Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело
№ 8022 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.И.Л. срещу
решението от 20.12.2017 г., поправено с решение от 25.01.2018 г., по гр. д. № 18914/2017
г. на СРС, 117 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като въззивницата
подробно е изложила съображенията си. Въззивницата моли
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се определи режим на
лични отношения между въззиваемите страни И.К.Л. и Л.М.Б.
и внучката им А.Г.М., съобразно петитума на въззивната жалба. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите страни И.К.Л. и Л.М.Б.
са подали отговори на въззивната жалба, с които
оспорват изложеното в нея и молят първоинстанционното
решение да се потвърди.
Въззиваемата страна Г.Ц.М. не
взема становище по допустимостта и основателността на въззивната
жалба.
Ц.И.Л. е подала и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 26.03.2018
г. на СРС, 117 състав, постановено по гр.д. № 18914/2017 г., с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение
на постановеното решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени
съображения за неправилност на определението. Моли се обжалваното определение
да бъде отменено и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.
Ответниците по частната жалба – И.К.Л.
и Л.М.Б., считат обжалваното определение за правилно и молят то да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема
за установено следното:
С решението от 20.12.2017 г., поправено с решение от 25.01.2018 г., по гр.
д. № 18914/2017 г. на СРС, 117 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1
от СК, режим на лични отношения на И.К.Л. и Л.М.Б. с внучката им А.Г.М., както
следва: да виждат детето в присъствието на майката Ц.И.Л. всяка втора неделя на
месеца от 14.00 часа до 18.00 часа за първите 6 месеца от влизане на решението
в сила, а след това – да взимат детето всяка втора неделя на месеца от 10.00
часа до 18.00 часа.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения
за раждане, ищците И.К.Л. и Л.М.Б. са родители на майката на детето А.Г.М.,
род. на *** г. – ответницата Ц.И.Л., а баща на детето е ответникът Г.Ц.М..
Действащият понастоящем режим на лични отношения на бащата Г.Ц.М. с детето А.Г.М.
е този, съгласно приетото като доказателство от първата инстанция решение от 30.01.2017
г. по гр.д. № 56491/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, а именно: всяка първа и
трета събота и неделя на месеца, без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа в събота
и от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя, както и по друго време, определено по
съгласие между родителите.
Пред настоящата инстанция е представен социален доклад, изготвен от ДСП-Красно
село, чието заключение е, че контактите между бабата и дядото с детето са
прекъснати, бабата и дядото са в стабилно здравословно състояние и имат
материална и финансова възможност да посрещат нуждите на внучката си А.при
евентуален режим на контакти и да задоволят потребностите й, бабата и дядото
имат необходимите родителски качества и умения и са в състояние да задоволят
потребностите на малолетната А.при гостуване, в дома на бабата и дядото има
достатъчно пространство и условията са подходящи за детето при гостуване, и чрез
контактите на бабата и дядото по майчина линия с детето то ще има възможност да
опознае, запази и съхрани родовите си връзки. Бабата и дядото живеят на първия
етаж от двуетажна къща в гр. София, кв. Бояна, ул. *******, който е с жилищна
площ от 140 кв.м., а дворното място е от 400 кв.м. Социалният работник е
констатирал, че за детето А.има самостоятелна стая, обзаведена с легло,
гардероб, две нощни шкафчета и шкаф с телевизор, както и че жилището на бабата
и дядото е чисто и условията са много добри.
При въззивното разглеждане на делото е изготвено
и прието заключение на допуснатата съдебнопсихологична
експертиза, което заключение не е оспорено от страните. Вещото лице е
изследвало емоционалната привързаност на детето към бабата и дядото по майчина
линия и отношението на детето към бабата и дядото по майчина линия,
емоционалното състояние на детето и способността на бабата и дядото по майчина
линия да се грижат за детето.
От заключението се установява следното: 1) детето има изградена емоционална
привързаност към баба си и дядо си по майчина линия; въпреки изминалото време,
в което е имало само епизодични контакти с тях, тази привързаност не е
нарушена, то ги очаква с интерес и още в началото на срещата им показва топлото
си чувство; детето общува непринудено с бабата и дядото по майчина линия, без
вътрешно напрежение или неудобство, забавлява се в игрите с дядо си, усеща
обичта му и радостта му от срещата, както и вълнението на своята баба; детето поддържа
активно поведение, прави подаръци на бабата и дядото, за да ги зарадва, и отношението
му към тях е положително; 2) детето е в задоволително емоционално състояние
предвид на ситуацията, в която се намира; то гради своята идентичност в новата
семейна общност на майката, където е добре прието емоционално, но не може да
бъде изолирано от конфликта между възрастните (основно между майката и бабата и
дядото по майчина линия), което поражда у него напрежение, безпокойство и
потиснатост; А.има запазен спомен и топло чувство към баба си и дядо си по
майчина линия и ограничаването на контактите с тях й носи неяснота и смущение;
за подобряване на емоционалния комфорт и стабилност на детето му е нужна яснота
относно неговото собствено място в живота на майка му и на роднините по нейна
линия; чувството, че е желано, ценено и обичано от тях, му е необходимо, както
за изграждане на самочувствието и самооценката му, така и за стабилността на
родовата му идентичност; нужно е да му се даде спокойствие и относно това, че
контактите с баба му и дядо му по майчина линия не са в противоречие и не
застрашават изграждането на положителна връзка със семейната общност на
майката, в която то се отглежда; 3) бабата и дядото по майчина линия притежават
способност да полагат адекватни грижи за детето, както по отношение на
непосредственото му обгрижване, така и в емоционален
аспект; те могат да отговорят на възрастовите му потребности от внимание,
топлота, игри, забавления и интереси, още повече че детето вече само може да ги
заявява пред тях.
Вещото лице изрично е посочило, че за успеха на общуването на бабата и
дядото с детето от изключително значение е те да не показват пред него наранеността си от конфликта с майка му и да не заявяват
негативно отношение към семейната й общност, което дълбоко би го наранило и би
породило у него чувство за вина. Единствен приоритет в контактите им би
следвало да бъде самото то и грижата за емоционалното му благополучие. Въпреки
негативното отношение на майката към родителите й, породено вероятно от
емоционална нараненост от тяхна страна, детето не е
целенасочено настройвано негативно към тях и това обстоятелство помага за
лесното възстановяване на контакта помежду им. Безпокойството на майката и желанието
й тя или съпругът й да присъстват на срещите произтича именно от притеснение
детето да не бъде подлагано на негативни емоции и да не бъде настройвано срещу
тях. Отношенията между детето и неговите баба и дядо биха били по-пълноценни,
ако се осъществяват в самостоятелни срещи, за да се избегне дискомфорта
на детето от напрежението, съществуващо между възрастните.
В настоящия случай е в интерес на детето А.Г.М. да поддържа лични отношения
със своите баба и дядо по майчина линия. Бабата и дядото притежават качества и
финансови възможности да полагат адекватни грижи за детето – по отношение на
непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект,
имат много добри жилищни условия и е безспорно, че са полагали грижи за
внучката си през времето, когато тя е живяла в техния дом. Бабата и дядото са
мотивирани да полагат всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на А.,
което се установява при тяхното изслушване от въззивния
съд, а детето има изградена емоционална привързаност и изцяло положително
отношение към тях. Действително, за качеството на контактите бабата и дядото не
следва да проявяват пред детето негативното си отношение към своята дъщеря и
новото й семейство, но също така е важно личните отношения, определени от първостепенния
съд, да започнат реално да се осъществяват. С оглед разпоредбата на чл. 271,
ал. 1, изр. 2 ГПК и липсата на въззивна жалба от
бабата и дядото, съдът в случая не може да постанови срещите с детето да бъдат веднага
самостоятелни, без присъствието на майката. В крайна сметка преходният период,
определен от районния съд, включва само шест контакта в присъствието на
майката.
Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно – първостепенният
съд е определил подходящ режим на лични отношения на И.К.Л. и Л.М.Б. с внучката
им А.Г.М., отчитайки всички обстоятелства от значение за случая, вкл. е
определил режим, несъвпадащ с този на бащата Г.Ц.М.. Ето защо, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба на Ц.И.Л. срещу определението по чл. 248 от ГПК от 26.03.2018
г. на СРС, 117 състав, постановено по гр.д. № 18914/2017 г., е процесуално
допустима, но е неоснователна. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен
от невъзможност да се постигне споразумение. Първоинстанционното
решение е постановено за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното дете, ползва всички страни в процеса и затова всяка страна следва
да понесе разноските, които е направила в първоинстанционното
производство. Същевременно, районният съд е уважил иска по чл. 128, ал. 1 СК,
поради което и на това основание ответницата-въззивница
няма право на разноски за производството пред СРС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство и характера му, въззивницата
няма право на разноски и за него.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.12.2017 г., поправено с решение от 25.01.2018 г., по гр.
д. № 18914/2017 г. на Софийския районен съд, 117 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 26.03.2018 г. по гр. д. № 18914/2017 г. на Софийския
районен съд, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.И.Л. за присъждане на разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.