Решение по дело №922/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 77
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20191850100922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. К., 10.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – гр. К.,     ІI – ри състав          в публично

заседание на двадесет и четвърти февруари

две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

 

при секретаря           Д.М.                           и в присъствието

на прокурора                                                               разгледа докладваното

от съдията               Атанасова                                     гр.д. № 922 по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

                  Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

                   Ищецът В.С.Ц., ЕГН ********** ***, чрез адв. А. – САК по обстоятелствата подробно изложени в исковата молба твърди, че брака му с ответницата К.А.Ц.,  ЕГН ********** *** е дълбоко и непоправимо разстроен поради продължителна фактическа раздяла и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

                   В съдебно заседание от 24.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адв. А. - САК и ответницата са поискали промяна на първоначалния иск, като представят споразумение и молят производството по делото да премине по реда на чл. 49 ал. 4 от СК, като молят бракът  им да бъде прекратен без обсъждане въпроса за вината, при условията на постигнатото между страните споразумение относно всички последици от прекратяването на брака.

                   Ищецът В.С.Ц., ЕГН **********, редовно призован, явява се лично, като  признава иска и моли бракът му с ответницата да бъде прекратен без да се обсъжда въпроса за вината и при условията на постигнатото  споразумение.

                  Ответницата К.А.Ц.,  ЕГН **********, редовно призована, явява се лично, като  признава иска и моли бракът й с ищеца да бъде прекратен без да се обсъжда въпроса за вината и при условията на постигнатото  споразумение.

       Съдът, след като изслуша становището на страните и на основание чл. 321 ал. 5 от ГПК, преминава към  производство за развод по взаимно съгласие.

                  Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията изложени в исковата молба, приема за установено следното :

                  Страните са сключили брак на 13.11.1993 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 0065 / 13.11.1993 г. от община К., от който имат родени три  деца – Л.В.С., родена на *** г., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № 1082 / 25.08.2000 г. от Столична община, район „М.“ – пълнолетна, А.В.С., родена на *** г., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № 1413 / 22.08.1997 г. от Столична община, район „Т.“ – пълнолетна и М.В.Ц., ЕГН ********** – починал.      

                  Не се спори между страните, че не живеят заедно, не поддържат никакви контакти помежду си, не живеят като семейство, отчуждили са се един от друг и нямат желание да живеят като съпрузи.

                   При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и неговото съществуване е формално и лишено от съответно съдържание. Ето защо бракът им следва да бъде прекратен.

                  От приложеното към делото споразумение, подписано от страните и поддържано от тях в съдебно заседание е видно, че молителите са постигнали съгласие по последиците от прекратяването на брака съобразно чл. 51 от СК. Споразумението не противоречи на закона, поради което и следва да бъде утвърдено.

                  Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40.00 / четиридесет /  лева.

                  По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

                           

ДОПУСКА прекратяването на брака, сключен между В.С.Ц., ЕГН ********** *** и К.А.Ц.,  ЕГН ********** ***, сключен на 13.11.1993 г., с удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0065 / 13.11.1993 г. от община К..

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение, както следва :

Родените от брака деца са пълнолетни.

 

         ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ :

            Не притежават семейно жилище.

 

ДВИЖИМИ ВЕЩИ:

         Придобитите по време на брака движими вещи са поделени между страните извънсъдебно и нямат претенции един към друг.

         Няма придобити по време на брака недвижими имоти, имащи характер на СИО и МПС – та.

 

ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:

Страните заявяват, че нямат претенции един към друг за издръжка след прекратяването на брака.

Страните декларират, че нямат придобити в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти, нямат парични влогове, нямат участия в търговски дружества и не са регистрирани като еднолични търговци.

 

ФАМИЛНОТО ИМЕ

След прекратяване на брака съпругата К.А.Ц. ще продължи да носи брачното си фамилно име – Ц..

                  ОСЪЖДА В.С.Ц., ЕГН ********** *** да заплати окончателна държавна такса в размер на 40.00 / четиридесет / лева.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 330 ал. 5 от ГПК.

                                          

                            

 

                 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :