М О
Т И В И
към присъда по
НЧХД №432/2015 година
по описа на
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано с разпореждане от г. на
Председателя напо подадена тъжба от И.Н.И.,ЕГН **********,*** чрез повереника и адвокат Г.Д. от САК против Г.К.М.,ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес ***,с обвинение за извършено престъпление по
чл.130,ал.2 от НК. Тъжителката поддържа в тъжбата си,че на г. следобяд,
синът на подсъдимия - Н К. и синът и Ео Ииграели баскетбол
заедно с други деца на спортната площадка, находяща се между бл. и бл.в жк „ на
гр.Ботевград и чула силни викове и врява от
баскетболната площадка,когато отишла до жилището им, оставяйки сина си под надзора на майки си.Тъжителката
веднага отишла на мястото на инцидента и разбрала, че между двете
деца е възникнал скандал, прекратен след намесата на майка и, тъй като по време
на играта синът на подсъдимия е спънал сина и, който паднал на земята и си
ударил главата.След
прекратяване на скандала,другото
дете си тръгнало и със сина и и майка и
също си тръгнали около 18.30 ч., за да се приберат в жилището си в бл.10 и пред входната
врата на блока им, ги настигнал подсъдимия, заедно със своя брат Х и без да разговаря
с нея или да я пита нещо, се
нахвърлил върху нея, като я хванал в тилната част на главата, при което я оскубал,от
което изпитала силна болка, като от дърпането паднала и на
земята.Тъжителката
твърди,че в това положение докато се намирала на земята, подсъдимия и нанесъл многобройни удари с юмруци в областта на главата, от които се опитвала да се запази с ръце, и с ритници в областта на
тялото, един от които, нанесен в областта на седалището отдясно и причинил силна болка, както по време на самия удар, така и когато станала и се опитала да ходи. Тъжителката твърди
също,че през цялото време подсъдимият
крещял и псувал: „Ще ви изселя", „Майка ви ще еба", „Вие тук няма да живеете" и в момента когато го заплашила, че ще се обади в полицията, той я оставил и си тръгнал заедно с брат си.Тъжителката установява,че поради силни болки,които изпитвала по
цялото тяло, където била удряна, веднага потърсила медицинска помощ в ЦСМП – Ботевград,където я насочили за преглед
от хирург, който след прегледа обработил нараняването и в дясната глутеална област и и предписал аналгетик, а през първия работен
ден, тъй като побоят бил извършен в съботен ден, посетила личния си лекар и си извадила медицинско
свидетелство. Тъжителката
поддържа,че вследствие на побоя нанесен и от подсъдимия и е причинен хематом в дясната
глутеална област с размери 3/5 см., съпроводен с оток и палпаторна болезненност,което е довело до изпитване на болки, страдания
и неудобства от нейна страна и представлява
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК.Тъжителката излага съображения,че вследствие
на нараняването и лечението и, претърпяла болки, страдания и неудобства, за които, на основание чл. 84, ал. 1 от НПК, предявява граждански иск за неимуществени вреди в размер на лева срещу подсъдимия, който моли да се приеме за съвместно разглеждане в наказателното
производство.Тъжителката моли да бъдат призовани на съд с подсъдимия и след установяване основателността на тъжбата и, да
бъде постановена присъда, с която да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.130, ал. 2 от НК и му бъде определено наказание
"лишаване от свобода" при условията на чл.54 от НК, при отегчаващи вината обстоятелства, както и да бъде осъден да и заплати сумата по предявения граждански иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да и се присъдят направените
по делото разноски.
С определение в съдебно заседание на 27.07.20 съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск от тъжителката И.Н.И.,ЕГН **********,*** срещу
подсъдимия Г.К.М.,ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес ***, в
размер на / / лева, представляващо
обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението – претърпяните
болки и страдания,ведно със
законната лихва върху сумата от датата
на извършване на деянието - г. до окончателно и изплащане, а също я е конституирал като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание повереника на тъжителката И.Н.И., адвокат Г.Д. моли да бъде постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, съобразно описаното в
тъжбата деяние и му бъде определено наказание в рамките на предвиденото в
закона за този вид деяние и да бъде осъден да заплати сумата по предявения
граждански иск за неимуществени вреди изцяло, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, както и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски на следните основания : Адвокат Д.
излага съображения,че от събраните по делото доказателства се установява
основателността на предявената тъжба, а
именно, че подсъдимият е извършил деянието, за което със същата са му
повдигнали обвинение, като в тази насока е налице хармония и единство между различните по
видове доказателства, от една страна събрани по делото показания на доведените
от тях свидетели очевидци на извършването на деянието, от друга страна
медицинската документация, която са представили за нанесената телесна повреда и
от трета страна съдебно-медицинската експертиза, която установява, че наистина
причиненото телесно увреждане, съответства и е възможно и най-вероятно нанесено
по механизма, който е посочен в тъжбата и който се потвърждава от показанията
на разпитаните свидетели. Адвокат Д. подчертава, че освен свидетелите, които са
довели и разпитали има съседка, която не е в родствени връзки на страните и не
е заинтересована,и е пряк очевидец на деянието и тази група показания следва да
бъдат кредитирани от съда, тъй като те съответстват и на наличната медицинска
документация и на експертизата,а също не се опровергават и от доказателствата,
които ангажира подсъдимия в своя защита, основно свидетелски показания, по-голямата
част от които са неконкретни и несъответстващи на това, което несъмнено е установено по делото и противоречащи с
останалите доказателства. Единственото лице,за което не спорят, че също е
било там
и е очевидец е братът на подсъдимия, който поради това си родствено
качество, показанията му би следвало да не бъдат кредитирани, защото това му
качество го прави необективен и заинтересован свидетел в процеса, а също
противоречат на това, което е установено от останалия доказателствен материал. Адвокат
Д. е на становище,че при анализ на
доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като се отчетат и
противоречията в показанията на свидетелите, като се отчете, там където има заинтересованост
/в случая с брата на подсъдимия/, и най - вече на медицинската документация и на
експертизата, на показанията на съседката на страните, която е била пряк
свидетел на деянието, счита, че е установено по несъмнен начин, така както изисква закона извършването на престъпното деяние от
обективна и субективна страна. Адвокат Д.
смята,че не се установява и не е налице друга версия или възможност, при
която да е получено процесното
нараняване и която да изключва отговорността на подсъдимия, също не са
установени действия на пострадалата, които да водят до прилагане на други
разпоредби от НК, в смисъл такъв, които по начин да са предизвикали и довели
подсъдимия до състояние, което да е способствало за извършване на престъплението.
Адвокат Д. счита,че деянието е доказано от обективна и субективна страна,а по
отношение на наказанието, то следва да бъде в рамките на закона, определено по
справедливост от съда,както и гражданският иск да бъде съобразен с причинената
лека телесна повреда и претърпените болки и страдания и да бъде уважен изцяло. Моли да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Тъжителката И.Н.И. поддържа тъжбата си в съдебно заседание и счита,че
следва да бъде наложено наказание на
подсъдимия за деянието му.
Защитникът на
подсъдимия Г.К.М. – адвокат В.В.
от САК в съдебно заседание от негово и от свое име моли да бъде отхвърлена
предявената тъжба и да бъде постановено решение, с което да бъде признат
подзащитния му за невиновен, със всички законни от това последици на следните
основания : Адвокат В. счита, че тъжбата е неоснователна и за да бъде уважена
една тъжба от съда и да бъде постановена осъдителна присъда би следвало
обвинението да бъде доказано по безспорен и категоричен начин, точно така,
както е описано в тъжбата. Адвокат В. е на становище, че в процеса не е
доказано обвинението, което е абсолютно основание за постановяване на
оправдателна присъда. Адвокат В. излага съображения,че в тъжбата, която по
своето естество замества обвинителния акт е описана една фактическа обстановка,
която в никой случай не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Адвокат
В. отбелязва,че тъжителката подробно описва
какво точно е станало, как същата е била
бита, чрез удари с ръце многократно, ритана многократно и влачена по земята от
подзащитния му Г.М.,но от свидетелските показания, които са събрани в процеса,
е установена една по-различна фактическа обстановка и това което е изложено в
тъжбата се подкрепя само и единствено от
св. В М , разпитана в съдебно заседание, проведено на 21.03.2016г. Адвокат В.
счита, че и в показанията на тази свидетелка има ред несъответствия по отношение
на това, че част от нещата, които тя е заявила не съответстват и не
кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а именно
св. В К Д, св.Х К.М. и св.П Х.. Адвокат В. счита, че подобни несъответствия са
недопустими, тъй като на практика не е без значение колкото и маловажно
да е на пръв поглед кой и от къде е виждал какво се е случвало, идвала
ли е полиция на място, дали тъжителката е отишла до болничното заведение с
линейката или с извикано на място такси и тези подробности не са маловажни, тъй
като на практика от тях може да се съди за това доколко са правдиви всички
останали показания на съответния свидетел. Адвокат В. твърди, че показанията на
водените от подсъдимия свидетели в много по-голяма степен кореспондират помежду
си, отколкото показанията на доведените от страна на тъжителката свидетели. По
отношение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на
вещото лице доктор Н.,адвокат В. е на становище,че част от същата опровергава
част от твърденията, изложени в тъжбата,а именно : в тъжбата изрично е записано
на стр.2, абзац 6, че подсъдимият е нанесъл на тъжителката многобройни удари с
юмруци в областта на главата, ритници в областта на тялото, един от които само
в областта на седалището,а видно от приетата
медицинска документация, това не се подкрепя,тъй като в приложеното по
делото медицинско свидетелство се описва само една синина в задната дясна
глутеална област. Вещото лице в съдебно заседание, проведено на 21.03.2016
година при защитата на своята експертиза казва, че е възможно синината да бъде
от удар с твърд предмет, какъвто е човешкият крак, при един ритник, но също
така казва,че е възможно да е върху твърд предмет или да е на твърда
повърхност. Адвокат В. обръща внимание на заявеното от вещото лице в съдебно
заседание,а именно,че „ когато има много
удари следва да има поне зачервяване, както трябва да има и други
белези, най-вече от ритниците в областта на тялото, върху мускулната и кожната покривка”,но подобни белези, следи
или индикации за удари не са събрани и не са описани в нито един от
представените медицински документи. Адвокат В. счита,че това твърдение на
вещото лице следва да бъде взето предвид,а също и показанията на водените от страна на
подсъдимия свидетели, които, както и свидетелите на тъжителката удостоверяват,
че между тях е имало физическо съприкосновение, и удостоверяват причината за
това съприкосновение, а именно възникналия преди това скандал или бой между
децата на страните в настоящия процес Е и Н.Адвокат В. е на становище,че свидетелите
очевидци, без изключение установяват, че след като тъжителката се е нахвърлила
върху подсъдимия, същият я е изблъскал назад и от това блъскане тъжителката е
паднала върху твърдата повърхност и видно от показанията на вещото лице е
възможно синината в дясната седалищна област да е получено именно от това падане,
а не от удари. По изложените съображения адвокат В. моли да бъде отхвърлена
тъжбата, като недоказана по несъмнен и
категоричен начин, със всички законни от това
последици, включително с присъждане на разноски,а алтернативно ако се
приеме, че съображенията, които излага са несъстоятелни, моли да бъде наложено
на подзащитния му наказание около минималния размер, предвиден за това
престъпление по чл.130, ал.2 НК, така както е описано и в тъжбата, като
съответно това наказание бъде редуцирано по правилата на чл.55 от НК.
Подсъдимият Г.К.М. в съдебно заседание не се признава за виновен по обвинението му за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 НК,дава обяснения по делото,като излага своя
версия за станалото на процесната дата и тъй като не се явява на последното проведено съдебно заседание на
30.11.2016г. не се възползва от правото си на последна дума.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На
09.05.2015г. следобяд, синът на тъжителката И.Н.И. - Е
И и синът на подсъдимия Г.К.М. - Н К. се намирали на спортната площадка, находяща се между бл.1и бл1 в жк „С" на гр.Б заедно с други деца и си играели. Пред блок на пейка седяли св. В М Н, майката на тъжителката и една тяхна съседка, която е психично болна. В този момент тъжителката И.Н. *** и решила да се качи
до жилището си,за да се преоблече, като
оставила майка си да наблюдава сина и.При отиването си до жилището чула силни
викове и врява от спортната площадка и веднага
отишла там,като
установила, че между двете
деца е възникнал скандал, тъй като по
време на играта синът на подсъдимия е спънал сина и,който паднал на земята,налегнал
го и му удрял главата в
асфалта.Майката
на тъжителката се намесила и скандала между децата бил преустановен,след което синът на подсъдимия Н К. си тръгнал,а
тъжителката,заедно със сина си и майка си се отправили към жилището си в бл. около
18.30 ч., за да се приберат. В това време Нпристигнал с баща
си подсъдимия Г.К.М. и
брат му и същите
пресрещнали тъжителката И.И.,сина и и майка и пред входната
врата на блока им, като подсъдимия Г.М. налетял на И.И. да я бие,като и ударил шамар, хванал я за ръцете и я хвърлил
със сила на земята до едно дърво.В този момент тъжителката И. успяла да се изправи, при което подсъдимия отново я хванал за
ръцете и я захвърлил втори път на земята,при което И.И. отново се
изправила и подсъдимия трети път я хванал за косата и я повлякъл,като
майка и се намесила
да я спасява, но брата на подсъдимия я избутал. Тъжителката И. паднала по гръб на земята,като подсъдимия Г.М. и
нанесъл многобройни удари,като я ритал по краката и по гърба и през цялото време казвал, че ще ги изсели оттам и
я псувал.Един
от ударите, нанесен в областта на седалището отдясно
и причинил силна болка, както по време на самия удар,
така и когато станала и се опитала
да ходи. След преустановяване на побоя тъжителката И.И. ***,за да сигнализира за инцидента,а
също веднага потърсила медицинска помощ в ЦСМП – Ботевград,където я насочили за преглед от хирург, който след прегледа обработил
нараняването и в дясната глутеална област, а през първия работен ден посетила
личния си лекар и си извадила медицинско
свидетелство. Вследствие на
побоя нанесен и от подсъдимия и е причинен хематом в дясната глутеална област с размери
3/5 см., съпроводен с оток и палпаторна болезненност,което е довело до изпитване на болки и
страдания от нейна
страна .
От медицинско свидетелство за
пред съд , издадено от д-р В К е видно,че на 09.05.2015г. тъжителката И.Н.И. е
получила травматични увреждания контузия
на дясна глутеална област, които са и
причинили болка и страдание.
От заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената
съдебно-медицинска експертиза,се установява,че И.Н.И. е получила следните травматични увреждания: хематом в дясната глутеална
област 3/5 см.,което нараняване по
своя медико-биологичен характер е предизвикало болка и страдание и същото може да бъде предизвикано по механизма на удар в твърд предмет с кръгла
или тъпоъгълна форма.
Съдът приема, че се доказа по безспорен начин,че както от обективна,така и от субективна страна подсъдимия Г.К.М. е
осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК, за което да му се
ангажира предвидената в закона
наказателна отговорност.
От обективна страна са осъществени
всички обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимия Г.К.М., а
именно на 09.05.2015г. в гр.***** се нахвърлил на И.Н.И. ***, като я хванал за косата и я
повлякъл, след което я хвърлил на земята и започнал да я рита с крака в
областта на тялото и краката, като и причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в хематом в дясната глутеална област 3/5 см., като нараняването и причинило
болки и страдания без разстройство на здравето.Изложените обстоятелства
относно осъществено деяние по чл.130,
ал.2 от НК се установяват от показанията на свидетелите В Ми Н и П И.
КВ показанията си св.В М Н е категорична,че подсъдимия е нанесъл побой на
тъжителката И..Същата заявява,че „Г. налетял на И. с шамари, дръпнал я, хванал я за
ръцете и я хвърлил със сила до едно дърво, след което И. се изправила и той я хванал за
ръцете и я захвърлил втори път и след като
И. пак се изправила, я
хванал трети път, ритал я и я хванал за
косата и я повлякъл и след като паднала на земята, я ритал по краката и по гърба”. В същата насока са и показанията на св.П И. К – майка на тъжителката,която
също установява за многжество удари нанесени от подсъдимия на дъщеря и с ръце и
с крака,а също за влаченето и за косата. установява : „Ударите ги нанасяше с
ръце и с крака, и с двете неща.Той я риташе,хвана я за косата,па я хвърляше,па
я завъртя и я влачеше.Ударите бяха много и аз като отидох и мен започна да ме
бута…”Съдът кредитира показанията на тези свидетели като непосредствено
възприети,подробни,последователни и непротиворечиви ,като същите се
потвърждават и от медицинската документация по делото,както и от заключението
по назначената съдебно медицинска експертиза. От издаденото в тази връзка от д-р медицинско свидетелство за пред съд
№178/11.05.2015г.,е видно,че на 09.05.2015г. тъжителката И.Н.И. е получила травматични увреждания контузия на дясна
глутеална област, които са и причинили
болка и страдание. От заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената
съдебно-медицинска експертиза,се установява,че И.Н.И. е получила следните травматични увреждания: хематом в дясната глутеална
област 3/5 см. Вещото лице е на становище,че по своя медико-биологичен характер получените наранявания са предизвикали болка и страдание и същите могат да бъдат
предизвикани по механизма на удар в
твърд предмет с кръгла или тъпоъгълна форма.
Съдът
не кредитира показанията на св.В К Дкоято установява,че чула, че има скандал пред блок 10 и отишла да погледне какво
се случва и видяла, че тъжителката и подсъдимия се карали,като И. кълняла и говорила всякакви глупости и се хвърляла на Г., а Г.
я избутал при самозащита,тъй като са изолирани и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото,а също в предвид на
приятелските и взаимоотношения с посдсъдимия,счита,че показанията и не са
обективни и безпристрастни и същата цели да го оневини.Относно показанията на
св.Х К.М. съдът намира,че са пристрастни и недостоверни с оглед твърденията
му,че подсъдимия не е нанасял побой на тъжителката,а само я е бутнал,тъй като
искала да го одраска.Тези показания също се опровергават от свидетелските
показания на св.Н и св.К и писменните доказателства – медицинската документация
и заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Съдът не приема за достоверни показанията на св.Х М. в предвид на роднинските му взаимоотношения с подсъдимия – негов брат и
стремежа му да представи фактическите обстоятелства по най - благоприятния за
него начин.Съдът не възприема като достоверни и обективни и показанията на св.П
М Х.-приятел на подсъдимия,който установява,че тъжителката И. се разкрещяла на Г.М.
и го одраскала,при което той я бутнал,тъй като са в противоречие с останалите
доказателства и в предвид на приятелските му взаимоотношения с подсъдимия
излага фактите в най-благоприятната за подсъдимия версия.
Съдът не приема за достоверни и
обясненията на подсъдимия,в които установява,че не е ударил шамар на
тъжителката,а също не я е удрял с юмруци,а тя му се пуснала и го одраскала,тъй
като желае да се оневини и излага най-благоприятна за него версия на случилото
се.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2
от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия , съдът прие, че са налице основанията на чл.78а от НК,за освобождаването му от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание „глоба”, тъй като същия е с чисто съдебно минало-не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от НК,
видно от приложената справка за съдимост № 396/01.06.2016г. на БРС; за престъплението по чл.130,ал.2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация”
или „глоба” от сто до триста лева и от деянието няма данни за причинени
имуществени вреди.Съдът на основание чл.
78а,ал.1 от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление по чл.130, ал.2 от НК
и на основание чл.78а,ал.1 от НК му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин / лева, платима
в полза на държавата,по сметка на Републиканския бюджет, което определи към средния
по закон размер в предвид и на наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът приема,че така наложеното
наказание е съответно на извършеното престъпление и ще допринесе за
осъществяване на целите на наказанието, изложени в чл.36 от НК,а именно да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,да се
въздейства предупредително върху него с оглед бъдеща превенция от извършване на
подобни деяния и да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите
членове на обществото.
Съдът призна подсъдимия Г.К.М., за виновен, в това, че на 09.05.2015 г. в гр.*****
се нахвърлил на И.Н.И. ***, като я
хванал за косата и я повлякъл, след което я хвърлил на земята и започнал да я
рита с крака в областта на тялото и краката, като и причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в хематом в дясната глутеална област 3/5 см., като нараняването и
причинило болки и страдания без разстройство на здравето, с което е осъществил
състава на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като го освободи от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му наложи административно наказание „глоба”
в размер на 2500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева, платими в полза на Републиканския бюджет.
Относно предявения граждански иск от тъжителката И.Н.И.,ЕГН **********,*** срещу подсъдимия Г.К.М.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин/ лева, представляващо обезщетение за причинените и неимуществени вреди от престъплението – претърпяните болки и
страдания,ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието - 09.05.2015г. до окончателно и изплащане, съдът приема,че е основателен и
доказан в предвид безспорното
установяване на извършеното престъпление по чл.130,ал.2 от НК от подсъдимия,а
именно,че на 09.05.2015г. в гр.***** се
нахвърлил на И.Н.И. ***, като я хванал
за косата и я повлякъл, след което я хвърлил на земята и започнал да я рита с
крака в областта на тялото и краката, като и причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в хематом в дясната глутеална област 3/5 см., като нараняването и
причинило болки и страдания без разстройство на здравето.Обвинението се доказва
както от приложените писменни доказателства –медицинско свидетелство за пред
съд №178/11.05.2015г.,издадено от , а също от заключението на вещото лице д-р Д.Н.
по назначената съдебно-медицинска експертиза,от която е видно,че И.Н.И. е
получила травматично увреждане - хематом в дясната глутеална област 3/5 см.,което
нараняване е предизвикало болка и страдание, а също от показаинята на
свидетелите В М Н и П И. Костадинова. Съдът счете,че за претърпяните болки и
страдания от нанесеното и телесно увреждане тъжителката следва да бъде
репарирана,като съгласно чл.52 от ЗЗД и по справедливост определи,че
обезщетение в размер от 600.00 лева за телесната повреда напълно ще я
удовлетвори. В останалата част за
разликата до пълния предявен размер от 1500.00 лева искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът
осъди Г.К.М., с
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на И.Н.И., с ЕГН: ********** ***,
сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение, за
причинените и неимуществени вреди от престъплението, за претърпените болки и
страдания вследствие нанесената лека телесна повреда без разстройство на
здравето, считано от датата на увреждането – 09.05.2015г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 612.00 /шестстотин и дванадесет/ лева, за
направени съдебни и деловодни разноски, като отхвърли гражданския иск в
останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 1500
лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди Г.К.М., с ЕГН:**********,***, да заплати сумата в размер на 50,00
/петдесет/ лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в
полза на държавата, платими по сметка на РС-гр.Ботевград.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НЧХД №432/2015г. по описа на Ботевградски районен съд.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :