Номер 263627.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502216 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41970/30.06.2020 г., депозирана от адвокат
Светлана Петрова Костова от ВАК, преупълномощена от адвокат Петя Димитрова Иванова
от ВАК, действаща като особен представител на А. С. А. с ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр. Варна, ул. „Бдин“ № 21а, ет. 1, офис 4, срещу Решение № 2272 от 10.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7300 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 11 съдебен състав, с което
на основание чл. 422 от ГПК, е признато за установено в отношенията между ищеца
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, „Варна Тоуърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, от една страна и ответника А. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Доктор Селименски“ № 97, ап. 13, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление,
находящ се в гр.Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 97, ап. 13, с клиентски номер
********** и абонатен номер **********, следните суми, а именно:
- сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 97, ап. 13, с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, по фактури №
*********/10.05.2016 г., **********/13.06.2016 г. и № **********/11.07.2016 г.,
- сумата от 56.07 лв., представляваща сбор от мораторната лихва по всяка от фактурите за
периода от падежа до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда- 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане , за които
суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 52634/04.08.2020 г. от въззиваемата
страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, действаща чрез юрисконсулт Полина Иванова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради което го обжалва в неговата цялост. Твърди, че по делото не се е
установило наличието на каквато и да било облигационна връзка за доставка на ел. енергия
между страните по делото. Оспорва извода на съда, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, тъй като от справката която е постъпила по делото от Община
Варна по никакъв начин не се установява, че това е апартамент № 13, за който се твърди да е
доставена ел. енергия. Намира за неправилни изводите на съда, че СТИ, с което е измерена
процесната енергия, е метрологично годно, тъй като заключението по СТЕ е изготвено
изцяло въз основа на едностранно изготвени частни документи от насрещната страна, а
проверка на място и на самия електромер не е извършвана. Сочи, че липсват и доказателства
относно техническата изправност на СТИ. Въззивникът твърди, че по делото не се е
установило действителното доставяне на процесната ел. енергия до адреса на потребление,
като в заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че количествата са „доставими“ и
„нормално потребими“, но липсва заключение, че реално количеството енергия е
консумирано.
Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като съответно исковите претенция
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество намира жалбата за редовна и
процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Намира за неоснователно твърдението на
въззивника, че процесното СТИ е технически неизправно, тъй като е по делото е приложен
протокол за монтаж/демонтаж на електромера, от който е видно, че към дата на монтиране
на СТИ, същото е било с нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. Протоколът е бил
връчен на особения представител заедно с исковата молба по делото, като възражение
срещу него не е било направено. Предвид това, намира възражението в тази насока едва с
въззивната жалба, за преклудирано. Заявява, че в първоинстанционното производство, от
заключението на вещото лице по СТЕ се е установила метрологичната годност на СТИ,
както и че процесните количества ел. енергия са доставими и реално потребими от битов
абонат. Намира за преклудирани и оплакванията на особения представител на въззивника
относно правилността на заключението на вещото лице, доколкото в първоинстанционното
производство адв. Костова не се е противопоставила на приемането на заключението, нито е
поискала допълнителна или повторна експертиза, а напротив- помолила е същата да бъде
приета. Относно твърдението за липса на облигационна връзка между страните, посочва, че
съгласно практика на ВКС длъжник по вземане за консумирана ел. енергия е собственикът
2
на съответния обект на потребление, като в тази връзка по делото се е установило, че
Алекси Алеков е собственик на имота.
Предвид изложеното, въззиваемото дружество моли атакуваното съдебно решение да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира и сторените разноски
пред въззивна инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Въззивникът А. С. А. (ответник в първоинстанционния процес) участва в производството
чрез назначения му от съда по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за особения
представител на ответника са за сметка на ищеца, поради което и на основание чл. 76 ГПК,
следва да се задължи ищецът (въззиваема страна в процеса) в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да внесе по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от
200 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника, определено на основание
чл. 47, ал. ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 41970/30.06.2020 г., депозирана от
адвокат Светлана Петрова Костова от ВАК, преупълномощена от адвокат Петя Димитрова
Иванова от ВАК, действаща като особен представител на А. С. А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Бдин“ № 21а, ет. 1, офис 4, срещу Решение № 2272 от
10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 7300 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 11 съдебен
състав.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното производство)
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, „Варна Тоуърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе по сметка на
Окръжен съд – Варна сумата от 200 лв. (двеста лева) за възнаграждение на особения
представител на ответника, определено в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания
материален интерес, и да представи доказателства за внасяне на сумата в същия срок.
При неизпълнение на указанията на съда, срещу ищеца ще бъде издаден изпълнителен лист
и сумата ще бъде събрана принудително.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2216/2020 г. на ОС-Варна за 04.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4