РЕШЕНИЕ
№ 3646
гр. Пловдив, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330119621 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. З. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****
против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Твърди се, че на 18.07.2016 г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД бил сключен Договор за паричен кредит № **** - ****, по силата на който
дружеството - заемодател се задължило да предостави на ищцата сумата от 11 000 лева. В
договора били уговорени: „такса ангажимент“ в размер на 275 лева, ГПР от 18.71 % и
лихвен процент от 16.47 %. Заемът следвало да бъде върнат на 96 равни месечни вноски,
всяка от които на стойност от 207.06 лева. Общата стойност на всички плащания, които
ищцата следвало да направи била в размер от 19 877.76 лева. До месец октомври 2021г.,
включително, ищцата била заплатила на „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД сумата от
10 506 лева. Твърди се, че през месец ноември 2021г. получила обаждане от лице,
представящо се за служител на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД. Същото й заявило, че вземането на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
било прехвърлено за събиране на ответника и, че дължимата остатъчна сума по кредита
била на стойност 14 733.83 лева, както и, че в срок до 24.11.2021г. следвало да преведе на
ответното дружество сумата от 4400 лева, в противен случай срещу нея щели да бъдат
предприети съответните съдебни действия. Притеснена от доводите на служителя, който й
позвънил, ищцата превела на ответника сумата от 4400 лева. Счита, че сумата се явява
недължимо платена, тъй като липсвало надлежно уведомяване за настъпилото прехвърляне
на вземането от кредитора. Не било изпълнено нито едно законово изискване за
уведомяването на ищцата.
Твърди, че сключеният договор за паричен кредит е недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК. Счита, че са нарушени изискванията на чл.10, ал. 1 ЗПК, тъй като
договорът бил изготвен на шрифт по –малък от 12 пункта. Нарушение имало и на
1
изискванията по чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Не били посочени условията за прилагане
на лихвен процент. Липсвала конкретизация на условията по прилагане на лихвения
процент, както и правилата за определяне на ГПР. Посочен бил единствено общият размер
на ГПР- 18,71 %, но не ставало ясно какви компоненти се включвали в него. Липсвали ясно
определени условия за издължаване на кредита. Погасителният план към договора не
съдържал яснота относно разпределението на вноската по отделните компоненти от
вземането, както и нямало информация защо ежемесечно се погасявали различна по размер
главница и лихва. Твърди се, че независимо от уговорения лихвен процент от 16,47 %,
предоставения заем следвало да бъде върнат в почти двоен размер. Счита, че следва да
намери приложемие разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като се дължи единствено връщане на
чистата стойност по кредита.
В случай, че не се уважат доводите за недействителност на целия договор, то в
условията на евентуалност се претендира нищожност на отделни негови клаузи. Счита за
нищожна клаузата от договора, предвиждаща заплащането на „такса ангажимент“, която се
равнявала на стойност 275 лева. Същата била нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
Твърди, че тази такса била свързана с фиксиране на лихвен процент по договора за кредит и
се дължала при усвояване на заемната сума. Срещу така начислената такса не се
предвиждало извършване на конкретна услуга от страна на кредитодателя, тъй като
сключения договор за заем, представлявал договор, сключен при фиксиран лихвен процент.
Счита уговорената сума да се отнася единствено и само до усвояването на кредита, което
водило до нищожност на постигнатата договорка. Твърди, че никъде не било предвидено
начисляване на възнаградителна лихва. Самото плащане на предвидената в договора лихва
било нищожно поради противоречие с добрите нрави. Така определеният размер от 16,47 %
водел до оскъпяване от над 80%.
С оглед изложеното се моли да бъде осъдено ответното дружество, да заплати на
ищеца сумата в размер на 3906 лева – платена без основание по Договор за паричен кредит
№ ****-**** от 18.07.2016 г., представляваща частична претенция от сумата в размер на
4400 лева, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –
13.12.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенциите. Твърди се, че ответното дружество е направило опит за уведомяване на ищцата
за извършената цесия, но съобщението е останало непотърсено. Твърди, че законодателят не
е определил форма за уведомяването, поради което и моли същата да се счита за надлежно
уведомена относно извършената цесия. Оспорва твърдението, че не е спазено изискването
на чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на използвания шрифт при съставяне на договора.
Счита, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
Твърди, че лихвеният процент е посочен точно и ясно в процесния договор, същият е
фиксиран за срока на договора и нямало нужда от посочване на референтен лихвен процент,
тъй като кредиторът имал право да променя лихвата за периода на договора, което също
било посочено в договора. Твърди, че елементите на дълга са ясно, точно и константно
дефинирани, а договорът не съдържал възможности за промяна на ГПР. Посочването от
кредитора при сключване на договора на непроменливите параметри на лихвения процент и
годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането
им в погасителния план, било действие по избягване на всякакви съмнения, че би
възникнало каквото и да е изменение или увеличение на първоначално определения лихвен
процент. Твърди се, че неразделна част от договора е погасителния план с ясно определени
месечни вноски и конкретни дати на падежа на всяка вноска. Твърди се, че предвидената в
договора „такса ангажимент“ се отнасяла до възможността лихвения процент да бъде
фиксиран на ниво, което е към дата на сключване договора за кредит. Същата не била
условие за усвояване на кредита и не можело да се приеме като такса за усвояване и
управление на кредита. Била еднократна и определена като процент от заемната сума.
2
Счита, че не противоречи на ЗПК. Не можело да се приеме за основателно твърдението на
ищеца, че договорната лихва била начислена без основание и че същата противоречи на
добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване, се отделят обстоятелствата, че: между ищцата Г. З. Х. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил сключен Договор за паричен кредит № ****-**** от
18.07.2016 г., по силата на който ищцата получила сумата от 11 000 лева, с уговорени в него:
„такса ангажимент“ в размер на 275 лева, ГПР от 18.71 % и лихвен процент от 16.47 %,
платим на 96 равни месечни вноски. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 5258/16.05.2022
г./
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски
паричен кредит № ****-**** от 18.07.2016 г. се установява, че същият е подписан между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата Г. З. Х., с предоставена заемна сума от
11 000 лева, усвоена от ищцата. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като
фиксираният годишен лихвен процент по кредита е 16.47 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 18.71 %. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 275 лева. Ищецът се
е задължил да върне сумата на 96 месечни погасителни вноски, в размер 207.06 лева всяка,
като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 19877.76 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на сключването на договора/,
регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по –
малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява,
че размерът на шрифта е 11,8 pt. Само изложеното е достатъчно, за да се приеме
недействителността на договора. Налице са обаче и други нарушения.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
3
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочената годишна
фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му, поради което договорът е недействителен.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства се установява, че с
договор за цесия от 11.11.2021 г., първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземанията по процесния договор на ответното дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
4
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото
лице е посочило, че общият размер на плащанията по Договора за потребителски паричен
кредит ***№ ****/18.07.2016 г. е 14 904.99 лева, от които 10 504.99 лева са платени на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а на цесионера - ответник „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД са платени общо 4 400 лева.
Липсва основание за получаването на сумата 3904.99 лева, представляваща
разликата между дължимата главница от 11 000 лева и платеното от ищеца 14 904.99 лева по
договора, която се явява платена без основание.
За този размер, искът е основателен и доказан, като за разликата над посочената сума
до пълния претендиран размер от 3906 лева – предявен като частична претенция от сумата в
размер на 4 400 лева, ще бъде отхвърлен.
Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове за нищожност от клаузите, предвиждащи заплащането на „такса
ангажимент“ и на възнаградителна лихва.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на 156.24 лева – държавна такса и 363 лева – за експертизи. От разноските от общо
519.24 лева, по съразмерност, на ищеца се дължат 519.10 лева.
Ищецът, освен това, е представляван в процеса от пълномощник – първоначално адв.
С. Н., а впоследствие от адв. М. Г., като се претендира от последната, адвокатският хонорар
да бъде присъден на С. Н., доколкото делото е водено от нея, а адв. Г. – само я замества.
По делото, в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 5
гръб) е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. С. Н., поради затрудненото
си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание
за оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а според ал. 2 на същата
разпоредба - в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
Действително, видно от цитираната разпоредба, изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, обаче, регламентира заплащане на възнаграждение
при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по чл. 38, ал.
1 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да
възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по
своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила
възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда
5
хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ.
Следователно, в хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА, за да се присъди адвокатско
възнаграждение, доколкото същото се присъжда на адвоката, а не на страната, е
необходимо, както искането за присъждане на адвокатско възнаграждение да изхожда от
адвокат, така и лицето, в полза на което се присъжда да има качеството на адвокат към
датата на присъждането му, или поне към датата на приключване на устните състезания по
делото.
Ето защо и доколкото към деня на приключване на устните състезания, служебно
известен факт е, че С. Н. не упражнява вече адвокатска професия, няма как да й се присъди
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Г. З. Х., ЕГН **********, от гр. П. ****, сумата в размер на 3 904.94 лева (три хиляди
деветстотин и четири лева и деветдесет и четири стотинки) - получена без основание по
сключен между Г. З. Х. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, Договор за потребителски
паричен кредит ****-**** от 18.07.2016 г., вземанията, по който са прехвърлени с договор
за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното й погасяване, както и
519.10 лева (петстотин и деветнадесет лева и десет стотинки) – разноски по настоящото
гр.д. № 19621/2021 г. по описа на РС – Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
3904.94 лева до пълния претендиран размер от 3906 лева – предявен като частична
претенция от сумата в размер на 4400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6