Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 12.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 202 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Д.Л.Д., с ЕГН: **********,***,
обжалва електронен фиш серия „К”, № 2802502, издаден от ОДМВР - София, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 26.04.2019 г. в 10.03 часа на път І-8, в
района на 41 – ви километър, ресторант „ROUTE 80“ с посока на движение към гр. Драгоман, като водач на
МПС – л.а. „Опел”, модел „Инсигниа”, с рег. № .., при ограничение на скоростта
за движение от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел със 124 км.ч.
(или с превишение от 64 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с
автоматизирано техническо TFR1-M № 508, на основание чл. 189 ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 700 лв. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за
което е санкциониран, тъй като на представената по АНП снимка е заснет и друг
автомобил, при което не може да бъде категорично установено кой се е движил с
несъобразена с въведеното ограничение скорост. Поддържа, че към момента на
заснемането, управляваният от него автомобил е напускал дясната лента за
движение с цел предприемане на десен завой в посока към с. Пролеша, в който не
може да се навлезе със скорост по – висока от 50 км./ч. При тези съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания фиш жалбоподателят иска той да бъде отменен.
Административнонаказващият орган
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
На 26.04.2019 г. в 10.03 часа на
път І-8, в района на 41 – ви километър, пред ресторант „ROUTE 80“, с посока на движение от гр. София към гр. Драгоман с
техническо средство TFR1-M № 508 е заснет лек автомобил, марка
„Опел”, модел „Инсигния”, с рег. № .. да се движи със скорост от 124 км./ч. при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. извън населено място. С това
водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За нарушението е съставен електронен
фиш серия „К”, № 2802502, издаден от
ОДМВР - София. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от
жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последния не е
представил декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното МПС на
установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания
за анулиране на така издадения фиш.
Безспорно е установено също така,
че в района на 41-ви километър на ПП І-8 се е осъществявал контрол на скоростта
на движещите се МПС с техническо средство TFR1-M № 508. Техническото средство било валидно към датата на която е било
установено нарушението, видно от приложения по делото протокол от проверка № 2-41-19/18.03.2019
г., поради което по безспорен начин е установена и скоростта, с която автомобила
се е движил, както и точният час на нарушението.
Видно от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, е че се касае
за мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1-М. Техническото средство е
било валидно към датата, на която е било установено нарушението, видно от
приложеното удостоверение е, че срокът на валидност е до 24.02.2020 г., поради
което според решаващия съдебен състав по безспорен начин е установена и
скоростта, с която автомобилът се е движил, както и точният час на нарушението.
Посочените в обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с
оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.
На следващо място, от заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че в участъка на 40-ти км. от ПП-I-8 Калотина – София пътят е с две платна с по две ленти за движение във всяка посока с добре видима и различима маркировка. В този участък от пътя в посока София – Калотина са поставени пътни знаци, на 39 км.+ 690 м., както следва: пътен знак „В 26”, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км./ч., „В 14“ (забранено влизането на изобразените ППС) и „В 18“ (забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената). Точката с посочените в електронния фиш координати се намира в района на 40 – ти км. на ПП – I – 8 пред входа на ресторант „ROUTE 80“, непосредствено преди моста на кръстовището за Костинброд – Пролеша. Автомобилът на жалбоподателя е бил на отстояние от пътен знак „В 26“ (60 км./ч.) при Т = 0 сек. на 310.00 м. и при Т = 1 сек. на 335.00 м. Отстоянието на автомобила от камерата, която го е заснела при Т = 0 сек. е 180.00 м. и при Т = 1 сек. е 215.00 м. Автомобилът е заснет отзад, след като е подминал камерата и разстоянието между камерата и заснетия от нея автомобил се увеличава с отдалечаването му, поради което системата за контрол в конкретния случай не е могла да засече скоростта на автомобила преди знака, въвеждащ ограничение на скоростта, защото е обърната в посока обратна на посока, в която е разположен пътния знак.
От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил марка „Опел”, модел „Инсигния”, с рег. № … се установява, че същият е собственост на жалбоподателя Д.Л.Д..
При така описаната фактическа
обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия орган,
настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен
и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо
да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо
място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие),
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателно производство и
сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на
формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш, издаден
от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и отговаря на
изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или
мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е
определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на
него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на
техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични
доказателства (удостоверение за одобрен пит средство за измерване) от които се
налага извода, че техническото средство, с което е била измерена скоростта на
движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо
средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава
техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че
нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен
орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при
установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства
на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва
се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя.
В
случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TRF 1 - M с радар с идент. № 508, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните
предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка
и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и
в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие,
както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В този
смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата). В чл. 9 от същата изрично е регламентирано, че за осъществяване на
контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или
временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната
посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за
контрол, служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни
документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по
чл. 10 от Наредбата.
В тази
връзка съдът намира за неоснователно твърдението, че наличието на друг автомобил
в кадъра (на една от деветте снимки от видеоклипа, които съобразно методиката се
разглеждат при неяснота от формата от 4 снимки, за да се избягнат и най-малките
съмнения, че измерената скорост е присъединена на друг участник в движението),
чиято скорост е присъединена към автомобила, управляван от жалбоподателя, препятства
възможността по несъмнен начин да се установи скоростта на МПС, управлявано от Д.. В процедурата
по установяване на нарушение с мобилна система за видеоконтрол скоростта се
въвежда от служител на ОДМВР – София, в случая това са били мл. инспектор Б.П.
и мл. инспектор В. П. (съобразно представената от ОДМВР – София информация). Както
беше посочено и по-горе скоростта на движение на автомобилите, които се движат
със скорост над максимално допустимата се засича и заснема автоматично от
камерата. При това положение в случай, че автомобил със скорост, несъобразена с
наложеното ограничение, изпревари автомобил, който се движи в рамките на
ограничението, камерата ще отчете и ще бъде генериран фиш само на автомобила,
който се движи с превишена скорост, като автомобилът, който се движи със
съобразената с ограничението скорост няма да бъде заснет, тъй като не попада в
параметрите, зададени с превишаване на скоростта. Част от техническите характеристики
на тази система за измерване е възможността да измери скоростта на всички,
навлизащи в обхвата на радара ППС и да идентифицира всяко от тях.
Видно
от представените снимки, автомобилът на жалбоподателя е в дясната лента по
посока на движението, пред системата, с която е засечен. Между превозното
средство и системата няма друг обект, а видно от методическите указания за работа
с технически средства автоматично фиксиращи нарушенията за скорост, червен
сигнал изпреварване и други TRF 1 – M, радарът винаги регистрира МПС, движещо
се с най - висока скорост, като при трафик с много висока интензивност
измерванията се блокират. В методиката е отразено, че извън населено място, при
движение с по-малък интензитет или при по-високи очаквани скорости, радарът се
настройва в режим „М“ (80 м.-150 м.) и обсегът му е по-голям при регистриране
на скорости на автомобили, движещи се по посока на излъчването. След като е
направен клип, който съдържа автомобила на жалбоподателя, съдът приема, че и всички
условия за изготвянето му са били налице.
Според решаващия съдебен състав
на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък
е наличен ограничаващ скоростта на движението знак „В-26“, въвеждащ
задължителна максимална скорост на движение от 60 км./ч.
Съдът
приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице,
съгласно разпоредбата на, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е
следвало в 14 - дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия
случай в изпълнение разпоредбата на наказващият орган е изпратил ел. фиш на
лицето по справката за собственост, като в същия изрично е указана възможността
за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация, жалбоподателят
е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е. той не се е
възползвал от предоставената му законова възможност. С оглед на това
законосъобразно е ангажирана неговата отговорност.
От съдържащият се в делото
доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че на посочените в
обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е посочено там –
чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като вместо със
скорост от 60 км.ч. се е движил със скорост от 124 км.ч. или е превишил
максимално допустимата скорост с 64 км.ч. поради което подлежи на санкция на
основание чл. 182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП в размер на 700 лева. В случая АНО е
наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което не се
налага нейното изменение.
За прецизност следва да се
отбележи, че не е налице несъответствие между установената скорост на движение
и тази, за която е санкциониран нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е
редуцирана съобразно трайната и ноторно известна практика на наказващия орган
от установената скорост да бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което
винаги е в полза на водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост
с 3 км. по – ниска от реално установената.
Ето защо обжалвания електронен
фиш, следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 2802502,
издаден от ОДМВР София, с който на Д.Л.Д.,
с ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 26.04.2019
г. в 10.03 часа на път І-8, в района на 41 – ви километър, ресторант „ROUTE 80“ с посока на движение към гр. Драгоман, като водач на
МПС – л.а. „Опел”, модел „Инсигниа”, с рег. № …., при ограничение на скоростта
за движение от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел със 124 км.ч.
(или с превишение от 64 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с
автоматизирано техническо TFR1-M № 508, на основание чл. 189 ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: