№ 59
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000089 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 против
Решение № 40 от 13.02.2023 г. по търговско дело № 20222100900071/2022 г.
на Бургаския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
ТК „Слънчев бряг“, община Несебър сумата 638680 лева, представляваща
обезщетение за продължило през цялата 2019 г. ползване на водопроводна и
канализационна мрежа на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“ - след
изтичането на срока на сключен между страните договор за наем от
08.03.2005г. при противопоставяне от страна на ищеца- наемодател, ведно с
мораторна лихва в размер на 105559,61 лева за периода от 24.07.2020 година
до завеждането на делото на 10.03.2022 г., както и законната лихва след този
момент до окончателно изплащане.
С решението съдът се е произнесъл и по направените от страните
разноски.
Ответникът е поискал изменение на съдебния акт в тази част по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК, но молбата му е била отхвърлена с Определение №
1
299 от 30.03.2023г., което не е обжалвано.
Във въззивната жалба се изтъква, че решението е недопустимо, тъй
като било постановено по нередовна искова молба. Освен това то било
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост, доколкото изводите по фактите не се съответствали на
събраните доказателства.
Изложените в жалбата доводи се свеждат до следното:
Диспозитивът на решението не кореспондирал със заявения петитум.
Въпреки описанието, че присъденото обезщетение се отнасяло за ползване на
вещи на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“, то касаело на практика и
други вещи, които не са били посочени от ищеца и били извън предмета на
наемното правоотношение.
Освен това процесните вещи не били надлежно индивидуализирани.
Приложената към исковата молба справка за ДМА (извлечение от инвентарен
опис) била своевременно оспорена.
Съдът квалифицирал претенцията по чл. 236, ал.2 от ЗЗД и за ВиК
съоръженията, които не били обект на наемното правоотношение, тъй като се
намирали извън територията на КК „Слънчев бряг-Изток“. За тях трябвало да
има произнасяне по чл. 59 от ЗЗД с обсъждане на въпроса за собствеността.
Ищецът претендирал обезщетение, надвишаващо размера на
наемната цена, без да проведе пълно и главно доказване на размера на
вредите си. Не било установено, че той е можел да реализира ползи в
присъдения размер.
Наемната цена трябвало да се определи на базата на „50% от
рентабилността, отразена в цената на доставената вода, въз основа на
количествата инкасирана вода от абонатите, захранващи се от главния
водопровод, собственост на „Слънчев бряг” АД“. Тук трябвало да се включи
печалбата на водния оператор само от дейността по доставяне на питейна
вода, а не и от дейностите по отвеждането и пречистването на водата.
Погрешен бил изводът, че ответникът бил в забава за плащане на
дирената компенсация. Налице била забава на кредитора, тъй като ищецът не
отговорил на връчено му на 18.03.2022 г. писмо - покана да приеме обратно
отдадената под наем ВиК мрежа. Следователно той не възнамерявал сам да я
ползва. Той не бил поискал КЕВР да одобри негов бизнес план и цени на ВиК
услуги, които да предоставя като воден оператор по смисъла на чл. 198о от
Закона за водите. Напротив - сезирал тази институция с жалба, в която
изрично заявил нежеланието си да стопанисва мрежата и настоявал
ответникът да продължи да я ползва.
2
От друга страна в противоречие с Тълкувателно решение №1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС от 27.04.2022 г. окръжният съд се бил десезирал от
възраженията за нищожност на договора за наем, приемайки че те са
преклудирани от влезлите в сила съдебни решения по предходни дела за
същото спорно право, но за минали периоди.
Окръжният съд трябвало да обсъди и възраженията, че процесната
ВиК мрежа била станала публична общинска собственост. През 2010 г.
Община Несебър изрично дала съгласие тази мрежа да бъде използвана от
ответника (съгл. представеното като доказателство удостоверение от
28.03.2018 г. издадено от кмета на общината).
След промените в Закона за водите, обн. в „ДВ“ бр. 47/2009 г., били
създадени асоциации по ВиК, които да управляват вещите - публична
държавна и общинска собственост, предназначени за ВиК услуги. За тази цел
асоциациите сключвали договори със съответните водни оператори.
През 2016 г. била създадено сдружение „Асоциация ВиК Бургас“, с
което ответникът подписал такъв договор, обхващащ и процесната територия.
Така по силата на закона и въз основа на този договор, независимо
от неизчерпателно описание на активи в него, ответникът започнал да ползва
на правно основание ВиК мрежата на територията на КК „Слънчев бряг“,
управлявана от СНЦ „Асоциация ВиК Бургас“.
По изложените съображения с жалбата се настоява за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и за отхвърляне на
уважения иск.
Жалбата е оспорена от другата страна, която е изложила доводи в
следния смисъл:
ВиК мрежата на „Слънчев бряг“ АД представлявала съвкупност от
технически елементи, част от които били извън територията на КК „Слънчев
бряг – Изток“, но били предназначени да я обслужват. Затова не можело да се
говори за произнасяне свръхпетитум.
Мрежата била собственост на дружеството - част от дълготрайните
му активи.
След прекратяването на наемното правоотношение през 2008 г.
ответникът продължил да я експлоатира, поради което дължал обезщетение
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът не бил върнал полученото по договора за
наем и не можел възразява по собствеността. След приключването на спора
по т.д.№184/2015 по описа на ОС- Бургас било безспорно установено, че
наемното правоотношение между страните било валидно възникнало.
Наемната цена включвала печалбата от трите дейности по доставяне,
3
отвеждане и пречистване на водата. На базата на заложения в договора
алгоритъм били направени коректни изчисления по изслушаната
съдебноикономическа експертиза.
Представените от другата страна справки по икономически елементи
изкуствено намалявали финансовия резултат, като освен това не били
съставени само за процесния район, а за цялата територия на ВиК оператора.
Ищецът не бил регистриран като воден оператор, поради което
нямало как самостоятелно да експлоатира процесната водопроводна и
канализационна мрежа. Той обаче търпял пропуснати ползи от
невъзможността да я отдава под наем и затова заслужавал дирената
компенсация.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и постановено
при изяснена фактическа обстановка.
С протоколно определение от 26.01.2023 г. първоинстанционният
съд правилно е отхвърлил искането на ответника за приобщаване на
материали по образуваната пред КЕВР преписка по жалба с вх. № В-13-20-
1/12.12.2022 г., подадена от ищеца „Слънчев бряг“ АД, тъй като тя не касае
отношения между страните за процесния период. Доказателствени искания в
тази насока са били поддържани и пред настоящата инстанция, но не са били
уважени по същите причини.
Претенцията на ищеца „Слънчев бряг” АД против ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е за заплащане на обезщетение по чл.
236, ал. 2 ЗЗД за продължило през цялата 2019 г. ползване на водопроводна и
канализационна мрежа на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“ след
изтичането на срока на сключен между страните договор за наем от
08.03.2005г. при противопоставяне от страна на ищеца-наемодател, ведно с
лихви за забава.
Правната квалификация е правилно определена. Отдадената под
наем съвкупност от вещи е индивидуализирана чрез препращане към наемния
договор (л. 14-15 от делото на ОС – Бургас). Няма спор, че договорът е
преустановил действието си в края на 2008 г. Ответникът обаче отказал да
предаде обратно ВиК мрежата (видно от приложената към исковата молба
кореспонденция на л. 16-27 от цит. дело)
Ищецът е предявявал по съдебен ред претенции за обезщетения по
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за всяка година от 2009-та до 2016-та вкл., както и за
2018-та по повод на което са били водени следните търговски дела по описа
4
на Окръжен съд – Бургас: 62/2010 г.; 54/2011 г.; 693/2013 г.; 597/2016 г.;
582/2018 г.; 667/2019 г., 363/2020 г.; 364/2020 г.; 366/2021 г. Последните две
дела касаят ползването на мрежата през 2016 г. и 2018 г. и към момента не са
приключили. С решенията по всички останали дела за присъждани
обезщетения за времето от 2009 до 2015 г. Те са влезли в сила след упражнен
инстационен контрол. По всички тях прецесната съвкупност от вещи е била
обозначена по сходен начин.
По т.д.№184/2015 г. на ОС – Бургас е бил разгледан иск на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за нищожност на договора за наем.
Претенцията е била отхвърлена с решение, което е било потвърдено от
въззивната инстанция, но обезсилено от касационната (с Решение № 184 от
12.01.2018 г. по т.д. № 24/2017 г. на ВКС, ІІ ТО) поради липса на правен
интерес, предвид приключилия правен спор по т.д. № 54/2011 г. на ОС –
Бургас, по което е било присъдено обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за
2009 г.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът не може да
атакува като недействителен наемния договор, въз основа на който е започнал
да ползва ВиК мрежата.
Възраженията, че ищецът не е собственик, са принципно
неотносими към настоящия облигационен спор.
Отделно от това съдът отбелязва, че отдадената под наем ВиК мрежа
не включва съоръженията по представените от ответника констативни
нотариални актове от 2004г. (л. 113-119 от цит. дело).
В тази връзка е и заключението по съдебно-оценителната експертиза
на вещото лице Г. Ц.. По активите и на двете дружества била заведена
единствено Канално-помпена станция (КПС) № 4 (описана в приложения на
л. 116 констативен нотариален акт на ответника). Затова този актив е бил
изключен от експертната оценка.
Ответникът не е доказал, че процесната инфраструктура му е била
надлежно предоставена за ползване от Община Несебър респ. от учредената
съгласно Закона за водите Асоциация по ВиК съгласно договор от 25.02.2016
г. Договорът (л. 137 и сл. от цитираното дело) касае ползването на активи
публична общинска собственост, които не са на територията на КК „Слънчев
бряг - Изток“. Не са представени и съответни приемо-предавателни
протоколи, които да насочват към други разсъждения. Липсват и данни да е
бил повдиган и разрешаван спор за собственост между Община Несебър и
„Слънчев бряг” АД.
Изложеното обосновава извод, че ответникът дължи обезщетение по
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и за 2019 г.
5
То се съизмерва с уговорената наемна цена респ. с пазарния наем,
ако той я надвишава.
По приключилите предходни съдебни дела са били присъдени
компенсации в размер на наемната цена (за 2009 - 2014 г.) и на пазарния наем
(за 2015 г.)
Съгласно договора дължимият годишен наем е бил определен като
50 % от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода за абонатните
на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“.
Съдилищата по предходните спорове, касаещи периода 2009 – 2014
г., неизменно са присъждали чистия годишен приход на ответника от
услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на вода.
В тази връзка пред първата инстанция е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице Е. В.
Вещото лице се е позовало на справки за получените от ВиК
приходи (суми за доставяне, отвеждане и пречистване на вода, събрани от
абонати на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“) за 2019 г.
Поради липсата на актуална счетоводна отчетност на разходите за
съответната територия, вещото лице се е позовало на стари данни - до 2009 г.
Предложило е варианти за изчисляването на актуалните разходи – на базата
на стари разходи (общи или диференцирани по икономически елементи) чрез
прилагане на инфлационни индекси по данни на НСИ или пък на базата на
средна себестойност на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на 1
куб. м. вода по данни за цялостната дейност на ВиК оператора за 2019 г. (в
рамките на Бургаска област).
Механичното осъвременяване на старите разходи с данните за
инфлацията не съобразява диференцираното изменение в обема и цените на
отделните ВиК услуги в новите икономически условия.
Възприемането на усреднени стойности на базата на разходите за
цялата територия на ВиК оператора за 2019 г. не държи сметка, че услугите по
доставка, отвеждане и пречистване на вода не са предоставени навсякъде в
един и същи обем поради съществени различия в структурата на
водопроводната и канализационната мрежа.
При тези противоречиви данни следва да се приеме, че дължимото
от ответника обезщетение следва да се равнява на пазарния наем, който
възлиза на 638670 лева съгласно изслушаната съдебно-оценителна
експертиза на вещото лице Г. Ц.. Заключението е задълбочено и обосновано.
Извършен е обстоен анализ и внимателно претегляне на отделните методи на
оценяване. Неоснователни са възраженията на ответника, че вещото лице е
6
работило по некоректна счетоводна информация за заприходяване на активи.
Анализираните данни в тази част са същите, които са обсъдени и от
изслушаната пред първоинстанционния съд счетоводна експертиза. Както
вече се беше отбелязано, оценката не обхваща канална помпена станция № 4,
за който ответникът е представил неоспорен документ собственост.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД дължи на ищеца „Слънчев бряг” АД
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за 2019 г. в размер на 638670 лева.
На основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ответникът е изпадал в забава след
като на 21.07.2020 г. му е връчена нотариална покана за плащане (л. 73 от
делото на ОС – Бургас) и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
За процесния период 24.07.2020 г. – 10.03.2022 г., прехождащ
завеждането на делото, лихвата възлиза на 105557,96 лева. Изчисленията са
направени на базата на оповестения от БНБ основен лихвен процент, завишен
с 10 пункта (съгласно ПМС № 426/2014г.) при съобразяване на
обстоятелството.
Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение
относно присъдената главница по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД над размера от 638670
лева до присъдената горница от 638680 лева, в частта относно мораторна
лихва над размера от 105557,96 лева до присъдената горница от 105559,61
лева и в частта относно законната лихва, считано от завеждането на делото,
начислена върху главница над размера й от 638670 лева до горницата от
638680 лева. В тези части претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Първоинстанционният съд е зачел следните разноски на ищеца на
обща стойност 71302,50 лева: платена държавна такса от 32600 лева;
депозити за експертизи от 1702,50 лева; адвокатско възнаграждение от 37000
лева (намалено поради прекомерност).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на уважената част от
иска в полза на ищеца се следват разноски в размер на 65110,82 лева. С
обжалваното решение са присъдени 65111,83 лева, което налага частична
отмяна на решението за разликата.
Пред настоящата инстанция ищецът е направил разноски за адвокат
от 48000 лева с вкл. ДДС. Ответникът е предявил възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. При обжалваем интерес 744239,61 лева минимумът на
възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАС възлиза на
38372,63 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
приема, че хонорарът следва да бъде намален до този размер.
7
Тъй като жалбата на ответника е уважена в незначителна част, той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски пред настоящата
инстанция на стойност 38372 лева. Разноски в полза на жалбоподателя не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 40 от 13.02.2023 г. по търговско дело №
20222100900071/2022 г. на Бургаския окръжен съд в следните части: В
ЧАСТТА, с която ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3 е осъден да заплати на ищеца „Слънчев
бряг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ТК
„Слънчев бряг“, община Несебър обезщетение за продължило през цялата
2019 г. ползване на водопроводна и канализационна мрежа на територията на
КК „Слънчев бряг – Изток“ - след изтичането на срока на сключен между
страните договор за наем от 08.03.2005г. при противопоставяне от страна на
ищеца - наемодател НАД РАЗМЕРА от 638670 лева (шестстотин тридесет и
осем хиляди шестстотин и седемдесет лева) до горницата от 638680 лева; В
ЧАСТТА, с която ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
осъден да заплати на ищеца „Слънчев бряг” АД мораторна лихва НАД
РАЗМЕРА от 105557,96 лева (сто и пет хиляди петстотин петдесет и седем
лева и деветдесет и шест стотинки) до горницата от 105559,61 лева; В
ЧАСТТА, с която ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
осъден да заплати на ищеца „Слънчев бряг” АД законната лихва, считано от
завеждането на делото на 11.03.2022 г., начислена върху главница над НАД
РАЗМЕРА от 638670 лева до горницата от 638680 лева; В ЧАСТТА, с която
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД осъден да заплати на
ищеца „Слънчев бряг” АД съдебноделоводни разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото НАД РАЗМЕРА от 65110,82
лева до горницата от 65111,83 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪЛЯ иска „Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ТК „Слънчев бряг“, община Несебър против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“
№ 3 В ЧАСТТА за заплащане на главница, представляваща обезщетение за
продължило през цялата 2019 г. ползване на водопроводна и канализационна
мрежа на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“ - след изтичането на
8
срока на сключен между страните договор за наем от 08.03.2005г. при
противопоставяне от страна на ищеца- наемодател, НАД РАЗМЕРА от 638670
лева (шестстотин тридесет и осем хиляди шестстотин и седемдесет лева) до
горницата от 638680 лева, В ЧАСТТА относно мораторната лихва НАД
РАЗМЕРА от 105557,96 лева (сто и пет хиляди петстотин петдесет и седем
лева и деветдесет и шест стотинки) до горницата от 105559,61 лева и В
ЧАСТТА относно законната лихва, считано от завеждането на делото на
11.03.2022 г., начислена върху главница над НАД РАЗМЕРА от 638670 лева
до горницата от 638680 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 13.02.2023 г. по търговско дело
№ 20222100900071/2022 г. на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3 да заплати на „Слънчев бряг” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ТК „Слънчев бряг“, община
Несебър разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 38372
(тридесет и осем хиляди триста седемдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9