РЕШЕНИЕ
№ 12712
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110117957 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от *******, чрез юрк.
*****, срещу И. С. К., с която по реда на чл. 422 ГПК се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата И. С. К. дължи на *******
следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 2340, 25 лв.,
представляваща цена на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот с адрес: гр. ******** в периода май 05.2020 г. – април 2022 г., ведно със
законната лихва от17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 536, 67 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2020 г. -
04.10.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 59, 66 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода юни 2020 г. –
април 2022 г., ведно със законната лихва от 17. 10. 2023 г. до окончателното й
изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8,95 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение за
периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57104/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
както и че между нея и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало
1
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответницата за процесния период и
имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от
****** (с ново наименование *******). Твърди, че съгласно общите условия,
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати цената на доставената топлинна енергия и
извършената услуга дялово разпределение и е изпаднала в забава, поради което иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца процесните суми. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба, подаден от ответницата И. С. К., чрез адв. Р. К., се
поддържа неоснователност на исковете и се иска тяхното отхвърляне. Заявява се, че не
се оспорва начина на изчисляване и разпределение на топлинната енергия и на
услугата дялово разпределение, както и размера на претендираните суми, но се
твърди, че за посочените в исковата молба периоди вземанията са погасени по давност.
По отношение на главницата за дялово разпределение се излага, че същата не се
дължи, тъй като процесният договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство е недействителен поради липсата страна по него и липса на съгласие на
тази страна, евентуално – тъй като същият не е влязъл в сила поради неизпълнение на
чл. VI, т. 8 от договора, евентуално – тъй като ответницата не е страна по договора,
поради което не е обвързана от него, евентуално – тъй като сумите се дължат не на
ищцовото дружество, а на третото лице-помагач. Иска се отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано ****** (с ново наименование
*******) като третото лице помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
сумата 2340, 25 лв., представляваща цената на доставената в периода май 2020 г. –
април 2022 г. топлинна енергия:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
2
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.,
III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая, с протоколно определение от 14.03.2025 г. съдът е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е собственик на
процесния имот и като такава е клиент на ищцовото дружество на топлинна енергия за
процесния имот. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № **** г. по описа на
нотариус *****, и данните, съдържащи се в него, както и от заявление-декларация №
***** г., с която ответницата е поискала откритата при ищцовото дружество партида
на жилището да бъде променена на нейно име, като не се твърди, нито по делото има
данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на
апартамента, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са обвързани от
действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът -
енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата -
потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и
срокове.
3
В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни
и твърдения ответницата, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу
ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия
между страните.
Налице е изправност на ищеца. С протоколното определение от 14.03.2025 г. е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че процесният
имот е топлоснабден, като с отговора на исковата молба ответницата изрично е
заявила, че не оспорва начина на изчисляване и разпределение на топлинната енергия
и размера на претендираните суми, поради което се противопоставя на искането на
ищеца за допускане на съдебнотехническа и на съдебносчетоводна експертизи.
Налице е неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на
доставената топлоенергия. Това обстоятелство също е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с посоченото по-горе определение, като по делото няма
наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива
плащания.
Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за
погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е частично
основателно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания
представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила,
съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1
ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът
на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 17.10.2023 г., към който момент тригодишният погасителен давностен
срок е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за месеците
май, юни, юли 2020 г. и не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна
енергия за периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г.
Поради изложеното и като взе предвид данните, съдържащи се в представената
от ищеца обща фактура № **********, съдът намира, че И. С. К. дължи на *******
сумата 2213,44 лв., представляваща цената на доставената в периода м. август 2020 г. –
м. април 2022 г. топлинна енергия. Ето защо за посочената сума и период предявеният
иск следва да бъде уважен, а за периода м. май 2020 г. – м. юли 2020 г. и за сумата
126,81 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
2. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
4
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
сумата 59, 66 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода юни 2020 г. – април 2022 г. за топлоснабдения имот:
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Видно е от договор № ****, че етажната собственост е възложила на ****** (с
ново наименование *******) извършването на следните услуги: доставка и монтаж на
електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с
термостатна глава, както и да извършва услугата топлинно счетоводство за
разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в АС и фактурирана от
******* топлинна енергия. Видно от договор от 09.06.2020 г. ******* е възложила на
****** извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на *******.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че цената на услугата за дялово
разпределение за периода юни 2020 г. – април 2022 г. в случая възлиза на 59,66 лв.,
както и че не е изпълнила задължението си за заплащане на претендираната сума.
Неоснователно е възражението на ответницата, че договор №*****. е
недействителен поради липсата страна по него и липса на съгласие на тази страна.
Видно от договора, както и от приложение 1 към него (протокол № 1/12.09.2002 г.) в
същия са конкретизирани и двете страни – собствениците на самостоятелни обекти
във вход А и вход Б на сградата, в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
*****, представлявани от изрично упълномощените за сключване на договора ******
(с посочени ЕГН), като възложител, и ******, като изпълнител.
Неоснователно е възражението на ответницата, че договор № *****г. все още не
е влязъл в сила, тъй като не са осъществили условията за влизането му в сила,
предвидени в чл. VI, т. 8 от договора. От сключването през 2002 г. до настоящия
момент услугата дялово разпределение за процесния имот се извършва от ****** (с
ново наименование *******), като самата ответница, в подписаното от нея заявление-
5
декларация № ***** г. е заявила, че е уведомена, че дяловото разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните
имоти се извършва от фирма за дялово разпределение ******, съгласно избор на
общото събрание на етажната собственост.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е страна по договор №
****** г., поради което не е обвързана от него. Както бе посочено по-горе, възложител
по договора са собствениците на самостоятелни обекти във вход А и вход Б на
сградата, в режим на етажна собственост, находяща се в гр. *****, какъвто собственик
на апартамент*** на сградата е и ответницата.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че претендираната сума за
извършена услуга дялово разпределение се дължи не на ищцовото дружество, а на
третото лице-помагач. На първо място, никъде в договор № **** г. не е предвидено, че
таксата за извършеното от третото лице помагач топлинно счетоводство се заплаща на
него, а не на ищцовото дружество. На следващо място, както бе посочено, в чл. 36 ОУ
от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на****,
а съгласно чл. III, т. 1 от договор № **** г., сключен между ******* и ******, ищецът
се е задължил да заплаща на третото лице помагач цената на извършената от
последното услуга дялово разпределение.
Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за
погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е частично
основателно. По изложените в т. 1 съображения, погасителният давностен срок е
изтекъл по отношение на вземанията за цена на услуга дялово разпределение,
дължими за месец юни и юли 2020 г., чиято стойност възлиза на 5,42 лв., изчислена
по реда на чл. 162 ГПК. За посочените сума и период искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. За разликата над сумата 5,42 лв. до сумата 59,55 лв., която разлика
възлиза на 54,13 лв., дължима за периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г., искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради изложеното настоящият състав намира, че И. С. К. дължи на *******
сумата 54,13 лв., представляваща цена на извършена в периода м. август 2020 г. – м.
април 2022 г. услуга дялово разпределение.
3. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 17,80 лв. -
обезщетение за забавено плащане в периода от 16.10.2020 г. до 23.01.2023 г. на
главницата за топлинна енергия:
Според чл. 33, ал. 4 от действащите в процесния период ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за
заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след
изтичане на периода, за който са начислени. Изпадането на длъжницата в забава не е
6
обусловено от датата на публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца, а от изтичане
на посочения в чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2 ОУ от 2016 г. 45-дневен срок.
Обезщетението за забавено плащане за периода 16.10.2020 г. - 23.01.2023 г. на
дължимите месечни вноски за доставена топлинна енергия в периода м. август 2020 г.
– м. април 2022 г., възлизащи на 2213,44 лв. (за месеците май, юни и юли 2020 г. и за
сумата над 2213,44 лв. до претендираната 2340,25 лв., т.е. за сумата 126,81 лв., искът
за признаване за установено дължимостта на претендираната главницата за топлинна
енергия е неоснователен по изложените в т. 1 съображения), е в размер на 507,59 лв.,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът следва да бъде уважен за сумата
507,59 лв.
4. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 8,95 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на услугата дялово
разпределение за периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г.:
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В общите условия от 2016 г. не е предвиден срок за плащане на цената за
услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана. По делото няма данни ******* да е отправило към И. С. К. покана преди
получаване на заповедта за изпълнение (17.10.2023 г.)
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество се дължат 95% от разноските, направени за разглеждане на делото в
заповедното и в исковото производство, поради което ответницата ще следва да бъде
осъдена да плати на ищеца сумата 150,53 лв., включваща платени държавни такси,
съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
дружеството ще следва да бъде присъдена и сумата 142,50 лв. – юрисконсултски
възнаграждения за процесуално представителство на дружеството в заповедното и
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат 5% от разноските,
направени за разглеждане на делото в заповедното и в исковото производство поради
което ищецът ще следва да бъде осъден да плати на ответницата сумата 20 лв., част от
платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявените по реда на чл. 422 ГПК от *******, ЕИК ******, срещу И. С. К., ЕГН
**********, искове, че ответницата И. С. К. дължи на ******* следните суми: 1/. на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 2213,44 лв., представляваща цена
на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.
*******, в периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г., ведно със законната лихва от
17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 507,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за топлинна енергия за периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 54,13 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г., ведно със законната
лихва от 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57104/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от *******, ЕИК ******, срещу
И. С. К., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че И. С. К. дължи на *******, 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ – сумата 126,81 лв. (разликата между претендираните 2340,25 лв. и признатите за
дължими 2213,44 лв.) представляваща цена на доставената и незаплатена топлинна
енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. *******, в периода м. май 2020 г. – м. юли
2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 29,08 лв. (разликата между
претендираните 536,67 лв. и признатите за дължими 507,59 лв.), представляваща
обезщетение за забавено плащане в периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г. на главницата
за топлинна енергия в размер на 126,81 лв. (дължима за периода м. май 2020 г. – м.
юли 2022 г.); 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 5,53 лв.
(разликата между претендираните 59,66 лв. и признатите за дължими 54,13 лв.),
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. май 2020 г. –
м. юли 2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8,95 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение за
периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57104/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на *******, ЕИК ******, сумата 293,03 лв. – направени разноски в
заповедното и в исковото производство и юрисконсултски възнаграждения за
процесуално представителство на дружеството в заповедното и в исковото
производство.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
8
И. С. К., ЕГН **********, сумата 20 лв. – направени разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ******* (с предходно наименование
******), с ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9