ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр.
Добрич,08.01.2020г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
гражданска колегия , в закрито съдебно
заседание на осми януари през 2020г. в следния състав:
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Жечка Маргенова В.ГР.Д. №861 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази следното:
В.гр.д.№861/2019г. е образувано
по въззивна жалба
вх.№2198/29.07.2019г.от „***” с.П., общ.Генерал Тошево, ЕИК ***, представляван
от И.И.Директор, чрез адв.З.М.-ДАК, срещу решение №73/10.07.2019г. по
гр.д.№158/2019 г. на РС-Ген.Тошево, с което е осъден да заплати на П.С.Ш. ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. Ц.П.И.-Й. от САК, съдебен адрес:*** сумата от 1898, 28 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-2.04.2019г. до
окончателното изплащане, представляваща авторско възнаграждение за 2017г.
като член на авторски колектив,
създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”.
Съединена за общо разглеждане е
частна жалба вх.№3170/04.11.2019г. „***” с.П., общ.Генерал Тошево, срещу
определение по чл.248 от ГПК №359/04.10.2019г. по гр.д.№158/2019г.на
РС-Ген.Тошево.
Постъпила е молба вх.№3358/21.11.2019г.,
подадена от процесуалния представител на въззивника адв.З.М., за оттегляне на
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 264 ал.1 от ГПК във всяко положение на
делото,страната може да оттегли изцяло подадената жалба.
Като констатира, че правото да се разпорежда с
предмета на делото е в обема на представителната власт на адвоката, видно от
представеното пълномощно/л.68 от делото на ГТРС/, съдът намира, че това
волеизявление го лишава от правото и задължението да разгледа въззивната жалба,
с която е бил сезиран, поради което и на основание чл.264, ал.1 от ГПК следва
да прекрати производството в тази част.
Обжалваното определението по
чл.248 от ГПК№359/04.10.2019г. по гр.д.№158/2019г.на РС-Ген.Тошево, с което е
отхвърлено като неоснователно искането на ответника за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде потвърдено.
При разпределяне отговорността за
разноски районния съд е приел за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца за
първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от 500лева.
При преценката за прекомерност /дали размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение е адекватен на естеството на извършените процесуални действия/ настоящата инстанция
споделя изводите на районния съд за липсата на прекомерност, обоснован от
степента на фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните
факти /наличието на предпоставките за дължимост на авторско възнаграждение,
начина на определянето му и неговия размер/, събраните за установяването
им доказателства /голям обем писмени
доказателства/, наличието на релевирани от ответника искания и възражения,
обосноваващи усилия на защитата над обичайните. Липсват обстоятелства, които да
дават основание за ревизиране на тази преценка, респ. за намаляване на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл следва да бъде потвърдено
определение №359/04.10.2019г. по гр.д.№158/2019г.на РС-Ген.Тошево.
При този изход от спора пред
въззивната инстанция, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК има
въззиваемата страна, удостоверила извършването на разходи по производството за
адвокатско възнаграждение в размер на 500лева. По повод своевременно/ в молбата
по чл.264 от ГПК/ заявено възражение на въззивника по чл.76, ал.5, в
правомощието на съда е да прецени съобразно данните по делото дали платеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 500лева е съответно на
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. За
тази преценка има значение обстоятелството, че във въззивното производство,
предвид неговото прекратяване преди провеждане на открито съдебно заседание,
усилията на защитата са се изчерпали с подаване на отговор на въззивната жалба.
В този смисъл и като прецени, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение при защитаван материален интерес от 1898. 28 лева съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се равнява на сумата от 362.88лева, при
отчитане на усилията на защитата и по частната жалба, съдът намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали на
сумата от 400лева .
Воден от горните съображения,
Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.264,
ал.1 от ГПК производството по в.гр.д.№861/2019г. поради оттеглянето от „***” с.П., общ.Генерал Тошево, ЕИК ***,
представляван от директора доц.инж.Илия Иванов Илиев, чрез адв.З.М.-ДАК, на
подадената от него въззивна жалба вх.№2866/11.10.2019г. срещу решение №86/18.09.2019г. по
гр.д.№146/2019г. на ГТРС.
Определението в тази част подлежи
на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред
АпС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение №359/04.10.2019г. по гр.д.№158/2019г.на
РС-Ген.Тошево по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” с.П., общ.Генерал
Тошево, област с административен център град Добрич, ЕИК ***, представляван от
Илия Иванов Илиев- Директор, да заплати на П.С.Ш. ЕГН ********** *** ,
съдебно-деловодни разноски в размер на 400лева адвокатско възнаграждение.
Определението в тази част не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.