Номер 31523.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
Секретар:Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно гражданско дело
№ 20202200500546 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е бързо, въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК вр. с
чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12412 от 15.07.2020г., подадена от ответника
в първоинстанционното производство „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов, действаща чрез
процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 608 от 30.06.2020г.,
постановено по гражданско дело № 5432 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното решение съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на Д. П. Ц. , ЕГН: **********, адрес: град
Сливен, кв. „Дружба“ 29-8-30 сумата от 1667,03 лева, представляваща неплатено брутно
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ответната дирекция е осъдена да
заплати на ищеца и сторените в производството разноски в размер на 350,00 лева, както и да
заплати по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса в размер на 66,68 лева, както и
разноски за експертиза в размер на 120,00 лева.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (за краткост ГДПБЗН), действаща
чрез процесуален представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се
обжалва в цялост като неправилно и необосновано.
Въззивникът навежда оплакване, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане от районния съд на нормативната уредба, която регламентира
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд на държавните служители по ЗМВР.
Релевира подробни съображения в тази посока, като твърди, че неправилно районен съд е
приел, че материалноправните отношения за претендирания исков период се уреждат от
разпоредбите на Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
1
Навежда оплакване, че неправилно съдът е счел, че към процесните правоотношения е
приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с
Постановление на Министерски съвет № 4 от 17.01.2007г. Поддържа изложените в отговора
на исковата молба аргументи за неприложимост на разпоредбите на тази наредба. Излага
довод, че в относимите разпоредби на ЗМВР изчерпателно са изброени видовете
възнаграждения, поради което за процесните правоотношения разпоредбите на Закона за
държавния служител и Кодекса на труда са неприложими. Твърди, че първоинстанционният
съд е игнорирал и не е обсъдил представените от ответника доказателства в подкрепа на
твърдението му, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна
продължителност на нощния и дневния труд, а съгласно ЗМВР продължителността е
еднаква – осем часа. Излага довод, че извършеното преизчисляване на положените часове
нощен труд към дневен такъв с изравнителния коефициент е направено въз основа на
неприложим към процесните правоотношения подзаконов нормативен акт (НСОРЗ) за
сметка на дерогирането на разпоредбата на чл.187, ал. 3 ЗМВР, който регламентира
специална осем часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР.
Цитира решения на Окръжен съд Ловеч, Районен съд Велико Търново, Районен съд Бургас,
постановена по дела със същия предмет. В заключение въззивникът моли съда да се
произнесе с решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова. Претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. При евентуална претенция от
насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение прави възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство. В същия срок няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С въззивната жалба и с отговора ѝ не са направени доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание въззивната дирекция не изпраща процесуален
представител по закон или по пълномощие. В деловодството на съда на 18.09.2020г. е
постъпило становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 3 ГПК,
надлежно упълномощен за настоящата инстанция от първата, в която пълномощникът моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Пълномощникът заявява, че поддържа въззивната
жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Излага съображения по съществото на спора като
анализира приложимите, според него, към предмета на спора нормативни актове и правни
норми. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. В
деловодството на съда на 21.09.2020г. е постъпило становище от процесуалния му
представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, надлежно упълномощен от
първоинстанционното производство. Пълномощникът моли съда да гледа делото в негово
отсъствие. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага
съображения по съществото на спора. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен
субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е
2
процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че
първоинстанционното решение е валидно, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо.
Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт,
която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от
наведените във въззивната жалба оплаквания.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Районен съд Сливен е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на трудово
възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие, а именно за 238 часа
(с оглед допуснатото от районен съд изменение на иска с протоколно определение от
16.06.2020г.) в размер на 1667,03 лева за периода от 01.09.2016г. – 30.09.2019г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната
жалба и в отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ така наречения ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че
страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по силата на което
ищецът – въззивник Д. П. Ц. е служител на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Регионална дирекция Сливен на длъжност „командир на екип“ за
исковия период, както и към настоящия момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал
труд на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен
период.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване,
следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове положен труд в
дневен такъв при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен
период, както и дали получените след преизчислението часове положен труд, надвишаващи
индивидуалната работна норма на ищеца, представляват извънреден труд, който следва да се
заплати по регламентирания в ЗМВР начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично при петдневна работна седмица. Работното време на служителите, които работят
на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24- часов период - чл.
187, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители извън редовното работно време се определят с Наредба
на Министъра на вътрешните работи.
Преди и по време на исковия период от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. са действали
3
няколко наредби, както следва: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г); от
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховен административен
съд по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от
02.08.2016г. действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г) - тя е отменена с Решение № 16766/10.12.2019г. на Върховен
административен съд по адм. дело № 8601/2019г., обн. ДВ. бр. 4 от 2020г. Към настоящия
момент действа Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., обнародвана в ДВ, бр. 3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.
От всички изброени по - горе подзаконови нормативни актове единствено
в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - в чл. 31, ал. 2 изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 часа
за отчетния период се умножава по 0,143. В последващите цитирани по - горе три наредби
липсва такава изрична разпоредба. Настоящата инстанция намира, че липсата на такава
норма в действащ подзаконов нормативен акт, който регламентира реда и начина на
разпределяне и отчитане на работното време на държавните служители в системата на МВР,
не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на положените от държавните
служители на МВР часове нощен труд в дневен такъв.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите три наредби, които са относими към исковия
период, са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Абсолютно идентична е и нормата на чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат
труд между 22,00 и 6,00 часа се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. В чл.
140, ал. 1 от Кодекса на труда се посочва, че нормалната продължителност на работното
време през нощта при петдневна работна седмица е до седем часа. Нормата на чл. 140, ал. 1
КТ е израз на специалната закрила, която се изразява в отчитане тежестта на нощния труд
при полагането му като част от отработеното време при режим на работа на смени.
Трудовото законодателство дава право на работниците и служителите, които полагат нощен
труд да получат завишено почасово заплащане на нощния труд, но също така задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден, който не може да надвишава осем часа на денонощие.
Както вече се посочи и самият ЗМВР съдържа забрана при полагане на нощен труд
отработените часове за 24- часов период да надвишават осем часа. Именно в случаите, в
които тази продължителност е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва
да бъде компенсиран.
При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща държавните служители на
МВР и предвид нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към процесния случай
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.) (за краткост - НСОРЗ). В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, тоест 1,143. Коефициентът 1, 143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня – 8 часа, установена чл. 136, ал. 3 КТ, се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа,
установена в чл. 140, ал. 1 КТ.
4
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Едно от предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е
и това за положен извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Извънредният труд се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на
назначената съдебно – икономическа експертиза, което настоящата инстанция кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.10.2016г. –
30.09.2019г. ищецът е положил общо 269 часа извънреден труд, от които са му заплатени 31
часа, разликата от 238 часа не е заплатена. Възнаграждението, което се дължи за положените
и незаплатени часове извънреден труд е в размер на 1667,03 лева.От заключението се
установява, че ищецът не е положил извънреден труд над 70 часа за нито едно от
тримесечията, включени в исковия период.
Този съдебен състав намира изложените във въззивната жалба и в писмената защита
възражения за неоснователни.
На първо място не може да бъде споделено твърдението на въззивника, че нормата на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвижда осем часова продължителност на нощния труд за държавните
служители на МВР и се явява специална спрямо нормите на Закона за държавния служител
и Кодекса на труда. Видно от формулировката на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение
последно ЗМВР и идентичната норма на чл. 3, ал. 3 от цитираните три наредби
регламентират часовия диапазон в денонощието, през който положеният труд се счита за
нощен, аналогична е и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 КТ. Нормата на чл. 187, ал. 3,
изречение последно ЗМВР въвежда изрична забрана работните часове да надвишават осем
часа за всеки 24 – часов период, но никъде няма правило, което да посочва, че нощният труд
по ЗМВР е с продължителност осем часа. В този смисъл въззивната страна тълкува
превратно и в свой интерес нормата.
Съдът не счита за основателно и възражението на въззивника за неприложимост на
относимите норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Правилно Районен съд Сливен е достигнал до извода за приложимост по
аналогия на разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.) при наличие на празнота в специалното
законодателство относно приравняване на положените часове нощен труд в дневен такъв.
Конституцията на Република България утвърждава правото на труд като едно от основните
права на гражданите и гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението в рамките, на което реализират правото си
на труд, поради което всички служители, полагащи труд, в това число и нощен такъв, следва
да бъдат поставени при равни условия.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
такъв, се явява доказана по основание и размер. Предвид изложеното въззивната жалба се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
По разноските:
Предвид изхода на спора с право на разноски за тази фаза на производството
разполага въззиваемия. Той не е претендирал присъждането на разноски, поради което съдът
не присъжда такива.
С оглед цената на предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи
на обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 608 от 30.06.2020г., постановено по
гражданско дело № 5432 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6