Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2210 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Режим
83“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 1101/05.06.2019 г. на Варненски
районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1479 по описа на съда за
2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № КХ-021/12.02.2019 г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна.
В касационната жалба се твърди, че
решението е незаконосъобразно и неправилно. Касаторът счита, че в хода на
административнонаказателното производство неправилно са обвързани
констатираните факти с нарушение по пар. 1, глава 1, приложение ІІ от Регламент
№ 852/2004 - съществено процесуално нарушение, което не е било отчетено от
районния съд. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото от
него наказателно постановление.
Ответникът в производството, Областна
дирекция по безопасност на храните, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. По-конкретно твърди, че нарушението правилно е било квалифицирано по чл.
2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиена на храните във връзка с Приложение ІІ,
глава 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 г. Счита, че в производството са
спазени административнопроцесуалните правила и правилно е приложен материалният
закон, като моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира въззивното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № КХ-021/12.02.2019 г. на
Директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на „Режим 83“ ООД за нарушение на чл. 2
от Наредба № 1/2016 г. за хигиена на храните във връзка с приложение ІІ, глава
І, параграф 1 от Регламент № 852/2004 г. и на основание чл. 48, ал. 2 от Закона
за храните, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лева.
От събраните доказателства
районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 14.01.2018 г. служители на ОДБХ извършили
проверка в стопанисван от дружеството обект – павилион за бърза закуска в гр.
Варна, ул. „М“ срещу ОУ „Д Ч“. При проверката било установено, че щандът, на
който се предлага царевица на пара бил с видимо трайно замърсени контактни
повърхности на работните плотове, фризерът за съхранение на замразена царевица
имал плесени по капака, а вътре имало непочистени остатъци от съхраняваните в
него суровини. Тоалетната за персонала била извън работното помещение и в лошо
хигиенно състояние – замърсени стени и под, хвърлена на пода употребена
тоалетна хартия, замърсен санитарен фаянс с отложен варовик. При така установените
факти бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 2 от
Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, вр. Регламент (ЕО) № 852/2004 г.,
Приложение ІІ, глава І, параграф 1. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН и наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок. Не констатира допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на изискванията за форма и съдържание на актовете. По приложението на
материалния закон районният съд приема, че чл. 2 от Наредба № 1/2016 г.
задължава производителите и търговците на храни да спазват
хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за
производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни,
регламентирани в Регламент
(ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
относно хигиената на храните. От своя страна, Приложение ІІ, глава І, параграф
1 от посочения регламент, съдържащо общи хигиенни изисквания към всички
оператори на предприятия за храни, предвижда задължение за поддържане на
помещенията за храни чисти и в добро техническо и общо състояние. Възприетият
от районния съд анализ на тези норми е, че е недопустимо помещенията от
посочената категория да бъдат замърсени извън обичайното замърсяване към
момента на приготвяне на храната, което непосредствено е свързано с
производствения процес. Ето защо районният съд приема, че наличието в
помещението на замърсявания с определена давност нарушава изискванията на
разпоредбата, и това се отнася не само до оборудването, но и до самото
помещение и свързаните с него санитарно-битови помещения. Поради това съдът
счита, че нарушението е било квалифицирано правилно и санкционирано по съответната
норма на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните. По размера на санкцията посочва,
че тя е в минимума по закона. Излага мотиви по липсата на основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, независимо от последвалото отстраняване на
замърсяванията в резултат от дадени предписания, а именно, че нарушението не е
с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид и е
пряко свързано със запазване на здравето на потребителите, които са предимно
ученици от близкото училище.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Според касатора, констатираните
замърсявания засягат инвентар и оборудване, а не помещения, поради което
неправилно са били отнесени към хипотезата на Приложение ІІ, глава І, параграф
1 от Регламент № 852/2004 г., вместо към Приложение ІІ, глава V, параграф 1,
буква а). Това водело до съществено нарушение на процесуалните правила и
ограничение на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Касационният състав не споделя това
становище на касатора. Освен описаните замърсявания на работни плотове и
оборудване, в хода на проверката са констатирани и несъответствия между
състоянието на самото помещение и изискването за поддържането му чисто, в добро
техническо и общо състояние. Установени са замърсявания на стените и пода на
санитарно-битовото помещение към обекта, които не са относими към оборудването,
както счита касаторът. Ето защо не се установява неправилно квалифициране на
нарушението. Освен това доколкото привлеченото към отговорност лице осъществява
защитата си въз основа на фактическите твърдения на административнонаказващия
орган, които са конкретни и подробни, не може да бъде прието, че то не е
разбрало какво нарушение му е вменено и как да организира защитата си.
Касационният състав приема, че не се
установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи
касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1101/05.06.2019 г.
на Варненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1479 по описа
на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.