Решение по дело №616/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 601
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20253100500616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500616 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““
ЕАД срещу Решение № 270/23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2735/2024 г. на РС –
Варна, с което ответникът, настоящ въззивник, е осъден да заплати на А. Г. А. сумата
3421,54 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за
застраховка „Каско”, обективирана в полица № ******/24.11.2023 г., на л. а. „Тойота Рав 4”,
рег. № *****, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на основание чл.
405, ал. 1 КЗ, както и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно
поради нарушение на материалния закон. По-конкретно се поддържа, че ищецът не е
активно материалноправно легитимиран в производството по делото, тъй като в срока на
действие на застрахователния договор по застраховка „Каско Стандарт" с № ******,
автомобилът е бил продаден на трето лице и към момента на завеждане на иска, както и
след това, същият не е собственик на увреденото МПС. Не се оспорва извода на ВРС, че към
датата на настъпване на застрахователното събитие ищецът се легитимира като собственик
на увреденото МПС. Поддържа, че с промяната на собствеността отпада застрахователния
интерес на прехвърлителя, а такъв възниква в полза на новия собственик, което следва от
разпоредбата на чл.413 от КЗ, съгласно които при промяна на собствеността приобретателя
встъпва в правата по застрахователния договор. Цитира се казуална практика на ВРС,
съгласно която правилото, че приобретателят по договора за прехвърляне на застрахованото
МПС встъпва в правата и задълженията на застрахования е императивно и не подлежи на
дерогиране от страните, поради което легитимиран да претендира застрахователно
обезщетение е единствено новият собственик. Счита, че ако остане в сила обжалваното
съдебно решение, то ще бъде неправилно и несправедливо и по отношение на вече влезлите
1
в сила съдебни решения по предявени искове от собственици на вещи – МПС при условията
на прилагане на нормата на чл. 413 от КЗ. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна
изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 отговор от въззиваемата страна А. А. жалбата
се оспорва като неоснователна с искане за потвърждаване на атакувания акт. Твърденията на
въззивника, че с факта на продажбата на автомобила в хода на процеса интересът от водене
на иск от страна на ищеца е отпаднал, счита за несъстоятелни. В настоящия случай
застрахователният риск е настъпил преди сключването на договора за покупко-продажба,
поради което правото на застрахователно обезщетение е възникнало към момента на
застрахователното събитие за собственика на застрахованото имущество. Поддържа, че до
момента на прехвърляне на имуществото всички права и задължения са за собственика,
който е владял вещта до този момент, а още повече, че към датата на предявяване на иска,
ищецът е бил собственик на процесния автомобил. Излага подробно мотивите на решение
№ 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, II ТО, към което се препраща в цитирано от
въззивника решение на ВРС. Отправя искане за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените в хода на съдебното производство доводи и възражения и направените искания.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
ВРС е бил сезиран с предявен от А. Г. А. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 3421.54 лв. (след изменение в размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на л. а. „Тойота Рав 4”, с рег. № *****, установено на 18.02.2024 г., по сключен между
страните договор за застраховка „Каско”, полица № ******/24.11.2023 г. със срок на
действие 24.11.2023 г. – 23.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.03.2024 г.
Ищецът А. Г. А. излага, че на 24.11.2023 г. е сключил с ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп ” АД договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, по
отношение на собствения си лек автомобил „Тойота Рав 4”, с рег. № *****, със срок на
действие 24.11.2023 г. – 23.11.2024 г. Автомобилът бил застрахован за 43000 лв. На
18.02.2024 г. установил, че същият е увреден докато е бил паркиран. На 19.02.2024 г.
уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. Застрахователят
извършил оглед на автомобила, и съставил Опис на увредените детайли. С уведомление изх.
№ 00626/20.02.2024 г. ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение, тъй
като приел, че получените щети са неустановени и недоказани.
В писмен отговор ответникът оспорва активната легитимация на ищеца като твърди,
че не са налице данни същият да е собственик на автомобила към настоящия момент. Не
оспорва валидността на сключения между страните договор за застраховка „Каско” на
процесния автомобил, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие, че
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, както и че е извършен оглед на
автомобила. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че при извършеният на
19.02.2024 г. оглед експертите му са установили повреди, несъответстващи на декларирания
механизъм на настъпване на събитието и констатираните увреждания по застрахованото
МПС. Оспорва, че щетите са в причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба
ПТП, настъпило на 18.02.2024 г. Оспорва стойността на причинените по процесния
автомобил щети.
2
Предявеният иск е изцяло уважен от ВРС. По отношение на материалноправната
легитимация на ищеца съдът е приел, че с продажбата на автомобила в хода на процеса
интересът от воденето на иск от страна на ищеца не отпада, предвид обстоятелството, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие именно той се е легитимирал като
собственик на увреденото МПС.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, при наличие на положителните и
липса на отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, поради което същото е валидно и допустимо.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивната жалба е единствено оплакване за нарушение на материалния
закон – неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от КЗ в хипотезата на
осъществено прехвърляне на застрахованото имущество в периода на действие на
застрахователния договор.
По делото няма спор, а и от приетото като доказателство удостоверение от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна се установява, че ищецът А. Г. А. е бил
собственик на автомобила в периода 17.11.2023 г. – 06.08.2024 г. Не се спори също така, че
на 19.02.2024 г. застрахователят е бил уведомен от ищеца за настъпило на 18.02.2024 г.
застрахователно събитие, както и че срокът на действие на процесния застрахователен
договор е от 24.11.2023 г. до 23.11.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят
встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор.
Приобретателят встъпва в правата на прехвърлителя от момента на прехвърляне на
собствеността, като за да настъпи този ефект не е необходимо уведомяване на
застрахователя. Този извод следва от нормите на чл. 414 КЗ, уреждащи прекратяването на
застрахователния договор при извършено прехвърляне на застрахованото имущество. В чл.
415, ал. 1, изр. 1-во КЗ е предвидено, че прехвърлителят или приобретателят уведомява
писмено застрахователя за прехвърлянето на собствеността в 7-дневен срок от
прехвърлянето, като това е и срокът за уведомяване на застрахователя при промяна на
собствеността съгласно т. 2. 15, Раздел VI от Общите условия, приложими към процесния
договор за имуществена застраховка. Според изр. 2-ро на чл. 415, ал. 1 КЗ ако не е
извършено уведомяването по изречение първо, застрахователят не е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след
изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и при условие
че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено
увеличение на риска.
Видно от така създадената нормативна уредба встъпването на приобретателя в
правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор не се отнася до вече
възникналите вземания на застрахования в следствие на настъпило застрахователно събитие.
Това вземане възниква от момента на настъпването на събитието и кредитор по него е
собственикът на вещта към момента на настъпването му. Последващият приобретател може
да придобие това вземане само, ако то му бъде прехвърлено по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД.
3
Този приобретател придобива вещта в състоянието такова, каквото е след настъпването на
застрахователното събитие и заплаща стойността й, съобразена с това състояние. Поради
това той не търпи имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на
имуществото в следствие на застрахователното събитие. Такива вреди се търпят обаче от
лицето, което е собственик на вещта към този момент, доколкото, ако не беше настъпило
застрахователното събитие, той би могъл да прехвърли правото на собственост на цена по-
висока от тази, на която го прехвърля след настъпването на събитието. Именно тази разлика
представлява имуществена вреда, която следва да бъде покрита от застрахователя. Ако
обезщетението за тази вреда бъде изплатено на приобретателя, той ще се обогати
неоснователно, тъй като не е заплащал такава сума при придобиването и е преценявал дали
може да използва вещта в състоянието, в което е била към този момент. С оглед на
изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че ищецът А. Г. А. е легитимиран да
претендира застрахователно обезщетение за настъпилото на 18.02.2024 г. застрахователно
събитие е правилен.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. В случая, обаче, такова нарушение не се констатира.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на
ВРС ще бъде потвърдено в обжалваната част като съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт на осн. чл. 272 от ГПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството пред ВОС
съдебно-деловодни разноски в размер на 770 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270/23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2735/2024 г.
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на А. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 770,00 лева, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4