РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. гр.Мадан, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100313 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Х. ИМ. ЕГН ********** Адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“
№ .., чрез пълномощника си адв. С.К. против С. М. К., адрес: гр.Р., ул.“П. Х.“ №.. и М. М. К.,
адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ №.., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 109 от ЗС
за осъждане на ответниците да преустановяват неоснователните си действия, с които пречат
на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Р. с площ 422 кв.метра, с административен адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“
№.. и да преминава през същия до собствените му сгради построени в гореописания имот:
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. със застроена
площ 70 кв.метра, и масивна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр .Р. с трайно
предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена площ 84 кв.метра, като
премахнат поставения на входната врата на имота катинар, както и да бъдат осъдени
ответниците да осигурят постоянен и безпрепятствен достъп до поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 кв.метра, с административен адрес: гр.Р.,
ул.“П.Х.“ №.. и до собствените на ищеца сгради построени в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 70 кв.метра, и масивна сграда с
идентификатор ***с трайно предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена
площ 84 кв.метра.
В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по наследство и давностно владение №*** г. по описа на нотариус Семир Бозов с рег. №356
при Нотариалната камара ищецът бил признат за собственик на 1/2 идеална част от
поземлен имот (дворно място) с идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. с площ 422
(четиристотин двадесет и два) кв.метра, с административен адрес гр.Р., ул.“П.Х.“ №.. при
съседи: поземлени имоти с идентификатор ****, който имот по ЗРП на гр.Р., одобрен със
Заповед №125/22.06.1977г на кмета на община Р. представлява имот пл.№612, попадащ в
УПИ II в квартал 80 по ПУП на гр.Р., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 70 кв.метра, и масивна сграда с
идентификатор *** с трайно предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена
площ 84 кв.метра. С Решение №32 от 07.03.2017г по гр.дело №206/2016г по описа на РС
Мадан е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК , че Ф. С. К.а
(наследодател на ответниците) е собственик по наследство и давностно владение на 1/2
идеална част от поземлен имот (дворно място) с идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. с
площ 422 кв.метра, находящо се в гр.Р., ул.“П.Х.“ №... (пл.№612, УПИ II, кв.80 по плана на
1
община Р., одобрен със Заповед №125/22.06.1977г) при съседи: имоти с идентификатор
***** ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90
кв.метра, представляваща реално обособена част (североизточна) от сграда с идентификатор
*** и двуетажна стопанска сграда със застроена площ 55 кв.метра, представляваща реално
обособена самостоятелна част (североизточна) от сграда с идентификатор ***.
В исковата молба се твърди, че поради създаване на пречки на ищеца в пълен обем
правата си на собственик в имота ищецът предявил иск в РС Мадан срещу Ф. С. К.а, която
била поставила катинар на входната врата към имота. Производството по делото било
спряно на основание чл.229, ал.1, т. 2 от ГПК след представяне на доказателства, че
ответницата Ф. С. К.а е починала, а впоследствие производството по делото било
прекратено на основание чл.230, ал.2 от ГПК. След смъртта на Ф. С. К.а, нейните
наслединици синовете и С. М. К. и М. М. К. създавали пречки за ползване на имота на
ищеца. През месец януари 2020 г. бил премахнат катинара от порталната порта към врата на
собствения на ищеца имот, като до края на януари ищецът имал достъп до имота си. В
началото на февруари отново бил поставен катинар на входната врата. Отказали да
предоставят ключ от катинара на ищеца.
В исковата молба се съобщава, че на 16.07.2021г ищецът подал жалба в РП Смолян
ТО Мадан относно извършеното самоуправно действие от страна на ответниците, по която
била заведена преписка №694/2021г по описа на РП Смолян. По време на проверката
извършвана от РУ МВР Мадан посетили имота в присъствието на служителка от община Р.,
която отговаря за незаконното строителство. На проверката присъствали и двама служители
на РУ Мадан. В присъствие на посочените по-горе длъжностни лица и на дъщерята на
ищеца ответникът С.К. отключил катинара на входната врата към имота. Бил извършен
оглед и на излизане ответникът поставил отново катинара и отказал да предостави ключ на
ищеца. С поведението си ответниците създавали пречки на ищеца да ползва в пълен обем
правата си на собственик в поземлен имот (дворно място) с идентификатор *** по КК и КР
на гр.Рудозем е площ 422 кв.метра. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения
иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
В първото по делото о.с.з. от 27.01.2022г ответниците, чрез процесуалния си
представител адв. В. оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан.
В о.с.з. от 28.03.2022 г. ищецът, чрез процесуалния представител адв. М. уточнява, че
претендира да бъде осигурен достъп до входа, който е оцветен със зелена стрелка на
изготвената от вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза скица на л. 70 от
делото.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М. Х. ИМ. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот (дворно място)
с идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 (четиристотин двадесет и два)
кв.метра, с административен адрес гр.Р., ул.“П.Х.“ №... при съседи: поземлени имоти с
идентификатор ***, който имот по ЗРП на гр. Р., одобрен със Заповед №125/22.06.1977г на
кмета на община Р. представлява имот пл.№612, попадащ в УПИ II в квартал 80 по ПУП на
гр. Р., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
*** със застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда с идентификатор *** с трайно
предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена площ 84 кв. метра. /видно от
нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №
*** г. на нотариус Семир Бозов/
Ответниците, в качеството на наследници на Ф. С. К.а, са собственици на общо ½
ид.ч. от поземлен имот (дворно място) с идентификатор *** по КК и КР на гр.Р. с площ 422
кв. метра, находящо се в гр.Р., ул.“П.Х.“ №.. (пл.№612, УПИ II, кв.80 по плана на община Р.,
одобрен със Заповед №125/22.06.1977г) при съседи: имоти с идентификатор ***, ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.метра,
представляваща реално обособена част (североизточна) от сграда с идентификатор *** и
двуетажна стопанска сграда със застроена площ 55 кв.метра, представляваща реално
обособена самостоятелна част (североизточна) от сграда с идентификатор *** /видно от
Решение № 32/07.03.2017 г. по гр.д. № **по описа за 2016 г. на РС Мадан и удостоверение
за наследници на л. 47 д./
Достъпът до имот ***по КК и КР на гр.Р. е от улица П. Х.“, която представлявала
неасфалтиран път. За достъп до имота е налице един портал от улица „П. Х.“/обозначен с
2
червена стрелка на представената на л. 70 скица/ състоящ се от една двойна и единична
дървени врати, от който портал се влиза в оградено като подход място, втори портал
/обозначен със зелена стрелка/ и до входовете за стопанските сгради на страните.
Стопанските сгради имали по още един вход на югоизток – единични врати. В жилищната
сграда на ищеца има два входа – единият от северозапад от улица „П. Х.“ и един от
югозапад от двора /обозначени със синя стрелка /. В жилищната сграда на ответниците има
само един вход от югозапад от двора /обозначен с черна стрелка/. Във вътрешния двор в
имота били поставени саксии, които обособявали двора на две части. Входовете от
вътрешния двор към жилищните сгради на страните били от североизток – за ответниците и
от югозапад за ищеца. На входа към вътрешния двор на имота, обозначен със зелена стрелка
на скицата, е поставен катинар. За установяването на тези обстоятелства съдът кредитира
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, като взе предвид и
направените от вещото лице инж. Д.С. уточнения в о.с.з. от 28.03.2022 г. и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
В о.с.з. от 28.03.2022 г. в качеството на свидетел е разпитан В. Ф. А., който заяви, че
процесният имот е разделен на две – на М.И. от една страна и на С. и М.К.и от друга. В
имота от страната на пътя имало голяма двойна врата. Като се влезе вътре в имота имало
дърва на М.. Голямата врата откъм пътя била винаги разтворена. Дворното място било
разпределено между страните по делото от много отдавна. Разпределено било чрез саксии и
бидон, като по този начин била направена граница и е разпределено на две части. Всеки
ползва частта, която била пред неговата сграда. Вътрешния портал, който водил до двора на
С. и М.К.и се заключвал. Ключът от вътрешния портал се държал от ответниците – С. и
М.К.и
В о.с.з. от 28.03.2022 г. е разпитан в качеството на свидетел Ф. А. К., който заяви, че
единият вход, който ищецът ползвал бил дървена врата, а майката на ответниците влизала
през общия вход. След като се влезе през главния вход се минава в дясно през друга врата и
се влиза в нейната половина и в жилищната сграда, в която живеела покойната жена.
Вътрешния двор бил разделен на две части, като едната част се ползвала от М.И., а другата
от ответниците С. и М.К.и. Вътрешния двор бил разделен със саксии. Знаело се от всички,
че дворът е разделен, като всеки си ползвал частта ,която е пред неговата жилищна сграда.
Големият портал, който бил от входа на улицата не се заключвал, той бил постоянно
отворен, като се влезело в него имало нарязани дърва на М.И.. През големия портал можело
да се влезе и да се стигне до стопанската сграда на М.И.. През стопанската сграда можело да
се стигне до градината, която се намирала зад двете къщи. През градината ищецът можело
да стигне до неговата къща. Ищецът можело да пренесе материали през неговата къща и към
градината или към вътрешния двор. Ако трябва да мине с кон или с каруца, трябвало да
мине покрай къщата към градината. Между двете къщи – двойната къща и съседната къща
(имот № 3 от комбинирана скица на л. 70 от делото) имало пътека, през която може да се
минава, която обаче била малка и не можело да мине товарен кон. Можело да се пренесе
багаж. Вътрешния портал бил заключен от ответниците.
В о.с.з. от 21.04.2022 г. в качеството на свидетел е разпитана С. Г. В., която работи в
Общинска администрация Р. и заяви, че е извършвала няколко проверки в процесния имот
за установяване дали има незаконен строеж. Последната проверка била през 2021 г. Освен
главната порта откъм имота, имало пътечка покрай къщата, която водила до градината. До
градината бил свободен достъпа през пътеката, нямало преграда. При едно от посещенията
имало саксии по средата на вътрешния двор, които разделяли двора на две. Било възможно
да бъдат прескочени, не били нито временен строеж, нито временна ограда. Не били
констатирали незаконен строеж.
В о.с.з. от 21.04.2022 г. в качеството на свидетел е разпитана Ж. Х. Д., която заяви,
че вътрешния вход на имота води към двор, където са входовете към двата дяла от къщата.
През този двор можело да се пренесе нещо по-обемисто до селскостопанската сграда. През
вътрешния двор можело да мине кон с дърва, минавали били, от там били пренасяли багаж.
Вътрешния вход на имота бил заключван от ответниците, ищецът нямал достъп. В двора
били поставени саксии. От страната на улицата имало вход към къщата, но по този вход не
можело да се пренасят дърва или други материали. Не можело да минават и животни,
защото този вход водило до къщата. Във външния двор имало разположени дърва на ищеца,
както и във вътрешния двор. От страна на улицата, покрай дела на М.И. и съседната къща
имало малко свободно място, около един метър, през което се стига до стопанската сграда и
през стопанската сграда трябвало да мине към неговия двор.
3
Като доказателство по делото е приета преписка с вх. № 2983М-47/26.03.2021г. по
описа на РУ Мадан, образувана по жалба вх. № 694/09.03.2021г. на М. А. И..
Съдът намира за установено от правна страна следното:
По реда на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С такава възможност
разполага и съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от
страна на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно
основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата си
върху съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на правото на
собственост.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици на
процесния имот *** по КК и КР на гр. Р., при квоти в размер от ½ ид.ч. в полза на ищеца и
½ в полза на ответниците. Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на входа към вътрешния двор към имота, обозначен със
зелена стрелка на изготвената скица от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза – л. 70 от делото, е поставен катинар, ключът от който се държи от ответниците.
Съдът намира, че с тези действия ответниците ограничават правото на собственост на
ищеца, при което смущават съществено правото му на достъп до вътрешния двор на имота и
собствената на ищеца стопанска постройка, принуждавайки го, за да достигне до тях да
преминава през стаите на жилището си и да пренася на ръка през тях вещи и пособия, което
несъмнено води до значителни неудобства за ищеца, по-големи от обикновените по смисъла
на чл. 50 от ЗС. Същите затруднения ищецът би срещнал и ако използва за достъп до
вътрешния двор и стопанската сграда намиращата се до съседната къща /имот № 3 от
комбинирана скица на л. 70 от делото/ пътека, доколкото същата не притежава
необходимата ширина за преминаването на товарен добитък. Достъпът на ищеца до
вътрешния двор на имота и на стопанските постройки през съседен имот от друга страна би
създало предпоставки за бъдещи спорове със собствениците на имотите, през които се
преминава.
Не се споделят доводите на ответниците, че с оглед фактическото разпределяне на
правото на ползване на имота, извършените от ответниците действия са правомерни. Дори
да се приеме, че преди продължителен период от време е извършено извънсъдебно
фактическо разпределение правото на ползване на вътрешния двор от процесния имот, при
което всяка от страните ползвала частта от дворното място, което се намира пред входа на
техните жилищни сгради, то от събраните по делото доказателства не би могло да се
достигне до извода, че това разпределение е било безусловно и е изключвало правото на
ищеца да преминава през входа на вътрешния двор, за да достигне до притежаваните от него
жилищна и стопанска сграда. Съгласие за такова разпределение, изключващо правото на
ищеца да преминава през вътрешния двор, липсва между страните, поради което за
разрешаване на възникналия спор между тях същите имат процесуална възможност да
инициират образуването на съдебно производство по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Ирелевантни са обстоятелствата, че ищецът към настоящия момент не живее в жилищната
сграда в процесния имот, доколкото правото на собственост е абсолютно и безсрочно, като
част от неговото съдържание е възможността на носителя му във всеки един момент да
упражнява в пълен обем възможните въздействия върху вещта- правомощието владение,
правомощието ползване и правомощието разпореждане. В случая главният портал на имота,
обозначен с червена стрелка на комбинирана скица на л. 70 от делото не е заключен, но на
практика чрез него ищецът няма достъп до вътрешния двор на имота, нито до
притежаваната от него жилищна сграда. Предвид създадените от неоснователните действия
на ответниците значителни затруднения на ищеца да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху процесния недвижим имот, както и на намиращите се в него сгради,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер от 80 лева – заплатена държавна
такса и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 300 лева депозит
за съдебно-техническа експертиза или общ размер на реализираните разноски 780 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** адрес: гр.Р., ул.“П. Х.“ №.. и М. М. К.,ЕГН
********** адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ №.. да преустановят действията си, с които пречат на М.
Х. ИМ., ЕГН ********** Адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ № .. да упражнява правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Р., обл. С.,
одобрени със заповед № РД-18-12/10.03.2021г. на ИД на АГКК гр. Смолян, с площ 422 кв.
метра, с административен адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ №.. и да преминава през същия до
собствените му сгради, построени в гореописания имот: двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор *** по КК и КР на гр. Р. със застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда
с идентификатор *** по КК и КР на гр. Р. с трайно предназначение стопанска сграда на два
етажа със застроена площ 84 кв.метра, като премахнат поставения катинар на входа към
вътрешния двор на имота, който вход е обозначен със зелена стрелка на скица към
заключение с вх. № 408/22.02.2022 г на вещото лице инж. Д. Кр. Ст., на л. 70 от делото,
която да се счита за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** адрес: гр.Р., ул.“П. Х.“ №.. и М. М. К., ЕГН
********** адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ №.. да заплатят на М. Х. ИМ., ЕГН ********** Адрес:
гр.Р., ул.“П.Х.“ № .. направените по делото разноски в размер от 780 лева (седемстотин и
осемдесет лева)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5