Р Е Ш Е Н И Е
№ 907/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав, в
открито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря Тодорка Стойнова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 942, по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба
на О.Т.Д., представляващ ЕТ“О.Д.“, с ЕИК *********, срещу Решение №
438/04.07.2021, постановено по АНД № 536/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № №551276-F559294 от
14.12.2020 г. издадено от Директор Офис - Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Иска се отмяна на решението и издаденото наказателно постановление.
Ответникът ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален
представител - юрк. Т., в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли да
бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата
инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел следната
фактическата обстановка по делото:
Касаторът към периода 01.03.2020 г.- 31.03.2020
г. е бил регистриран търговец по ЗДДС. Предвид това е задължен да подава на
основание чл. 125, ал.3 и 5 от ЗДДС за всеки данъчен период информация от
отчетните регистри по чл. 124 от Закона на магнитен или оптичен носител и копия
от тях. Заедно с това следва да подава и справка – декларация. Срокът за
подаване на информацията е по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Във връзка с тези задължения на
данъчно-задължените лица по ДДС, след изтичане на този срок инспектори от НАП
извършват рутинна проверка по спазването им. При извършена проверка чрез
справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че ЕТ“О.Д.“,
като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурил подаването на информация от
отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на
магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения срок - до 14.04.2020
г. за данъчния период 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. Информация от отчетните
регистри за посочения период не била подадена в Офис за обслужване гр.
Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив до съставяне на АУАН. Така установеното от
инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало
нарушение на чл. 125, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. За това срещу касатора на 14.07.2020
г. бил съставен АУАН с бл. № F559294 на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя. Впоследствие на 25.11.2020 г. актът бил предявен и
връчен срещу подпис на представляващия и собственик на ЕТ – „О.Д.“. В акта не
били вписани възражения. Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било
издадено процесното Наказателно постановление №551276-F559294 от 14.12.2020 г. от
Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив.
Районният съд е коментирал събраните по делото
доказателства и е приел, че фактите са безспорно доказани от събраните гласни и
писмените доказателства по делото. От правна страна, районният съд е стигнал до
извода, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение, като са представени мотиви за чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и спазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Районният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства и установени факти, като е приел, че
е налице бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен
акт. При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел
за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане
на административното наказание. В проведеното съдебно производство са събрани
писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение е даден
отговор на всеки един от доводите на касатора, които са приети за
неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция.
Действително е съставен акт в отсъствие на
нарушителя, но самият АУАН е връчен на представляващия и собственик на ЕТ
„О.Д.“, който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността
да депозира възражение в тридневен срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съставеният в
отсъствие на нарушителя АУАН би могло да се счита за съществено процесуално
нарушение, ако по някакъв начин е накърнило правото на защита на наказаното
лице. АУАН е надлежно предявен и връчен и е дадена възможност лицето да упражни
правото си на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В хода на производството
(включително съдебното) не са ангажирани от наказаното лице доказателства,
които биха довели до там, евентуално съставеният АУАН и съответно издаденото
въз основа на него НП, да не бъдат издадени или да бъдат с различно съдържание
от сегашното им, т.е. изводите на административните органи не биха се били
променили. Ето защо не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в нарушаване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението е установено и доказано по безспорен
начин, тъй като санкционираното лице не е подало информацията от отчетните
регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ в Офис за Обслужване
гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив в законоустановения срок. В случая е налице
бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт.
В случая не са налице и основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално /на просто извършване/ и за
съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици. Същото не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от същия вид.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик ще
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Предвид установения изход на спора пред
касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция,
които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с
оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно
заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
Пазарджик, ХII съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438/04.07.2021,
постановено по АНД № 536/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕТ „О.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Вела Пеева“ № 31 да заплати на ТД на
НАП Пловдив сумата в размер на 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2.
(П)