Р Е Ш
Е Н И Е № 227
гр.Кюстендил, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№349/2020г., за да се произнесе взе предвид:
К.Д.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Пазарджик обжалва решение №149/06.07.2020г.
на КАС, постановено по адм.д.№417/2019г., с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от него иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение да
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическа травма, нарушено
самочувствие и достойнство, обида и клевета, чувство на отхвърленост и
незащитеност, причинени от неистински документи – медицински справки, издадени
от медицински специалисти при ответника, представени като доказателство по
адм.д.№127/2018г. по описа на КАС. Релевирани са възражения за
незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.209,
т.3 от АПК – не е направен задълбочен анализ на събрания доказателствен
материал на база правната регламентация, поради което са формирани неправилни
правни изводи. Не се претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор и в
с.з. чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и правилност на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №149/06.07.2020г. на КАС, постановено по АНД
№417/2019г. Същото е образувано по искова молба на К.Д.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Пазарджик с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане на
обезщетение в размер на 200 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в представяне на
неистински документи като доказателства по адм.д.№127/2018г. по описа на КАС.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявения иск, поради недокозаност на първата предпоставка от фактическия
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно не е доказано незаконосъобразно
действие на затворническата администрация по см. на чл.3 от ЗИНЗС. Приел е след
анализ на доказателствата по делото, че издаването на медицински справки не
представлява действие по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“,
свързано с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС, според която норма изпълнението на
наказанието е насочено към постигане на
неговите цели чрез осигуряване на условия з поддържане физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Документите, представени като доказателство по адм.д.№127/2018г. по описа на
КАС няма връзка с дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ – същите са създадени с цел представянето им като
доказателство по административно дело, поради което не се намират в противоречие с целите по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Със съставянето им не се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, и не е
доказано по съответния правово ред неистиността им.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед
събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан по основание. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста
на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство
чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение
към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
В случая предпоставките на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват доказани. Липсва
незаконосъобразно действие на специализираните органи по изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, а оттук не може да се твърди за причинени
вреди от такова действие. Съставянето на документи от органи по изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за нуждите на административно производство не
представлява дейност, свързана с изпълнението на наказанието. По своята същност
те са удостоверителни официални документи, от които не може да бъдат причинени
вреди, доколкото не са относими към начина на изпълнение на наказанието, респ.
чрез създаването им не се нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Чрез тези
документи касаторът не е поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, които да накърняват неговото достойнство.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по
чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Разноски не се присъждат на
ответника, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не предвижда тази
възможност.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №149/06.07.2020г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №417/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: