М О Т И В И към НОХД
№ 511/2020 г. по описа на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
срещу подсъдимия И.И.М. ***, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че в периода от
01.06.2018 г. до 31.01.2020 г., в гр. Велико Търново, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, след като бил осъден с влязло в сила
на 22.05.2017 г. Решение № 376 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 962/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Велико Търново да издържа свои низходящи - малолетните
си синове***в качеството й на тяхна майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 150,00 лева за всяко дете, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 19 месечни
вноски за всеки низходящ или общо 5 700.00 лева.
Представителят на ВТРП подържа
повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на наказание "пробация"
с двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца.
Подсъдимият се признава за виновна и прави пълни
самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и пледира
за налагане на наказание при условията посочени от представителя на държавното
обвинение.
Съдът, след като прецени направените
самопризнания на подсъдимата и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият И.И.М. и свидетелката М.И.А.
/с бивша фамилия М./ са бивши съпрузи. Бракът между тях бил прекратен с Решение
№ 376 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 962/2017г. по описа на ВТРС, влязло в сила на
22.05.2017 г., с което М. бил осъден и да издържа свои низходящи - малолетните
си синове С.И.М.. и И.И.М.., като им заплаща чрез тяхната майка и законен
представител М.И.А. месечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко дете,
считано от 01.04.2017 г. След развода А. и двете й деца останали да живеят в
гр. Велико Търново. Въпреки горевизирания съдебен акт, в периода от
01.06.2018г. до 31.01.2020г., И.М. не изпълнявал задълженията си, вменени с посоченото
решение на ВТРС, съответно не заплатил издръжка от 19 месечни вноски за всеки
низходящ или общо 5 700.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните и изготвени в хода на разследването на образуваното по
случая досъдебно производство доказателства и доказателствени средства -
протоколите за разпит на свидетели и обвиняем, справка за съдимост, писма и др.
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна, умишлено при форма на вината пряк
умисъл, престъпния състав на чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна престъплението е
извършено с две отделни паралелни деяния обективирани в бездействие, съответно
в неизпълнение на парично задължение /издръжка/ и то, след като последното е
установено с влязло в сила съдебно решение.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл като форма на вина, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното престъпление НК
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. В случая
не са налице основания за приложението на чл.78а от НК, т.к. причинените с
деянието имуществени вреди не са възстановени /както изисква закона и т. 5 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. №4 от 1985г., Пленум на ВС/.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете пълните самопризнания на подсъдимия в хода на съдебното производство,
критичното му отношение към извършеното и затрудненото му материално и финансово
положение.
Като отегчаващо обстоятелство бе отчетено
предходното му осъждане.
Така отчетени тези обстоятелства,
мотивираха съда да приеме, че не са налице условията за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства. Поради това съдът му наложи алтернативно
предвиденото за престъплението наказание "пробация" със следните пробационни
мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от шест месеца. Според съда, така определеното наказание, ще
е в състояние да изпълни както целите на специалната, така и на генералната
превенция.
По отношение на наложеното наказание са неприложими
разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 - 4 от НК, доколкото тяхното приложение е
изключено с разпоредбата на ал. 5 на цитирания член.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: