РЕШЕНИЕ №88
гр. Видин 22.05.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Е. Т.
при съдебен секретар И.К., като разгледа
гр.д. № 105 по описа на ВОС за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове, с правна квалификация чл.45 ЗЗД във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът С.Г.Г. чрез пълномощник претендира от
ответното дружество „Г.”АД с.К. обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от доходи от имоти № 000088 с площ
от 3,421 дка, № 047002 с площ 5,3 дка, № 047003 с площ 3,319 дка или обща площ
11 дка по картата на землището на с. К., като пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане върху обработваемата земя, сума на обща стойност 172 018,55лв.,
представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода
2006г-2009г, ведно със законната лихва, считано от началото на беритбата на
домати 26.07.2008г и 26.07.2009 и
началото на беритбата на зелен лук 21.04.2008г и 21.04.2009г до окончателното
изплащане / след допуснато изменение по чл.214 ГПК/.
В
исковата молба се поддържа, че ищецът се явява собственик на посочените
земеделски земи, като през 2001, 2002 и
2003 г. „Г.” АД с. К. чрез своите работници изхвърляли отпадъци от комбината в
нивите й, вследствие на което те са силно замърсени. Този факт бил установен с
Решение № 155/16.06.2003 г. на ВРС по гр.д. № 657/02г, като „Г.” АД с. К.
е осъдено да преустанови неправомерните си действия, изразяващи се в извозване
и изхвърляне на отпадъчни материали, с което е възпрепятствал упражняване
правото на собственост върху нивите, но въпреки това ответното дружество
продължило да замърсява имотите до края на 2007г. С Решение по гр.д.719/06г на
ВКС е отменено частично решение на ВОС по гр.д. № 120/05г, като вместо това
ответникът е осъден да заплати сума в размер на 4 797лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в от увреждане на
обработваемата земя. По гр.д. № 742/2006г на ВРС предявил искове против
ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в лишаване от доходи за посочените култури за периода
2001г-2005г, което дело се намирало във фаза на касационно обжалване на
постановено въззивно решение на САС.
Прави искане съда да постанови решение, с
което осъди ответника да заплати обезщетение за имуществените вреди в
претендирания размер, посочен по-горе, тъй като е налице пряка и непосредствена
последица от първоначалното увреждане плюс компенсаторни лихви върху
главниците.
Ответникът „Г.”АД с.К. чрез процесуалния
си представител оспорва предявеният иск, като поддържа, че същият е
неоснователен и недоказан, тъй като лишаването от добив не е пряка и
непосредствена последица от замърсяването на нивите. Поддържа, че ищецът не е
доказал, че е засаждал собствената си земя с тези култури, като лишаването от добив
означавало отнемане или увреждане на нещо, което вече е съществувало, а в
случая нямало доказателство през процесния имот тези култури да са били засадени
и какъв е бил дохода от тях. Твърди, че ищцата не е имала намерение да
обработва тези земи по причина¸че през 2000г сключила договор за аренда, който независимо,
че в последствие бил обявен за нищожен, свидетелства за липсата на намерение да
добива от тях зеленчукова продукция.Посочва се още, че процесните имоти са
продадени от ищеца на 07.09.2009г, а така също се прави възражение за
погасяване по давност на акцесорните претенции за лихви за периода от 2006г, 2007
и 2008г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие следното от фактическа страна:
Представени са решения на Поземлена комисия В.
№ 131/24.06. 1998 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Г. Г. А. върху нива от 3,319 дка в местността „Т.” – имот № 047003, както и
протокол за въвод от същата дата и скица на имота, нотариален акт № 10 том 2
рег. № 3277, нот дело № 284/1999 г. за закупуване на нива от 5,03 дка в
местността „Т.”, съставляваща имот № 47002 по плана за земеразделяне на с. К.,
както и скица на имота и нотариален акт за замяна на недвижим имот, от които се
установява, че ищцата е собственик на имот № 000088 от 3,421 дка имот № 047002
от 5,03 дка и имот № 047003 от 3,319 дка. От скиците на имотите се установява
че обща граница с мина Кошава има само имот № 000088.
С влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 719/2006г е прието за установено, че отглеждането на зеленчуци върху
процесната земеделска земя е станало
почти невъзможно в резултат замърсяването от страна на ответното дружество.
По повод намерението на ищцата като
собственик на процесната земеделска земя да обработва земята и реализира
продукция от зеленчуци са разпитани две групи свидетели.
Според
показанията на разпитания по почин на ищеца свидетел Т. през 2004г имотите били
напълно замърсени със строителни отпадъци, пясък, циментови блокчета и мазут, а
в релевантния за делото период (2006-2009) последно през 2007г видял лично
фандрома на ответното дружество да излиза от мината в с.К. и изсипва отпадъци в
имота на ищцата. Същият свидетел в периода 2008/2009 е с впечатлението, че в
имота на ищцата са струпани камари с отпадъци.
В подкрепа доводите на ищеца са показанията
на св.К., който посочва, че до 2000г е виждал сина й да сади ниски домати и
лук. Посочва, че през 2000г по коледни празници в негово присъствие, когато
гостувал на ищеца човек от Враца, чиито имена не може да посочи, предложил да
изкупува продукцията от домати и лук
В противоречие са показанията на
втората група свидетели, разпитани по искане на ответника. Според св.Н. /кмет
на с.К./ в края на 90-те и началото на 2000г в имотите на ищеца, единият от
които граничел с мина К., не е имало зеленчукови градини. Свидетелката познава
околността по повод на дейността си в продължение на няколко мандата като кмет
и във връзка с действия по гасене на пожари в периода 2006/2009 от група към
кметството. Същите обстоятелства се съдържат
в показанията на св. П., според които в този район, граничещ с мината, не е имало зеленчукови градини, нито въобще
са се обработвали – земите били запустели и ползвани за паша на животни.
Според показанията на св.А., работила като
минен инженер в ответното дружество, в рамките на исковия период е имало приета
програма за управление на дейности с отпадъци /копие от която е представена по
делото/ в изпълнение на която строителните отпадъци са извозвани в Ю. П. З. В.,
което се документирало с пропуски на водачите на автомобилите.
По делото е назначена агрономическа
експертиза, изготвена от в.л. Горанов, от която се установява какви са
разходите за отглеждането на безразсадни домати за един декар: торене с минерални
торове, дълбока оран, култивиране с брануване, лехообразуване, сеитба, пръскане
с РЗ препарати, окопаване, окопаване с подхранване, набраздяване за напояване,
поливане и беритба. Технологичните мероприятия за производство на зелен лук са:
торене с минерални торове, дълбока оран, култивиране с брануване,
лехообразуване, сеитба, пръскане с РЗ препарати, окопаване, окопаване с
подхранване, набраздяване за напояване, поливане и беритба. Вещото лице е
посочило че преките производствени разходи за отглеждане на средноранни
безразсадни домати възлизат на 512,45лв за един декар, а разходите за
отглеждане на зелен лук за един декар в размер на 872,45лв.
По
делото е приета икономическа експертиза, изготвена от в.л. К., която да даде
заключение за размера на годишната чиста печалба от реализирането на добивите
от домати сорт „М.” през 2006 до 2009 година на имотите от 11,743 дка, както и
за изчисляване на размера на годишната чиста печалба от реализирането на
добивите от зелен лук за същите периоди след
приспадане на посочените от агрономическата експертиза разходи по години
и според данни на НСИ гр.В за цените на продукцията от двете култури. Съдебният
експерт е предложил два варианта, като според І-ви вариант добивите и разходите
за отглеждане на културите през всяка година от исковия период са взети предвид
данните от агротехническата експертиза, като съответно чистата печалба от
отглеждането на зелен лук и ранни домати възлиза по години, както следва: за
2006г- 54898,69лв, за 2007г – 78 330,76лв; за 2009г- 69,385,33 или общо
283 005,30лв. Според ІІ-ри вариант на икономическата експертиза добивите
на всяка от културите през исковия период /по години/ са приети от
агрономическата експертиза, а разходите
в размер на 50% от приходите, при което чистата печалба възлиза за
2006г- 34574,38лв, 2007г-34574лв, 2008г -47815,63лв или общо за целия период
172 018,55лв.
Въз
основа на така събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Следва
да се приеме за установен единият от елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, а именно замърсяване на имотите от страна на ответното
дружество по начин, че да не могат да се ползват по своето предназначение за
неопределен период от време, който факт е приет за осъществен с влязло в сила
съдебно решение от 14.01.2008г по
к.гр.д. № 719/2006 г. на ВКС между същите страни. С цитираното съдебно
решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за
имуществени вреди от увреждане на
обработваема земя, представляваща имоти № 000088, 047002 и 047003 по картата
на землището на с. К., заради увреждане на земята по начин, несъвместим с
предназначението й – растителна продукция. След като този факт е установен със
СПН, не следва да бъде пререшаван в настоящото производство към релевантния
момент 2007г приключване на устните прения по делото. Останалата част от
исковия период 2008/2009 е сравнително кратък, за да се приеме, че са отпаднали
последиците от увреждането чрез възстановяване на почвата дори и при предприети
за тази цел мероприятия. Точно обратното в показанията на св. Т., в която си
част почиват на лични впечатления, се съдържат данни за това, че ответникът не
е преустановил напълно действията си по замърсяването на имотите – негови
камиони са продължили да изсипват отпадъци в граничещия имот на ищеца. Противното не може да се приеме само въз
основа показанията на ангажираните от ответника свидетели и конкретно св.А.,
която се явява косвено заинтересована като служител в ответното дружество,
изпълнявал преки функции по изпълнението на програма за строителни отпадъци.
Наличието на приета от ответното дружество програма за строителни отпадъци чрез
извозването до ПЗ В. само по себе си не означава, че действията по
замърсяването са били окончателно преустановени в рамките на исковия период.
За да се уважат предявените искове, обаче ищецът следваше, но не проведе
успешно доказване на другите елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД –вреди
под формата на пропуснати ползи и пряка причинна връзка между настъпването на
вредите и увреждането. Ищецът претендира пропусната полза, изразяваща се в печалбата, която би
получил, ако земята с обща площ 11,743дка се е ползвала по предназначение – за
производство на конкретно посочените зеленчуци ранни домати и зелен лук. За да
бъдат доказани по основание вредите под формата на пропуснати ползи за исковия
период, следваше категорично да се установи, че ищецът е упражнявал посочената
стопанска дейност или най-малкото, че е бил предприел подготвителни действия за
осъществяване намерението си да засажда посочените зеленчукови култури с цел
печалба чрез действителни агротехнически мероприятия, а така също действия по
осигуряване пазар на продукцията. Само тогава може да се твърди, че очакваната печалба „сигурно” ще настъпи. В
конкретният случай ищецът не е представил убедителни доказателства за
намеренията си да реализира печалба чрез земеделска продукция на посочените
култури. Единственото доказателство в тази насока са показанията на св. К.,
според който преди 12г /2000г преди Коледа/ присъствал на разговор между синът
на ищеца и непознат човек от гр.В., при който последният предложил да изкупува
продукцията му от домати и зелен лук за около десет години напред.
Достоверността на тези показания се опровергава от гласните доказателства- показанията
на свидетелите Н. и П., които са категорични, че земите около мина К. били
запустели, като не са виждали някой през последните десет години да засажда там
и обработва зеленчукови градини. И двете свидетелки имат лични и непосредствени
впечатления по причина, че първата П. е родом и живяла години наред в с.К.
/включително и към момента/, а втората свидетелка Н. е наясно по повод
изпълнявана длъжност и функции на местната администрация по гасене на пожари в
този район.
Събраните и обсъдени доказателства
налагат извода, че ищецът не е доказал по основание претенцията си за
пропусната полза, изразяваща се в пропуск да увеличи имуществото си чрез
обективно предприети дейности за реализиране на стопанска дейност, поради което
и безпредметно се явява обсъждането на доказателствата, касаещи размера на
претенцията. Само за пълнота следва да се отбележи, че стойностите на цените и
на разходите следва да бъдат преценени от вещото лице при определяне добива на домати или лук от съответния имот, след
съобразяване със състоянието на имота, като при положение че всеки от имотите в
процентно съотношение е различно замърсен, то не може да се приеме, че добива
ще е равен на средния добив на тези култури за региона.
С
оглед горното съдът намира предявените обективно съединени искове за
обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се
в реализиране на печалба от посочените култури за исковия период 2006/2009 за
неоснователни и недоказани.
С оглед неоснователността на главните
искови претенции, на отхвърляне подлежат и акцесорните за лихва.
На осн. чл. 83, ал.2 ГПК ищецът е
освободен от внасяне на държавни такси и разноски в производството.
С оглед изхода на процеса в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски¸ доказани в
размер на 1200лв, представляващи възнаграждение за процесуално представителство
по договор за правна защита.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Г., ЕГН ********** ***, искове срещу „Г.” АД с. К., общ. В., ЕИК ,
представлявано от изп. директор П. В., имащи за предмет обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването
от доходи от имоти № 000088 с площ от 3,421 дка, № 047002 с площ 5,3 дка, №
047003 с площ 3,319 дка или обща площ 11 дка по картата на землището на с. К.,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане върху обработваемата земя, на обща стойност 172 018,55лв.,
представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода
2006г-2009г, представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за
периода 2006г-2009г, ведно със законната лихва, считано от началото на
беритбата на домати 26.07.2008г и 26.07.2009
и началото на беритбата на зелен лук 21.04.2008г и 21.04.2009г до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
С.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Г.” АД с. К., общ. В. направените по
делото разноски в размер на 1200лв, представляващи възнаграждение за
процесуално представителство по договор за правна защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.
СЪДИЯ: