Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260082
11.05.2023 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7626 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС от „Дани-96“ ООД срещу
„Сата“ ООД.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлени имоти с идентификатори ****с площ от 745
кв.м., ****с площ от 691 кв.м. и ****с площ от 745 кв.м. Собствеността придобил
от ответното дружеството като ид.ч., след което била извършена делба. Твърди,
че в него полза било учредено безсрочно и безвъзмездно право на преминаване по
вътрешна улица в момента представляваща ПИ с идентификатор ****и ПИ с
идентификатор ****. Ответникът поставил бариера на входа на тази вътрешна улица
и по този начин препятствал осъществяваната от дружеството търговска дейност,
защото не допускал служители, доставчици и клиенти с МПС без плащането на
такса. Иска се ответникът да бъде осъден да преустанови действията си, с които
накърнява правото му на ползване като преустанови ограничаването на
преминаването по отношение на ПС на служители, клиенти и доставчици на ищеца.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С нотариален акт от 27.03.2003 г.
ответникът е продал на ищеца идеални части от УПИ ****-САТА-технически център, заедно с
две халета разположени в имота. В т. V.3 от
нотариалния акт продавачът се е съгласил купувачът да преминава безвъзмездно по
новопроектирана улица разположена между УПИ *** ***,
а за периодът докато бъде осигурен достъп до посочената улица, продавачът е
предоставил на купувача правото на преминаване през портал изграден в УПИ ***, през
самия имот.
С нотариален акт 14.04.2003 г. ответникът
продава на ищеца нови ид.ч. от същия УПИ, ведно с хале и отново е уговорено
право на преминаване през новопроектирана улица.
От приложената към исковата молба извадка
от плана и приетата СТЕ се установява, че пътят посочен в нотариалния акт е
заснет като ПИ с идентификатор ****и ****
по КК. В Заключението първият имот неправилно е посочен с идентификатор
525.9503, но такъв не се установява да е съществувал към момента на завеждане
на делото. Посочено е и конкретното разположение на поставената от ответника
бариера. В момента същата е временно премахната в изпълнение на допуснато
обезпечение на бъдещ иск.
С договор за доброволна делба от 17.09.2003
г. оформен като нотариален акт съсобствениците на УПИ *** са
поделили имота, съгласно одобрено изменение на КРП, като за ищеца са били
отредени УПИ ****. В договора не е уреден транспортният достъп до имотите.
Събрани са гласни доказателствени средства
от които се установява, че ответникът е поставил бариерата в поземлен имот с
идентификатор *** непосредствено до границата му с булевард „****“.
Ищецът не оспорва правото на собственост на
ответника върху поземлените имот отредени за улица, но счита, че има право да
ползва безвъзмездно същата заради постигнатата в тази насока уговорка в
нотариалните актове. Счита, че освен управителят на дружеството право на
преминаване с транспорт имат неограничен кръг лица свързани с търговската
дейност на дружеството. Поради това иска да му бъде възстановено нарушеното
сервитутно право.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявеният иск за неоснователен по следваните съображения:
Съобразно правилото на чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Искът по този ред би бил основателен в рамките на установеното за ищеца право на
собственост или друго ограничено вещно право.
Сам по себе си фактът, че ответникът е
поставил бариера в собствения си имот, не представлява неоснователно действие и
не препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху
собствените му имоти, ако той няма противопоставимо на ответника ограничено
вещно право върху неговия имот, което поражда за него задължение да търпи
ограничения на правото си на собственост. На такова се позовава самата страна,
като твърди да е било учредено в нотариалните актове от януари и април 2003 г. Към
този момент разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗУТ е предвиждала, че когато няма друга техническа възможност, кметът на
общината може със заповед да установява право на преминаване през чужди
поземлени имоти за определен срок за нужди на юридически и физически лица.
Възможността такова право да се учредява с договор между страните е предвидена
за първи път с изменението обнародвано в ДВ бр. 65 от 22.07.2003 г. В
периода след влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./ до
изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ
бр. 65/2003 г./ действуващото законодателство не е предвиждало възможност за
учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот,
за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между
собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо
да се установява само по административен ред. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика като Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 357/2012 г., IV г. о. и Решение № 349 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
453/2010 г., I г. о., според които е допустимо ограничено вещно право на
преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по
давност само за неурегулирани поземлени
имоти. Процесната територия към датата на сключване на двата договора е
била регулирана, видно от самите записвания в нотариалните актове, поради което
страните не са можели да уредят това правоотношение с договор между тях. Ето
защо уговорката за правото на преминаване през новопроектирана улица и през УПИ
X-САТА е нищожна поради противоречие със закона- чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това договорът в
тази част не е породил желаното от страните правно действие и не легитимира ищеца като титуляр на това
вещно право върху
чуждия имот. Обстоятелството, че след изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./
е предвидено правото на
преминаване през чужд имот да се учредява с писмен договор с
нотариална заверка на подписите, не дава основание да се направи друг извод,
тъй като нищожността настъпва по право още
в момента на сключване на сделката и последваща промяна в законодателството не
може да санира нищожната сделка.
Искането на ищеца обаче не се свежда
единствено до право на преминаване, а до осигуряването на транспортен достъп до
неговия имот с превозни средства за неопределен кръг лица- служители, клиенти и
доставчици на дружеството. За такива случаи чл. 190 ЗУТ урежда сервитут за временен път, а не право на преминаване по
чл. 192 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ предвижда, че
когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти
имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити,
общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до тези
имоти. Съгласно чл. 190, ал. 4 ЗУТ собствеността
върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Под
"открити" улици законодателят
визира такива, които са реално изградени и годни за експлоатация по
предназначението им.
В настоящия случай се установява, че на
място реално е изградена улица и същата се ползва с това предназначение. Няма доказателства
за издаване на заповед по чл. 190 ЗУТ, както и за това дейностите по
обособяването на улицата да са били извършени от общината, като ищецът
признава, че поземлените имоти са собственост
на ответника. Поради това не се доказва улицата да е станала общинска
собственост и в този смисъл да подлежи на използване съобразно предназначението
си от всички в общността (чл. 11, ал. 2, изр. 1 и ал. 1 ЗОбС).
Право на ищеца всички служители, клиенти и
доставчици на дружеството да преминават по улицата не може да се извлече от
постигнатата уговорките в договорите от 2003 г. Дори са се приеме, че тя се е
отнасяла до осигуряване на транспортен достъп, разпоредбата на чл. 190, ла. 6 ЗУТ до изменението и с ДВ бр. 103 от 2005 г. е предвиждала, че временни пътища се прокарват въз основа на заповед на
кмета на общината. Възможността такъв сервитут да се учреди с договор между собствениците
е уредена за първи път през 2005 г. Ето защо и постигната в тази насока
уговорка е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид изложеното следва извод, че с
поставянето на бариерата в границите на собствения си недвижим имот ответникът
не е създал пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като той
няма противопоставимо ограничено вещно право.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Дани-96“ ООД, ЕИК *********, срещу „САТА“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 109 ЗС за ОСЪЖДАНЕТО на „САТА“ ЕООД да преустанови
неоснователните си действия, с които
пречи на „Дани-96“ ООД да упражнява правото си на преминаване през ПИ с
идентификатор ****и ПИ с идентификатор **** по КК на гр. П., като преустанови
действието на бариера, поставена в поземлен имот с идентификатор ****,
с цел ограничаване на преминаването, по
отношение на превозни средства на служители клиенти и доставчици на
„Дани-96“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.