O
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…
гр. Г.Оряховица, 02.10.2019г.
Днес 02.10.2019г.
Еманоел Вардаров – районен съдия при ГОРС, след като се запознах с материалите по
гр.дело№1099/2019г. по описа на ГОРС делото и с внесенoто
възражение от 15.04.2019г. от страна на А.Т.К. по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство –
ч.гр.дело№2381/2018г. на ГОРС и
последващата молба от 30.07.2019г. за оттегляне на възражението от страна на А.Т.К., считам, че са налице предпоставките на чл.416 от
ГПК и чл.232 от ГПК.
С разпореждане по ч.гр.дело№2381/2018г.
ГОРС е издал Заповед№2861/27.11.2018г. за незабавно изпълнение и изп.лист в полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД с
ЕИК:*********, против А.Т.К.,
за: сумата 3002.04лв., представляваща незаплатена изискуема главница по Договор№**********/15.08.2017г. за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.11.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 998.31лв., представляваща договорна(възнаградителна лихва) за периода:
15.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 129.49лв., представляваща обезщетение за
забава за периода: 15.06.2018г.-14.11.2018г.; сумата 132.60лв.,
представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по
ч.гр.дело№2381/2018г. на ГОРС. Длъжникът А.Т.К. е депозирал възражение от 15.04.2019г. в срока по чл.414 от ГПК.
Въз основа на Разпореждане на съда по ч.гр.дело№2381/2018г., заявителят “Ти Би Ай Банк”ЕАД е депозирал в
указания месечен срок искова молба и е образувано гр.дело№1099/2019г.
по описа на ГОРС по предявени от страна на “Ти Би Ай Банк”ЕАД против А.Т.К.,
искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно
съществуване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК,
чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, относно съществуване
на вземане по издадена Заповед№2861/27.11.2018г. за незабавно изпълнение и
изп.лист по ч.гр.дело№2381/2018г. на ГОРС, за:
сумата 3002.04лв., представляваща незаплатена изискуема главница по Договор№**********/15.08.2017г. за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.11.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 998.31лв., представляваща договорна(възнаградителна лихва) за периода:
15.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 129.49лв., представляваща обезщетение за
забава за периода: 15.06.2018г.-14.11.2018г.; -в условията на
евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове предявени срещу А.Т.К., обективно предявени искове
по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за: сумата 1651.18лв., представляваща непадежирала главница за
периода: 15.06.2019г.-15.04.2020г. по Договор№**********/15.08.2017г.
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.11.2018г.
до окончателното и изплащане. Претендират се за присъждане и направените
разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по
ч.гр.дело№2381/2018г. на ГОРС; разноските в исковото производство –
гр.дело№1099/2019г. на ГОРС.
С молба от 30.07.2019г. А.Т.К. прави волеизявление за оттегляне на
възражението си и моли делото да бъде прекратено, поради
липса на правен интерес.
С молба от 08.08.2019г. ищецът-заявител “Ти Би Ай Банк”ЕАД моли, предвид оттегленото възражение и
липсата на правен интерес да бъде прекратено производството по гр.дело№1099/2019г.
на ГОРС. Претендират са направените разноски(заплатена ДТ) – 203.52лв., които
следвало да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Заповедното производство представлява изключение от общия ред за
принудително реализиране на престации чрез осъдително исково производство.
Целта на самото производство(всъщност правният интерес), инициирано от
заявителя чрез подаденото заявление, е при наличие на издадена и необезсилена
заповед за изпълнение е кредиторът-заявител да търси защита с достигане
крайната цел – издаване на изпълнителен лист, след влизане в законна сила на
заповедта за изпълнение, като всъщност същата е
придобила вече изпълнителна сила, защото заповедта за
изпълнение съставлява изпълнителен титул, признаващ правото на принудително
изпълнение. Оспорването на заповедта от длъжника с възражение по чл.414
от ГПК препятства само временно нейното действие до настъпване на
предпоставките, посочени в чл.416 от ГПК – оттегляне на възражението или влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането. В конкретния случай
последващите последващото действие на длъжника – оттегляне на възражението са
основание за приложение на разпоредбата на чл.416 от ГПК във вече висящо
заповедно производство и заповедта
за изпълнение ще влезе в тази си част
в законна сила. Това заличава правните
последици от подаденото възражение по отношение на
длъжника.
Предвид изложеното, съдът счита, че
не е налице правен интерес у ищеца(заявител в заповедното производство –
ч.гр.дело№2381/2018г. на ГОРС) за предявяване на иск по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане против А.Т.К. за сумата 3002.04лв.,
представляваща незаплатена изискуема
главница по Договор№**********/15.08.2017г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.11.2018г.
до окончателното и изплащане; сумата 998.31лв., представляваща договорна(възнаградителна
лихва) за периода: 15.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 129.49лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 15.06.2018г.-14.11.2018г., като същият
се явява недопустим(липса на абсолютна процесуална предпоставка за завеждането
на иска в тази му част) и производството по делото следва да бъде прекратено.
Независимо
от изхода на спора и съобразявайки общото правило, визирано в чл.78 от ГПК, че
разноските по делото се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, съдът намира искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски за основателно и като такова следва да бъде
уважено. Ответната страна с поведението си е предизвикала правния спор, тъй
като не е удовлетворила изискуемото вземане на ищеца, поради което в нейна
тежест, независимо от изхода на делото, следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски/Решение№119/01.12.1956г. на ОСГК по гр.дело№104/1956r. c
тълкувателен характер, Ж.Сталев &77, стр.345, II, т.2/. С оглед изложеното
и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на “Ти Би Ай
Банк”ЕАД сумата 203.52лв.,
представляваща направените разноски по гр.дело№1099/2019г. на ГОРС(заплатена
ДТ).
Настоящото определение подлежи на
обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл.274 от ГПК като прегражда
по-нататъшното развитие на делото.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.232 от ГПК ввр. чл.274 и сл. от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
КОНСТАТИРА, че са отпаднали последиците от депозираното възражение от 15.04.2019г.,
от страна на А.Т.К. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***.Оряховица, във връзка с оттегляне на възражението(от 30.07.2019г.)
от страна на Юлиян Свиленов Михайлов срещу Заповед№2861/27.11.2018г.
за незабавно изпълнение и изп.лист по гр.дело№2381/2018г.
на ГОРС и съответно влизане в законна
сила на Заповед№2861/27.11.2018г. за незабавно изпълнение по
гр.дело№2381/2018г.,
съгласно чл.416 от ГПК, по отношение на А.Т.К..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№1099/2019г.
по описа на Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ на “Ти
Би Ай Банк”ЕАД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София - п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев”№52-54,
представлявано от Изп.директор Валентин Ангелов Гълъбов и Изп.директор
Александър Чавдаров Димитров сумата 203.52лв./двеста и три лева
и петдесет и две стотинки/, представляваща направените разноски по
гр.дело№1099/2019г. на ГОРС
Определението подлежи
на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Преписи от определението на страните по делото(“Ти Би Ай Банк”ЕАД и А.Т.К.).
Районен съдия: