МОТИВИ по
НОХД № 1703/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Т.Г.П. – роден на ***г***,
български гражданин, с ромска етническа принадлежност, живущ ***, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********, за това, че на 17.07.2018г.
в град Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД
МВР-Велико Търново, РУ-Полски Тръмбеш, влязло в
законна сила на 01.12.2017 г., за
управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за
управление, извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Р 26 01 ВХ, без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в обвинителния акт. Релевира доводи за доказаност на обвинителната
теза. Предлага се при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъдат
наложено на подсъдимия да бъдат отчетени липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства и наличието само и единствено на отегчаващи такива, а именно
наложените на подсъдимия административни наказания за извършени от него
административни нарушения, свързани с управление на МПС, а така също и
предходните наложени на подсъдимия наказания, за извършени от него престъпления
от общ характер, като за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК се
предлага да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг“
режим, както и да му бъде наложено наказание „Глоба“, в размер над средния
предвиден за това престъпление, а именно около 800 лева.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде постановена
оправдателна присъда, тъй като инкриминираното деяние не е извършено умишлено.
Релевира доводи, че от доказателствата по делото се установява, че именно
свидетелят Г. Ц. Х. е управлявал моторното превозно средство. На следващо място
се ангажират твърдения, че наказателното постановление е било връчено на
подсъдимия в деня, в който му е бил съставен акта за това нарушение. Твърди се,
че като не са били изискани от съда записите от камерите на Сектор „ПП“ от този
ден е било ограничено правото на защита на подсъдимия. На следващо място се
развиват съображения, че наказателното постановление следва да бъде вречено в
разумен срок, а именно едногодишен такъв и се застъпва тезата, че е изтекла
абсолютната давност за това нарушение, която е започнала да тече от деня на
нарушението, а именно 30.11.2016г. и е нелогично да бъде връчено наказателното
постановление след една година и два месеца. Излагат съображения, че подсъдимият
само е бил изместил автомобила, поради и което следва да намери приложение чл.
9, ал. 2 НК, тъй като макар и формално да е осъществено изпълнителното деяние,
същото е несъставомерно, поради факта, че обществената опасност е ниска.
Упражнявайки правото си на лична защита и
на последна дума, подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Г.П. е
роден на ***г***, български гражданин, с ромска етническа принадлежност, живущ ***,
с начално образование, неженен, не работи, ЕГН:**********, осъждан.
Същият е неправоспособен водач. Няма придобита
правоспособност и няма издавано свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Многократно е санкциониран за извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, свързани с управление на моторно превозно
средство.
С Наказателно
постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико
Търново, РУ-Полски Тръмбеш, влязло в законна
сила на 01.12.2017 г. подсъдимият П. е бил санкциониран по
административен ред за извършено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП, а именно за
това, че управлявал МПС без да е правоспособен водач. Наказателното постановление било
връчено лично на подсъдимия на 23.11.2017г., което обстоятелство последният
удостоверил с подписа си.
Въпреки, че е неправоспособен водач и бил
санкциониран по административен ред, за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на 17.07.2018г.,
подсъдимият привел в движение лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Р 26 01 ВХ и
управлявал същия в по улиците на град Русе, когато бил забелязан от свидетелите
Т.С.И. и П.В.А. – полицейски служители във Второ РУ при ОДМВР – Русе, които
били на установъчен пункт на кръстовището на ул. „Цветница“ и ул. „Битоля“. Тъй
като полицейските служители разпознали подсъдимия и знаели, че е
неправоспособен водач, със служебния си автомобил последвали автомобила,
управляван от подсъдимия и го спрели за проверка на кръстовището на ул. „Тулча“
и ул. „Цветница“, в района на „Покрития пазар“. Свидетелят Т.С.И. излязъл от
полицейския автомобил и разпоредил на подсъдимия да паркира, за да му бъде
извършена проверка. В хода на извършената документна проверка полицейските служители
установили, че водач на автомобила е именно подсъдимият. Полицейските служители,
извършили справка при която установили, че действително подсъдимият няма СУМПС,
след което извикали екип на Сектор „Пътна полиция“, за съставянето на АУАН.
През това време подсъдимият се обадил на свидетелят Г. Ц. Х., който дошъл и
заявил на полицейските служители, че именно той е управлявал автомобила. На
място пристигнал и свидетелят А. Н.Н. – служител в Сектор „ПП“ при ОДМВР –
Русе, който съставил АУАН на подсъдимия.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена съдебно – почеркова експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, от която се установява, че подписът, положен в
реквизита „Подпис“, в частта „Разписка“ на Наказателно постановление №
16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико Търново, РУ-Полски
Тръмбеш е изпълнен от подсъдимия Т.Г.П..
В хода на съдебното производство е назначена
допълнителна съдебно – почеркова експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, от заключението на която се установява, че
ръкописният текст „23.11.2017г.“, положен в частта „Разписка“ на Наказателно
постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико
Търново, РУ-Полски Тръмбеш е изпълнен от подсъдимия Т.Г.П..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия Т.Г.П. и
показанията на свидетелите Т.С.И., П.В.А., Г. Ц. Х. и А. Н.Н., а така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени
средства приобщени по реда на чл. 283 – декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, автобиография на подсъдимия, АУАН
бл. № 5666478/17.07.2018г., Справка за нарушител, НП №
16-0319-000461/30.11.2016г., справка за собственост на лек автомобил, Писмо от
Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, ведно със справка от АИДС БДС, доклад за
установени факти, докладна записка, справка за съдимост на подсъдимия, справка
от ТД на НАП, писмо от ОДМВР – Русе във връзка с връчване на наказателното
постановление на подсъдимия, Картон на наказателно постановление, Писмо от
ОДМВР – Велико Търново, писмо от ТД на НАП - Варна, както и заключенията
на изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК
съдебно – почеркови експертизи.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира следното:
Преки доказателства, досежно фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите Т.С.И., П.В.А. и А. Н.Н.,
както и в приетите писмени доказателства – официално заверен препис на
Наказателно постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД
МВР-Велико Търново, РУ-Полски Тръмбеш, влязло в
законна сила на 01.12.2017 г., картон на наказателно постановление, както и
заключенията на приетите съдебно - почеркови експертизи.
На тези гласни и писмени доказателства противостоят
обясненията на подсъдимия Т.Г.П. и показанията на свидетеля Г. Ц. Х..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.С.И.,
П.В.А. и А. Н.Н. като депозирани от лица, очевидци на събитията, които пряко и
непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в
предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, за които
свидетелстват. Показанията на свидетелите Т.С.И. и П.В.А., в частта им, че
именно подсъдимият е управлявал автомобила, както и изнесеното от тях, че
същият е неправоспособен водач са вътрешно единни, в хронологична
последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се
съдържат каквито и да било противоречия по отношение на възприетите от всеки
един от свидетелите факти от обективната действителност, за които
свидетелстват. Показанията на тези свидетели, напълно кореспондират и с показанията
на свидетеля А. Н.Н. и приобщените писмени доказателства, във връзка с
изнесеното от тях, че подсъдимият никога не е притежавал СУМПС и е неправоспособен
водач. Изнесеното от свидетелите Т.С.И. и П., В.А., че именно те са спрели
автомобила за проверка се подкрепят, както от показанията на свидетеля А. Н.Н.,
така и от обясненията на подсъдимия, а така също и от представените писмени
доказателства – Доклад за установени факти и докладна записка. От своето
местоположение като обективни реалии, както свидетелят И., така и свидетелят А.
са имали обективна възможност да възприемат фактите, за които свидетелстват.
По отношение на свидетелите Т.С.И., П.В.А. и А. Н.Н.
не са налице, каквито и да било данни, въз основа на които да бъде обоснован и
най-общ извод, за необективност или възможна заинтересованост в показанията на
тези свидетели, а напротив касае се за показания на полицейски служители, при и
по повод изпълнение на служебните им задължения.
Изнесеното от свидетелите Т.С.И. и П.В.А., че знаят,
че подсъдимият никога не е притежавал свидетелство за управление и въпреки това
многократно е управлявал МПС се подкрепят и от приобщената по делото справка за
нарушител. И двамата свидетели са полицейски служители, обслужващи района, в
който живее подсъдимият и е напълно житейски логично и оправдано, същите да го
разпознаят.
Въз основа на извършената оценка на тези гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите от тази група, както и
писмените доказателства, съдържащи се в приобщените по делото справка за
нарушител и справка от АИС БДС, съдът приема, че същите образуват такава
логически хармонична верига, която напълно подкрепя възприетата от съда
фактическа обстановка, а именно, че на инкриминираната дата именно подсъдимият
е управлявал процесното моторно превозно средство и че същият е неправоспособен
водач, тъй като никога не е имал СУМПС.
На тези доказателства, противостоят показанията на
свидетеля Г. Ц. Х. и обясненията на подсъдимия Т.Г.П..
При оценка показанията на свидетеля Х., съдът съобрази,
че същите напълно се опровергават от показанията на свидетелите Т.С.И. и П.В.А..
На следващо място съдът отчете и обстоятелството, че този свидетел се намира в
близки приятелски отношения с подсъдимия, което от своя страна обосновава извод
за възможна заинтересованост на показанията на този свидетел. Обстоятелството,
че този свидетел е дошъл по-късно, след пристигането на автомобила на Сектор
„ПП“ се потвърждава и от показанията на свидетеля А. Н.Н., който в момента на
пристигането си не е установил други лица, освен подсъдимия, съпругата му и
свидетелите И. и А..
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е
управлявал автомобила, както посочват свидетелите И. и А., а автомобилът е бил
управляван от свидетеля Х., като подсъдимият само е преместил същия, тъй като в
тази им част обясненията на подсъдимия напълно се сугестират от показанията на
свидетелите Т.С.И. и П.В.А., които пряко
и непосредствено са възприели, че именно подсъдимият е минал покрай тях с
автомобила и е управлявал същия до момента, в който е бил спрян от тях, като в
автомобила освен подсъдимия е имало само една жена, а самият свидетел Х. е
дошъл по късно, след като му се е обадил подсъдимия.
Изнесеното от подсъдимия, че в деня, в който е бил
спрян е подписал в Сектор „ПП“ някакво постановление, за което защитата твърди,
че е именно процесното наказателно постановление, във връзка с което е
ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия, обясненията на подсъдимия
в тази им част, че именно Наказателно постановление №
16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико Търново, РУ-Полски
Тръмбеш, му е връчено него ден, напълно се
опровергават, както от приложения по делото Картон на наказателно постановление
(лист 40 от първоинстанционното производство), така и от справката на ТД на НАП
(лист 55 от първоинстанционното производство), от която справка е видно, че наказанието
по Наказателно постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник
РУ към ОД МВР-Велико Търново, РУ-Полски Тръмбеш,
е присъединено на 02.02.2018г. към образуваното срещу подсъдимия
производство по принудително изпълнение № 18010008351/2001г., което изключва
възможността това наказателно постановление да му е било връчено на твърдяната
от подсъдимия и защитата дата, а именно датата на която е бил спрян и извикан в
Сектор „ПП“ – 17.07.2018г.
Обясненията на подсъдимия, че не му е
било връчено наказателното постановление на посочената в същото дата, както и
твърденията му, че ако му е било връчено същият е щял да го плати, напълно се
опровергават, както от заключенията на съдебно – почерковите експертизи, по които
вещото лице категорично и без каквато и да било степен на съмнение е дало
заключение, че подписа и датата в частта разписка на наказателното
постановление са изпънени от подсъдимия, а така също и от представените от ТД
на НАП справки, от които е видно, че във връзка със събиране на наложеното с
това наказателно постановление администратинно наказание „Глоба“, сащата е била
присъединена към образувано изпълнително производство, именно на дата 02.02.2018г.
и така наложеното на подсъдеимия наказание не е платено и към момента на
представянето на изисканата от съда информация.
С оглед на всичко изложено, съдът
намира за напълно опрорергани обясненията на подсъдимия, поради и което съдът
намира същите единствено и само за негова защитна теза, която не корелира, а напълно се
опровергава от доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка на
същата.
Внимателният анализ на гласните и писмените
доказателства и прякото им съотнасяне едно спрямо друго формира единна верига
от факти, изграждащи без всяко противоречие и в синхронично единство, всеки
един от основните пунктове, свързани с предмета на доказване по делото и
допринася в пълна степен за формиране на убеждението на настоящия съдебен
състав, относно доказаността на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат изведени следните
изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият Т.Г.П. ***, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико
Търново, РУ-Полски Трамбеш, влязло в законна
сила на 01.12.2017 г., за управление на
моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил
такова деяние, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № Р 26 01 ВХ, без съответното свидетелство за управление
на моторно превозно средство.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със закон
или съдебен акт забрана за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Р 26 01 ВХ.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, а именно деецът е неправоспособен водач, тъй като
никога не придобил правоспособност и не е притежавал СУМПС и е бил санкциониран
по административен ред с Наказателно постановление №
16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико Търново, РУ-Полски
Тръмбеш, влязло в законна сила на 01.12.2017 г.
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление и преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на
наказателното постановление, с което същият е бил санкциониран, е привел в
движение и е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ Р 26 01 ВХ, без съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че не е правоспособен водач, че е бил санкциониран с
налагане на административно наказание, за това, че управлява моторно превозно
средство без да притежава свидетелство за управление на МПС и преди да е изтекъл
едногодишният срок от санкционирането му е привел в движение и е управлявал
моторно превозно средство. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи относно общественоопасния характер на извършеното от него деяние, а
именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените отношения
гарантиращи спазването на установената със закон забрана за управление на
моторно превозно средство от неправоспособни водачи и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Съдът намира за напълно опровергани от доказателствата
по делото доводите на защитата, че наказателното постановление е било връчено
на подсъдимия през 2016г. Освен, че видно от заключението на вещото лице
изготвило допълнителната съдебно – почеркова експертиза, датата на която е било
връчено наказателното постановление е била изпълнена от подсъдимия, видно от
представения картон на наказателното постановление, в същия е отразено, че
именно 23.11.2017г. е датата на връчване на наказателното постановление, като
едновременно с това по делото не е ангажирано, въпреки че беше допуснато от
съда, нито едно доказателство, което да обосновава и най-общ извод, в насока
твърденията на защитата, че се касае за техническа грешка и че наказателното
постановление е било връчено година по рано.
От представените от ТД на НАП справки напълно са
опровергани твърденията на защитата, че глобата, наложена с наказателното
постановление е била платена от подсъдимия и че е било образувано изпълнително
производство за нейното събиране, преди посочената дата на връчване на
наказателното постановление, както и твърденията, че същото е връчено, в деня в
който е бил осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК от
страна на подсъдимия.
Без опора в закона са доводите на защитата, касаещи
погасяването на отговорността на дееца по давност, досежно издаденото
наказателно постановление, с оглед момента на връчване на наказателното
постановление на дееца.
Връчването на препис от НП представлява дейност на
наказващият орган, осъществявана след налагане на административното наказание. ЗАНН,
който определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда
за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите не съдържа разпоредба, която да сочи в какъв
срок се връчва вече издаденото наказателно постановление. Няма и разпоредба,
която да обвързва с определени последици момента на връчване на наказателното
постановление или невръчването му, като по този начин да се свързва с
преклузивен или давностен срок, след изтичането на който се погасява
възможността за прилагане на определеното в наказателното постановление
наказание. Единствено в чл. 82 ЗАНН законодателят е предвидил определени
давностни срокове, но те са свързани вече с изпълнение на наказанието и за да
намерят приложение същите е необходимо, според ал.2 на същата норма - влизане в
сила на акта. Според чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления,
които: а) не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в)
(изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. Анализът и тълкуването на тези правни норми налага извода, че
за да се позове на изтекъл давностен срок адресатът на наказателното
постановление, последното трябва да е влязло в сила. По аргумент от чл. 64 ЗАНН,
за да влезе в сила наказателното постановление, то трябва да е било надлежно
връчено, от който момент текат сроковете за неговото обжалване и съответно
влизане в сила.
Съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК от
обективна страна изисква управление на МПС в едногодишен срок от наказването на
дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление. Наказването на дееца по административен
ред става с влязло в сила наказателно постановление, а в случая същото е влязло
в сила именно на 01.12.2017г.
На последно място по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на подсъдимия, както твърди защитата, във връзка с отказа на
съда да изиска записи от камерите на Сектор „ПП“, тъй като както бе посочено
още на 02.02.2018г. наложеното на подсъдимия наказание с Наказателно
постановление № 16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико
Търново, РУ-Полски Тръмбеш е било присъединено
към образуваното изпълнително производство, поради и което е обективно
невъзможно, същото да е връчено именно на 17.07.2018г.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
виновен в извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, с оглед обективните
особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото разкрива по-висока
степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния, с оглед
обстоятелството, че моторното превозно средство е било управлявано от
подсъдимия по оживени и натоварени участъци от пътната мрежа на град Русе.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за изключително висока, с оглед
предходните му осъждания, освен за престъпления против личността и
собствеността, а и за престъпления, свързани с управление на МПС, а така същи и
санкционирането му, извън съставомерното такова и извън това, за което е осъден
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК с пет наказателни постановления три от
които касаят именно нарушения по чл. 150 ЗДвП, а така също и санкционирането му
по административен ред за управление на МПС с превишена скорост и без сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Смекчаващи вината
обстоятелства не са налице.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете по-високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца, както и упоритостта в умисъла при
осъществяването на престъплението. Въпреки, че подсъдимият никога не е имал
свидетелство за управление и е осъждан, както за същото престъпление, така за
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „а“, пр. 3, вр. пр. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК свързано с причиняване на средни телесни повреди, като
случаят е особено тежък, а така също и са му налагани множество наказания по
административен ред, това не е оказало необходимото възпиращо въздействие върху
него и същият не е преустановил управлението на МПС въпреки, че е
неправоспособен водач. Очевидно, както наложените на подсъдимия наказания по
административен ред, така и наложените му наказания, за извършени от него
престъпления, включително и свързани с управлението на МПС не са изиграли
никакъв превъзпитателен и възпиращ ефект върху него, а същият чрез своето
деяние изразява едно брутално несъобразяване и незачитане на установеният в
страната правов ред и демонстрира чувство за безнаказаност. Това личи и от
изнесеното от подсъдимия пред свидетеля А., пред когото същият е заявил „Хайде,
стига, ние се познаваме, аз от седемнадесет години карам без книжка“.
По делото не се установи нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, за да бъде обсъждано приложението на
чл. 55 НК, поради и което съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен
на обществена опасност на деянието и изключително високата степен на обществена
опасност на дееца и при наличието само и единствено на отегчаващи наказателната
му отговорност обстоятелства, с оглед и на което наказанието „Лишаване от
свобода“, което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано
в максималния размер на санкцията предвидена за това престъпление, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, което подсъдимият на основание чл. 41, ал. 6 НК и
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „Строг“
режим на изтърпяване на наказанието като
на подсъдимият следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, което с оглед доказателствата за имотното му състояние, следва да бъде
в размер на 800 лева, доколкото видно от представената декларация за материално
положение, същия реализира месечен доход в размер на 750 лева.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно това
наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното, предвид
това, че предходните налагани на подсъдимия наказания, включително и наказание
„Лишаване от свобода“, което е било изтърпяно от подсъдимия в пенитенциарно
заведение не се изиграли никакъв превъзпитателен ефект по отношение на този
подсъдим и по никакъв начин не са способствали за неговото поправяне и
превъзпитание. С оглед на това, според настоящия съдебен състав единствената
възможност, за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, по
отношение на този подсъдим е на същия да бъде отнета възможността да върши
други престъпления свързани с управление на МПС, което може да бъде постигнато
само ако на същия принудително бъде отнета тази възможност и то именно за
максималния предвиден в закона за това престъпление срок на наказанието
„Лишаване от свобода“, като това е единственият възможен начин, този подсъдим
да преустанови престъпната си дейност, макар и временно – за периода на
наказанието „Лишаване от свобода“. Едно такова наказание в максималния размер
би способствало и за бъдещото му превъзпитание, тъй като очевидно по леките
налагани на същия наказания, не са постигнали това. Освен всичко останало дейността
свързана с управление на МПС е източник на повишена опасност, като при
осъществяването и подсъдимият застрашава не само собствения си живот и здраве,
а също така живота и здравето на останалите членове на обществото. От особено
значение е и обстоятелството, че вече подсъдимият е причинил ПТП, което е
довело до много сериозни увреждания на здравето на други граждани.
Както бе посочено по отношение на този подсъдим
многократно е прилагано снизхождение при предходни извършени от него
престъпления свързани с управление на МПС, като това не е способствало по
никакъв начин за неговото превъзпитание и поправяне, а напротив затвърдило е у
последния усещането за безнаказаност и ако не бъде лишен за в бъдеще от
възможността да върши такива престъпления, това би довело до изключително
сериозна опасност, следващият път, същият да причини отново ПТП, но този път с
летален изход, каквито пътнотранспортни произшествия, причинени от
неправоспособни водачи, завършили с фатален край не са имагинерни и изволирани,
а национален мащаб се превръщат в ежедневие.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да постигне целите, освен на личната превантивна функция
на наказанието, а и на генералната превантивна функция на наказанието и не би
изиграла своя превантивен и възпиращ ефект към останалите членове на
обществото.
Налице е равноценност между личната и генералната
превантивна функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има
приоритет при индивидуализация на наказанието, а в случая с оглед зачестилите
ПТП с фатален изход от неправоспособни водачи, според настоящият съдебен състав
се налага да не бъде проявявано необосновано снизхождение по отношение на лица,
извършили такива престъпления.
Именно обществената нетърпимост към такъв тип деяния и
за да бъдат предотвратени настъпили в резултат на същите тежки пътни инциденти е
необходимо за справянето с този изключително сериозен в обществото проблем, към
който гражданите имат изключително висока нетърпимост, съдът следва да отговори
на обществените очаквания и да не проявява необосновано снизхождение към извършителите
на такъв тип престъпления, като дава приоритет на личната превантивна функция
на наказанието.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 91,87
лева (деветдесет и един лева и 87 ст.) лева, които същият следва да заплати в
полза на държавата по сметка на ОДМВР - Русе, както и държавна такса в размер
на пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и
направените в хода на съдебното производство разноски, в общ размер на 103,87
лева (сто и три лева и 87 ст.), които следва да бъдат заплатени от подсъдимия
по сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет, както и сумата в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: