Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2453/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „****“ ООД
твърди, че ответникът Д.Д. е негов абонат за адрес ***
на които са начислени суми от 505.61лв. главница за ползвани В и К услуги за
времето от 12.02.2013г. до 10.10.2018г. и 182.01лв.
лихви за времето от 14.04.2013г. до 1.11.2018г., за събирането на които ищецът
е иницирал заповедно производство ч.гр.д.№**** на ВРС в рамките на което тези суми са
присъдени, но длъжникът не е бил открит за връчване на съобщение за това поради
което предявява настоящият установителен иск.
Ищецът сочи, че посочената главница му се дължи от
ответника в качеството му на потребител на предоставяните от него ВиК услуги, а лихвите по нея са за забава и са определени
при общите правила. Моли се да се приема, за установено, че описаните по-горе
суми се дължат на ищеца и да му се присъдят сторените в исковото и заповедното
производства разноски.
Ответникът в даденият му срок чрез назначеният му
особен представител е депозирала отговор по реда на чл.131 от ГПК в който сочи,
че не е абонат на ищеца, не е потребил ВиК услуги на посочената стойност и прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията за времето от 2013г. до 2016г. без да
уточнява конкретни дати.
Съдът намира, че предявеният иск намира правното си
основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Решаващия състав след като се запозна със събраните
по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2
от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че по същество ищецът претендира
заплащане на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на
задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника
е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1
потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. В конкретния случай особения
представител на ответницата е оспорил наличието на договор с ищеца и качеството
му на лице попадащо в пределите на чл.2, ал.1, което оспорване обаче е оборено
от представения от ищеца запис от АВ Варна при което положение съдът намира, че
възражението е оборено и между страните е възникнало договорно отношение още
повече, че законът не въвежда изискване за форма на този вид договори, като
този факт се установява и от представените копия от партидата на ответницата
водена при ищеца. Липсва разумен-логичен довод който да може да обоснове
откриването на партида при комунален доставчик на името на лице което не е
негов абонат и то с всички основни лични данни на същото.
Безспорен е факта, че за процесния
период са предоставяни В и К услуги. Следва да се има предвид, че твърдението
на ответника, че не е обитавал обекта са недостатъчни за да се изключи
възможността там да е потребявана питейна вода, тъй
като такава може да се консумира и без да се обитава жилището при хипотезата на
теч на ВиК инсталацията. Освен това следва да се има
предвид, че в представените копия от партидните отчети се установяват
записвания на служителите на ищеца съгласно които ответника е отказвал достъп
до имота и че не живее сам в него.
От заключението на допуснатата и изготвената по
делото ССчЕ се установява, че за партида с абонатен №**** за времето от 12.02.2013г. до 10.10.2018г.
е на лице начислена сума от 505.61лв. главница, която сума отговаря на претендираното от ищеца.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, за
времето от 2013г. до 2016г., то същото се явява частично основателно при
прилагане принципа на кратката тригодишна давност, тъй като става дума за
периодични плащания. Иначе казано при съобразяване датата на сезиране на съда
със заповедното производство – 6.11.2018г. следва да се приеме, че изтекла
погасителна давност за периода от 12.02.2013г. до 4.11.2015г., което в
номинална стойност възлиза на 410.74лв., за която сума претенцията следва да се
отхвърли и да се уважи за сумата от 95.87лв. главница за времето от 5.11.2015г.
до 10.10.2018г.
По отношение на дължимите се лихви, вещото лице е
посочило в заключението, че лихвите за забава са идентични с посочените от
ищеца пред заповедния съд, като предвид становището за частична основателност
на претенцията за главница следва да се приеме, че съответно дължимата се лихва
за забава възлиза на 1.11лв. за периода от 15.06.2018г. до 1.11.2018г., като за
разликата над тази сума до претендираните 182.01лв. и
за времето от 14.04.2013г. до 14.06.2018г. претенцията следва да се отхвърли,
като погасена по давност.
По отношение на това има ли възникнало надлежно
задължение за плащане от страна на ответника решаващия състав приема следното:
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск
следва да бъде уважен в посочените части, като при присъждане на разноските
следва да се вземе предвид това че претенцията е частично уважена и да се
присъдят в полза на ищеца разноски както следва-72.87лв. по
исковото производство и 10.58лв. по заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ”В**** ” ООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** и Е*** Д*** Б*** ЕГН********** ***, че физическото лице дължи
на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, ХVІІІ състав:
95.87лв. главница за времето от 5.11.2015г. до 10.10.2018г., заедно със законната лихва от датата на сезиране
на съда-6.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля тази
претенция за разликата до претендираните 505.61лв. и
за времето от 12.02.2013г. до 4.11.2015г., като погасена по давност
1.11лв. лихва за забава върху присъдената сума за
времето от 15.06.2018г. до 1.11.2018г., като като
отхвърля претенцията за разликата над тази сума до претендираните
182.01лв. и за времето от 14.04.2013г. до 14.06.2018г. като погасена по
давност, на осн. чл.422, вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Е**** ЕГН**********
*** да заплати на ”В**** със
седалище и адрес на управление:*** сумите от 72.87лв. разноски
по исковото производство и 10.58лв. разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: