Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на единадесети
май
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 8110 по
описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.Е.В. срещу „Д.З.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.03.2019
г. около 19,30 часа в гр.София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение
от бул. „Ал.Малинов“ към ул.“Павел Красов“, С.Д.С. управлявал л.а.м. „Пежо 206“
с рег.№ *******. В района на № 116 не пропуснал пресичащият бавно, със спокоен
ход /тъй като бил алкохолно повлиян/ пътното платно пешеходец-ищеца по делото,
вследствие на което настъпило ПТП по вина на водача на превозното средство.
Твърди се, че в причинна връзка от произшествието на ищеца са причинени
следните телесни увреждания: полифрагментни фрактура на подбедрицата-закрито,
кръвонасядане в областта на дясна раменна става, фрактура на горната част на
раменната кост, охлузна рана в областта на таза в дясно, фрактура на 7,8 и 9-то
ребро в ляво, фрактура на 6,7 и 8 ребро в дясно. Твърди се, че след ПТП ищецът
е настанен за болнично лечение, като на 08.03.2019 г. е извършено наместване и
стабилизация на фрактурата с вътрешна фиксация /застопоряващи винтове/. Твърди
се, че след ПТП ищецът бил в изключително тежко физическо състояние, вследствие
на получените увреди, довели до трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник, дясното рамо и болки в областта на гръдния кош, което му създало
затруднения в обслужването и извършването на всички обичайни човешки нужди.
Твърди се, че при ищеца е налице още срив в самочувствието и силен психически
дискомфорт.
Поддържа се, че по случая е
образувано наказателно производство ДП № 11071/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 11590/19 г. по описа на СРП.
Твърди се, че водачът причинил
ПТП е застраховал гражданската си отговорност при ответника с полица №
BG/08/118001450092 от 17.05.2018 г., валидна до 16.05.2019 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., частично
предявена от общо претендирания размер от 120 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно
следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.03.2019 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято отговорност е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/08/118001450092 от 17.05.2018 г., валидна
до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.06.2019 г.-датата на която ответното дружество е следвало да заплати
обезщетение до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р.,
надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Намира исковете за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло както по основание, така и по
размер.
Не оспорва качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а.м. „Пежо
206“ с рег.№ ******* С.Д.С. към деня на твърдяното в исковата молба
събитие-06.03.2019 г.
Счита, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Твърди липсата на
доказателства, установяващи противоправното поведение на водача на превозното
средство.
При условията на евентуалност
заявява възражение за изключителен принос за реализиране на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, с твърдението, че последният се е
намирал на платното за движение на оживен булевард в тъмната част на
денонощието, на място, което не е определено за пресичане на пешеходци и
предвид липсата на адекватна оценка за пътната обстановка, предвид алкохолното
си опиянение, не е изпълнил задължението си преди да навлезе на пътното платно
да се увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства и в случай, че е
имало такива да се съобрази с разстоянието си до тях и със скоростта им на
движение.
Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка. Оспорва размера на иска като силно завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с
исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му. Представя
писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания. Допълва възражението си за принос с
твърденията, че ищецът в качеството си на пешеходец е преодолял поставената в
средата на пътното платно/на разделителния остров, разделящ пътните ленти на
булеварда/ предпазна мантинела, която препятства пресичането на булеварда, престоял
много дълго време на пътното платно като е спирал няколко пъти на същото и по
този начин е удължил ненужно времето за пресичане.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат О.
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата с начислено ДДС.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан по размер. Подробни съображения излага в
писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От Констативен протокол № К-125
от 06.03.2019 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата,
скица и фотоалбум към него, от показанията на свидетеля очевидец-водачът на
увреждащото превозно средство С.Д.С., както и от основното и допълнително
заключение на САТЕ се установява, че на 06.03.2019 г. около 19,30 часа в
гр.София, в тъмната част на денонощието, при добра метеорологична видимост, при
осветеност с локално улично осветление, л.а.м. „Пежо 206“ с рег.№ ******* се
движел по бул. „Цариградско шосе“ в средната пътна лента с посока от центъра на
гр.София към Околовръстен път със скорост на движение от порядъка на 65 км/ч. В
същото време ищецът в качеството си на пешеходец предприел пресичане на
платното за движение на бул. „Цариградско шосе“ от ляво на дясно за посоката на
движение на автомобила, прескачайки метална еластична ограда, намираща се в
ляво върху ограничителния остров, преминал върху лявата пътна лента за посоката
на движение на автомобила и навлязъл върху средната пътна лента, по която се е
движел свидетеля С., управлявайки лекия автомобил Водачът С. не реагирал с
аварийно спиране и настъпило ПТП. Автомобилът с предната си част челно в зоната
на средата на автомобила е ударил пешеходеца от дясната му страна. В следствие
на удара, който е бил под масовия център на тялото на пешеходеца, последният е
качен върху предния капак на автомобила, като е достигнал с главата и рамото си
до предното стъкло и го счупил. След удара пешеходецът е бил отхвърлен напред и
под малък ъгъл в дясно от автомобила, като се е установил на мястото, където е
констатирано петното от кръв в протокола за оглед. След удара автомобилът
продължил движението с аварийно спиране, като се е установил преди мястото на
установяване на пешеходеца, без да го прегазва.
Вещото лице установява, че от
техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието са:
субективните действия на водача на лекия автомобил „Пежо“ със системите за управление
на автомобила, който не е задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал
удара с пешеходеца, както и субективните действия на пострадалия ищец, който в
качеството си на пешеходец предприел пресичане на платното за движение на бул.
„Цариградско шосе“ на неопределено за целта място.
От допълнителното заключение на
САТЕ и във връзка с показанията на водача на увреждащото превозно средство, се
установява, че при поддържане на дистанция от порядъка на 28 метра между
процесния автомобил и движещият се пред него неустановен автомобил, водачът на
лек автомобил „Пежо“ е имал възможност да предотврати произшествието чрез
спиране.
С оглед показанията на свидетел С.,
че е видял пресичащия пешеходец в последния момент, вещото лице установява с
допълнителното си заключение, че разстоянието между лек автомобил „Пежо“ и
предно движещия се автомобил е било от порядъка на 3-4 метра, при което
положение водачът С. не е имал възможност да предотврати удара.
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-06.03.2019
г., л.а.м. „Пежо 206“ с рег.№ ******* е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна
полица № BG/08/118001450092 от 17.05.2018 г., валидна до 16.05.2019 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП и в пряка причинна връзка от
него, ищецът е получил следните увреждания: счупване на горния край на дясната
раменна кост, довело до трайно ограничение на движенията на горния крайник за
2-3 месеца, счупване на двете кости на дясната подбедрица закрито, довело до
трайно ограничение на движенията на долния крайник за 4-5 месеца, счупване на
7,8,9 леви ребра и 6,7,8 десни ребра, довело до трайно ограничение на
движенията на снагата за 2-3 месеца, охлузни рани на лицето и дясното рамо,
охлузване в дясната страна на таза. Едновременното счупване на десните крайници
води до удължаване на оздравителния период, поради невъзможност за провеждане
на адекватна рехабилитация. Вещото лице установява, че травматичната увреда на
дясната раменна кост е получена в резултат на контакт между дясното рамо и
най-вероятно челното стъкло на автомобила. Травматичната увреда на дясна
подбедрица е получена вследствие на удар на бронята в подбедрицата. Счупването
на ребрата е следствие на ударите на снагата в челното стъкло и тавана на
автомобила и последствие падане на терена.
За лечение на получените травми
ищецът е провел болнично лечение в продължение на 13 дни, по време на което на
08.03.2019 г. е оперирана дясната подбедрица с поставяне на метални имплатни,
на 15.03.2019 г. е претърпял втора операция на дясна раменна кост също с
поставяне на метални импланти. На 14.06.2019 г. при трета операция са извадени
долните метални винтове от дясната подбедрица. Домашно-амбулаторното лечение е
продължило до около шест месеца. Вещото лице установява, че поради получената
съчетана травма-ребра, раменна кост и костите на подбедрицата,
възстановителният период е продължил около една година. Ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания за около два-три месеца, след което при започване
на рехабилитацията болките са намалявали до края на годината. Съчетаната травма
е довела до невъзможност за своевременно рехабилитиране на крайниците, което е
удължило срока за нормално възстановяване при този вид увреди. Ищецът е
изпитвал страдания, изразяващи се в невъзможност за самообслужване, ползване на
чужда помощ, нарушени социални контакти и дейности обичайни за неговия живот.
Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано. Самостоятелната му походка е
възстановена, а счупванията на дясната раменна кости и на дясната подбедрица са
зарастнали. Налице са и невъзстановени увреди-по предна повърхност на дясна
раменна става е налице белег от операция 14 см, ставата извършва движения в
обем по-малък от нормата с 45%. По повърхността на дясна подбедрица в горната 1/3
е налице белег от операция 5 см. На ищеца му предстоят нови операции за
изваждане на металните имплатни от дясната раменна кост и дясната голямопищялна
кост. Ищецът продължава да търпи болки с по-малък интензитет и непостоянен
характер при промяна на времето, при по-голямо и по-продължително натоварване
на десните крайници.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля Е.М.В.-майка на ищеца. За произшествието със
сина й разбрала от обаждане от Окръжна болница. Свидетелката веднага отишла в
болницата и видяла сина си в Спешно отделение, целия окървавен, със счупена
ръка, счупен крак. Изглеждал много зле. Ищецът останал за лечение в болницата,
но не можел да се обслужва сам, поради което близките му ходели всеки ден при
него. Не ставал от леглото и бил на подлога. Ръката му била вързана горе
нависоко, кракът също нависоко и изобщо не можел да стане. Няколко дни след
операцията, започнали да го придвижват с количка до тоалетната. На ищеца всичко
му било трудно, не се хранел изобщо, пищял от болки. В болницата бил на
успокоителни, действието на които отзвучавало до два часа и после пак започвали
болките. Свидетелката установява, че синът й претърпял първоначално две
операции. Има 11 винта, а в крака има пирон. Претърпял и трета операция за
вадене на винтове. Предстои му и четвърта. След изписването от болницата,
лечението на ищеца продължило в домашни условия, като три месеца бил на легло.
До дома си бил докаран с количка и внесен на ръце на леглото. През тези три
месеца, всичко било правено до леглото на ищеца, включително и тоалетния сто
бил до леглото. След третия месец, ищецът започнал да се движи с помощта на
проходилка и бастуни. Около половин година ищецът имал нужда от чужда помощ и
помощни средства, за да се придвижва. В момента се движи сам, но чувства болки.
Не работи. Не може да вдига тежко. Не може да работи като строител, каквото
работел преди произшествието и се преместил като охранител да работи, но и това
вече не работи, защото кракът, който е с пирона се подува и започва да го боли
като стои 12 или 24 часа. Ръката повече от хоризонтално положение не може
нагоре да я вдигне въобще. След катастрофата ищецът станал много нервен.
Започнал да говори на висок глас и много бързо. Преди катастрофата бил
по-спокойно момче, а сега говори бързо и на висок глас.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 12.03.2019 г. с молба ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 14.06.2019 г. /първият работен ден след изтичане на срока в
неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение с
твърдението. Настоящият иск е предявен в съда на 19.06.2019 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 06.03.2019
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установява се, че с поведението
си водачът Т.Ч.е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съобразно която водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Това задължение
включва и преценката на водача да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, не само да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, а и да има добра видимост за пътната
обстановка около него.
Водачът на МПС е
длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре
своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност.
Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат
съобразени от него предварително. Ето защо при преценката дали има виновно
поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги
трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и
субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението.
Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да
очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна
страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение
на конкретни правила за движение. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо
не е предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец, то
няма нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Изцяло в този смисъл
Решение № 185 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 889/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед конкретно
установения механизъм на ПТП, мястото на което е станало произшествието-район
на бензиностанция, съдът намира, че водачът С. с оглед приетото по-горе е
нарушил правилата за движение по пътищата. Безспорно се установява, че същият
ако поддържал дистанция от порядъка на 28 метра между него и движещият се пред
него автомобил, е имал възможност да предотврати произшествието. Водачът не
само, че не е спазвал достатъчна дистанция, която да му позволи добра видимост
за пътната обстановка (същият се намирал на около
три-четири метра след движещия се пред него автомобил), а и не задействал спирачната система на управлявания от него автомобил
своевременно, при което реализирал закъснение, от което е последвал удара с
пешеходеца.
От друга страна
поведението на пострадалия ищец е в пълен разрез с правилата, регламентирани от
законодателя в Раздел ХХI „Правила за движение на пешеходците“ в Закона за
движение по пътищата-чл.107-чл.115.
Ищецът е предприел
пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП, съобразно
която норма, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2.
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. На мястото, на което ищецът е пресякъл не е имало пешеходна пътека и е
било забранено движението на пешеходци, а за да пресече пътното платно е
преодолял и ограждение /мантинела/.
В случая не е
приложима нормата на чл.113, ал.2 от ЗДвП, която разрешава пресичане, но на
двулентов двупосочен път в населено място, в близост на което няма пешеходна
пътека.
Участъкът от пътното
платно в района на произшествието е прав, хоризонтален, с обща широчина 14
метра, с двупосочна организация на движението, разделени с предпазна еластична
ограда върху тревна площ с широчина 5 м. Пътната лента, в която е станало
произшествието е с три ленти с широчина на всяка една от тях-3,50 м. При това положение възражението
на ответника за принос от страна на пострадалия се явява основателно и
доказано, като след преценка на поведението и на двамата участници в
произшествието, съдът определя принос от страна на пострадалия в размер на 70
%, поради което и определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежка съчетана травма-ребра, раменна
кост и костите на подбедрицата, за лечението на която до момента е претърпял
три операции, а му предстои нова четвърта операция. Възстановителният период
продължил около една година, като по време на болничния престой и три месеца
след това бил напълно зависим от чужда помощ за удовлетворяване и на
елементарни битови потребности. И макар към момента състоянието на ищеца да е
стабилизирано, самостоятелната му походка-възстановена, а счупванията на
дясната раменна кости и на дясната подбедрица- зарастнали, то са налице и невъзстановени
увреди-по предна повърхност на дясна раменна става е налице белег от операция
14 см, ставата извършва движения в обем по-малък от нормата с 45%. По
повърхността на дясна подбедрица в горната 1/3 е налице белег от операция 5 см.
И към момента ищецът продължава да търпи болки с по-малък интензитет и
непостоянен характер при промяна на времето, при по-голямо и по-продължително
натоварване на десните крайници. След произшествието и възстановяването си,
ищецът не може да полага труд, тъй като увреденият крак се подува и започва да
го боли като стои 12 или 24 часа, пострадалата ръка не може да я вдига повече
от хоризонтално положение. След катастрофата станал много нервен, започнал да
говори на висок глас и много бързо.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така определения размер следва да
бъде намален на основание чл.51, ал.2 от ГПК с оглед приетия принос със сумата
от 56 000 лв.
С оглед на което предявеният частичен
иск за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 24 000
лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до частично предявената сума от 60
000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 12.03.2019 г., но доколкото ищецът я претендира от по-късен
момент-13.06.2019 г. съдът я присъжда от претендираната дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не му се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 05.08.2020 г. адвокат В.О. осъществява безплатна правна помощ
на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при материален интерес от 60000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 2330 лв. От тази сума на адвокат О. следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 932 лв., съответно 1118,40 лв. с
ДДС /предвид представените доказателства, че е регистриран по ЗДДС/, която сума
е съответна на уважената част от иска /24000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 350 лв. за депозит вещи лица, както и юрисконскултско възнаграждение
в размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 650 лв., от която сума ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 606,67 лв., съобразно отхвърлената част от иска /56000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
система по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 960 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 160 лв. – възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.Е.В., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „*******, партер, ап.2, адвокат В.В.О. сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири
хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания размер от 120 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.03.2019 г. в
гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/08/118001450092 от 17.05.2018
г., валидна до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2019 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 24
000 лв. до частично претендираната сума от 60 000 лв. на основание чл.51,
ал.2 от ГПК, поради приет принос в размер на 70%.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение
в размер на 1 118,40 лв. с ДДС /хиляда сто и осемнадесет и 0,40 лв./.
ОСЪЖДА А.Е.В., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******, партер, ап.2, адвокат В.В.О. да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 606,67 лв. /шестстотин и шест и 0,67
лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната система по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет
лв./, както и сумата от 160 лв. /сто и
шестдесет лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
заплатени по банкова сметка *** А.Е. Г. с IBAN:***, BIC: ***, ЦКБ АД Клон Възраждане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: