Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на 22.11.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Е.И.
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 2002 по описа за 2016 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба
депозирана от М.И.В., ЕГН **********, срещу
Решение № 2996/27.07.2016 г., постановено по гр.д. № 14149/2014 г. на ВРС, с
което се:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.И.В., ЕГН **********,
адрес: ***, за възлагане в негов дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
с ид. №10135.2516.476 (едно, нула едно, три, пет,
точка, две, пет, едно, шест, точка четири, седем, шест) с площ от 599 м2, с.о.
„Манастирски рид", „Бялата чешма - Дъбравата“, вид собственост - частна,
вид територия - урбанизирана, НТП - ниско застрояване (10m), при граници и
съседи имоти с ид. №№:10135.2516.471, 10135.2516.477,
10135.2516.9569, 10135.2516.4677, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с ид. №10135.2516.476.1, със застроена
площ 32,23 м2, състояща се от Първи етаж: антре, стая и килер, Втори етаж: две
стаи и тераса, Подпокривно пространство, оформено
като стая при граници и съседи: от всички страни - двор на ПИ № 10135.2516.476
и МАСИВНА ВЪНШНА ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2, без идентификатор,
изградена в югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476, като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
55871.510.1048 /пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, нула, точка,
едно, нула, четири, осем/, находящ се в гр. Перник, кв. Калкас
с площ 839 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на
трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, Номер по предходен план:
12790, квартал: 543, парцел: ІІІ; Съседи: имоти с номера 55871.510.1068,
55871.510.1069, 55871.510.1070, 55871.510.1047, 55871.510.1046, 55871.510.1049,
55871.510.1050 по кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Перник,
одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, при квота ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот за В.И.К., ЕГН **********
И при квота ½ ид.ч. от гореописания недвижим
имот за М.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния
изпълнител между горните съделители и при посочените
равни квоти.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с ид. №10135.2516.476 (едно, нула едно, три, пет, точка, две,
пет, едно, шест, точка четири, седем, шест) с площ от 599 м2, с.о. „Манастирски
рид", „Бялата чешма - Дъбравата“, вид собственост - частна, вид територия
- урбанизирана, НТП - ниско застрояване (10m), при граници и съседи имоти с ид. №№:10135.2516.471, 10135.2516.477, 10135.2516.9569,
10135.2516.4677, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
ид. №10135.2516.476.1, със застроена площ 32,23 м2,
състояща се от Първи етаж: антре, стая и килер, Втори етаж: две стаи и тераса, Подпокривно пространство, оформено като стая при граници и
съседи: от всички страни - двор на ПИ № 10135.2516.476 и МАСИВНА ВЪНШНА
ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2, без идентификатор, изградена в
югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476, при квота ½ ид.ч.
от гореописания недвижим имот за В.И.К., ЕГН ********** И при квота ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот за М.И.В., ЕГН **********,
на основание чл. 348 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния
изпълнител между горните съделители и при посочените
равни квоти.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от сумата от 9,90 лева до пълния предявен размер от
17550,00 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН на
М.И.В., ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на В.И.К., ЕГН **********,
адрес: *** да му заплати сумата в размер на 10600,00 лева, представляваща
материали и труд за изграждане на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.2516.476.1 по КК на гр. Варна и сумата в размер на 1400,00 лева,
представляваща материали и труд за изграждане на външна тоалетна, като неоснователен.
В жалбата са изложени
подробни мотиви и е развит основния въпрос как следва да се проведе делбата.
Сочи се, че не следва двата имота да бъдат изнесени на публична продан. Излагат
се мотиви относно правилната в делбеното произвоство и се сочи практика в тази насока. Твърди се, че
правилно са преценени показанията на свидетелите във връзка с претенциите на
ответника по сметките. Неправилно е преценено, че двамата са вложили средства в
постройките и са направени доказателствени искания да се се
разпита един свидетел – третият поискан пред ВРС. Моли да се постанови решение,
с което да се извърши делбата чрез дялове в натура и да се уважи претенцията на
жалбоподателя по сметките. Сочи се, че е заплатил сумата равняваща се на
½ от пазарната стойност на имота. Ответникът със собствени сили и
средства е построил масивната жилищна сграда и е увеличил стойността на
наследството. Моли да се извърши по чл. 353 ГПК разпределение като предвид
направените от ответника подобрения поземления имот в гр. Варна се предостави в
дял на ответника.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба, с който молят съда
да остави без уважение вж като неоснователна и се
излагат подробни доводи за това. Претендират разноски. Цитира се съдебна
практика.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Производството по делото е във
фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 4100/21.10.2015 г. на ВРС е допусната
съдебната делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.510.1048 , находящ се в
гр. Перник, кв. Калкас с площ 839 кв.м., Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, Номер по предходен план: 12790, квартал: 543,
парцел: ІІІ; Съседи: имоти с номера 55871.510.1068, 55871.510.1069,
55871.510.1070, 55871.510.1047, 55871.510.1046, 55871.510.1049, 55871.510.1050
по кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Перник, одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК. И ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с
ид. №10135.2516.476 с площ от 599 м2, с.о.
„Манастирски рид", „Бялата чешма - Дъбравата“, вид собственост - частна,
вид територия - урбанизирана, НТП - ниско застрояване (10m), при граници и
съседи имоти с ид. №№:10135.2516.471, 10135.2516.477,
10135.2516.9569, 10135.2516.4677, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с ид. №10135.2516.476.1, със застроена
площ 32,23 м2, състояща се от Първи етаж: антре, стая и килер, Втори етаж: две
стаи и тераса, Подпокривно пространство, оформено
като стая при граници и съседи: от всички страни - двор на ПИ № 10135.2516.476
и МАСИВНА ВЪНШНА ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2, без идентификатор,
изградена в югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476 МЕЖДУ: 1. В.И.К., ЕГН **********,
при квота ½ ид.ч. от гореописаните недвижими
имоти И 2. М.И.В., ЕГН **********, при квота ½ ид.ч.
от гореописаните недвижими имоти.
В проведеното на 11.03.2016 г. първо
съдебно заседание по извършване на делбата, всеки от двамата съделители заявява претенция с правно основание чл. 349,
ал. 2 ГПК за възлагане на неподеляемо жилище,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с ид. №10135.2516.476
с площ от 599 м2, с.о. „Манастирски
рид", „Бялата чешма - Дъбравата“, при граници и съседи имоти с ид. №№:10135.2516.471, 10135.2516.477, 10135.2516.9569,
10135.2516.4677, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
ид. №10135.2516.476.1, със застроена площ 32,23 м2,
състояща се от Първи етаж: антре, стая и килер, Втори етаж: две стаи и тераса, Подпокривно пространство, оформено като стая при граници и
съседи: от всички страни - двор на ПИ № 10135.2516.476 и МАСИВНА ВЪНШНА
ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2, без идентификатор, изградена в
югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476.
М.И.В. е предявил претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН за сумата от 10627,00 лв.,
представляваща паричната стойност, изменена в с.з. на сумата от 17550,00 лв ,която съделителят е платил за закупуване на дворното място с
идентификатор с ид. №10135.2516.476, сумата в размер
на 25000,00 лева, / изменена в с.з. на сумата от 10600 лв/ представляваща стойността на вложените
материали и труд за построяване на двуетажната масивна жилищна сграда с ид. №10135.2516.476.1 и сумата в размер на 1400,00 лева,
представляваща стойността на вложените
материали и труд за построяване на външната тоалетна в дворното място с идентификатор
с ид. №10135.2516.476 и с които суми се е увеличила
стойността на оставеното от наследодателката
наследство.
Приета за съвместно разглеждане в рамките на делбеното
производство e и предявената от съделителя В.И.К. претенция с
правно основание чл. 346 ГПК по сметки за сумата от 41.72 лева, представляваща
размерът на платения за сметка на съделителката
дължим от страна на ответника М.В. местен данък за делбения
имот, находящ се в гр. Перник.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, установява следното от фактическа и правна
страна :
По исканията на съделителите по сметки (чл. 342 ГПК):
Във връзка с претенцията по сметки на М.В. за сумата, с която е
извършено заплащане стойността на дворното място са представени Оценителен протокол №559/20.12.1993г./л.
154-155/ и 2 бр. вносни бележки от 01.04.1994 г / л.156 /.. От писмените доказателства се
установява, стойността на дворното
място е определена общо на сумата от 39
600 лв.,като сумата е била заплатена от съделителя М.И.В..
Безспорно е установено по делото, че поземленият имот с идентификатор
10135.2516.476 е бил предоставен на бащата на съделителите
И. С. В. на 09.05.1969
г., който е починал на 09.05.1976 г. и страните по делото, заедно
с наследодателката са продължили да упражняват
предоставеното им ползване върху имота, че през 1978 г. са получили право на
строеж, а през 1993 г. съгласно §4 и сл.
ПЗР ЗСПЗЗ са трансформирали правото си на ползване в право на собственост.
Не е спорно между страните, че на 01.04.1994 г. съделителят
е заплатил по сметка на кметство, Чайка суми в размер на 33000 неденоминирани лева и 6600
неденоминирани лева съгласно оценителен протокол №559/20.12.1993г. дължими за
закупуване по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ на дворното място. В тази връзка
следва да се има предвид, че титуляри на правото да трансформират правото си на
ползване с такова на собственост по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ са били наследодателката и двамата съделители.
Безспорно е установено по делото,
по силата на мотивите на Решение № 4100/21.10.2015 г. на ВРС, поправено с Решение № 4814/30.11.2015 г. на ВРС, което не
е спорно между страните, че към този
момент правото им да трансформират
правото си на ползване с такова на собственост е било при квоти както следва:
¼ ид. ч. за М.И.В., ¼ ид. ч. за В.И.К. и ½ ид.
ч. за Е. М. Велинова. Това означава че ¼ от сумата в
общ размер от 39600 неденоминирани лева е платена от М.И.В., като негово лично задължение за
закупуване на ¼ ид. ч. от имота, ¼ от
сумата е платена от същия съделител за заплащане личното задължението на съделителката В.И.К. за закупуване на ¼ ид. ч. от имота и само ½ част от сумата е постъпила
за погасяване на личното задължение на наследодателката
Е. М. В. към община Варна за изкупуване на нейната идеална
част от имота.
В случая се касае за заплатено от съделителя
лично задължение на наследодателката към Община Варна
във връзка с правото й да изкупи самия имот по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, с
което съделителят М.И.В. , като изплатил
задължения на наследодателя за имота (така Р 2148/76 г., І-во Г.О. ВС), е допринесъл за увеличение на наследството
оставено от наследодателката Велинова.
Безспорно е в теорията и
практиката, че сънаследници, които са
спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив
и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос имат право на
основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗН да направят искане, което
се разрешава във втората фаза при извършване на делбата. Следва обаче да се посочи изрично, че
приносът не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял,
който е в зависимост само от степента на родство с наследодателя, броя на
наследниците, наличието на завещания и др.Увеличението може да е резултат на
труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е
изразено ясно в някаква форма-имот, постройки или насаждения и др. и да е
налице в момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от
значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е
увеличено наследственото имущество, като е необходимо да се установи дали наследникът да не е бил възнаграден по друг
начин от наследодателя. Доказателства относно обстоятелството, че наследникът е
бил възнаграден по някакъв начин не са представени по делото.
Към момента на откриване на наследството, видно от заключението на СТЕ /
л.171/ , което е неоспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено, пазарната стойност на дворното място с идентификатор с ид. №10135.2516.476 е в размер на 35 128 лв. , частта на наследодателката Е. М. В. от тази
пазарна стойност възлиза на сумата от 17 564 лв,
с която стойност се е увеличило наследството
оставено от Е.В.
Именно с тази сума М.В. е спомогнал за увеличение на
наследството, чрез изплащане на задължението на наследодателката
към Община Варна.
Настоящият въззивен състав споделя извода на
ВРС, че е неоснователно направеното
възражение за изтекла погасителна давност.. Съгласно съдебната практика
давността за вземанията по чл. 12, ал. 2 ЗН е петгодишна и започва да тече от
откриване на наследството (така Р №2639/72 г. І-во
ГО; Р №3205/59 г. І-во ГО; Р №1481/73 г. І-во ГО на ВС). В случая то е открито на 05.01.2012 г.,
поради което давностния срок не е изтекъл, респ.
исковата претенция не е погасена по давност.
Съделителят В. е заплатил и дължимата от
сестра си сума за изкупуване на имота в размер на 9900 неденоминирани лева,
която също подлежи на разглеждане по реда на чл. 346 ГПК, но предвид това, че дължимостта на същата не произтича от наследствено
правоотношение, спрямо нея чл. 12, ал. 2 ЗН е неприложим, т.к. вземането по нея
произтича от пряката облигационна връзка между двамата съделители,
основана на чл. 61 ЗЗД. Това означава, че исковата претенция по тази сума
следва да се счита за погасена по давност, понеже са изминали повече от пет
години от плащането извършено от съделителя В..
С оглед изложеното претенцията на М.В.
за заплащане на сумата от
17 550 лв е основателна. Приносът на М.В.
в увеличаването на наследството следва да се преценява към момента на откриване
на наследството и се изразява в пазарната стойност на имота към този момент, поради което и решението на ВРС в частта ,с
която се отхвърля иска предявен от М.В. за разликата от 9,90 до 17 550 лв
следва да се отмени и вместо него се постанови друго,с което В.К.
да се осъди да заплати на М.И.В. сумата от 17 550 лв.
Недоказани са твърденията на В.К.,че
погасяването на задължението по
изкупуването на дворното място е било извършено със средства предоставени на М.В.
от наследодателката Е. В.,поради
което и приносът на М.В. е безспорно установен по делото с представените
доказателства за заплащане на цената на имота.
Настоящият въззивен състав възприема изводите
на ВРС за неоснователност на претенцията за присъждане на сума в размер на 10
600,00 лева, представляваща стойността на вложените материали и труд за
построяване на двуетажната масивна жилищна сграда с ид.
№10135.2516.476.1 и тази за сумата в размер на 1 400,00 лева,
представляваща стойността на вложените
материали и труд за построяване на външната тоалетна в дворното място с
идентификатор с ид. №10135.2516.476 и с които суми се
е била увеличила стойността на оставеното от наследодателката
наследство.
Действително, разпитаните по делото свидетели- С., Г. , сочат че
са участвали при осъществяване на строителството на сградата
По делото обаче,включително и от показанията на посочените свидетели, не
се установява по безсъмнен начин какъв е
размерът на обема на вложените от него материали както и вложените от съделителя
средства за изграждане на постройките,дали това касае цялата сграда иили част от нея и пр . Това е
било необходимо с оглед установяване на
обстоятелството дали вложените средства / както равилно
и законосъобразно е приел ВРС/, надхвърлят притежаваната от него ¼
идеална част от правата му в имота,или
се отнасят до целия имот.
Нещо повече, от разпитана по делото свид.
П., чиито показания съдът кредитира, независимо от
обстоятелството че е снаха на съделителката К., се установява, че
труд за изграждане на сградата е
полагала и съделителката К., чрез своя тъст,който
чрез своята бригада е подпомагал изграждането на сградата.
В тази насока следва да се посочи и обстоятелството, че липсват доказателства, от които да се направи
извод,че вложените от М.В. са лични
средства, дали цялата сграда е била изградена с материали и средства от съделителя М.В. , които средства да се приеме,че М.В. е
спомогнал за увеличаване на наследството от наследодателстава.
Настоящият състав възприема извода на ВРС, че искането по сметки в тази част не е доказано, поради което искът следва
да се отхвърли,като поради съвпадащите изводи с изводите на ВРС, решението на
ВРС в тази част следва да се потвърди.
Настоящият въззивен
състав изцяло възприема и изводите на ВРС, относно поделяемостта
на имотите, предмет на делбата,искането за възлагане на неподеляемия
имот с идентификатор 10135.2516.476 и начина на извършване на делбата, като
препраща към мотивите на ВРС на осн.чл.272 от ГПК,без
да ги преповтаря, като решението в тази част на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на наведените във въззивната жалба твърдения
следва да се вземе предвид и следното :
От приетата оСТЕ,която настоящият въззивен състав кредитира като обективно и компетентно
дадена и неоспорена от страните, безспорно се установява, че двата допуснати до
делба имоти са реално неподеляеми.
Имотите предмет на делбата ,
единият поземлен имот в гр.Перник,а другият- поземлен имот с двуетажна масивна жилищна
сграда в гр.Варна, имат различна пазарна стойност, видно от цитираното
заключение по СТЕ, като съгласно
влязлото в сила решение по допускане на делбата, съделителите имат равни квоти
.
Съгласно
чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно, като неравенството в дяловете се изравнява с пари. При равни дялове
на съделителите, във всеки дял следва да се включат
еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. Съгласно
приетото в т. 5б от
ППВС № 7 от 28.11.1973 г., когато оформянето на такива дялове е възможно,
делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако тегленето на
жребий е невъзможно /когато до делба са допуснати имоти, които съществено се
различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите
са различни/ или когато тегленето на жребий е много неудобно /когато преди
делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него
имот съществени подобрения и въобще когато възлагането чрез жребий може да
породи значителни имуществени спорове между съделителите/.
Когато,
обаче, до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни
имоти /един жилищен имот и няколко нежилищни, незастроени имоти/, не е възможно
оформянето на равностойни дялове между съделителите,
дори когато техните части в съсобствеността са равни. Поради това в този случай
жилищният имот, ако не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал.
1 или ал.
2 ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан, а тъй като другият имот предмет на делбата е
също неподеляем и от него не могат да се обособят дялове, които
съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите
и да се разпределят между тях по реда на чл. 353 ГПК,
следва да се изнесе на публична продана при равни
дялове.
Липсват
критерии които съдът може да приложи в настоящия случай, с оглед различната
стойност на имотите и тяхната характеристика,както и с оглед равните дялове на страните, за да извърши
разпределение на имотите. Най справелдливия и
законосъобразен начин за разрешаване на правния спор в този случай е изнасянето
на имотите на публична продан.
В
настоящия случай, съдът счита, че
искането за възлагане на страните на неподеляемия имот с идентификатор 10135.2516.476 е
неоснователно, поради съображенията изложени от ВРС, а именно:
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита
се онзи, който предложи по-висока цена.
В настоящия случай нито един от двамата съделители
не е установил при условията на пълното и главно доказване, че към момента на
откриване на наследството е живял в имота (ползвал го е като свое жилище) и че
не притежава друго жилище, поради което всяка от претенциите за поставяне в дял
на имота е неоснователна. Не са налице всички предпоставки предвидени от разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което имотът
с
идентификатор 10135.2516.476, ведно с построените в същия постройки следва да
се изнесе на публична продан.
С оглед изложените мотиви,
настоящият състав приема, че разпределение на имотите между съделителите
не може да се извърши и двата недвижими имота
следва да бъдат изцнесени на публична продан.
Поради съвпадащите изводи на настоящия въззивен
състав с изводите на ВРС, решението в тази обжалвана част следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2996/27.07.2016 г., постановено по гр.д. №
14149/2014 г. на ВРС, В ЧАСТТА с което се :
- ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, за възлагане в негов дял, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с ид. №10135.2516.476
(едно, нула едно, три, пет, точка, две, пет, едно, шест, точка четири, седем,
шест) с площ от 599 м2, с.о. „Манастирски рид", „Бялата чешма -
Дъбравата“, вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, НТП - ниско
застрояване (10m), при граници и съседи имоти с ид.
№№:10135.2516.471, 10135.2516.477, 10135.2516.9569, 10135.2516.4677, ведно с
построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ид.
№10135.2516.476.1, със застроена площ 32,23 м2, състояща се от Първи етаж:
антре, стая и килер, Втори етаж: две стаи и тераса, Подпокривно
пространство, оформено като стая при граници и съседи: от всички страни - двор
на ПИ № 10135.2516.476 и МАСИВНА ВЪНШНА ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2,
без идентификатор, изградена в югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476, като
неоснователна.
- ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 55871.510.1048 /пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет,
едно, нула, точка, едно, нула, четири, осем/, находящ се в гр. Перник, кв. Калкас с площ 839 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди, Номер по предходен план: 12790, квартал: 543, парцел: ІІІ; Съседи: имоти
с номера 55871.510.1068, 55871.510.1069, 55871.510.1070, 55871.510.1047,
55871.510.1046, 55871.510.1049, 55871.510.1050 по кадастралната карта и
кадастрален регистър на гр. Перник, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 г.
на ИД на АГКК, при квота ½ ид.ч. от
гореописания недвижим имот за В.И.К., ЕГН ********** И при квота ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот за М.И.В., ЕГН **********,
на основание чл. 348 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума
да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители
и при посочените равни квоти.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с ид. №10135.2516.476
(едно, нула едно, три, пет, точка, две, пет, едно, шест, точка четири, седем,
шест) с площ от 599 м2, с.о. „Манастирски рид", „Бялата чешма -
Дъбравата“, вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, НТП - ниско
застрояване (10m), при граници и съседи имоти с ид.
№№:10135.2516.471, 10135.2516.477, 10135.2516.9569, 10135.2516.4677, ведно с
построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ид.
№10135.2516.476.1, със застроена площ 32,23 м2, състояща се от Първи етаж:
антре, стая и килер, Втори етаж: две стаи и тераса, Подпокривно
пространство, оформено като стая при граници и съседи: от всички страни - двор
на ПИ № 10135.2516.476 и МАСИВНА ВЪНШНА ТОАЛЕТНА със застроена площ от 2,23 м2,
без идентификатор, изградена в югозападния ъгъл на ПИ № 10135.2516.476, при
квота ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот за
В.И.К., ЕГН ********** И при квота ½ ид.ч. от
гореописания недвижим имот за М.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума
да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители
и при посочените равни квоти.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН на
М.И.В., ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на В.И.К., ЕГН **********,
адрес: *** да му заплати сумата в размер на 10600,00 лева, представляваща
материали и труд за изграждане на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.2516.476.1 по КК на гр. Варна и сумата в размер на 1400,00 лева,
представляваща материали и труд за изграждане на външна тоалетна, като неоснователен.
ОТМЕНЯ
Решение № 2996/27.07.2016 г., постановено по гр.д. № 14149/2014 г. на ВРС, В
ЧАСТТА с което се
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от сумата от 9,90 лева до пълния предявен размер от
17550,00 лева, като неоснователен.
И вместо него постановява
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 17440,10
лв / представляваща разлика 9,90 лева до
пълния предявен размер от 17550,00 лева /, представляваща заплатени от същия
суми за закупуване на поземлен имот с идентификатор 10135.2516.476 по КК на гр.
Варна, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН,
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :