РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Разград, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500448 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от особения представител на
ответниците И. М. В. и Д. В. В. срещу Решение № 358 / 22.05.2025 г. по г.д.
20243330101455 на Районен съд - Разград, с което съдът признава за
установено, по отношение на И. М. В. и длъжникът Д. В. В., че същите дължат
солидарно на кредитора “Банка ДСК” АД, заплащане на сумите: 7823,46 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за кредит Експресо №
**********, сключен на 21.09.2018 г. между страните, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума от 30.11.2023 г. до
изплащане на вземането; 1080,44 лв. договорена лихва за периода от
15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. /вкл./; 110,18 лв. обезщетение за забава за периода
от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г.; 57,02 лв., представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г., за които
суми е издадена Заповед № 1170 от 04.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
2142/2023 г. по описа на Районен съд Разград, като ОТХВЪРЛЯ иска за
1
главница по Договор за кредит Експресо № **********, сключен на
21.09.2018 г. за разликата до предявения размер от 7832,16 лв., за договорна
лихва за периода от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. за разликата до предявения
размер от 1231,15 лв., за обезщетение за забава за периода от 15.10.2021 г. до
08.11.2023 г. за разликата до предявения размер от 112,84 лв.; за обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г. за
разликата до предявения размер от 57,09 лв. като неоснователен. Съдът се
произнася и за сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, като същото следва да бъде отменено. Сочи
се, че районният съд не се е произнесъл по направените пред него възражения
за нищожност на договора за кредит, като са изложени подробни съображения
в тази насока, вкл. сочи, че е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според
която ответниците дължат единствено чистата стойност на кредита. Наведени
са твърдения, че ищецът не е представил Общите условия, приложими между
страните по договора за кредит, като подчертава, че същите следва да са
обективирани в отделен документ, както и че липсва Тарифа за таксите и
комисионните на кредитора. Изложено е, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл и по възражението относно липсата на яснота при формирането на
размера на погасителните вноски и към погасяването на кое задължение се
отнасят заплатените суми. Твърди се, че банката едностранно е увеличила
лихвата по кредита. Сочи се, че по делото липсват писмени документи,
посочени в договора за кредит, както и че исковата молба е нередовна.
Оспорва се размерът на претендираните вземания. Моли се решението да бъде
отменено и се претендират сторените в производството разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна и ищец по иска – „Банка ДСК” АД, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Сочи, че няма изискване Общите условия да са обективирани в отделен от
договора за кредит документ, както и че договорът за кредит отговаря на
всички нормативни изисквания, като са изложени подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Моли решението да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба вх. № 8005/14.08.2025 г. от адв. А.
К. Н., против Определение № 702 от 12.07.2025 г. по гр. д. № 1455/2025г. на
Районен съд - Разград, с което съдът оставя без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските, като се претендира
увеличаване на възнаграждението й като особен представител.
В частната жалба се сочи, че определението на съда е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа. Сочи, че са предявени няколко
2
кумулативно обективно съединени иска, поради което се дължи заплащане на
възнаграждение по всеки от тях съгласно размерите, определени в Наредбата.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане в цялост на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В отговора на частната жалба е изразено становище за нейната
неоснователност. Сочи се, че постановеното определение е правилно, като при
определяне на размера на възнаграждението съдът е съобразил правната и
фактическа сложност на делото. Изложени са твърдения, че ответниците са
двама, но те са с непротиворечиви интереси, че по делото са проведени две
ОСЗ, като второто е насрочено по искане на особения представител, тъй като
същият не е успял да се запознае с експертното заключение по делото.
Посочено е, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа не е обвързваща за съда, а служи единствено за ориентир. Моли
постановеното определение да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за кредит Експресо № **********
от 21.09.2018 г. е видно, че между И. М. В., като кредитополучател, Д. В. В.,
като съдлъжник, и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор, е
сключен договор за кредит с общ размер на предоставения потребителски
кредит 10000 лв., със срок на издължаване от 120 месеца с краен падеж до
15.10.2028 г., при уговорен номинален фиксиран лихвен процент в размер на
7,55% на година за целия срок на договора и ГПР, изчислен към момента на
сключването в размер на 8,86%. Общата сума, дължима от кредитополучателя,
изчислена към момента на сключване на договора, е в размер на 14817,28 лв.
В договора е посочено, че се сключва застраховка „Живот“ на И. М. В., като
разходите по застраховката са 0,62% годишно върху остатъка от главницата по
кредита. Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и
кредитополучателят, и в същия обем. В част втора от представения договор са
инкорпорирани общите условия, при които е сключен договорът за кредит.
Представено е и Приложение № 1 – погасителен план към договора за кредит,
в който са описани плащанията, които са дължими от кредитополучателя, като
е посочено каква част от вноската погасява задължението за главница, лихва,
застраховка, както и падежът на всяко задължение и остатъкът по главницата
след всяко плащане.
3
Съдът е обявил за служебно известно, че „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД е преобразувано на "ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК *********
и се е вляло в „Банка ДСК“ АД.
По делото са представени и две покани-уведомления от „Банка ДСК“
АД до И. М. В. и Д. В. В., с които банката обявява предсрочната изискуемост
на кредита поради неплащане в срок на дължими вноски. Уведомленията са
връчени чрез ЧСИ Г. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са приложени и
разписките, съставени от връчителя и доклад на връчителя за извършените
посещения на адрес, от които е видно, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 30.11.2023 г.
От представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективна, всестранна и компетентно изготвена,
се установява, че кредитът е отпуснат и усвоен на 21.09.2018 г. при захранване
на разплащателната сметка на И. В. със сумата от 10000 лв. Платените суми
по договора за кредит по данни от счетоводните регистри на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД са в общ размер на 4439,95 лв.
Дължимата сума по кредита към датата на настъпилата предсрочна
изискуемост (30.11.2023 г.) по данни, отразени в счетоводството на ищеца и
съобразно подписания договор и погасителен план, е в размер на 9071,17 лв.,
от която предсрочно изискуема главница в размер на 7823,46 лв., просрочени
редовно падежирали лихви за периода 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. в размер на
1080,44 лв., обезщетение за забава за периода 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. в
размер на 110,18 лв. и обезщетение за забава след датата на настъпване на
предсрочната изискуемост за периода 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на
57,02 лв. В заключението е отбелязано, че счетоводните книги са водени
редовно, както и че след преобразуването с фиксирания лихвен процент е
олихвявана цялата дължима главница, а не само просрочената главница.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между И. М. В., като
кредитополучател, Д. В. В., като съдлъжник, и „Банка ДСК“ АД (като
правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД), като кредитор чийто
правопораждащ юридически факт е процесният Договор за кредит Експресо
4
№ ********** от 21.09.2018г., доколкото същият е представен в заверен
препис по делото, заедно с общите условия и погасителния план към него,
които страните са подписали на всяка една отделна страница. Доколкото се
касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от
постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на
кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както фактът на
възникване на облигационното правоотношение между страните по него, така
и усвояването на сумата в размер на 10000 лв., се потвърждава и от данните по
съдебносчетоводната експертиза за осъществено от ответника плащане на част
от вноските по кредита в общ размер на 4439,95 лв., което по естеството си
представлява извънсъдебно признание за сключване на договора и получаване
на сумата по него. Ето защо, за последния е възникнало и насрещното
задължение за връщане на отпуснатата му заемна сума под формата на
уговорените месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна
лихва при настъпване на съответните месечни падежи на всяка от тях,
съгласно приложения към договора погасителен план. Поради забавяне в
плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 11
б. а) във вр. с чл. 10, ал. 2 от Общите условия на договора - при просрочено
плащане със забава над 90 дни и след уведомяване на кредитополучателя с
писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 16 от
договора. Банката е изпратила уведомления на И. М. В. и на Д. В. В. за
настъпила предсрочна изискуемост, връчени чрез ЧСИ, като предсрочната
изискуемост е настъпила на 30.11.2023 г. (двуседмичен срок след връчването
по чл. 47, ал. 5 ГПК на посочения в договора адрес на ответниците). Не е
основателно възражението на въззивника, че не са взети под внимание
постигнатите в договора уговорки между страните за настъпване на
предсрочна изискуемост. В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че при забава
в плащанията по погасителния план с повече от 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. Съдът правилно е разгледал тази
уговорка в договора като предпоставка, при която ищецът може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, но самата предсрочна изискуемост може да
настъпи едва, след като до ответника/кредитополучателя/ достигне
изявлението на ищеца за това, че упражнява правото си да направи кредита
предсрочно изискуем съгласно изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В мотивите
към т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че
5
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомя длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Съдът намира за неоснователно възражението за недействителност на
целия договор за кредит поради допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма,
написан е ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано той или
приложенията към него, да са изготвени със шрифт, по-малък от изискуемия
от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна
възможност да възприеме текста на договора и да се запознае със
съдържанието му. Договорът съдържа изискуемите от закона параметри на
отпуснатия заем, като неразделна част от него е и погасителен план, подписан
на всяка страница от страните по спора, което свидетелства, че същите са
запознати със съдържанието на документа към момента на неговото
подписване и приемане на условията по договора. В договора е посочен
общият размер на кредита – 10000 лв., както и условията за усвояването му
(съгласно погасителния план, неразделна част от договора), уговорен е
номинален фиксиран лихвен процент – 7,55% годишно при лихвен процент на
ден в размер на 0,0210%. Годишният процент на разходите по кредита е 8,86%
към момента на сключване на договора, а общата сума, дължима от
потребителя – 14817,28 лв. В погасителния план е точно посочен размерът на
вноските, като става ясно каква част от тях е за главница, съответно за
възнаградителна лихва и застраховка, както и какъв е глобалният размер на
вноската, респ. датата на падежа на всяка една от тях, както и общо
дължимата сума по кредита. В този смисъл е неоснователно възражението на
ответника, че съществува неяснота по отношение на това какви такси са
събирани, в какъв размер са те, за какво са отнасяни, както и в какъв размер са
разходите по сключената застраховка.
В чл. 12 от договора са подробно разписани правата и задълженията на
кредитополучателя, част от които са свързани с правото му на отказ от
договора и с правото да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
6
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. При така
установеното съдържание на договора за кредит, за длъжника е налице
достатъчна яснота относно начина на формиране и погасяване на
задължението, предмет на договора, както и по отношение на всички негови
компоненти.
Съдът намира, че в случая са неприложими изискванията на чл. 12
ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
липса на Общи условия и Тарифата за таксите и комисионните, които прилага
банката, като се солидаризира с мотивите на районния съд. Общите условия са
инкорпорирани в сключения договор за кредит, като са представени като част
II от документа. ЗПК не поставя изискване Общите условия да са
обективирани в отделен от договора документ, а единствено да са подписани
на всяка страница от страните по правоотношението, което изискване е
спазено. Инкорпорирането им като част II на договора за потребителски
кредит не е в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, съгласно която
разпоредба, общите условия са неразделна част от договора и в този смисъл не
може да се приеме за основателно възражението на ответната страна за
липсата им, водеща до невалидност на договора. Пред първоинстанционния
съд е представена и приложимата Тарифа за такси и комисионни за
индивидуални клиенти, в сила от 27.07.2016 г., която изпълнява изискването за
ясно и точно определяне на размера на дължимите от потребителя такси и/или
комисионни по договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
7
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В случая от съдържанието на договора (и в
частност чл. 7 от Общите условия, инкорпорирани като част II на договора)
може да се направи извод, че ГПР отразява действителния процент на
разходите, които са в тежест на кредитополучателя. Не се установяват
допълнителни невключени разходи в размера на ГПР, които да са в тежест на
кредитополучателя и да представляват скрито възнаграждение по договора.
Този извод се подкрепя и от изготвената и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно която ГПР по договора е 8,86% и отговаря на
действително изчисления такъв.
Страна въвежда възражения за неравноправност на клаузи от договора
за потребителски кредит, уреждащи размера на възнаградителната лихва.
Условията и предпоставките за валидност на договорна клауза за
възнаградителна лихва произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на възнаградителната лихва поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора и съобразно същността на възнаградителната лихвата
като цена на предоставения на потребителя капитал и цена на времето, през
което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. В конкретния
случай уговаряне на възнаградителна лихва от 7,55 % годишно при
съобразяване че предоставена сума е 10000 лв., а възнаградителна лихва за
срока на договора е 4817,28 лв. съдът приема, че не в разрез с присъщите на
възнаградителната лихва функции. Възнаградителната лихва има за цел да
покрие разходите по отпускане на кредита, да компенсира кредитора от това,
че е лишен от финансов ресурс за определен период от време, както и да
осигури целената от него печалба, предвид което съдът приема, че в случая не
се касае за възнаградителна лихва, която е прекомерно, неоправдана висока с
оглед целите, за които е уговорена, и поради това приема, че
възнаградителната лихва в случая не противоречи на добрите нрави.
По отношение на размера на вземанията, изводите на районния съд
8
също са правилни. От ССчЕ се установява разлика в между размера на
претеднираните от ищеца суми и установения от вещото лице размер на
задължението, съгласно погасителния план. Разликата се дължи на начина на
олихвяване с уговорения фиксиран лихвен процент в размер на 7,55%. От
справката на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, приложена към
заключението се установява, че олихвяването е изчислявано съгласно
уговорения погасителен план. След влИ.ето на банката в „Банка ДСК“ АД,
ищецът е начислявал този фиксиран лихвен процент не съгласно уговорения
погасителен план (върху просрочената главница), а винаги върху цялата
дължима главница от 10000 лв. Предвид на това, първоинстанционният съд
правилно е констатирал, че претенциите на „Банка ДСК“ АД са частично
основателни и исковете следва да се уважат за следните суми: 7823,46 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, 1080,44 лв.,
представляваща просрочени редовно падежирали лихви за периода 15.10.2021
г. до 08.11.2023 г., 110,18 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. и 57,02 лв., представляваща обезщетение
за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода
09.11.2023 г. до 29.11.2023 г., като съдът правилно е отхвърлил исковете за
размера над посочените суми до претендираните от ищеца.
Относно възражението на ответника, че по делото липсват писмени
документи, посочени в договора за кредит, следва да се отбележи, че съдът
постановява решението си съобразно събраните по делото доказателства, като
липсата на писмени документи би могло да доведе до невъзможност да се
докажат определени обстоятелства. Това, че не всички посочени в договора
документи са приложени по делото, не е пречка за постановяване на
законосъобразен и правилен съдебен акт, стига обстоятелствата, подлежащи
на доказване, да бъдат установени от страните, носещи доказателствената
тежест.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановеното решение е правилно и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
Сторените и претендирани в настоящото производство разноски от
въззиваемия с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва
9
да бъдат възложени на въззивника. Съгласно списък с разноски, „Банка ДСК“
АД претендира заплащане на внесено възнаграждение за особен представител
в размер на 650 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което следва да
се определи в размер на 150 лв. предвид фактическата и правна сложност на
делото, липса на доказателствени искания на страната и това, че
производството пред въззивния съд приключи в едно съдебно заседание.
Съдът намира искането на особения представител за увеличение на
възнаграждението му за въззивното производство за неоснователно. Макар в
настоящия случай да се касае до кумулативно обективно съединени искове,
следва да се има предвид, че се касае до един главен и три акцесорни иска,
основани на едно облигационно правоотношение, по които не се престира
различна по вид и обем защита. Макар съгласно правилото на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на
исковете, следва да се прилага, като винаги се държи сметка за правната и
фактическа специфика на делото. Прилагайки изискванията на Наредба № 1
от 9.07.2004 г. в светлината на практиката на СЕС относно определянето на
справедливо адвокатско възнаграждение, настоящият състав счита, че
определеното такова в размер от 650 лв. за защита и съдействие по
предявените кумулативно обективно съединени искове съответства на
правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно съдебно
заседание, като са взети предвид материалния интерес и извършените
процесуални действия от особения представител, това, че производството е
приключило в едно заседание без процесуални усложнения, както и че по
спорът има формирана константна съдебна практика. Несъобразяването на
тези обстоятелства би довело до присъждане на възнаграждения в размери,
несъответни на сложността на делото.
С крайния си акт по същество съдът следва да се произнесе и по
депозираната частна жалба от страна на особения представител на
ответниците в първоинстанционното производство. Същата се явява
неоснователна, като съображенията за това са идентични с изложените по-
горе по отношение на възнаграждението, определено за въззивната
инстанция. Съдът счита, че определеното от районния съд възнаграждение в
10
размер на 650 лв. е справедливо и обосновано, като споделя мотивите на съда,
който е взел предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа, броя проведени заседания и преди всичко – фактическата
и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 358 / 22.05.2025 г. по г.д.
20243330101455 на Районен съд - Разград в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. М. В. ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. ***, общ.
*****, обл. *****, ул. ******** и Д. В. В., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: с. ***, общ. ****, обл. ****, ул. ******** да заплатят на „Банка ДСК“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1036,
общ. Столична, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв., сторени във въззивното производство разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 8005/14.08.2025 г.
срещу Определение № 702 от 12.07.2025 г., постановено по гр. д. №
20243330101455/2024 г., по описа на Районен съд – Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11