№ 645
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500839 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 9516/05.02.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Община Д., ЕИК: **********, чрез заместник кмет в Община – Д. - П.П., срещу
Решение № 226/18.01.2024 г., постановено по гр. д. № ********** г. по описа на РС-Варна,
51-ви състав, в осъдителната му част, с което съдът е осъдил, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр.
с чл. 45 от ЗЗД, Община Д. да заплати на В. З. Б., с ЕГН **********, сумата в размер на
1642,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, както и е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, Община Д., да заплати на В. З. Б., сумата в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело
№ ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдил Община Д., да заплати на В.
З. Б., сумата в размер на 522,72 лева, представляваща сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
Въззивникът – Община Д. счита обжалваното първоинстанционно решение за
1
недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че правилата за ангажиране на деликтната
отговорност по общия закон - ЗЗД са неприложими, когато деликтът е в резултат на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Счита, че в
настоящия случай е бил приложим ЗОДОВ, като делата образувани по искове по реда на
ЗОДОВ са подсъдни на административните съдилища, а не на гражданските съдилища.
Счита, че като е приел за разглеждане искове, за които има предвиден специален ред за
разглеждане, РС-Варна е постановил недопустимо решение. На следващо място счита, че
претендираните от въззиваемия - В. З. Б. имуществени и неимуществени вреди не са пряка и
непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно действие на служители на
Община – Д.. Претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума в размер на
1642,70 лева представлява събрана в хода на изпълнителното дело сума от ЧСИ, която
същият е превел на Община – Д.. Счита, че вредите произтичат от конкретно извършените
действия от ЧСИ по изпълнителното производство, а не от действия на служители на
Община – Д.. По отношение на неимуществените вреди, счита същите за недоказани. В
условията на евентуалност, счита присъденото обезщетение за претърпени от В. З. Б.
неимуществени вреди за прекомерно завишено.
Моли съда да обезсили, евентуално да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна – В. З. Б., чрез процесуалния си
представител адв. К. Г. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който моли
съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК, от В. З. Б., чрез процесуален представител адв. К. Г. от
АК-Варна, е подадена насрещна въззивна жалба входящ № 19563/08.03.2024 г. по описа на
РС-Варна срещу решение № 226/18.01.2024 г. постановено по гр. дело № ********** г. по
описа на РС-Варна, в отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил предявения от В.
З. Б. срещу Община Д., иск с правно основание - чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.52
от ЗЗД, за осъждане на Община – Д. да заплати на В. З. Б. сумата в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в
резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело
№ ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, за разликата над уважения размер от 2000 лева
до първоначално претендирания размер от 10 000 лева.
В. З. Б. счита първоинстанционното решение в тази му част за неправилно. Счита
присъденото му обезщетение в размер на 2000 лева за несправедливо и занижено, с оглед
обстоятелството, че болките и страданията му продължават и към настоящия момент.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
постанови друго решение, с което претенцията му за неимуществени вреди да бъде уважена
в пълен размер.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание въззивната страна – Община - Д., чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г. К. поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – В. Б. -лично и чрез процесуалния
си представител поддържа отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В. З. Б., с ЕГН
2
**********, с адрес гр.Варна, спирка “М.”, ул.”17-та” № 6 срещу Община Д., с БУЛСТАТ
**********, със седалище и адрес на управление град Д., бул. „Б.” № 12, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: сумата в размер на 1642,70 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД; както и сумата
в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение,
проведено по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** в
КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от
Община Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 49 от
ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД.
В условията на евентуалност по отношение на иска за имуществени вреди, се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1642,70 лв.,
представляваща недължимо платена сума, поради начална липса на основание, евентуално –
на отпаднало основание, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.
В исковата молба В. З. Б. твърди, че с покана за доброволно изпълнение от 26.09.2022
г. е уведомен, че е длъжник по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ П.П.
с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие ОС-Варна за задължения в общ размер на 2216,27
лв., вкл. главници, лихви и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Твърди, че изпълнителното дело е
било образувано въз основа на подлежащ на принудително изпълнение Акт № 26444-
1/07.10.2020 г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от Община Д., за неплатен данък
върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на земя и сгради в гр. Д., ул. „А.Б.“,
декларирани от него с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от дата 30.07.1998 г. Сочи, че с
поканата бил уведомен, че е наложен запор върху всички негови банкови сметки, открити в
„И.“ АД, „О.Б.Б.“ АД, „Б.Д.“ АД, „У.Б.“ АД и „Ю. Б.“ АД, запор върху собствения му лек
автомобил марка „С.“ с рег. № ****** и възбрана върху притежавания от него
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***************** по КК и КР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, спирка „М.“, ул. „17-та“ № 6, ет.2, ап.2, както и за насрочен
на 26.10.2022 г. опис на движимите вещи в същия имот, в който той пребивава постоянно.
В. З. Б. заявява, че с имотите, посочени в Акт № 26444-1/07.10.2020 г., издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК от Община Д. се е разпоредил, като ги е продал, за което е
съставен договор за покупко-продажба от 17.11.2006 г., която дата предхожда периода, за
който са начислени задълженията за данъци и такси. Сочи, че е представил пред съдебния
изпълнител и пред Община Д. нотариалния акт за сделката, при което общината е подала
молба за прекратяване на изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и
същото е прекратено с постановление на ЧСИ от 07.10.2022 г., след което са вдигнати
наложените обезпечителни мерки. Твърди, че Община Д. е била уведомена за прехвърлянето
на имотите и преди това. В тази връзка твърди, че купувачът по сключения с него договор за
покупко-продажба от 17.11.2006 г. - А.Т. и съпругата му С.Т. са продали имотите на Т. и Д.
Г.еви с договор за покупко-продажба от 06.12.2006 г. Сочи, че при изповядване на сделката е
представено удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Д., откъдето прави
извод, че продавачите Т. са декларирали пред общината промяната в собствеността на
имотите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и са представили копие от титула им за собственост –
договора за покупко-продажба от 17.11.2006 г.
Позовава се на разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗМДТ и чл. 14, ал. 1
ЗМДТ, ред. изм. ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г., действаща към 06.12.2006 г. Твърди, че до
3
прекратяване на изпълнителното дело в периода от 27.09.2022 г. до 06.10.2022 г. от
банковите му сметки са били събрани суми в общ размер на 4453,46 лв., от които 1642,70 лв.
са били преведени на взискателя – Община Д., а разликата му е била възстановена от
съдебния изпълнител, въз основа на изрична негова молба.
Поддържа, че с Решение № РОПВ-6/27.10.2022 г. община Д. изрично е отказала да
възстанови получените по изпълнителното дело суми. В. Б. счита, че е претърпял
имуществени вреди в размер на задържаната от община Д. сума в размер на 1642,70 лв.,
които вреди са резултат от виновното противоправно поведение на служители при Община
Д., изразяващо се в образуване на изпълнително дело срещу него за несъществуващи негови
парични задължения.
В условията на евентуалност счита, че сумата в размер на 1642,70 лева му се дължи
като получена при първоначална липса на основание (липса на реално съществуващ дълг)
или на отпаднало основание (прекратено изпълнително дело поради отмяна на
изпълнителното основание - актът по ДОПК).
Отделно поддържа, че вследствие на същото противоправно поведение е претърпял и
неимуществени вреди – болки и страдания, които определя в размер на 10 000 лв. По този
повод твърди, че след узнаването за образуваното срещу него изпълнително производство е
започнал да изпитва силно безпокойство и притеснения. Сочи, че поради наложения запор
върху банковите му сметки е следвало да се издържа и да посреща нуждите си единствено
от социалната си пенсия; чувствал се е обезкуражен от извършената срещу него
несправедливост и е изпаднал в дълбока депресия; не е могъл да спи през нощта и не е
излизал от дома си с дни. Излага, че психическите му страдания и безпокойство
допълнително са се засилили и от факта, че по изпълнителното дело са били наложени
спрямо него всички предвидени в закона обезпечителни мерки. Твърди още, че е инвалид и е
трудно подвижен, поради което наложилите се във връзка с делото посещения в кантората
на ЧСИ, намираща се на ет. 3 от жилищна сграда без асансьор и без съоръжение за хора с
увреждания, са били свързани с допълнителни притеснения и неудобства. Такива
съпътствали и снабдяването му с препис от нотариалния акт от 17.11.2006 г., който
впоследствие представил пред съдебния изпълнител.
В срока по чл. 131 от ГПК, Община Д. е депозирала отговор на исковата молба, в
който изразява становище за недопустимост на деликтните искове поради приложимост на
специалния ЗОДОВ. Счита исковете и за неоснователни. Твърди, че с данъчна декларация от
30.07.1998 г. В. Б. е декларирал, че е собственик на земя и сграда, находящи се в град Д., ул.
„А.Б.“ № 2, и от тази дата същият е бил задължен да заплаща данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци към Община Д.. Поддържа, че при извършена през 2020 г.
проверка в дирекция „Местни данъци и такси“ е установено, че за посочените имоти има 4
неплатени публични задължения, поради което и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК е
издаден служебно Акт за установяване на задължения №107- 916/09.10.2020 г. Сочи, че
актът заедно с нарочна покана за доброволно изпълнение №94В-00-645/09.10.2020 г. са
изпратени до длъжника и връчени редовно по реда на чл.32 от ДОПК, а след влизане в сила
на акта същият е изпратен на ЧСИ П.П. за принудително събиране на задълженията, на
основание чл. 4, ал. 2 ЗМДТ и чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. Поддържа, че в нотариалния акт от
17.11.2006 г. е посочено, че ищецът В. Б. се е разпоредил с недвижим имот, находящ се на
ул. „А.Б.“ № 4 в гр. Д., а декларираният имот е с друг адрес - ул. „А.Б.“ № 2. Отделно от
това, в посочения нотариален акт се е съдържал идентификатор на прехвърляния имот,
какъвто не е отразен в декларацията. Твърди, че при тези разминавания органът по
приходите не е могъл да направи обосновано предположение, че именно декларираният
имот е отчужден. Изтъква, че въпреки това впоследствие общинската администрация е
проявила добросъвестност и е извършила задълбочена проверка, при която е установила
идентичност между двата имота и е издала Акт за изменение на АУЗ №
****************** г., с който АУЗ №107- 916/09.10.2020 г. е изцяло отменен, след което е
поискала прекратяване на изпълнителното дело. Поради изложеното оспорва твърденията,
че действията на общинската администрация са били неправилни и незаконни. Счита, че
4
изпълнителното дело е образувано в съответствие със закона, въз основа на влязъл в сила
АУЗ, който на основание чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК подлежи на изпълнение.
Отделно твърди, че след разпореждането с имотите през 2006 г. ищецът е имал
нормативно задължение по чл. 14, ал. 3 и чл. 27 ЗМДТ да уведоми общината за настъпилата
промяна, като подаде декларация и представи доказателства, че се разпоредил с имота, с
което да се прекрати данъчното облагане. Сочи, че това не е сторено от ищеца, както и че
действащите към 2006 г. разпоредби на ЗМДТ не са предвиждали служебно закриване на
партидата на имота в данъчната администрация, каквото е въведено по-късно през 2019 г.
Оспорва още наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
твърдяното противоправно поведение. По този повод твърди, че събраната сума от 1642,70
лв. е резултат от конкретно извършените от съдебния изпълнител действия по
изпълнителното производство, а не от самото образуване на делото, инициирано от
общината.
Оспорва като неоснователни и евентуалните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, както и
суми, подлежащи на възстановяване, се прихващат или възстановяват от органа по
приходите по реда на чл.129, ал.1 от ДОПК. Изтъква, че разпределените му суми по
изпълнителното дело са налични като надвнесени на името на ищеца в дирекция „Местни
данъци и такси“ и по негово желание ще му бъдат възстановени по посочена банкова
сметка. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалният си представител поддържа предявените искове на аргументите
изложени в исковата молба като добавя, че към момента на деклариране на процесния имот
от ищеца пред община Д., както и през периода 1987г. – 2005г. той е бил с административен
адрес ул.“А.Б.“ № 2. 4 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от Е.I.S. на 18.01.2024 г. в 16:54:27 ч. Актът е постановен на 18.01.2024
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на
предявените искове, твърди, че образуваното изпълнително дело срещу ищеца е образувано
поради виновното поведение на ищеца свързано с липса на деклариране на продажбата на
имота от ищеца и с промяната на административния адрес на имота.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна В. Б., чрез процесуалния си
представител адв. К. Г., поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна Община – Д., чрез процесуалния си
представител - юрк. Г. К., поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От експертно решение № 1062 от 061/19.04.95г. се установява, че ищецът е с
определена пожизнено първа група трудова неработоспособност с чужда помощ след
счупване на свода на черепа, травмена енцефалопатия, тежка левостранна контрактурна
хемипареза, двустранна вътрешна хидроцефалия, посттравмена киста.
От декларация по чл.14, ал.27 и §2 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗМДТ приложение №4 за недвижим имот, част I и част II подадена на 20.03.1998г. от В. З.
Б., става видно, че същият е декларирал пред община Д., като единствен собственик,
собствеността върху недвижим имот, представляващ къща и земята към нея, находящи се в
гр.Д., ул.“А.Б.“ № 2, придобити по завещание.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№
*****, дело № **** от 17.11.2006 г. става видно, че В. З. Б. в качеството си на продавач е
продал собствения си недвижим имот, придобит по завещание, находящ се в град Д., ул.
„А.Б.“ № 4, на А.Т., по време на брака му със С.Т., като в нотариалния акт е записан новият
административен адрес на имота - гр. Д., ул. „А.Б.“ № 4 и кадастралния му идентификатор
№ ************ по кадастралната карта на град Д., одобрена със Заповед № РД-18-
5
15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на имота –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, със стар
идентификатор № *******, ведно с построения първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 113.50 кв. м. с предназначение – друг вид сграда за обитаване,
представляваща самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор №
************.1.1 по КККР на град Д., както и ½ идеални части от общите части на сградата.
От данъчна декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/23.11.2006 г. става
видно, че А.Т. е декларирал пред данъчната служба на Община Д. собствеността върху
процесния имот, който е с нов административен адрес гр.Д., ул.“А.Б.“ № 4.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том ***I, рег.№
*****, дело № **** от 06.12.2006 г., става видно, че А.Т. и С.Т., в качеството им на
продавачи, са продали част от процесния имот на Т. Г.ев и Д. Г.ева. В нотариалния акт е
записан новият административен адрес на имота гр.Д., ул. „А.Б.“ № 4 и кадастралният му
идентификатор ************ по КК на град Д., одобрена със Заповед № РД-18-
15/12.05.2005г. на ИД на АК.
От декларация с вх.№ **********/16.04.2007г. става видно, че Т. Г.ев е декларирал
пред данъчната служба на Община Д. придобитата от него собственост върху част от
процесния имот.
Към всяка една от декларациите пред община Д. са представени копия от
нотариалните актове от придобиването на процесния имот.
От акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444-1/07.10.2020
г. става видно, че въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с входящ № ************** г., отнасяща се за недвижим имот с
партиден № **********004, с адрес в град Д., ул. „А.Б.“ № 2, представляващ земя и сграда,
по отношение на В. З. Б. е установено, че към 07.10.2020 г. дължи данък сгради върху
гореописаните недвижими имоти в общ размер на 730,75 лева и такси за битови отпадъци в
общ размер на 1455,10 лева за времето от 2011 г. до 2020 г. или общо дължи сумата в размер
на 2185,85 лева, изчислена към 07.10.2020 г., за времето от 2011 г. до 2020 г.
От акт № АУЗ-107-916#1/05.10.2022 г. за изменение на акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-107-916/05.10.2020г. става видно, че във
връзка с новооткрити писмени доказателства, които са били съществени в производството и
не са били известни при издаване на Акт за установяване на задължения по чл. чл. 107, ал. 3
от ДОПК № АУЗ-107-916/05.10.2020г., е отменен изцяло акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-107-916/05.10.2020г., поради продажба на недвижимия
имот, находящ се в град Д., ул. „А.Б.“, с партиден № **********004.
От приложеното копие от материалите по изпълнително дело № ************** по
описа на ЧСИ П.П., с рег.№ *** към КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Варна, става
видно, че Община Д. с възлагателно писмо е възложила на съдебния изпълнител
принудително изпълнение на публични общински вземания, представляващи дължими:
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01.01.2012 г. до
30.06.2020 г. за недвижим имот в град Д., ул. „А.Б.“ № 2, деклариран от В. З. Б. с декларация
по чл. 14 от ЗМДТ с входящ № 1437/30.07.1998 г., включени в Акт за установяване на
задължения № 107-916/09.10.2020г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК срещу В. З. Б. в общ размер на
1632,39 лева.
До В. З. Б. е било изпратено съобщение за образувано изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие в ОС-
Варна, с която същият е уведомен, чрез своята майка, че задължението му по
изпълнителното дело възлиза на 2216,27 лева, от които: главница в размер на 282,11 лева,
със законна лихва в размер на 3,76 лева за периода от 23.08.2022 г. до 10.10.2022 г.; главница
в размер на 721,33 лева, със законна лихва в размер на 9,62 лева за периода 23.08.2022г. –
10.10.2022 г.; 628 лева неолихвяеми вземания и 550 лева с ДДС такси по ТТРЗЧСИ, както и
публични държавни вземания в размер на 20 лева, дължими към 10.10.2022 г. Със
6
съобщението за образувано изпълнително дело Виталин Б. е бил уведомен, че е наложен
запор върху всички негови банкови сметки в „И.“ АД, „ОББ“ АД; „ДСК“ АД; „У.Б.“ АД;
„Ю. Б.“ АД, както и върху МПС марка „С.“, модел „Ц 3“, рег. № ******** и възбрана върху
недвижим имот с идентификатор № ***************** по КККР на град Варна, находящ се
в град Варна, ул. „17-та“ № 6, ет. 2, ап. 2. До В. Б. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело. На 05.10.2022 г. ЧСИ П.П. е разпоредила наложените
запори на банковите сметки на В. Б. да бъдат вдигнати и на 07.10.2022 г. изпълнителното
дело е било прекратено, поради постъпила молба от взискателя – Община Д. и поради
отпаднало основание. Към молбата, подадена от Община Д. е приложен и акт за
установяване на задължение № 107-916#1/05.10.2022г., с който е отменен изцяло акт по чл.
107 от ДОПК № 107-916/09.10.2020 г. издаден от Община Д.. В молбата е посочено, че по
повод представени допълнителни писмени доказателства от длъжника В. Б., които не са
били известни на органа по приходите в Община Д. е извършена проверка, която
установява, че е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан
в Агенция по вписванията под №**, том ХХIX, дело № *****, входящ рег. №
************** г. Същият удостоверява обстоятелството, че В. Б. се е разпоредил с имота
си, находящ се в град Д., ул. „А.Б.“, с идентификатор № ************.1.1 по КККР на град
Д. на 17.11.2006г. Поради което установените му публични задължения относно имота, след
тази дата са недължими и не следва да се събират по реда на ГПК, във връзка с което е бил
издаден и Акт за изменение на АУЗ № 107-916#1/05.10.2022г., по реда на чл. 99, т. 2 и чл.
100 от АПК, с който е отменен изцяло акт по чл. 107 от ДОПК № 107-916/09.10.2020 г.
издаден от Община Д..
С молба за възстановяване на суми изходящ № 15674/11.10.2022 г. ЧСИ П.П. е
поискала от Община Д. да бъде възстановена преведената по изпълнителното дело сума в
размер на 1642,70 лева по сметката й, тъй като е събрана от длъжника В. Б. без да бъде
дължима и следва да му бъде възстановена. Във връзка с отправеното искане Община Д. е
издала решение за отказ за възстановяване №РОПВ-6/27.10.2022 г., с което отказва
възстановяване на сумата в размер на 1642,70 лева. ЧСИ П.П. е уведомила адв. К. Г. –
съдебен адресат на В. Б., за решението на Община Д., с което е отказано възстановяване на
суми по сметката на ЧСИ и следва оправомощеното лице – В. Б. да направи искане за
възстановяване до общината. ЧСИ е възстановил неправомерно събраните от него средства
от В. Б., с изключение на преведената на Община Д. сума в размер на 1642,70 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.А.И., без дела и родство със
страните по делото, които съдът кредитира като обективни, еднопосочни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че образуваното от община Д.
изпълнително дело се е отразило негативно върху здравето на В. Б.. Той е ограничил
социалните си контакти, в резултат на стреса лявата му устна увиснала, говора му бил
затруднен, лявата му ръка започнала да трепери. Налагало се е да ходи до община Д., до
ЧСИ, който водел изпълнителното дело, което било трудно за него, предвид затрудненията в
придвижването. След като община Д. уверила В. Б., че всичко е наред, той ходил до ЧСИ и
се оказало, че сумата не била възстановена от общината. В. Б. нямал достъп до парите си,
поради наложените запори на банковите му сметки и изтеглените суми по изпълнителното
дело, а средствата му били необходими за закупуване на скъпо струващи лекарства, които
трябвало да приема заради здравословното си състояние. Наложило се е да взема пари на
заем, за да си купи лекарствата. В резултат на случилото се В. Б. изпитвал силно
безпокойство и имал проблеми със съня. Дозата от лекарствата, които В. Б. приемал била
увеличена в резултат на влошеното му състояние. Към момента неправомерно събраната
сума от община Д. не е възстановена на В. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
7
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни, противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност е безвиновна и не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата.
Отговорността се носи заради направения избор – възлагане на конкретното лице на
дадената работа и недостатъчно добре упражнения контрол върху него.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или
по повод на възложената му работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица –
каквото е и ответникът по арг. от чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република Б. –
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Община Д. е възложила на съдебния изпълнител да събере вземанията по съответния
акт по чл. 107 от ДОПК.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на Община - Д. по реда на чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
предявения иск: 1./ противоправно деяние – действие или бездействие, което да е
осъществено при или по повод изпълнение на възложената от общината работа; 2./
претърпените вреди; 3./ причинната връзка между противоправното деяние и вредите; 4./
размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди.
По иска за претърпени имуществени вреди:
Съобразно разпоредбата на чл.14 ЗМДТ при придобиване на имот задължено лице да
уведоми общината в 2-месечен срок от придобиването му е приобретателят на имота.
Прехвърлителят на имота няма задължение за уведомяване на общината, че се е разпоредил
с имота. Разпоредбата на чл.27 от ЗМДТ за подаване на декларация за освобождаване от
заплащане на данъци не е приложима в случай на продажба на имот, а в случай, че имотът
притежава определен статут или принадлежи на определено лице, което му дава право да
поиска освобождаване от заплащане на данък.
От събраните по делото доказателства се установи, че В. Б. се е разпоредил като е
продал процесния имот още на 17.11.2006г. с покупко-продажба обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ *****, дело № **** от
17.11.2006 г. Новите собственици са подали данъчна декларация за придобиването на имота.
Те от своя страна са се разпоредили с част от имота на 06.12.2006г., като новият
приобретател също е подал данъчна декларация за това на 16.04.2007г. Към всяка една от
подадените данъчни декларации е имало приложен нотариален акт, от което следва, че
община Д. е била уведомена за извършените разпоредителни сделки и не е следвало след тях
8
да начислява местни данъци и такси за процесния имот на В. Б.. В. Б. е декларирал имота
при придобиването по завещание на 20.03.1998г. с адрес гр.Д., ул.“А.Б.“ № 2, който е бил
актуалния му адрес към момента на деклариране.
В. Б. не е имал задължение да декларира променения адрес на имота в град Д., ул.
„А.Б.“ № 4 и № 4а след одобряването на ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, гр. Д., одобрен с Решение № 38-
3 от 31.01.2006 г. на Общински съвет град Д.. Поради това съдът намира, че с издадения от
служител на община Д. Акт по чл.107, ал.3 от ДОПК рег. № АУЗ-107-916/09.10.2020 г.; №
26444-1/07.10.2020 г., неоснователно на В. Б. е вменено задължението за заплащане на
местни данъци и такси за процесния имот, за период 01.01.2007г. – 30.06.2020г., когато той
не е бил негов собственик. Поради неоснователно издадения Акт по чл.107, ал.3 от ДОПК,
неоснователно се явява и воденото от община Д. срещу В. Б. изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ П.П.. Този факт е признат и от община Д. с действията по
издаване на Акт за изменение на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от
ДОПК, с който е отменен акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №
26444-1/07.10.2020 г. с рег.№ ****************** г., поради продажба на недвижимия имот
и молбата на община Д. за прекратяване на изпълнителното дело.
От приобщеното копие на изпълнително дело ************** по описа на ЧСИ П.П.
безспорно се доказа, че от запорираните банкови сметки на В. Б. са изтеглени суми, част, от
които в размер на 1642,70 лева са преведени от ЧСИ П.П. на община Д. на 29.09.2022г.,
както и че ЧСИ П.П. е поискала от община Д. да възстановят тази сума, за да може тя да я
върне на В. Б., но е последвал отказ за това с Решение № РОПВ-6/27.10.2022г.
В случая се доказа, че община Д. е възложила на съдебния изпълнител да образува и
води изпълнително дело срещу В. Б., без да има право на това. В резултат на образуваното и
водено изпълнително дело В. Б. е претърпял имуществени вреди в размер на 1642,70 лева,
представляващи изтеглени от ЧСИ П.П. от запорираните му банкови сметки и преведени на
община Д. пари. Община Д. неоснователно е отказала да върне обратно на съдебния
изпълнител преведените й суми в размер на 1642,70 лева.
Предявеният иск за претърпени от В. Б. имуществени вреди в размер на 1642,70 лева
е основателен и следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
По иска за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
В постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС е посочено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обществено
икономическата обстановка в страната по време на настъпилото увреждане, съдебната
практика по други сходни случаи и други.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.А.И. се доказа, че след като В. Б.
е разбрал за воденото срещу него изпълнително дело е станал тревожен, имал е проблеми
със съня. Лявата му ръка е започнала да трепери, устната му от ляво е провиснала, наложило
се е повишаване на дозата на приеманите от ищеца медикаменти, наложило се е да взема
пари в заем, за да си закупи лекарства, тъй като средствата му по банковите сметки са били
изтеглени по изпълнителното дело. Съдът счита, че действително в следствие на
непозволеното увреждане В. Б. е претърпял неимуществени вреди – изразяващи се в
душевни болки страдания и безпокойства.
9
Съобразявайки горното, обществено – икономическата конюнктура в страната към
датата на образуване на изпълнителното дело, чието отражение са минималната работна
заплата; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата;
повишаващата се инфлация, както и съдебната практика по сходни случаи, настоящият
съдебен състав счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от процесното увреждане се явява 1000 лева.
Предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата в размер
на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, и отхвърлен за разликата над
уважения размер /1000 лева/ до претендирания размер от 10 000 лева.
Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск.
Поради съвпадане на крайните изводи на ОС-Варна и РС-Варна, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
От представения по първоинстанционното дело списък с разноски по чл. 80 от ГПК и
доказателства за тяхното извършване става видно, че В. З. Б. е направил разноски пред РС-
Варна в размер на 1670,71 лева, от които заплатен адвокатски хонорар в размер на ***0
лева; държавна такса по исковете в размер на 465,71 лева и държавна такса за удостоверение
в размер на 5 лева. Съдът счита, че сумата в размер на ***0 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по делото следва да се счита
платена за защита и по двата предявени иска. Тъй като липсват доказателства каква е
платената сума за адвокатска защита и съдействие по всеки един от исковете, настоящата
съдебна инстанция приема, че сумата от ***0 лева следва да се раздели по равно - по 600
лева, за адвокатска защита по всеки един от исковете. Искът за неимуществени вреди е
уважен в пълен размер, с оглед на което по него, на В. З. Б. се дължат разноски в размер на
600 лева адвокатско възнаграждение; 65,71 лева държавна такса за предявяване на иска и 5
лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 1000 лева и отхвърлен за
разликата от 1000 до 10000 лева, с оглед на което на В. З. Б. се дължат разноски в общ
размер на 100 лева /60 лева адвокатско възнаграждение и 40 лева държавна такса за
разглеждане на делото пред ОС-Варна.
Съдът във връзка с направеното искане от Община Д. и на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на община Д. в размер на по 150 лева за всеки един от
исковете. Следователно, съобразно изхода на делото на Община Д. се следват разноски в
размер на 135 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От представения по въззивното дело договор за правни услуги, списък с разноски по
чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване става видно, че В. Б. е направил
разноски пред ОС-Варна в общ размер на 1360 лева /***0 лева заплатен адвокатски хонорар
и 160 лева заплатена държавна такса по насрещната въззивна жалба/. С оглед
неоснователността на насрещната жалба, на В. Б. се следват разноски пред ОС-Варна само
за адвокатска защита. Заплатеният от него адвокатски хонорар е за защита и съдействие и по
двата иска. Тъй като липсват доказателства каква е платената сума за адвокатска защита и
съдействие по всеки един от исковете, настоящата съдебна инстанция приема, че сумата от
***0 лева следва да се раздели по равно - по 600 лева, за адвокатска защита по всеки един
от исковете. С оглед изхода на делото на В. Б. се следват разноски в размер на 900 лева –
представляващи заплатен от него адвокатски хонорар, за правна защита и съдействие по
двата иска - за имуществени и неимуществени вреди. Направеното от процесуалния
10
представител на Община Д. възражение за прекомерност на заплатеното от В. Б. адвокатско
възнаграждение, съдът с оглед броя на предявените искове, фактическата и правна сложност
на делото, и с оглед предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 1 минимални размери на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се явява неоснователно.
От Община Д., съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, се претендират
разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 72,85 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът счита, че с оглед изхода на делото, съразмерно
уважената част от исковете, на Община Д. се следват разноски в размер на общо – 57,50 лева
/37,50 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 20 лева държавна такса/.
Предвид изхода на делото, направеното искане и доказателства, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Община Д. следва да бъде осъдена да заплати на В. З. Б. сумата в размер на
1670,71 лева, представляваща сторени разноски в производството пред двете иснтанции.
Предвид изхода на делото, направеното искане и доказателства, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, В. З. Б. следва да бъде осъден да заплати на Община
Д. сумата в размер на 192,50 лева, представляваща сторени разноски в производството пред
двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 226/18.01.2024 г. постановено по гр. д. № ********** г. по
описа на РС-Варна, 51-ви състав, в частта му с която съдът е осъдил на основание чл.49 вр. с
чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, Община Д., да заплати на В. З. Б., за разликата над 1000 лева
/хиляда лева/ до размера на присъдените 2000 /две хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в резултат от
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта му за разноските и вместо него постановява.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. Б., с ЕГН ********** срещу Община Д., с
БУЛСТАТ ********** иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, в частта
му за разликата над 1000 лева /хиляда лева/, до първоначално присъдените 2000 /две хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226/18.01.2024 г. постановено по гр. д. № **********
г. по описа на РС-Варна, 51-ви състав, в частта му с която съдът е осъдил на основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД Община Д., с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление
град Д., бул. „Б.” № 12 да заплати на В. З. Б., с ЕГН **********, с адрес град Варна, спирка
„М.”, ул.”17-та” № 6 сумата в размер на 1642,70 лева /хиляда шестостотин четиридесет и
два лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ и район
11
на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението; осъдил на основание чл.49 вр. с чл.45 вр. с
чл.52 от ЗЗД, Община Д., да заплати на В. З. Б., сумата в размер на 1000 лева /хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в
резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело
№ ************** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до
окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 2000 лева /две хиляди лева/ до претендирания размер от
10 000 лева /десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Д. да заплати на В. З. Б.
сумата в размер на 1670,71 лева /хиляда шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща сторени разноски в производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, В. З. Б. да
заплати на Община Д. сумата в размер на 192,50 лева /сто деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени разноски в производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12