Р Е Ш Е Н И Е № 267
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 28.04.2023
г.
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря Полина
Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 584 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 558, ал. 7
от КЗ, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, от Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков срещу М.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди
се от ищеца, че на основание Кодекса за застраховането е изплатил по Щета № 110924/03.10.2016
г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 668.45 лева на увредения от
ПТП, настъпило на 26.09.2016 г., л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ВН 9392 ВА,
собственост на Соня Лилова Векова. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП е
ответницата, която управлявала лек автомобил „Хюндай“ с рег. № 27V5385 и движейки се по ул. „Княз Дондуков“ кръстовище с
ул. „Митрополит Кирил“ в гр. Видин, не пропуснала правомерно движещия се лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ВН 9392 ВА и го ударила, като така причинила
процесното ПТП, след което го напуснала.
Поддържа
се, че ответницата, в нарушение на чл. 461, във връзка с чл. 483 от КЗ
управлявала процесния автомобил без да има за него сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът твърди, че поканил ответницата да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но до датата на подаване на
исковата молба ответницата не е погасила задължението си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 668.45 лева, представляваща изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение по щета № 110924/03.10.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ищецът
представя писмени доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответника чрез назначеният по делото особен
представител е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Навеждат се възражения за изтекла погасителна
давност на претенцията. Възразява се, че ответницата не била поканена по
надлежния ред да заплати доброволно дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, и
след като обсъди в съвкупност и по отделно приетите по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2016
г. около 13.00 часа в гр. Видин на кръстовището на ул. „Митрополит Кирил“ и ул.
„Княз Дондуков“, регулирано с пътни знаци, водачът на лекия автомобил „Хюндай“
с рег. № 27V5385 – ответницата М.Г. навлиза на улицата с предимство
„Митрополит Кирил“, като отнема предимството на движещия се по нея лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ВН 9392 ВА, управляван от Соня Векова,
предизвиквайки ПТП с материални щети. Настъпил е приплъзващ страничен удар
между дясната странична част на лекия автомобил „Хюндай“ и лявата странична
част на лекия автомобил „Дачия Логан“, след което водачът на лекия автомобил
„Хюндай“ – ответницата М.Г. е напуснала местопроизшествието. Причина за произшествието
е отнетото предимство на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Дачия
Логан“ от страна на водача на лекия автомобил „Хюндай“. Горецитираните
обстоятелства се установяват от представения по делото протокол за ПТП № 1316856/26.09.2016
г. и от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Видно от писмо
рег. № 953/10880/28.11.2016 г. от ОДМВР, сектор „ПП” – гр. Видин до Гаранционен
фонд е, че на ответника М.М.Г., като участник в ПТП на 26.09.2016 г. са съставени
2 бр. АУАН № 708949 за нарушение на чл. 6, т. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и
чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, въз основа на който е издадено НП 16-0953-001488/2016
г. по санкционни разпоредби чл. 183, ал. 3, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл.
185 от ЗДвП, връчено и влязло в законна сила и АУАН № 712507 за нарушение на КЗ,
въз основа на който е издадено НП № 16 -0953-001489/2016 г. по санкционни
разпоредби чл. 638, ал. 3 от КЗ, връчено и влязло в законна сила.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която е приета по делото
се установява, че необходимите средства за ремонтирането на автомобила,
определени по експертна оценка съгласно изискванията на КЗ към датата на
застрахователното събитие с включени ликвидационни разходи възлиза на 671.70
лева. Съгласно чл. 193, ал. 4 от КЗ не е налице тотална щета. Вещото лице е
посочило в заключението си, че в протокола за ПТП е описано, че видимите щети
са изключително по лявата странична част на лекия автомобил „Дачия Логан“ и
дясната странична част на лекия автомобил „Хюндай“ и виновният водач – този на
лекия автомобил „Хюндай“ е подписал без възражение Протокола за ПТП,
непосредствено след произшествието. Вещото лице е установило също, че
концентрацията на щетите, степента на унищожаване и увреждане на авточастите,
тяхното местонахождение в участвалите в ПТП автомобили, потвърждава механизма
на произшествието за типичен страничен приплъзващ удар и пряко кореспондират с
наличните по делото документи и изцяло се дължат на настъпилото произшествие.
Същите са в причинно-следствена връзка с механизма на реализираното на
26.09.2016 г. ПТП между лекия автомобил „Дачия Логан“ и лекия автомобил
„Хюндай“. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено и кореспондиращо на останалите доказателства по делото.
Видно
от представеното по делото уведомление за имуществени вреди, Соня Лилова Векова
е декларирала наличие на щети по л.а. „Дачия Логан” с рег. № ВН 9392 ВА от
настъпило ПТП на 26.09.2016 г., както и че желае обезщетението да бъде определено
по експертна оценка.
Видно
от приложения доклад по щета за имуществени вреди № 110924/03.10.2016 г. на собственика
на автомобила Соня Лилова Векова, от настъпилото на 26.09.2016 г. ПТП е
определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 668.45 лева, която сума
е изчислена от заключителна техническа експертиза към щетата. Видно от
представеното по делото платежно нареждане от 03.01.2017 г. е, че
горецитираната сума е преведена от ищеца на Соня Лилова Векова.
Видно
от представената по делото покана, изх.№ ГФ-РП- 98/14.03.2018 г. ответницата М.М.Г.
е поканена от ищеца Гаранционен фонд да възстанови в тримесечен срок заплатената
от ищеца на увреденото лице сума, а видно от известието за доставяне, поканата
е върната като непотърсена.
От
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което е прието по
делото се установява, че размера на задължението на ответницата М.М.Г. към
ищеца Гаранционен фонд е 668.45 лева. Съдът кредитира заключението като обективно
и компетентно изготвено и кореспондиращо на останалите доказателства по делото.
От
правна страна, предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с
чл. 558, ал. 7 от КЗ, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е
основателен и доказан в претендирания от ищеца размер.
От
приетата по делото фактическа обстановка, че на 26.09.2016 г. около 13.00 часа в
гр. Видин на кръстовището на ул. „Митрополит Кирил“ и ул. „Княз Дондуков“,
регулирано с пътни знаци, водачът на лекия автомобил „Хюндай“ – ответницата М.Г.
навлязла на улицата с предимство „Митрополит Кирил“ като отнела предимството на
движещия се по нея лек автомобил „Дачия Логан“, управляван от Соня Векова,
предизвиквайки материални щети, се установява причинно – следствената връзка
между действията на ответника и така причиненото ПТП, от което са настъпили
щети. Виновното поведение на ответника се установява от обстоятелствата и
причините, описани в протокола за ПТП и издадените срещу него влезли в сила
наказателни постановления. От настъпилото ПТП са настъпили имуществени щети за лек
автомобил „Дачия Логан“, собственост на Соня Лилова Векова, в размер на 668.45
лева, която сума е изплатена от ищеца Гаранционен фонд на увреденото лице по
настъпилата Щета № 110924/03.10.2016 г. поради липсата на сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност” от управляващия МПС М.М.Г..
Съгласно
чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението, фондът встъпва в правата
на увреденото лице срещу лицето, причинило виновно ПТП, до размера на платеното.
Неоснователно
е възражението на особения представител, че ответницата не била уведомена
доброволно да изпълни задължението си. Видно е от доказателствата по делото е,
че на същата е била изпратена покана, но поканата е върната като непотърсена. В
случая не се претендира законна лихва за забава от датата на поканата съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а се претендира законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на исковите претенции:
В чл.
114, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
В чл.
378, ал. 6 от КЗ е посочено, че регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10-13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 срещу причинителя на
вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Застрахователят има
право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за
плащане към причинителя на вредата.
Видно
от приложеното по делото платежно нареждане /лист 13 от делото/ е, че
обезщетението в размер на 668.45 лева е платено на пострадалия Соня Лилова
Векова от застрахователя на 03.01.2017 г., която дата следва да се приеме за
начало на давността, а именно на тази дата вземането на ищцовото дружество е
станало изискуемо. Петгодишният давностен срок изтича на 03.01.2022 г. Исковата
молба е депозирана на 29.03.2021 г., т.е. преди изтичане на давностния срок,
поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
С
оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 668.45 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №
110924/03.10.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе и направените от
ищеца разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 510.00 лева
/50.00 лева – платена държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен
представител, 160.00 – разноски за вещи лица/.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата в размер на 668.45 лева, представляваща изплатено
от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110924/03.10.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, направените по делото
разноски в размер на 510.00 лева
/50.00 лева – платена държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен
представител, 160.00 – разноски за вещи лица/.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: