№ 534
гр. Благоевград, 25.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900180
по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Илия И. Р. срещу ЗД „Бул Инс“ ФАД
осъдителен иск.
Ищецът е поискал освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото на
основание чл.82, ал.2 ГПК, като в подкрепа на твърдението, че си не разполага с имущество
и доходи да заплати такива, е представил писмени доказателства – болнични листа, 2 бр.,
уверение от психолог, справка от КАТ, ПП за регистрирани МПС на името на ищец, справка
от Агенция по вписванията за притежавани от ищеца недвижим имот. Представена е също
декларация за материално и гражданско състояние и две удостоверения за доходи при
различни работодатели.
От събраните доказателства, а също така след като се запозна с изложените и декларирани
от ищеца обстоятелства, съдът счита, че молбата с искането по реда на чл.83, ал.2 ГПК – за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото е допустима, а по
същество основателна.
Според чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата
за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на задължение за внасяне на такси и разноски по
делото. Горните обстоятелства следва да се установяват към дата на направата на искането
по чл.83, ал.2 ГПК като установените доходи и имущество се съпоставят с дължимата
държавна такса и се направи преценка дали страната е в състояние да заплати дължимата
държавна такса.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и според съдебната практика по
1
приложението й се прилага само в случаите, не само когато за страната ще възникне
затруднение от материално естество, а с оглед на доходите и имуществото му се прецени, че
страната изобщо не е в състояние да заплати такава и следва да се освободи от внасянето й,
тъй като в този случай би се стигнало реално до отказ от правосъдие. Освобождаването от
държавна такса дава защита на тези лица, които поради установяването обективно и трайно
на обстоятелства, като възраст, здравословно състояние или др.такива са лишени изобщо от
възможност за заплащане изцяло или отчасти на дължима държавна такса по делото.
При преценка имущественото състояние на ищеца съдът констатира, че същият разполага
само и единствено с месечни доходи от заплати от трудови правоотношения. От двете
удостоверения за доходи се установява, че лицето е трудово заето при двама работодатели,
като за периода от м.08.2023г. до м.07.2024г. е получил нетно възнаграждение от 6 448,39 лв.
или средно на месец от около 537,37 лв. за положен труд във „ГД Комерс“ ЕООД, а за
периода м.04.2024г. до м.07.2024г. при работодателя Г.Б. ЕООД е получил общо нетно
възнаграждение от 289,82 лв. или средно на месец от 72,45 лв.
От извършените справки по имотната партида на лицето няма данни ищецът да
притежава недвижим имоти на значителна стойност и в значителен брой и то към датата на
подаване на исковата молба. Не се установиха данни за друго ликвидно имущество или
такова, от което ищецът може да получава естествени или граждански плодове, за да се
прецени, че месечния разполагаем доход му позволява да задели средства за заплащане и
дължимата според заявения материален интерес държавна такса – в случая от 5851,98 лв. и
за двата оценяеми иска /за имуществени и за неимуществени вреди/. С нарочна декларация с
отразяване знание за носене на наказателна отговорност за деклариране на неверни факти,
ищецът е декларирал, че не притежава имущество и доходи, извън тези, получавани от
трудова дейност.
При заплащане от ищеца на дължимия размер държавна такса с оглед на установеното
имущество и доходи, не би останал месечен размер на доход поне в минималния размер и
би лишило ищеца от възможност за покриване на минималните разходи, необходими за
живот поне за няколко месеца напред.
При анализ на всички доказателства, представени и събрани във връзка с особеното
искане и отнесени към обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът счита, че имущественото
състояние на ищеца не позволява на същия да заплати дължимата държавна такса, която е на
значителна стойност, поради което следва искането на тази страна за освобождаване от
заплащане на държавни такси и разноски по делото да се уважи.
Следва да се укаже на страната, че съдът взема предвид само тези доказателства,
установяващи обстоятелствата, сред визираните в чл.83, ал.2 ГПК, който са се осъществили
към датата на обективиране на такова искане. При промяна на обстоятелствата във всеки
едни момент на ищеца следва да се укаже задължението незабавно да уведоми съда за това и
да се представят относимите доказателства.
Водим от горното и на основание чл.83, ал.2 ГПК, Окръжен съд Благоевград
2
ОПРЕДЕЛИ:
Освобождава ищеца Илия И. Р. от заплащане на държавни такси и разноски по т.д.№
180/2024г. по описа на ОС Благоевград.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3