Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ......., 15.11.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети октомври през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 156 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и чл.86 от ЗЗД, насрещен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и евентуален насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба вх.№ 887/01.03.2019г.,
уточнена с молба вх.№ 2917/12.07.2019г., от Г.Н.Н., ЕГН-********** ***,
действащ чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, против
С.С.Д., ЕГН-********** ***, като ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати общо
сумата от 4 662.78 (четири хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 78 ст) лева, представляваща дължимо
наемно (арендно) плащане,
което включва:
-
810.06 (осемстотин и десет лева и 06 ст)
лева - за ползване на 10.501
дка земеделска земя за стопанската
2015/2016г.;
-
1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и
шест лева и 36 ст) лева – за ползване на 32.106 дка земеделска земя за
стопанската 2016/2017г. и
- 1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и 36 ст) лева – за
ползване на 32.106 дка земеделска земя за стопанската
2017/2018г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата
на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.
Претендира и за направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е собственик на три ниви в землището на с.Р, общ.И, подробно описани в исковата молба,
съответно нива с площ от 5.001 дка, съставляваща имот с идентификатор 61875.16.28, нива с площ от 13.604 дка, съставляваща имот с идентификатор и нива с площ от 13.501 дка, съставляваща имот с идентификатор 61875.20.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото. За същите
имоти, без знанието на ищеца, но от негово име, били сключени три договора за наем, съответно за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., сключени с ответницата, като наемател на
процесните имоти. Последната декларирала същите договори като основание за
ползване и получаване на съответни субсидии. Ищецът твърди, че не е подписвал
тези договори, като с изненада установил горните обстоятелства преди известно
време. Тъй като за трите стопански години не му е заплащан наем
(рента), направил опити доброволно да уредят отношенията си с ответницата.
Въпреки многобройните опити в тази насока, не могли да се разберат доброволно.
С горното обосновава и правния си интерес от водене на делото, като претендира
заплащане на наем от 60.00 лева за декар зем.земя, който е минималният за
землищата в Община-И и тъй като в договорите не бил посочен размер на дължимото
наемно плащане.
В срока за писмен отговор
на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата С.С.Д., ЕГН-********** ***,
съдебен
адрес:***, партер, Адвокатска кантора
М.К., представя Отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иска,
предвид твърдението му, че не е подписвал трите договора за наем, поради което липсва и валидно възникнало право на
притезание в негова полза. В тази връзка претендира за прекратяване на
съдебното производство и присъждане на направените от ответната страна разноски.
По основателността на иска, оспорва изцяло същия от фактическа и правна страна
и претендира за отхвърлянето му. Твърди, че дълги години били в близки
приятелски отношения с ищеца
Г.Н.Н.. Подписването на договорите за наем станало чрез посредничество, а именно нейният
съпруг Д В Д предавал ежегодно на Г.Н. изготвените формуляри на договорите за
наем
– за неговите имоти, за имотите на съпругата му И Н и за имотите на брат му Б Г.
Ищецът от своя страна връщал договорите след няколко дни – попълнени и подписани. Тъй като му
имала голямо доверие, не е имала съмнения за достоверността на подписите.
Предвид оспорването на ищеца, че не е подписвал договорите, предявява възражение
за нищожност на трите
договора за наем, съответно от 01.07.2015г. за стопанската 2015/2016г., от 23.07.2016г. за стопансаката
2016/2017г. и от 20.10.2016г. за стопанската 2017/2018г., на основание чл.26,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като сключени без основание,
предвид липсата на уговорена наемна цена, която е съществен елемент от
съдържанието на възмездния договор за наем и предвид липсата на съгласие, както
за размера на наема, така и въобще за сключване
на договорите. Твърди, че за
ползването на земеделските земи, ищецът е получавал от ответницата натури,
както следва:
- през стопанската 2015/2016г., на обща стойност 790.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева и 300 кг фуражна пшеница, на
стойност 90.00 лева;
- през стопанската 2016/2017г., на обща стойност 2 896.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева; 5700 кг царевица на зърно, на
стойност 1 596.00
лева; 300 кг слънчоглед, на стойност 225.00 лева и 300 кг фуражна пшеница, на
стойност 90.00 лева, и
- през стопанската 2017/2018г., на обща стойност 2 912.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони; 7000 кг фуражна пшеница и 400 кг царевица на зърно.
По-голямата част от натурите, с изключение на царевицата от 5700 кг, ищецът е
получил от склад на ЗП С.С.Д. в с.Р, находящ се в имот №, а царевицата била
получена директно при жътва от блока. Пшеницата за купони на хората от с.Р се
предавала от Д В Д на представители на Хлебозавод „П”-гр.Р, срещу което се
издавали купони за хляб и същите се ползвали в селския магазин. Във връзка с
така предадените натури, ответницата С.С.Д. предявява срещу ищеца Г.Н.Н. насрещни
искове по насрещна искова молба вх.№
1449/08.04.2019г., като моли за осъждането му, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, да й заплати сумата от
6 693.00 (шест хиляди шестстотин деветдесет и три) лева, представляваща
паричната равностойност на предадените натури, като получени на несъществуващо
основание (при
начална липса на основание) – нищожните договори за наем от 01.07.2015г. за
стопанската 2015/2016г., от 23.07.2016г. за стопансаката 2016/2017г. и от
20.10.2016г. за стопанската 2017/2018г., включваща следните видове и количества
предадена селскостопанска продукция:
- през стопанската 2015/2016г., на обща стойност 805.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 30.07.2016г. и 300 кг
хлебна пшеница, на стойност 105.00 лева, получена на 15.07.2016г.;
- през стопанската 2016/2017г., на обща стойност 2 626.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 01.08.2017г.; 5700 кг
царевица на зърно, на стойност 1 596.00
лева, получена на 07.10.2017г.; 300 кг слънчоглед, на стойност 225.00 лева,
получен на 25.08.2017г. и 300 кг хлебна пшеница, на стойност 105.00 лева,
получена на 20.07.2017г., и
- през стопанската 2017/2018г., на обща стойност 3 262.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 31.07.2018г.; 7000 кг
хлебна пшеница, на стойност 2 450.00 лева, получена на 21.07.2018г. и 400 кг
царевица на зърно, на стойност 112.00 лева, получена на 08.10.2018г.,
както и при условията на евентуалност, съдът да осъди ищеца (ответник по
насрещния иск) да
заплати на ответницата (ищца по насрещния иск), на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 6 693.00 (шест хиляди шестстотин деветдесет и три) лева, представляваща
обезщетение за неоснователно
обогатяване за чужда сметка от предоставената му в натура селскостопанска
продукция, както следва:
- през стопанската 2015/2016г., на обща стойност 805.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 30.07.2016г. и 300 кг
хлебна пшеница, на стойност 105.00 лева, получена на 15.07.2016г.;
- през стопанската 2016/2017г., на обща стойност 2 626.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна
пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 01.08.2017г.; 5700 кг
царевица на зърно, на стойност 1 596.00
лева, получена на 07.10.2017г.; 300 кг слънчоглед, на стойност 225.00 лева,
получен на 25.08.2017г. и 300 кг хлебна пшеница, на стойност 105.00 лева,
получена на 20.07.2017г., и
- през стопанската 2017/2018г., на обща стойност 3 262.00 лева, включващи: 2000 кг
хлебна пшеница за купони, на стойност 700.00 лева, получена на 31.07.2018г.;
7000 кг хлебна пшеница, на стойност 2 450.00 лева, получена на 21.07.2018г. и
400 кг царевица на зърно, на стойност 112.00 лева, получена на 08.10.2018г. Ответницата
също претендира за направените съдебни и деловодни разноски, вкл. по насрещните
искове.
По насрещната
искова молба е депозиран писмен отговор вх.№ 2038/20.05.2019г. от ответника по
насрещните искове Г.Н.Н., ЕГН-********** чрез упълномощения представител адв.Ж.Ч.,
като оспорва насрещните искови претенции. В тази връзка оспорва представените
от ответницата писмени документи за предадените натури, като изгответни
едностранно, от неизвестно лице, с неясно съдържание, както и оспорва подписа,
положен срещу името на ищеца в документа, наименован „Пшеница за купони”. Тъй
като, съобразно твърденията на ответницата, същата не оспорва, че е ползвала
като земеделски производител процесните недвижими имоти за претендираните три стопански
години, счита, че тя му дължи плащане на обезщетение в размер на пазарното
арендно плащане за региона.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Ищецът е собственик на земеделски имоти в землището на с.Р, обл.Р,
както следва:
1.Поземлен имот с идентификатор
по кадастралната карта на с.Р, местност С Л, с площ 5001 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване:
Друг вид нива, при граници и съседи: имоти №№
61875.16.27, 61875.16.48, 61875.16.30 и 61875.18.86,
2.Поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта на с.Р,
местност Л, с площ 13600 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска и начин на трайно ползване: Друг вид нива, при граници и съседи: имоти №№ 61875.9.81, 61875.9.41, 61875.9.101, 61875.9.96,
61875.11.156 и 61875.9.69, двата имота придобити с Договор за дарение на
недвижим имот от 12.01.2015г. по представен НА № 6, том І, рег.№ 129, дело №
6/2015г. по описа на Нотариус Радомир Александров с рег.№ 254 на Нотариалната
камара и с район на действие РС-гр.И, и
3.Нива, с площ от
13.500 дка, втора категория, находяща се в местността “Б н”, представляваща имот № по плана за земеразделяне на с.Р обл.Р, който
имот по сега действащата кадастрална карта на селото се индивидуализира като: Поземлен имот с
идентификатор , местност Б Н с площ 13501 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска и начин на трайно ползване: Друг вид нива, при граници и съседи: имоти №№ 61875.20.85, 61875.20.71, 61875.20.90 и
61875.20.69, придобит по Договор за доброволна делба от 10.06.1999г.
На 01.07.2015г. страните
по делото подписали представения по делото Договор за наем на земеделска земя №
40, по силата на който ищецът Г.Н.Н., в качеството на Наемодател е отдал под
наем собствения си имот № 020070 с площ от 13.700 дка, описан по-горе с идентификатор с
площ 13501 кв.м., за ползване от ответницата С.С.Д.,
в качеството й на Наемател, с предназначение на земята – обработване и
производство на земеделска продукция през стопанската 2015/2016г. В условията
на Договора – чл.4 е уговорено Наемодателят да получава от Наемателя наемна
цена за всеки декар земеделска земя, независимо с каква култура е засята,
платима за една стопанска година в срок не по-късно от 31.10. на текущата
година. В обсъждания Договор не е вписана конкретна наемна цена на декар.
При същите условия
страните са подписали на 23.07.2016г. представения по делото Договор за наем на
земеделска земя, по силата на който ищецът Г.Н.Н., в качеството на Наемодател е
отдал под наем трите описани по-горе собствени имоти за ползване от ответницата
С.С.Д. през стопанската 2016/2017г., като в чл.4 от Договора отново не е вписана дължимата конкретна наемна цена на декар.
Същите три имоти били
отдадени под наем на ответницата и през следващата 2017/2018 стопанска година,
по силата на представения по делото Договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 20.10.2016г., като в чл.4 от Договора е предвидено заплащане на годишен
наем за стопанската година, но отново не е посочена конкретна наемна цена.
Ответната страна не
оспорва, че е ползвала процесните имоти през време на посочените стопански
години, но твърди, че за това ползване ищецът е получавал рента в натура във
вид на земеделска продукция и купони за хляб. Във връзка с дейността й като
земеделски производител (ЗП) ответницата предоставила права по пълномощие на
съпруга си – свидетеля Д В Д, съгласно представено по делото нотариално
заверено пълномощно от 01.04.2013г. (л.38 от делото), вкл. с права да подава документи
за регистрация и пререгистрация, да кандидатства за субсидии, акциз, по
програми, както и да сключва договори. По този начин, разпитаният по делото
като свидетел Д В Д твърди, че лично е уговорил ползването на земите на ищеца
като пълномощник на съпругата си С.Д., която през периода 2015-2018г. е
ползвала земите на Г. и той не е имал никакви претенции за това. Уговорката им
била да взима всичко в натура, тъй като в същия период Г. отглеждал много
животни – телета, агнета, прасета. Тъй като били в приятелски отношения никога
ищецът не е плащал авансово за личното ползване. Като му свършело зърното, казвал колко иска и му се носело или той го вземал. Така
било не един ден в годината, а ежемесечно. Свидетелят твърди, че списъците за
личното ползване ги изготвяла съпругата му и домакина. Тъй като Д В Д бил председател
на Кооперацията в с.Р (ПК «Д»), а ответницата като ЗП имала сключена спогодба
от 28.12.2010г. (л.39 от делото) със същата Кооперация да ползва безвъзмездно и
безсрочно самостоятелен обект – Склад и Зърноплощадка в стопанския двор на
Кооперацията (южноотстоящото крило), слюжителите на Кооперацията вършели
работата за всички наемодатели – и на ЗП, и на Кооперацията. Така, свидетелката
ПГ Н от гр.Р, работила като касиер в ПК-с.Р пред периода 2015-2018г. дава
показания, че тя е разпределяла купоните за хляб на член-кооператорите и за
фирмата на С.. Твърди, че ищецът Г.Н. през 2015-2018г. е получил купони за хляб
за минимум 2 тона зърно, като е чувала, че той нищо не плаща и не вземал само
това. Виждала го, че идва и взема зърно от склада на ЗП. Тъй като били частна
Коопрация, имали много член-кооператори, твърди, че раздаването на купоните не се отразявало, само личното
ползване се отчитало. На добра воля отчитали купоните на ЗП, като имало списъци
кой е получил, но не ги съхранявали. Обяснава, че всеки кооператор заявавал
колко декара лично ползване иска. След като се ожъне зърното, цената на личното
ползване се определя по себейността на зърното. Ако са поискали пшеницата да
бъде дадена за купони за хляб, фирма от гр.Р купувала зърното и после давала
купоните. По този начин председателят Д В подавал колко килограма да бъдат за
ищеца Г. и свидетелката изчислявала колко купони следва да получи. По делото е
представен в таблична форма Списък за раздадени купони («Пшеница за купони») –
л.34 от делото, в който под № 13 е вписано името Г.Н. (Гагауза) за получени
срещу подпис 1710 броя купони за 2000 кг пшеница, но не е посочен период – не
става ясно за кои стопански години са получени, нито е посочен съставителя на
Списъка.
В хода на делото са
допуснати по реда на чл.176,
ал.1 във вр. с чл.177, ал.1, т.1 от ГПК, въпроси към ищеца Г.Н.Н. (ответник по
насрещния иск), за да даде обяснения, като отговори на следните въпроси,
формулирани от насрещната страна: 1.Получавал ли е купони за хляб и хлебна
пшеница за 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.? и 2.Ако е получавал такива –
от кого и кога ги е получил и на кого е предал хлебната пшеница? При лично
яваване пред съда ищецът отрича категорично да е получавал купони за хляб,
рента и лично ползване за процесните три стопански години. Твърди, че е получавал
купони за хляб и 300 кг смески, но от предишния полвател на земите му, през
2015г., за предишни години.
Свидетелят
ИП С от гр.И, работил като домакин в ПК «Д»-с.Р през периода 2015-2018г., дава
показания, че през посочения период му било разпоредено да дава зърно на ищеца Г.Н.Н..
Разпореждането го давал председателя на Кооперацията – Д В, който бил съпруг на
ЗП С.Д., чието зърно се съхранявало в едно крило от общия голям склад на
Кооперацията. Твърди, че по този начин през стопанската 2015/2016г. е предал на
Г. 2 тона и 300 кг пшеница, като част от зърното го получавал лично, но си
пишел и за купони за хляб. По този начин свидетелят твърди, че вършели работата
и на ЗП, и на Кооперацията. Каквото му кажат, той тегли на кантара и го дава.
Твърди, че през стопанската 2016-2017г. са дали на Г.Н. 5 тона пшеница, 700 кг
царевица и 300 кг слънчоглед. Председателят се обаждал и му казвал какво да
даде на Г, като последният не вземал цялото количество на веднъж, а на части.
Домъкинът водел тетрадка, в коато си записвал кога и кокво количество взема,
като Г. не се подписвал за това, което е получил. Претеглял количество и си го
вземал. Данните от тетрадката свидетелят ги давал на касиерката. Твърди, че
сега вече е непсионер и въпросната тетрадка вероятно е все още в Кооперацията.
За получените от Г.Н. натури свидетелства и Д В Д, който
вповече от горните свидетели уточнява, че през 2015-2016г. е дал на Г. 2 тона
пшетица за купони и отделно 300 кг пшеница на зърно, през 2016-2017г. – 2 тона
пшеница за купони, 5700 кг царевица на зърно, 300 кг слънчоглед и още 300 кг
хлебна пшеница на зърно, а през 2017-2018г. – 2 тона зърно за купони и 400 кг
царевица на зърно.
По делото са представени Списъци на ЗП С.Д. за лично
ползване и натури по стопански години (л.35-37 от делото), в които е вписан и
ищецът Г.Н. за получена рента в натура, като посочените количества имат известни
различия спрямо данните, посочени от свидетелите по-горе. Така за стопанската
2015-2016г. са отразени получени от ищеца 2300 кг пшеница; за 2016-2017г. –
2000 кг пшеница, 5700 кг царевица на зърно и 300 кг слънчоглед и за 2017-2018г. – 7000 кг пшеница и 400 кг
царевица.
Според заключението вх.№
5319/18.12.2019г. на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза (л.75-77
от делото), средният размер на наемното плащане на рента/аренда за един декар
земя в землището на с.Р, общ.И за стопанската 2015/2016г. е в размер на 54.00
лева/декар, за стопанската 2016/2017г. е в размер на 58.00 лева/дакар, а за
стопанската 2017/2018г. – 62.00 лева/декар. Същата експертиза определя и
пазарната цена, с ДДС, по стопански години на отделните видове земеделска
продукция, както следва:
- за стопанската 2015/2016г.: цена от 340.80 лева/тон за хлебна пшеница и
318.00 лева/тон за фуражна пшеница;
- за стопанската 2016/2017г.: цена от 332.40 лева/тон за хлебна пшеница,
314.40 лева/тон за фуражна пшеница, 345.60 лева/тон за царевица и 780.00
лева/тон за слънчоглед, и
- за стопанската 2017/2018г.: цена от 333.60 лева/тон за хлебна пшеница,
318.00 лева/тон за фуражна пшеница и 327.60 лева/тон за царевица. Вещото лице
констатира, въз основа на лично посещение на 15.12.2019г. в ОСЗ-гр.Исперих и
устно предоставени данни от Началника на Службата, че за процесните стопански
години 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. са заявявани за ползване от
Земеделски производител (ЗП) С.С.Д. с цел подпомагане и трите имота на ищеца -
ПИ 61875.16.28, ПИ 61875.9.100 и ПИ 61875.20.70, като
регистрираните правни основания за ползване и подпомагане през последните две
стопански години - 2016/2017г. и 2017/2018г., са процесните едногодишни
договори за наем, в които липсва посочена наемна цена (рента) за декар за
ползваните имоти.
По
делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза с представено заключение
вх.№ 260496/07.10.2020г., което констатира, че в счетоводството на ЗП С.С.Д., няма отразени извършени плащания за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.
във връзка с ползването на процесните имоти на ищеца - ПИ 61875.16.28, ПИ 61875.9.100 и ПИ 61875.20.70. Ищецът Г.
Н.Н. не е получавал парични суми, земеделска продукция (лично ползване)
или друг вид имотна облага във връзка с ползването на същите имоти и за същите
стопански години. Няма съставени първични счетоводни или други документи,
удостоверяващи получавани от него материални облаги от посочения вид във връзка
с ползването на имотите, нито налични счетоводни отбелязвания и счетоводни
операции за същите обстоятелства. Представените по делото и обсъдени горе
документи, представляващи Списъци за раздадени купони за хляб («Пшеница за
купони») и Списъците за лично ползване и натури за процесните стопански години,
не са осчетоводени и към тях няма прикрепени първични счетоводни документи. В съдебното
заседание, в което е разпитано вещото лице по същата експертиза, ответната
страна представя Хронологични описи от счетоводството на ЗП С.С.Д. за процесния
период, които са предявени на вещото лице по време на разпита и пояснява, че
същите удостоверяват, че на лицата, посочени по аналитичните сметки, им е
начислено вземане под формата на продукция, която е остойностена, но не
установяват данни дали е получено това вземане или не, като липсва издаден
касов ордер или платежно нареждане за извършено плащане, нито документ за
приемане-предаване в натура, изписване от склад и предаване на ищеца срещу
подпис.
В настоящото съдебно производство ищецът е направил
съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 1 034.10 лева, от които: дължима и заплатена ДТ в общ размер на
204.10 лева при образуване на делото, съобразно материалния интерес на
предявените искове, заплатени депозити за възнаграждения на вещите лица по
назначените по делото експертизи – общо 350.00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000984/07.11.2018г.
в размер на 480.00 лева. Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК за
сумата от 1 016.51лева, в които не включва доплатената по указание на съда
ДТ върху цената на исковете в размер на 17.59 лева. Ответната страна също е
направила разноски, които претендира за присъждане и са доказани в общия размер
от 985.52 лева, включващи: заплатена ДТ в общ размер на 285.52 лева върху
материалния интерес на предявените насрещни искови претенциия, заплатена
припадаща се част от депозита за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-оценъчната експертиза в размер на 150.00 лева и 550.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № ********** от 09.04.2019г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявените от ищеца Г.Н.Н. обективно съединени искове имат своето
правно основание в разпоредбата на чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2
от ЗЗД – осъдителен иск за защита правото на кредитора да получи дължимото
по сключен между страните договор, когато реалното изпълнение е все още
възможно и има интерес от него – заплащане на дължима наемна цена по сключен
между страните договор за наем на земеделска земя и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за
забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото
изпълнение на паричното задължение.
Същата
правна квалификация на исковете съдът е определил с проекто-доклада си по
Определението от 12.08.2019г. по чл.140 от ГПК и съобразно нея е разпределил
първоначално доказателствената тежест в
процеса, като впоследствие неправилно е изменил в доклада по чл.146 от ГПК
правната квалификация на главния иск, като такъв по чл.59 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване. Следва да се приеме, съобразно заявените в исковата
молба фактически обстоятелства и твърдения, от които произтича спорното право и
петитума на исковата молба, че претенцията за заплащане на процесните суми е на
договорно основание, въпреки доводи на процесуалния представител на ищеца, че
отношенията между страните следва да се уреждат по правилата на неоснователното
обогатяване.
По
делото са представени като основно доказателство сключени в писмена форма и
подписани от двете страни договори за наем на земеделска земя за процесните
стопански 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., като съществуването им, както
и тяхното правно действие не е оспорено от ищеца на законово основание. В хода
на делото не беше доказано твърдението, че същите не са подписани от ищеца –
нито е оспорен като неистински положеният от негово име подпис за Наемодател
върху Договорите, нито се доказа, че сключването им е станало без негово знание и съгласие. Няма спор, че ответницата
е обработвала и ползвала същите имоти, което не е станало без основание, а на основание именно
процесните писмени договори, които след сключването им са били
регистрирани от земеделския производител и в ОСЗ-гр.Исперих за стопанските
2016/2017 и 2017/2018 години като правно основание за ползването на имотите с
цел подпомагане. Без да са надлежно оспорени тези договори като недействителни
по предвидения в закона ред и само твърдението на процесуалния представител на
ищец, че са правно неиздържани, създадени единствено с цел да послужат на
земеделския производител, за да удостовери с тях правно основание за ползване
на земите пред ОСЗ, не лишава ползването им от основание.
При това
положение съдът е обвързан да се произнесе и по направеното от ответната страна
правоизключващо възражение за нищожност на
трите договора за наем, на основание чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), като сключени без основание, предвид липсата на уговорена
наемна цена, която е съществен елемент от съдържанието на възмездния договор за
наем и предвид липсата на съгласие, както за размера на наема, така и въобще за
сключване на договорите. С оглед
императивния характер на нормите, уреждащи нищожността на сделките, за приложението
им съдът следи и служебно.
Представените от ищеца диспозитивни документи
материализират процесните договори за наем, съответно от 01.07.2015г. за
стопанската 2015/2016г., от 23.07.2016г. за стопанската 2016/2017г. и от
20.10.2016г.за стопанската 2017/2018г.,
и видно от тях страните не са уговорили наемната цена или начин на
определянето й, за трите стопански години. Договорът за наем е двустранен,
възмезден, неформален и консенсуален. Той се счита за сключен при постигане на
съгласие от страните, като за валидно възникване на наемното правоотношение
следва да е налице съгласие на страните относно съществените елементи на
договора: 1/ вещта, която се предоставя за временно възмездно ползване и 2/ възнаграждението (наемната цена). Наемната
цена е един от двата елементи, които са необходимо съдържание на договора за
наем като източник на наемно правоотношение, с оглед дефиницията на чл.228 от ЗЗД и произтичащата от нея характеристика на договора като двустранен и
възмезден. За да е налице обаче постигнато съгласие относно наемната цена е
необходимо тя да е определена или определяема. Ако ползването се предостави
безвъзмездно е налице заем за послужване. Ако волята е ползването да е
възмездно, но не се постигне съгласие относно предмета на задължението на
наемателя (цената на ползването), между страните не е налице облигационна
връзка (липсва, както наемно, така и заемно правоотношение). В тази насока в
съдебната практика е прието, че наемната цена е съществен елемент от
съдържанието на наемния договор и липсата на уговорена цена е порок, който се
отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до
нищожността по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Поради това и волеизявленията на страните по наемния договор относно дължимата наемна
цена трябва да са обективирани по начин, който не поражда съмнение за
постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици на същия.
Самото определяне на цената - по размер, вид –
в пари или в натура, способ на плащане – годишно, съобразно срока на договора
за една стопанска година или ежемесечно, лично или чрез трето лице, за всеки
конкретен обект или общо за всички наети имоти, е въпрос на свободна преценка
на договарящите – ирелевантни за валидността на наемния договор, предвид
отсъствието на нормативно въведени цени.
Безспорно в конкретните договори за наем липсва
определена наемна цена; не са налице данни и същата да е определяема.
Следователно правоотношенията между страните по иска във връзка с ползването на
процесните земеделски имоти на ищеца са с незавършен фактически състав, което е
основание да се приеме, че между тях не е възникнала валидна облигационна
връзка по договорите за наем за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и
2017/2018г. От ангажираните писмени и гласни доказателства се установи по
безспорен начин, че ответницата е ползвала същите имоти, но не на валидно
договорно основание, поради което и не дължи на ищеца претендираната сума
от 4 662.78 (четири хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 78 ст) лева, представляваща дължимо
наемно (арендно) плащане,
което включва:
-
810.06 (осемстотин и десет лева и 06 ст)
лева - за ползване на 10.501
дка земеделска земя за стопанската
2015/2016г.;
-
1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и
шест лева и 36 ст) лева – за ползване на 32.106 дка земеделска земя за
стопанската 2016/2017г. и
- 1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и шест
лева и 36 ст) лева – за ползване на 32.106 дка земеделска земя за
стопанската 2017/2018г. Като неоснователен и
недоказан, този иск следва да бъдат отхвърлени изцяло, а от неоснователността на главния иск следва и
неоснователността на акцесорния иск за мораторна лихва върху сумата на
претендираното наемно плащане, считано от
от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното й
изплащане. Ищецът не може да претендира изпълнение по опорочените договори за
наем, а липсва заявен отделен иск, като алтернативен или евентуален за
заплащане на същата сума по правилата на неоснователното обогатяване, въпреки развитите доводи на страната в тази
насока. Без да е надлежно сезиран за произнасяне по такъв иск, съдът не може да
се произнесе по него, като възможността за предявяването му в отделно производство от ищцовата страна, не е
преклудирана от силата на присъдено нещо на решението по настоящото дело.
Недоказана остана и
насрещната претенция на ответницата – земеделски производител против ищеца за
неоснователното му обогатяване от предадената му в натура земеделска продукция
по нищожните договори за наем за процесните стопански години. Предявеният в условията на
чл.211 от ГПК насрещен иск има правното си основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – осъдителен
иск за защита правото на едно лице да получи обратно имуществената ценност,
която е дало на друго лице без основание, в случая връщане на паричната
равностойност на предадена в натура селскостопанска продукция по нищожни
договори за наем и евентуален насрещен
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – осъдителен иск за защита правото на
едно лице да получи обратно онова, с което друго лице се е обогатило за негова
сметка без основание - паричната равностойност на предадена в натура
селскостопанска продукция, до размера на обедняването. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване предполага наличието на имуществено разместване
между страните – фактическото предаване от страна на ищцата по насрещния иск,
респ. получаване от ответника по този иск на някаква имотна облага, каквито
обстоятелства не бяха доказани в хода на делото. Ответницата – земеделски
производител претендира, че през процесните стопански години и на основание
оспорените от нея като нищожни договори за наем, при начална липса на
основание, е предала на ищеца Г.Н.Н.
селскостопанска продукция в натура от обработването на имотите му, с която той
неоснователно се е обогатил. Фактическото обедняване на претендиращия и
обогатяването на насрещната страна, не беше доказано в хода на делото. Въпреки
данните, които съощават в показанията си свидетелите на ответната страна – ищец
по насрещните искове, че през процесния период 2015-2018г. Г.Н.Н. е получавал
за ползването на собствените му имоти съответна земеделска продукция като лично
ползване и рента в натура, то за съда се наложи извода, че земеделският
производител не е водил редовна, официална и счетоводно издържана отчетност за
предадените количества продукция. Този факт се потвърждава и от констатациите
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установява
липсата на съставени първични счетоводни документи и съответни счетоводни
отбелязвания, доказващи предаването на тази продукция. Като компетентно
изготвено, съдът кредитира изцяло заключението на експертизата. Представените
от ответницата едностранно съставени документи (Списъци) за предадената на
ищеца продукция нямат необходимата доказателствена сила по отношение на
спорните обстоятелства и не могат да бъдат кредитирани от съда в тази насока.
При това положение, претенцията на ответницата за връщане от ищеца на паричната
равностойност на тази продукция, като недоказана и неоснателна следва да бъде
отхвърлена, както по първоначално заявения насрещен иск, така и по евентуалния
такъв. За доказване размера на водения иск, в тежест на ищеца е да докаже какво
е получено от ответника, както и стойността на полученото от него, което не
беше категорично и безспорно доказано по делото.
При
обсъждания изход на делото, претенциите на страните за разноски следва да бъдат
присъдени, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в условията на насрещно съдебно
прихващане до размера на по-малкото от тях. В случая ищецът претендира разноски
до размера от 1 016.51 лва, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК,
които са доказани, а ответната страна доказва разноски в размер на 985.52 лева,
които също претендира. При прихващане до размера на по-малкото вземане,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски до размера от 30.99 лева.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл.79, ал.1, предл.1
във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от Г.Н.Н.,
ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, против С.С.Д., ЕГН-********** ***, за осъждането на ответницата да заплати на
ищеца общо сумата
от 4 662.78 (четири хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 78 ст) лева,
представляваща дължимо наемно (арендно) плащане, която включва:
-
810.06 (осемстотин и десет лева и 06 ст)
лева - за ползване на 10.501 дка земеделска земя за стопанската
2015/2016г.;
-
1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и
шест лева и 36 ст) лева – за ползване на 32.106 дка земеделска земя за
стопанската 2016/2017г. и
- 1 926.36 (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и 36 ст) лева – за
ползване на 32.106 дка земеделска земя за стопанската
2017/2018г., заедно със законната лихва върху тази сума,
претендирана на основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, предявени от С.С.Д., ЕГН-********** ***, против Г.Н.Н.,
ЕГН-********** ***,
за осъждането му, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да й заплати сумата от 6 693.00 (шест хиляди шестстотин деветдесет и три) лева, представляваща
паричната равностойност на предадените натури, като получени на несъществуващо
основание (при начална липса на основание) – нищожните договори за наем от
01.07.2015г. за стопанската 2015/2016г., от 23.07.2016г. за стопансаката
2016/2017г. и от 20.10.2016г. за стопанската 2017/2018г., включваща следните
видове и количества предадена селскостопанска продукция:
-
през стопанската 2015/2016г., на обща стойност 805.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна пшеница за купони, на
стойност 700.00 лева, получена на 30.07.2016г. и 300 кг хлебна пшеница, на
стойност 105.00 лева, получена на 15.07.2016г.;
-
през стопанската 2016/2017г., на обща стойност 2 626.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна пшеница за купони,
на стойност 700.00 лева, получена на 01.08.2017г.; 5700 кг царевица на зърно,
на стойност 1 596.00 лева, получена на 07.10.2017г.; 300 кг слънчоглед, на
стойност 225.00 лева, получен на 25.08.2017г. и 300 кг хлебна пшеница, на
стойност 105.00 лева, получена на 20.07.2017г., и
-
през стопанската 2017/2018г., на обща стойност 3 262.00 лева, включващи: 2000 кг хлебна пшеница за купони, на
стойност 700.00 лева, получена на 31.07.2018г.; 7000 кг хлебна пшеница, на
стойност 2 450.00 лева, получена на 21.07.2018г. и 400 кг царевица на зърно, на
стойност 112.00 лева, получена на 08.10.2018г.,
както
и евентуалния насрещен иск, за
осъждането му, на основание чл.59 от ЗЗД, да й заплати същите суми, като обезщетение за неоснователно
обогатяване за чужда сметка от предоставената му в натура селскостопанска
продукция, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ЗЗД, ответницата С.С.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Н., ЕГН-**********, сумата от 30.99 (тридесет лева и 99
ст) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете и при извършено от
съда насрещно прихващане на дължимите между страните вземания за разноски до
размера на по-малкото от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: