Р Е Ш Е Н И Е
№…………….., 01.12.2017г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
четиридесет и девети състав, в публично заседание на седми ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на
секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №10924 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Б.Д.и с." ООД, ***, чрез
управителя ****с адрес за уведомления в производството: град
Аксаково - пощенски код 9154, улица „ ****", №45, чрез адвокат ****,
вписан в Адвокатска колегия - Варна, против "Б." ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес: ***, представлявано от управителя ****, за съдебно установяване
в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от
12 390.40 евро /дванадесет хиляди триста и деветдесет евро и четиридесет
евроцента/, представляваща договорна неустойка за забавено плащане, през
периода от 1-ви декември 201 Зг. до 25-ти юли 2016г., върху сумата от 1280
евро, представляваща цена за 201 Зг., за извършени услуги по поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „****", находящ се в поземлен имот
111-214, 253, в квартал 36, по плана на курортен комплекс „****", град
Варна, вписани в изречение първо, раздел II, т.1 от договор за поддръжка и
обслужване на общи части - комплекс ****" от 20.03.2008г., представляваща
1 % върху сумата от 1 280 евро за всеки ден на забавено плащане, съгласно
изречение първо, раздел V, т.З от договора от 20.03.2008г. от договор за
поддръжка и обслужване на общи части - комплекс ****" от 20.03.2008г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
03.08.2016г. по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г. на Районен съд
- град Варна.
В исковата молба
се излага, че страните са обвързани по силата на договор за поддръжка и обслужване
на общи части на комплекс „****", находящ се в курортен комплекс „****",
град Варна, в сила между от деня, в който ответника е закупил апартамент в
комплекса – 20.03.2008г. Задълженията на ответника по договора за поддръжка
били изрично вписани и в нотариалния акт за покупко-продажба на апартамента.
Едно от тези задължения било за заплащане на парични суми за поддръжка на
общата инфраструктура на комплекса. Съгласно текста на изречение
трето, раздел III, т.1, от договора от 20.03.2008г., ответникът дължал
заплащане на цена за услугите по поддръжка и обслужване ежегодно, в срок до
30-ти януари.на текущата година. Твърди
се, че съгласно договора, ищцовото дружество е изпълнявало задълженията по
организиране поддръжката и обслужването на общата инфраструктура и на всички
общи части, а ответника е поел задължения да не препятства изпълнението на
задължения им и да заплаща парична сума за извършените услуги за комплекса.
Твърди се, че задължение на ответника било да заплаща дължимата парична сума в
срок до 30-ти януари на всяка година за текущата година. Твърди се, че
ответникът не е заплатил паричните суми, които дължал на ищците за извършените
услуги за поддръжка и обслужване за 2013г., за 2014г. и за 2015 година.
Съгласно раздел V, т.З, изр. първо от договора, че при просрочие в заплащането
на дължимото възнаграждение, ответникът дължал неустойка в размер на 1% върху
неплатената сума за всеки просрочен ден. Твърди се, че при неплащане на сумата
за услуги, считано от 31-ви януари на всяка година, ответникът изпада в забава.
В
уточняващи молби твърди, че услугите, които
са изпълнени за 2013г. са: Поддръжка и обслужване на всички общи инфраструктури
на комплекс „****" и представляващи електрозахранващи, водоснабдителни,
канализационни и транспортни съоръжения, находящи се в комплекс „ ****",
който е изграден в поземлен имот 111-214, 253, в квартал 36, по плана на
курортен комплекс „****", град Варна. Плащане на паричните суми за
осветление и вода на общите части. Поддържане и почистване на общите части на
сградата. Поддържане и обслужване на асансьор. Поддържане и обслужване на места
за общо ползване от поземления имот-тревни площи, алеи, паркингова зона,
басейн. Общата стойност на услугите, които изпълнили за 2013г. за комплекса била 210 379.63 лева.
От общата стойност на услугите за комплекса за
2013г., 130 544.85 лева била стойността на услугите за техни собствени обекти в
комплекса и 79 834.78 лева била стойността на услугите за обектите в комплекса,
които са собственост на други лица, включително на ответника. Общата стойност
на услугите за 2013г. в размер на 210 379.63 лева била разпределена на общата
застроена площ на комплекса от 11 090 квадратни метра. Разходите за услуги за
2013г., разпределени по застроената част на комплекса били в размер на 9.49
евро на квадратен метър /18.57 лева за квадратен метър/без ДДС/. Твърди се, че
ответникът е собственик на апартамент №36, със застроена площ от 99.21 кв.метра
и на 13.04 кв.метра идеални части от общите части на сградата, поради което
задължението му за изпълнените услуги за 2013г., за собствените на ответника
112.25 квадратни метра е в размер на 1 280 евро. Твърди се, че за заплащането
на тази сума, като част от сума в общ размер на задълженията на ответника за
2013г., за 2014г. и за 2015г., от Районен съд -град Варна бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №12681/2015 година, поради което дължимостта от
ответника на главницата на неговото задължение за 201 Зг. не е предмет на
настоящето производство.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество. Поддържа се
становище за неоснователност на иска, основано на твърдения за нищожност на
процесния договорът за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим
на етажна собственост., поради въвеждане в заблуждение на ответника от страна
на ищеца. На следващо място приема че договора е нищожен, тъй като е сключен
преди приемане на ЗУЕС, който урежда отношенията в етажна собственост. На трето
място приема, че договора е нищожен поради липса на законова форма, тъй като
липсва нотариална заверка на подписите на страните. Твърди се, че след 2009г. и
влизане в сила на ЗУЕС са провеждани общи събрания в комплекса, с които са
уреждани между тях отношенията по поддръжка на общите части. Оспорва се
изправността на ищцовата страна по сключения между страните договор, а именно
изпълнение на твърдените в ИМ и уточняващите молби дейности. Изтъква се, че
ищецът не е представил подробно описание на всички извършени дейности, както и
цените за всяка от тези дейности. Прави се искане за спиране на делото, до
приключване на производството по т.д.1405/2016г. на ВОС. Твърди, че съгласно
Договора, претендираната от ищеца неустойка не се дължи, а е предвидена. Правди
възражение за погасяване на задължението по давност. Прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Изтъква се, че ищеца не е издал фактура за твърдените суми за поддръжка за
2013г. и по тази причина подобни суми не се дължат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство като писмени
доказателства бяха приложени и приобщени: възражение по ч.гр.д.№ 12681/2015 г., протокол № 1 от
27.10.2009 г., протокол № 2 от 25.10.2010 г., протокол № 3 от 25.10.2011г., транспорт
персонал фактури: №**********/22.01.2013г. – „****“ ЕООД,
№**********/10.04.2013г. – „****“ ЕООД, №**********/23.05.2013г.–„****“ ЕООД,
№**********/27.05.2013г. – „****“ АД, №**********/14.06.2013г. – „****“ АД, №**********/14.06.2013г.
– „****“ АД, №**********/18.06.2013г. – „****“ ЕООД, №**********/05.07.2013г. –
„****“ АД, №**********/16.07.2013г. – „****“ АД, №**********/19.07.2013г. – „****“
ЕООД, №**********/03.08.2013г. – „****“ АД, №**********/20.08.2013г. – „****“
ЕООД, №**********/18.09.2013г. – „****“ ЕООД, №**********/21.10.2013г. – „****“
ЕООД, №**********/25.11.2013г. – „****“ ЕООД; Договор за счетоводни услуги от
20.02.2005г., ф-ра.**********/03.01.2013г., ф-ра. **********/04.02.2013г.,
ф-ра.**********/04.03.2013г., ф-ра. **********/04.04.2013г.,
ф-ра.**********/04.11.2013г., ф-ра. **********/02.12.2013г., ф-ра. **********/ 30.12.2013г.,
ф-ра. **********/29.04.2013г., ф-ра.**********/03.06.2013г., ф-ра.
**********/01.07.2013г., ф-ра.**********/01.08.2013г., ф-ра.
**********/02.09.2013г., Договор за абонаментно обслужване
№1307vn/17.06.2013г., Договор №5/01.08.2011 за абонаментна поддръжка на
асансьор, ф-ра. **********/28.01.2013г. – ЕООД „****“, ф-ра.
**********/28.02.2013 – ЕООД „****“, ф-ра. **********/29.03.2013 г. – ЕООД“****“,
ф-ра **********/23.04.2013г.- ЕООД “****“, ф-ра.**********/27.05.2013г. – ЕООД“****“,
ф-ра. **********/01.08.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра. **********/09.08.2013г. – „****“
ЕООД, ф-ра. **********/05.09.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра.
**********/14.10.2013г. - „****“ ЕООД,
ф-ра. **********/22.11.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра. **********/27.12.2013г. – „****“
ЕООД, ф-ра. *********/03.10.2013г. – „****“ гр.Варна, Договор между „Б.Д.и С.“***
ООД, анекс към договор № 30 от 06.07.2010г. от 28.06.2013г., приложение № 1 за
абонаментна поддръжка на паркова среда, анекс № 2 към договор № 30 от
06.07.2010 г., ф-ра.**********/24.04.2012г., ф-ра. **********/15.05.2013г.,
ф-ра. **********/08.07.2013г., ф-ра.**********/14.08.2013г., ф-ра.
**********/13.09.2013г., ф-ра. **********/14.10.2013г., ф-ра. **********/ 19.11.2013г.
Договор от 22.04.2010 със страни „****“ ЕООД и „****“ ООД, ф-pa.
002057/27.04.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра. 002135/25.05.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра.
002214/19.06.2.013г. – „****“ ЕООД, ф-ра. **********/ 10.07.2013г. – „****“
ЕООД, ф-ра. **********/13.08.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра.
**********/26.09.2013г. – „****“ ЕООД, ф-ра. **********/04.10.2013г. „****“ ЕООД, Договор за абонаментен сервиз от
20.05.2009 г., ф-ра. **********/28.05.2013 г., ф-ра. **********/26.06.2013г.,
ф-ра. **********/26.07.2013г., ф-ра. **********/30.08.2013г., ф-ра.
**********/16.09.2013г., ф-ра. **********/24.04.2013г., ф-ра. **********/ 20.04.2013г.,
ф-ра. **********/17.06.2013г., ф-ра. **********/17.06.2013г., ф-ра.
**********/23.07.2013г., протокол от 29.04.2013 г., констативен протокол №
038/30.05.2013г., разрешение за ползване № 038/30.05.2013г., ф-ра. **********/ 25.04.2013г.,
ф-pa. **********/26.04.2013г., ф-ра. **********/09.05.2013г., приходна
квитанция ********** – 13.05.2013г., ф-ра. **********/13.05.2013г., ф-ра. **********/
17.05.2013г., ф-ра. **********/21.05.2013г., ф-ра. **********/13.06.2013г.,
ф-ра. **********/19.06.2013г., ф-ра. **********/25.06.2013г., ф-ра.
**********/09.07.2013г., приходна квитанция **********/11.07.2013г., ф-ра.
**********/19.07.2013г., приходна квитанция **********/05.08.2013г., ф-ра.
**********/22.08.2013г., ф-ра. **********/ 29.08.2013г., ф-ра.
**********/19.09.2013г., ф-ра. **********/29.04.2013г., ф-ра.
**********/30.05.2013г., Договор за охрана с технически средства на обект №
5298 от 27.09.2014г., ф-ра. **********/25.01.2013г., ф-ра. **********/20.03.2013г.,
ф-ра. **********/15.04.2013г., ф-ра. **********/21.06.2013г., ф-ра. **********/20.07.2013г., ф-ра.
**********/10.09.2013г., ф-ра. **********/04.11.2013г., ф-ра. **********/ 19.12.2013г.,
ф-ра. **********/18.05.2013г., ф-ра. **********/22.04.2013г., ф-ра.
**********/21.05.2013г., ф-ра. **********/04.06.2013г., ф-ра.
**********/11.06.2013г., ф-ра.**********/05.07.2013г., ф-ра.
**********/16.07.2013г., ф-ра. **********/ 30.07.2013г.,
ф-ра.**********/09.08.2013г., ф-ра.**********/23.08.2013г., ф-ра.
**********/03.09.2013г., ф-ра. **********/13.09.2013г., ф-ра.
**********/16.01.2013г., ф-pa. **********/17.01.2013г., ф-ра.
**********/07.02.2013г., ф-ра. **********/ 12.04.2013г., ф-ра.
**********/24.04.2013г., ф-ра. **********/30.04.2013г., ф-ра. **********/08.05.2013г.,
ф-ра. **********/28.05.2013г., ф-ра. **********/10.07.2013г., ф-ра.
**********/18.07.2013г., ф-ра. **********/26.07.2013г., ф-ра. **********/ 08.08.2013г.,
Договор за строителство 01.02.2013г., протокол 1 от 26.02.2013г. за извършени и
заплатени СМР, фактура ********** от 26.02.2013г., Договор за строителство от
01.03.2013г., протокол 1 от 15.03.2013г. за извършени и заплатени СМР, фактура
**********/15.03.2013г., Договор за строителство от 16.03.2013г., протокол 1 от
29.03.2013г., фактура **********/29.03.2013г., Договор за строителство от
07.05.2013г., протокол 1 от 30.05.2013г., фактура **********/30.05.2013 г.,
договор за строителство от 15.07.2013 г., протокол 1/31.07.2013 г., фактура
**********/ 31.07.2013г., ф-ра. **********/02.02.2013г., ф-ра.
**********/01.02.2013г., ф-ра. **********/01.03.2013г.,
ф-ра.**********/01.03.2013г., ф-ра. **********/02.04.2013г., ф-ра.
**********/01.04.2013г., ф-ра. **********/01.05.2013г., ф-ра. **********/ 01.05.2013г.,
ф-ра. **********/01.06.2013г., ф-ра. **********/01.06.2013г., ф-ра.
**********/01.07.2013г., ф-ра. **********/01.07.2013г., ф-ра.
**********/01.08.2013г., ф-ра. **********/01.08.2013г., ф-ра.
**********/01.09.2013г., ф-ра. **********/ 01.09.2013г., ф-ра.
**********/01.10.2013г., ф-ра. **********/01.10.2013г., ф-ра.
**********/01.11.2013г., ф-ра. **********/01.11.2013г., ф-ра.
**********/01.12.2013г., ф-ра. **********/31.01.2013г., ф-ра.
**********/28.02.2013г., ф-ра. **********/ 08.03.2013г., ф-ра.
**********/30.03.2013г., ф-ра. **********/30.04.2013г., ф-ра.
**********/31.05.2013г., ф-ра. **********/30.06.2013г., ф-ра.
**********/31.07.2013г., ф-ра. **********/31.08.2013г., ф-ра.
**********/30.09.2013г., ф-ра. **********/ 31.10.2013г., ф-ра.
**********/30.11.2013г., ф-ра. **********/31.12.2013г., ф-ра.
**********/31.01.2013г., ф-ра. **********/28.02.2013г., ф-ра.
**********/30.03.2013г., ф-pa. **********/30.04.2013г., ф-pa.
**********/31.05.2013г., ф-pa. **********/ 30.06.2013г., ф-pa.
**********/31.07.2013г., ф-pa. **********/31.08.2013г., ф-pa.
**********/30.09.2013г., ф-pa **********/31.10.2013г., ф-pa.
**********/30.11.2.013г., ф-ра. **********/31.12.2013г., ф-ра.
**********/31.01.2013г., ф-ра. **********/ 28.02.2013г., ф-ра.
4000052.359/30.03.2013г., ф-ра. **********/30.04.2013г., ф-ра.
**********/31.05.2013г., ф-pa. **********/30.06.2013г., ф-ра.
**********/31.07.2013г., ф-ра. **********/31.08.2.013г., ф-ра.
**********/30.09.2.013г., ф-ра. **********/ 31.10.2013г., ф-ра.
**********/30.11.2013г., ф-ра. **********/31.12.2013г., ф-ра. **********/28.03.2013г.,
ф-ра. **********/30.04.2.013г., ф-ра. **********/30.05.2013г., ф-ра.
**********/27.06.2013г., ф-ра. **********/30.07.2013г., ф-ра. **********/ 30.08.2013г.,
ф-ра. **********/27.09.2013г., ф-ра. **********/30.10.2013 г., преводно нареждане
от 29.04.2013 г. към Басейнова дирекция
– Варна, застрахователна полица № 08070120390000047, ф-ра.
**********/27.02.2013г., ф-ра. **********/29.03.2013г., ф-ра. **********/22.04.2013г., ф-ра.
**********/30.05.2013г., ф-ра.
**********/ 29.07.2013г., ф-ра. **********/26.06.2013г., ф-ра.
**********/26.06.2013г., ф-ра. **********/25.09.2013г., ф-ра.
**********/01.11.2013г., ф-ра. **********/29.11.2013г., ф-ра.
**********/20.12.2013 г., Договор за поддръжка и обслужване на общи части от
20.03.2008 г., ф-ра. **********/01.04.2010 г., ф-ра. **********/19.02.2010 г.,
ф-ра. **********/31.01.2011 г., ф-ра. **********/09.03.2012 г., нотариална покана от 11.06.2014 г.,
разпечатка от ел. поща, уведомително писмо от „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седем броя
разпечатки от ел. поща, протокол № 001 от 27.10.2009 г., протокол – разписка за
общо събрание от 27.10.2009 г., протокол – разписка за общо събрание от
27.10.2009 г. за уведомяване на отсъстващите, протокол № 2 от 25.10.2010 г., протокол – разписка за общо събрание от
25.10.2010 г., протокол – разписка за общо събрание от 25.10.2010 г. за
уведомяване на отсъстващите, протокол № 3 от 25.10.2011 г., протокол – разписка за общо събрание от
25.10.2011 г., протокол – разписка за общо събрание от 25.10.2011 г. за уведомяване
на отсъстващите, протокол от 20.01.2017 г., разрешение за строеж №
189/15.12.2004 г., удостоверение № 15/26.05.2006 г., разписка № 25 от
12.06.2014г., справка за процентно разпределение
на разходите
за управление и поддръжка, уведомление
с изх. № 5/07.07.2017г.
От представения по делото Договор за поддържа и
обслужване на общи части- комплекс „****“ от 20.03.2008г., сключен между двете
дружества се установява, че ответното се е задължило към ищцовото дружество да
им заплаща годишна такса, регламентирана н раздел ІІІ.1. - в размер на 898 евро
без ДДС за една календарна година, като тази сума следва да се заплаща
ежегодно, в срок до 31.01. на текущата година.
В раздел V.3. е регламентирано, че: „…При отказ или закъснение на пащане на
ежегодна вноска, както и други произтекли непредвидени разходи-в размер и срок,
както и при неизпълнение на всичко останало уговорено в този договор, първата
страна/ищеца/ ще откаже на втората страна /ответника/ използването на
собственити й инфраструктурни съоръжения и инсталации, както и ще откаже достъп
на втората страна до тях, които действия не могат да бъдат квалифицирани като
самоуправни по смисъла на НК и се предвижда плащане на неустойка в размер на
1%/едно на сто/ върху дължимата сума ва зсеки просрочен ден, което важи и за
неизпълнение по т.2 от този раздел но договора…“.
От приложените по делото множество финансови и
счетоводни документи се установява извършването на договорените между страните
дейности по поддръжка на недвижимия имот, като в същото време не е налице
диференциация между разходите за хотелската и жилищната му част.
По искане на страните бяха допуснати и събрани
гласни доказателства. В полза на ищеца показания дадоха св. ****– без дела със страните, Д.Б.В. – без дела със страните, които
заявяват, че са посещавали комплекс „****“, вкл. и през 2013г., като им е
направило впечатление, че той е облагороден и поддържан. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите.
В полза на
ответната страна бе допуснат разпит на св.
С.Р.П., чиито показания съдът кредитира, преценявайки обстоятелството, че
семейството на свидетелката притежава недвижим имот в комплекс „****“ и в
момента е в ход съдебно производство между съпруга й и ищцовото дружество.
Заявява, че освен определената им с договора с ищцовото дружество годишна такса
за поддръжка, им се искат допълнителни такси, които не знае как са формирани,
като при неплащане ограничават достъпа им до общите части на комплекса.
В хода на съдебното производство бяха допуснати
и изготвени съдебно-графологическа, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, чиито заключения съдът приема като обективни и безпристрастни.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-графологическа е видно, че подписите, положени за Купувач в процесния
договор са положени от представляващия ответното дружество.
От заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в поземления имот, където се
намира имота на ответното дружество, са изградени две сгради, оборудвани с ****,
една от които е жилищна, а другата хотел, освен това басейн с бар, трафопост,
тенис корт, детска площадка и обслужващи постройки. Изградена е система за
контрол на достъпа.
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че определената от ищцовото
дружество такса за поддръжка, дължима от ответното дружество за 2013г. е
формирана на база 11бр. фактури, издадени в периода 27.02.2013г. до
20.12.2013г., на обща стойност 1289,88 евро с ДДС, като тази сума е формирана
за реалната площ на апартамента на ответното дружество, плюс площта на общите
части. Тези фактури не са били връчени и подписани от страна на ответника.
Установява се, че не е диференцирано каква част от начислената от ищеца и
дължима от ответника сума се отнася за поддръжка на общата инфраструктура на
целия комплекс и каква част се отнася за общите части на жилищната сграда,
където се намира имота на ответника.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предвид
изричните становища на страните, съдът прие за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че страните са в договорни отношения досежно поддръжката
и обслужването на общите части на комплекс „****“. Спорен е момента досежно
формирането на сумата от 1280 евро-дължима от ответника такса за 2013г., както
и относно дължимостта на претендираната неустойка в размер на 12390,40 евро за
периода 01.12.2013г. – 25.07.2016г.
В тежест на
ищеца в условията на пълно и главно доказване е да установи формирането на
твърдяната от него неустойка за незаплатена такса поддръжката и обслужването на
общите части на комплекс „****“ за 2013г. в размер на 12390,40евро.
Съдът приема, че
ищцовото дружество не представи убедителни доказателства за формирането на
сумата, която се твърди, че ответното дружество дължи за 2013г. в размер на
1280 евро и представляваща такса за поддръжка. Макар и по отношение на тази сума
да е влязла в сила Заповед по чл.410 ГПК на ВРС, то исковият съд не е обвързан
с решението на заповедния и Заповедта не се ползва със сила на присъдено нещо,
поради което следва да бъде проверен метода и основанията на формирането на
претендираната такса.
От представения по делото договор за поддържа и
обслужване на общи части - комплекс „****“ от 20.03.2008г. се установява, че
годишната такса дължима от ответното дружество, регламентирана в раздел ІІІ.1.
- в размер на 898 евро без ДДС за една календарна година, като тази сума следва
да се заплаща ежегодно, в срок до 31.01. на текущата година, т.е. размера на
дължимата каста с включен ДДС е 1077,60 евро. Действително в договора е
предвидено, че годишната вноска се индексира при промяна на съществени показатели
и съобразно инфлационния индекс в страната и при други обстоятелства, влияещи
върху ценообразуването, но по делото подобни доказателства не бяха представени.
Не бяха представени и допълнителни споразумения или анекси към договора,
подписани от страните, с които се променя дължимата годишна такса. От
заключението на вещото лице по ССЕ, както и от представените по делото писмени
доказателства е видно, че за 2013г. ищцовото дружетво е издало на
дружеството-ответник 11бр. фактури, чиито общ сбор формира по-голяма от
твърдяната от тях такса в размер на 1280 евро, а именно 1289,88 евро, но тези
фактури са едностранно издадени от ищеца и неподписани и потвърдени от
ответника, а освен това в Договора не е предвидена, че годишната такса се
формира по този начин. Съдът приема за неотносими решенията на Общото събрание
на ЕС, доколкото в случая е налице договореност между два правни субекта, за
уреждане на отношения единствено между тях и е недопустимо трето за тях лице,
да вменява задължения на едната страна по договора към другата страна, след
като такава възможност в договора не е предвидена.
Невъзможността да се установи главното
задължение на ответната страна, спрямо ищцовата, води до невъзможност да се
установи коректния размер и на исковата претенция за неустойка за неизпълнение,
доколкото тя е предвидена като процент върху главното задължение.
В същото време предвид изричното възражение на
ответната страна за нищожност на клаузата за неустойка в договора, а и поради
служебното задължение на съда да следи за действителността на клаузата, по
която се претендира процесната сума под формата на уговорена неустойка, съдът
следва да извърши преценка за валидност на същата.
Съобразно
задължителните указания, дадени към съдилищата с ТР 1/15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009 ОСТК на ВКС, преценката относно
действителността на клаузата следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Нищожна
поради противоречие с добрите нрави е клауза за неустойка, с
която се излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, и с която кредиторът би се
обогатил неоснователно чрез постигане на несправедлив правен резултат.
При търговски сделки,
сключени между търговци /за каквито приемаме страните в настоящото
производство/, действително неустойката не подлежи на намаляване поради
прекомерност - чл. 309 от ТЗ. Законодателят е изключил
възможността за частично освобождаване от отговорност на длъжника съгласно чл. 92, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД-при съпоставка на
неустойката с размера на претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 309 от ТЗ е императивна и
действието й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което
сключвайки търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка
не би могла да бъде намалявана-изключването на прекомерността сочи за
законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по
търговски сделки.
Санкционният характер на
неустойката обаче следва да се обсъжда във връзка с другите две нейни основни
предназначения - обезщетителна и обезпечителна. Начинът на определяне на
неустойката, както и границите й, не са ограничени с императивни правни норми,
поради което договарянето й например без краен предел, както
и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на
договора или на отделни негови клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали
размерът на договорената неустойка /или напр. липсата на краен предел за
натрупването й/ са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правнорелевантно за
нищожността на договорената неустойка е противоречието й с добрите нрави, който
общ критерий за действителността на сделките трябва да намери конкретен израз в
конкретната сделка. По силата на нормата на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави и разпоредбата намира приложение и при
търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Уредбата на
неустойката в търговското право се изчерпва с установената забрана по чл. 309 от ТЗ за намаляване поради
прекомерност на неустойката, дължима по търговски сделки. В частта за функциите
на неустойката, елементите от фактическия състав на отговорността на длъжника и
възможността на кредитора да претендира обезщетение за по-големи вреди от
размера на неустойката, отношенията между търговците се регулират по правилото
на чл. 92 от ЗЗД, според
който неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен
обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна
функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато
вреди изобщо не са настъпили или когато размерът и надхвърля този на вредите.
Доколкото е налице свобода на договаряне /съгласно чл. 9 от ЗЗД / и липсват
конкретни предписания, страните са свободни сами да изберат начина на
определяне на неустойката, за кое договорно неизпълнение да се договаря, в
какъв размер – като глобална сума или процент от задължението, както и да
определят сроковете и начина на плащането й. Определената, с оглед свободата на
договаряне от страните неустойка, обаче не следва да е в противоречие с добрите
нрави.
Накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.
3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Това са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване - аргумент от чл. 307 ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от с.з. и т.н. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. Договорната
клауза за неустойка би могла да е нищожна
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора - или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Преценката за накърняване пределите на нравствената допустимост в
тази хипотеза следва да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяването на което е уговорена неустойката,
на начина
на определянето й - като глобална сума или процент от главницата, на базата на
начисляването й-съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите/възможни са и редица други критерии. Неустойката за забава
обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състояние на
неизпълнение на задължението на длъжника.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/
и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението; Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал.1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай така посочената неустойка - по 1% от стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие, излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция - тя е прекомерна по размера си и фактически води до неоснователно накърняване на имуществените интереси на ответника за сметка на неоснователно обогатяване на ищеца, което нарушава принципите на добрите нрави. От съдържанието на клаузата на Раздел V.3. от договора следва, че уговорената от страните неустойка има мораторен, а не компесаторен характер, тъй като е предназначена да санкционира клиента при неспазване на срока за заплащане на дължимата годишна такса и същевременно да обезщети предлагащия услугата ищец за предполагаеми вреди в случай на забава. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената мораторна неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от забавеното му изпълнение. Неустойка в размер 1% на ден, равняваща се в случая на 24,96 лв дневно, би довело до несправедливия правен резултат за период на забава от 3 месеца, ищецът да получи дължимата според него годишна сума под формата на неустойка, а при всяка по-продължителна забава - до неоснователно обогатяване на заемодателя. Налице е не само безспорно несъответствие между размера
на уговорената неустойка и очакваните при сключването на договора вреди за кредитора, произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно задължение, но така, както тази неустойка е договорена, излиза извън пределите на обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция и като целяща единствено повторно възнаграждение на кредитора за извършените от него услуги, води до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави. Защото без да е налице каквато и да е вреда от забавеното изпълнение на ответника-длъжник /поне липсват доказателства за претърпени каквито и да е вреди/, кредиторът е уговорил в своя полза заплащане на неустойка, равняваща се на 360 % годишно /сума в размер от 4672 евро годишно/ спрямо сумата - неизплатена главница, което води до очевидния извод, че се цели не обезщетяване на евентуално претърпените вреди /по аргумент от чл. 92 от ЗЗД/, а неоснователно обогатяване - при сравнение с прихода, който ищецът би получил, ако сумата бе вложена в банка и върху нея се изчисляват лихви или ако върху сумата би се дължала законна лихва.
Подобен резултат е несъвместим
с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за несъразмерност на престациите на страните. Поради това и с оглед указанията
в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съдържащата се в
чл. 4 от договора за заем неустойка следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Нищожността на неустоечната клауза
изключва възникването на претендираното с иска по чл. 92 ЗЗД вземане за неустойка и обуславя неоснователност на
исковата претенция.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявения иск в тази му част е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като такъв.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на
спора съдът намира, че на ищцовото дружество не се следват разноски.
Ответникът не е представил
списък с разноски по чл.80 ГПК, като в с.з. моли да им бъдат присадени разноски,
съобразно приложените по делото доказателства за извършени разходи, а именно:
60лв. – депозит за призоваване на свидетели, 200лв. за СТЕ, 500 лв. за ССЕ,
поради което следва да му бъдат присадени направените разноски в общ размер от
760лв., на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от Б.Д.и с." ООД, ***, чрез
управителя ****с адрес за уведомления в производството: град
Аксаково - пощенски код 9154, улица „ ****", №45, чрез адвокат ****,
вписан в Адвокатска колегия - Варна, против "Б." ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес: ***, представлявано от управителя ****, за установяване
в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 12390.40 евро /дванадесет хиляди триста и
деветдесет евро и четиридесет евроцента/, представляваща договорна
неустойка за забавено плащане, през периода от 1-ви декември 201 Зг. до 25-ти
юли 2016г., върху сумата от 1280 евро, представляваща цена за 201 Зг., за
извършени услуги по поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „****",
находящ се в поземлен имот 111-214, 253, в квартал 36, по плана на курортен
комплекс „****", град Варна, вписани в изречение първо, раздел II, т.1 от
договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс ****" от
20.03.2008г., представляваща 1 % върху сумата от 1 280 евро за всеки ден на
забавено плащане, съгласно изречение първо, раздел V, т.3 от договора от
20.03.2008г. от договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс ****"
от 20.03.2008г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 03.08.2016г. по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г.
на Районен съд - град Варна, на осн. 422
ГПК.
Осъжда Б.Д.и с." ООД,
***, чрез управителя ****с адрес за уведомления в
производството:
град
Аксаково - пощенски код 9154, улица „ ****", №45, да
заплати на "Б." ЕООД, с ЕИК ****,
с адрес: ***, представлявано от управителя **** сумата от 760(седемстотин и шестдесет) лева съдебно
– деловодни разноски сторени в настоящото исково производство, съразмерно
отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: