№ 104
гр. Сливен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500262 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260160/01.03.2021г., постановено по
гражданско дело № 3590/2020г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдена
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, да
заплати на С. И.. К. ЕГН: ********** от гр. Ш., Община Т., ул. „Г. Р.“ № * на
основание на чл. 187, ал.6 вр. ал.5 т.2 от ЗМВР сумата от 1925,86 лева
представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за положен 246 часа
извънреден труд за периода от. 01.07.2017г. до 30.06. 2020г. ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 248,20 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на
обезщетението, начислено до 01.10.2020г. – датата на завеждане на исковата
молба. Ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца сумата от 500,00
лева – разноски в производството, и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса в размер
на 286,96 лева.
1
Против това решение е подадена жалба от ответната дирекция. В
жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР. Основният порок на решението се
състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в
допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Приложението на общите правила по
Закона за държавния служител (и съответно Кодекса на труда и актовете по
прилагането им) е отклонено е чл.187, ал.9 от ЗМВР, които делегират на
министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагането на Кодекса на труда. Закона за държавния служител и на
актовете, към които препращат. Ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като нормата
разграничава държавните служители в т. 1 и т. 2: по т. 1 са държавните
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, чийто статут по силата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР се урежда от
ЗМВР, а по т. 2 са останалите държавни служители в МВР, чийто статут
съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител. КТ
не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители,
като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. Освен това нито в ЗДСл, нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага ..съответно", а точно обратното - във всички
случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди от КТ,
препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми. На
основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР в процесния период са
действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Видно от техния предмет, който е ясно дефиниран в чл. 1, посочените две
наредби, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
2
Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, имат
еднакъв предмет на регламентация. Само за държавните служители в МВР е
предвидено в чл.179, ал.4 ЗМВР, че извън допълнителните възнаграждения по
чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, които са аналогични на уредените в КТ и
ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерски съвет. Съгласно чл.189, ал. 1 ЗМВР
държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск
в размер на 30 работни дни, докато по трудови правоотношения той е не по-
малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Освен това държавните
служители по ЗМВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск - по
един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов
стаж, но не повече от 10 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск
за положен до 280 часа годишно извънреден труд - до 12 работни дни,
каквито допълнителни отпуски не са предвидени за останалите трудещи се.
Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР придобиват право
на пенсия по-рано от работещите по трудови правоотношения, защото трудът
им при пенсиониране се зачита като първа категория. Полагането на труд
през нощта и от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и от тези
по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е
свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като
разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно
дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки
отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото -
0,25 лв., са идентични: чл. 261 КТ и чл. 8 НСОРЗ: чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл и чл.
20 НЗСДА и чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, за
която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е
приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд.
Важно е също да бъде отбелязано, че преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР -
министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на
3
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този
коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Факт е,
че подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с
коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период,
и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на
чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР. Отсъствието на норма, която да регламентира
преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението
на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице
празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано
правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на
труда, е последователен и така в пет последователни наредби не урежда такъв
коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното
време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на
последователността на законодателя по този въпрос е и последния ЗИД ЗМВР
(Обн. ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който вече е влязъл в сила. За да се избегне
нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл.187 ЗМВР,
която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното
прилагане при решаването спорове, идентични със спора по това дело, в
нейния текст са извършени редакции. В ал.1 е създадено изречение трето,
което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта
е 8 часа за всеки 24-часов период.
Общият закон може да се приложи само в случай, че специалния
препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби,
уреждащи подобен вид правоотношения. В случая специалният регламент е в
чл.187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Нормата, реграментираща 8-часова продължителност
на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва
с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й
докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от
Конституцията на Репулика България (КРБ) и не бъде призната за
противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. Следователно нормата
на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не
може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов
нормативен акт като НСОРЗ.
4
Дори да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба,
уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР,
коефициент за преобразуването на нощни часове в дневни не е предвиден.
Съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл заплащането на допълнително
възнаграждение за нощен труд, на основание чл. 67, ал. 3, се определя с
наредба, издадена от МС. Съгласно чл.20 от НЗСДА за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,25 лв. По
изложените съображения исковата претенция на ищеца е напълно
неоснователна, а решението на първоинстанционният съд е неправилно и
незаконосъобразно.
Вторият съществен порок на обжалваното решение се състои в това. че
не мотивира извода си, на който се основава решението, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. Този извод на съда
не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд
извън редовното работно време. Точно обратното - ищецът ясно посочва в
исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.
Следователно обжалваното решение е абсолютно неправилно и в тази му
част, където съдът след като е установил, че е положен нощен труд,
постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд.
Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в
случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно
време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ. В обобщение се иска да бъде отменено
решението и претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, в който се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.
Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията,
изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които
държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от
5
полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ
и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва
аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен
механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал.2 от ЗМВР се
прилага въпросната разпоредба на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. При спазването на
разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е
надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за
извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му
време. Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила
по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше
при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане
на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите
през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към
дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно
продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна
седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР посочва 8 часа
дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба
на чл.140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа
на денонощие. Поради това доводът за изрична регламентация на
продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен.
Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. В него е налице
специална правна норма, която предвижда каква е нормалната
продължителност само на дневното работно време и работна седмица при
това работно време. Поради това специалният закон съдържа празнота за
нормалната продължителност на нощното работно време при 5-дневна
работна седмица. Регламентацията на нормалната продължителност на
нощния труд до 7 часа на денонощие и до 35 часа седмично при 5-дневна
работна седмица в чл. 140 от КТ е императивна и тя съдържа забрана да се
превишава, като 7 часа е максималният праг, което обосновава и празнота в
специалния закон по отношение на нощния труд. Развиват се аргументи, че
при празнота, като липса на специална правна норма, на общо основание
следва да намери приложение нормата от общото трудово законодателство,
тъй като специалният закон не изключва изрично приложението му. Сочи се
съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Относно аргументите
6
свързани с тълкуването на извънредния труд се сочи, че то приложимо при по
дневно отчитане на работното време, а не при сумиране. При последното
работното време се изчислява в часове, като положеният труд в повече, всяко
превишаване на установената индивидуална норма, в часове за отчетния
период. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза, а на последно място се
сочи, че наредбата от 2014 г. е била действаща и приложима към процесния
случай и в нея е налице изрична специална правна норма предвиждаща
преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент от 0,143.На
последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална
регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с
Решение от 10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като
незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този
начин се възстановява действието на предходната правна регламентация –
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл.31,
аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на
подадената жалба и се иска да бъде потвърдено решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
7
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно са установени релевантните факти, а именно - че
въззиваемият за процесния период е бил в служебно правоотношение с
ответника ГД ПБЗН-МВР, работил е на сменен режим на работа 24 часови
смени при сумирано отчитане на работното време.
С въззивната жалба се иска пълно отхвърляне на исковете, като
единственият аргумент се изразява в отричане приложимостта на
гражданското законодателство и съответно оспорване правилността на
приетото от районния съд преизчисление на часове нощен труд с прилагането
на коефициент 0,143, както и полученият по този начин извънреден труд.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен.
Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 –
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-
часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2
е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
8
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
През периода са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е
отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния
труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №
8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
От своя страна Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с
Решение от 10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като
незаконосъобразна, поради което отново се възстановява действието на
последната предхождаща я правна регламентация – Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., ведно с цитираната разпоредба чл.31, аналогична с тази на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Доколкото обаче правният ефект от отмяната на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. ще се породи занапред /за тези фактически състави,
които ще се осъществят след започване на действието й, а правните
9
последици на по-рано осъществените фактически състави ще се запазят при
уредбата на старата материалноправна норма/, то по отношение на процесния
спор действа регламентацията на цитираната Наредба от 2016г. В тази връзка
следва да се посочи, че липсата на изрична норма в горния смисъл не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по
неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. Това представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на
тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. А както
вече бе посочено – изрично в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по въпроса за правата на
държавните служители на МВР във връзка с положения нощен труд, се
препраща към закрилата по КТ, описана по-горе. Следователно –
приложимият и в настоящия случай коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 0.143, получен като частно при деление на
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена, се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения.
10
В този смисъл е несподелим релевираният от въззивника довод, че било
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 0.143
да служи за генериране на извънреден труд – законодателната логика е, че
при сумирано изчисление на работното време, времетраенето на нощния труд
не е абсолютната му хронометрична продължителност, а за такова се счита
фингираната от закона продължителност, математически получена чрез
прибавяне на коефициент 0, 143. Тоест – това число се счита за
действителното време на положения труд, а едва след това се проверява дали
той надвишава индивидуалната норма и дали се получава и хипотезата на
извънреден труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 0.143 се явява
доказана по своето основание – правилно е приложена субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Единствената корекция, което следва да бъде приложена, е тази,
предвидена в разпоредбата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР. Сумата би следвало
да бъде редуцирана до размер на възнаграждението за отработени 70 часа на
тримесечен период, доколкото законодателят е въвел задължение за
работодателя за компенсиране на работа извън редовното работно време чрез
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд при работа на
смени, само до отработени 70 ч. на тримесечие.
В случая първостепенният съд е извършил тази проверка и е съобразил
решението с корекцията.
Така, след като първостепенният съд е стигнал до идентични изводи и е
уважил главната и допълнителната претенции в посочените размери,
атакуваното решение се явява изцяло правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и не
следва да се уважава.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за тази инстанция в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260160/01.03.2021г., постановено по
гражданско дело № 3590/2020г. на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пиротска” 171А, да заплати на С. И.. К. ЕГН: ********** от гр. Ш., Община
Т., ул. „Г. Р.“ № *сумата от 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение
пред тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12