Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Козлодуй, 15.05.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на 20.12.2019
година, в състав:
Районен съдия:Жаклин Димитрова
при
участието на секретаря Валентина Гъркова като разгледа докладваното от съдия Ж.
Димитрова гражданско дело № 1064 по описа за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на С.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, с която е предявен отрицателен установителен иск, против „В и К”
ООД гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски” № 2 и с правно основание чл.124,
ал.1 вр, чл.439 ГПК.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение,
с което да признае за установено, че С.А.Г.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „В и К” ООД гр. Враца сумите
присъдени му по частно гражданско дело № 714/2015 г. по описа на Районен съд
град Козлодуй, поради погасяването им по давност. Претендира и заплащане на
разноски по делото.
С исковата молба са приложени следните
писмени доказателства: покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист,
постановление за приемане на разноски.
Препис от исковата молба и приложените към
нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в
срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който твърди, че след получаване на
исковата молба е изпратена молба до ДСИ при PC - Козлодуй с искане за
прекратяване на изпълнителното дело и че към датата на отговора на исковата
молба изпълнителното дело е вече прекратено, поради което моли съда да прекрати
производството против „В.и к.“ ООД *** поради липса на предмет.
В съдебно заседание за ищеца се явява
процесуален представител адвокат Сибинов, който поддържа иска.
В хода на съдебното дирене са събрани
писмени доказателства, приложено е
изпълнително дело № 250/2019 година на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Козлодуй и ч.гр. дело № 714/2015
г. на РС Козлодуй.
Съдът приема за установени от фактическа
страна по делото следните обстоятелства.
На 23.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 714/2015 г. на PC - Козлодуй срещу С.А.Г. за сумата от 1344,06 лева - главница, мораторна
лихва върху главницата в размер на 300,67 лева, ведно със законната лихва и
направените разноски в размер на 32,89 лева. Същият е издаден в полза на „В и К”
ООД. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 19/2016
година, което е прекратено с Постановление на ДСИ на 31 май 2019 година на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, влязло в законна сила на 13 юни 2019
година. В последствие с подадена на 05.08.2019 г. молба от „В и К” ООД е
образувано ново изпълнително дело № 250/2019 г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй
срещу длъжника С.А.Г..
Съдебният изпълнител е поискал информация от
НА. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.02.2016 г. Други принудителни действия не са
предприемани.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му,
а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили
факти – изтекла погасителна давност.
От съдържащите се данни в изпълнителния лист
е видно, че вземането на ответника произтича от неплатени „ВиК” услуги. Вземанията
за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД.
По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва
да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът
на новата давност е всякога 5 години - чл.117, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Също така от
отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не
е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на
погасителната давност остава тригодишен.
В съдебната практика съществуваше
противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност -
от последната дата на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС прилагането на което е
задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е
посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за
изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2
от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната,
с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. “
След тези общи разбирания по въпроси от
значение за настоящия спор, конкретно за вземането предмет на настоящия спор.
Видно от това, че образуваното изпълнително
дело е пратено поради това, че в продължение на две години взискателя не е
предприемал изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането си. При тези
данни следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.330, ал.1,
бук."д" ГПК /отм./ производството по първото образувано изп. дело на ДСИ при КРС е прекратено с изтичане на
двегодишния срок и съдебният изпълнител
е прекратил с постановление изпълнителното производство. Ето защо последното
действие на взискателя по отношение на това вземане е станало на 29.01.2016
година. следователно погасителната давност започва да тече именно от тази дата.
Така давността за това вземане е изтекла на 29.01.2016г.
С
погасяване на главницата на главното задължение се погасяват и акцесорните
задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД.А също така се погасяват и разноските,
направени в заповедните производства и в изпълнителния процес.
С даденото ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване
на посочените правни норми за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС №3/18.11.80год., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015год., постановено по
тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и дали даденото с т.10 от ТР №
2/26.06.2015год. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди
това, ВКС е взел становище в свое решение № 170/17.09.2018год., постановено по
гр. дело № 2382/2017 год.,ІV г.о. В това решение ВКС приема, че установеното с
новото ТР / ТР № 2/26.06.2015год. тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съда, за когото е задължително, за правоотношения, възникнали след
неговото приемане или които са били заварени към момента на постановяване на
новото ТР.
Съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 23.09.2015
г. издаден по ч.гр.дело № 714/2015 г. по описа на РС – Козлодуй, поради изтекла
погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по
настоящето производство и държавната
такса, която ищеца е заплатил при образуване на делото в размер на 112,53 лева.
На ответника не се следват разноски при този
изход на делото.
Водим от изложените правни съображения,
Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Сергей
Александров Гечев, ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „В и
К” ООД гр. Враца сумите присъдени му по частно гражданско дело № 714/2015 г., както
следва: 1344,06 лева - главница, за периода от 2 август 2010 година до 3
ноември 2014 година, мораторна лихва
върху главницата в размер на 300,67 лева, за периода от 1 септември 2010 година
до 16 януари 2015 година, ведно със законната лихва от датата на подаванена заявлението – 3 юни 2015 година до изплащане на
вземането и направените разноски в размер на 32,89 лева за образуване на делото,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 19/2016 година на ДСИ при
PC – Козлодуй, тъй като същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а самото задължение е
погасено поради настъпила погасителна давност за него.
ОСЪЖДА „В и К” ООД гр. Враца, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Сергей Александров Гечев,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в
процеса – адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по настоящето
производство и държавната такса за
образуване на делото в размер на 112,53 лева
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 23.09.2015 г.
по ч.гр.дело № 714/2015 г. на PC - Козлодуй, за което да се уведоми служебно
ДСИ при РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: