателняи размер на вноските, начиная от предявяване на исковете - от 24.07.2017
год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) до окончателното плащане.
Пак по изложените съображения
за нищожност на неустоечната клауза, следва да се отхвърли искът по чл.92 от ЗЗД.
При този изход на спора, на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК, частично дължими са разноските, сторени от страните, които
за „Е*л*” ООД възлизат на 121.82 лв. за ч.гр.д. № *****/2017 год. на СРС и на 218.80
лв. - за настоящото производство, а за „К* т*“ ЕООД - на 450лв.
Водим
от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, че „К* т*“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*,
ул.“******** представлявано от Д* Р*, дължи на „Е* л*” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр.Б*, ж/к „*********, представлявано от С* С*,
сумата от 841.12 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени наемни вноски
по договор за наем на 6 бр. гуми, сключен между страните на 30.03.2016 год.,
ведно със законната лихва, начиная от 24.07.2017 год. до окончателното плащане,
за които вземания по ч.гр.д. № **********/2017 год. на СРС са издадени заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница - за горницата над уважения до пълния предявен размер от 1682.24
лв. и иска за законната лихва - върху неоснователния размер на главницата, както
и изцяло иска за неустойка в размер на 1682.24 лв.
ОСЪЖДА „К* т*“ ЕООД да заплати на „Е* л*” ООД
деловодни разноски в размер на 121.82 лв. за производството по ч.гр.д. № *******/2017
год. на СРС, както и в размер на 218.80 лв. - за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Е* л*” ООД да заплати на „К* т*“ ЕООД
деловодни разноски в размер на 450 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е