Решение по дело №8782/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1211
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20192120108782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 1211                                                04.06.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII ми граждански състав

на двадесет и шести май                                                    две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 8782 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Акватория“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Юрий Венелин № 18, вх. Г, ап. 5, представлявано от С.П.К, срещу „Спа лукс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ломско шосе № 148, представлявано от Г.Г.Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6622 лева, представляваща оставаща за плащане главница по договори за покупко-продажба, обективирани във фактури с № 718/30.06.2017 г., 773/10.08.2017 г., 783/30.08.2017 г. и 818/20.09.2017 г., сумата 1397,37 лева обезщетение за забава върху главниците за периода от падежа на всяко задължение до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019 г., до окончателното плащане на сумата. 

Твърди се, че по силата на договори за продажба на химически средства за поддръжка на басейни, сключени между страните, ищецът е доставил на ответника стоки, за което са издадени посочените фактури. От тях са останали за плащане 6622 лева, които не са погасени и до настоящия момент.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна не е взела становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца и събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответното дружество е било да установи извършено надлежно плащане на договореното възнаграждение.

Между страните несъмнено са били налице търговски отношения по повод сключен договор за покупко-продажба, по силата на които ищецът в качеството си на продавач е доставил на ответното дружество стоки - химически средства за поддръжка на басейни, а ответникът се е задължил да заплати тяхната стойност. Това се установява от приложените по делото фактури № 718/30.06.2017 г. на стойност 1332 лева, от която са останали за плащане 520 лева, № 773/10.08.2017 г. на стойност 3090 лева, № 783/30.08.2017 г. на стойност 2412 лева и № 818/20.09.2017 г. на стойност 840 лева, от която са останали за плащане 600 лева. Представените фактури не са оспорени от ответника. В такъв случай те доказват, че страните са сключили посочения в тях договор за продажба на стоки, респективно между тях е постигнато съгласие, с което ищецът да е поел задължение да прехвърли собствеността и предаде на ответника посочените в тях стоки, а последният насрещно задължение да ги получи и да заплати на ищеца посочената във фактурите тяхна цена. Фактурите са подписани от представител на ответника, с което съдът приема, че е обективирано и неговото съгласие по отношение сключването на договорите, както и е отбелязано, че стоката е получена от представител на „Спа лукс“ ЕООД. Фактурите, приложени по делото и издадени от ищеца, са доказателство, което, освен че установява облигационно отношение между страните по делото, съдържа всички необходими елементи, квалифициращи този договор като такъв – вид и предмет на сделката, стойност, начин на плащане, страни, време и място на сключване, както и доказателство за приемане на стоките.

Настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора. При това положение за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение. След като не е изплатил поетото от него задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в пълния му размер, той се явява неизправна страна по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляваща задължение по цитираните по-горе фактури, от които са останали за плащане 6622 лева. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е установил по делото да е заплатил сумата.

Основателността на главния иск влече след себе си основателност на иска за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката (освен ако не е уговорено друго, каквото по делото не е установено), което в случая е сторено на датата на издаване на всяка фактура. От този момент насетне купувачът е в забава. Видно от исковата молба, същото се претендира за периода от падежа на съответното задължение (по-късен от датата на издаване на фактурата) до предявяване на исковете. Съдът направи съответните изчисления в ЕПИ онлайн калкулатор и установи, че размерът на законната лихва възлиза на 1422,32 лева, но искът следва да се уважи само до претендираната от ищеца сума в размер на 1397,37 лева.

Поради изложените аргументи съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 320,77 лева.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Спа лукс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ломско шосе № 148, представлявано от Г.Г.Г, да заплати на „Акватория“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Юрий Венелин № 18, вх. Г, ап. 5, представлявано от С.П.К, сума в размер на 6622 лева (шест хиляди шестстотин двадесет и два лева), представляваща главница по договори за покупко-продажба, обективирани във фактури с № 718/30.06.2017 г., 773/10.08.2017 г., 783/30.08.2017 г. и 818/20.09.2017 г., сумата 1397,37 лева (хиляда триста деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) обезщетение за забава върху главниците за периода от падежа на всяко задължение до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019 г., до окончателното плащане на сумата.    

ОСЪЖДА „Спа лукс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ломско шосе № 148, представлявано от Г.Г.Г, да заплати на „Акватория“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Юрий Венелин № 18, вх. Г, ап. 5, представлявано от С.П.К, съдебно – деловодни разноски в размер на 320,77 лева (триста и двадесет лева и седемдесет и седем стотинки).

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева