Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 22,02,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16913 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р. Г. К.,
лично и със съгласие на законен представител С.Р.К. срещу „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.и З. ”АД
искове с правна квалификация чл.432, ал.1, от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за сума в размер на 110 000.00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
24,08,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 24,08,2017год., на пътя
от гр.Бяла към гр.Бургас е реализирано ПТП, с участието на лек автомобил, с
марка Фолксваген Голф, с рег.№*******,
управляван от Н.И. и мотоциклет, управляван
от С.С., на който пътник е била ищцата Р. К..
Излагат се доводи произшествието да е настъпило поради нарушение на
правилата за движение по пътищата от водачът И., който без причина е ударил
движещия се пред него мотоциклет и е причинил ПТП. Поддържа деликтната
отговорност на водача да е застрахована при ответното дружество към датата на
застрахователното събитие по Застраховка Гражданска отговорност. В резултат на
пътно транспортното произшествие са причинени травматични увреждания на ищцата
подробно описани в исковата молба и
подлежащи на обезщетение. Заявена е претенция за извънсъдебно уреждане на
спора, но плащане не е последвало.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.и
З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага
съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на
противоправно деяние осъществено от страна на водача на лек автомобил
Фолксваген -И.. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като пострадалата е пътувала без предпазна екипировка и каска, както и поради предприето пътуване с
водач, който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен. Оспорва настъпването на изложените в исковата
молба неимуществени вреди и причинната връзка с процесното увреждане. Не
оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност към датата на пътнотранспортното
произшествие. Оспорва дължимостта на законната лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото по реда
на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Констативен
Протокол от 24.08.2017г. на ОД на МВР / настъпването на процесното ПТП на 24.08.2017год., около 04,30часа,
гр.Бяла, посока гр.Бургас с участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген голф“, с рег.
№ *******, управляван от И.И. и мотоциклет, управляван от С.С., при което
е пострадала ищцата, пътник върху
мотоциклета.
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност на водача Н.И., със срок на застрахователно покритие към датата на настъпилото
застрахователно събитие-определение постановено по реда на чл.146 от ГПК на 20,08,2018год./стр.38/.
От изслушаното по
делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните
и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт се установява механизма на пътнотранспортното произшествие, а
именно: на 24.08.2017 г. водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *******,
се е движил по път 1-9 с посока на движение от гр.Бяла към гр.Бургас. През това
време и в същата посока се е движел мотоциклет с водач С.П.С, с пътник Р.Г.К..
Около 04:10часа на около 400 метра след град Бяла в процес на застигане водачът
на МПС Фолксваген Голф реализира удар с предната габаритна част на автомобила,
приоритетно в дясно, върху задната габаритна част на мотоциклета. Вследствие
високата скорост на автомобила и погасената кинетична енергия мотоциклетът се
вклинява върху предния капак на автомобила, а задната гума на мотоциклета
застава между дясната гума и окачването на автомобила. След удара се получава
протриване и блокиране на задната гума на мотоциклета, която започва да оставя
следа, отслоява се и се оставя протривна следа върху терена, след което гумата
се спуква. Автомобилът се е установил без спирачни следи, съобразно огледния
протокол на отстояние 295,50м от началото на инициалния контакт. Вследствие на
осъществения удар в задната част на мотоциклета и неговото заклиняване в
автомобила от мотоциклета изпада пътничката Р.К., возеща се на седалката на
мотоциклета. От удара тялото е отхвърлено назад с последващ удар върху челното
стъкло на лекия автомобил приоритетно в дясната част, след което е последвало падането
й върху терена.
Съгласно данните в огледния протокол и наличните
находки, мястото на удара е настъпило:
по дължина на пътното платно: на
927/928 м спрямо взетия ориентир в лентата за движение гр.Бяла към гр.Обзор;
по ширина на пътното платно: на
1,80 м вляво спрямо десния край на пътното платно. Скоростта на движение на
автомобила по безспорен начин от техническа гледна точка е възможно да се
определи при наличие на спирачни следи, оставени в резултат на аварийно
спиране, ако е известно за какво време е изминато дадено разстояние, в
съответствие с показанията на специализиран уред километропоказател, чрез
специални методики - пето колело, радарна установка и др. В конкретния случай,
поради липса и невъзможност за установяване на изходни данни, по някоя от
посочените методики скоростта на движение на автомобила не е възможно да се
определи.
МПС Фолксваген реализира удар, като неговата скорост
съобразно албума към огледния протокол и вклиняването на мотоциклета в предната
му дясна част в процес на застигане, както и уврежданията, е била не по-малко
от 50 км/ч по- висока от тази на мотоциклета. Мотоциклетът се е движил с
възможна и вероятна скорост от около 40-50км/ч. Като вероятна и възможна
скорост на МПС Фолксваген може да се приеме скорост 90-100 км/ч.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява, че при
ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания:
1.Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти:
-Тежка по степен на тежест контузия на мозъка;
-Контузионно-кръвоизливни огнища в мозъчния ствол;
-Контузионно-кръвоизливно огнище в базалните ядра на
мозъка в дясно/ опашатото ядро/;
- Контузионно-кръвоизливно огнище в десния окципитален/тилен/дял на мозъка;
- Счупване на пирамидата на лява
слепоочна кост на черепа;
- Разкъсно-контузни рани по
лицето като в епикризата не са конкретизирани в кои зони на лицето са
разположени
2.Контузия с охлузване на гръдния
кош/без уточняване в лява или дясна половина/, без рентгенови и компютър
томографски данни за счупване на ребра или контузия на белия дроб;
3.Счупване на левия талус II тип с
дислокация и счупване на лява малкопищялна кост на подбедрицата;
По спешност
е хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД. При постъпване е била в
кома/безсъзнателно състояние/, оценена по Глазгоу кома скала-7т. от 15т. Проведени
са били параклинични/хематологични/ и образни изследвания. Осъществен е мониторинг
на мозъчните увреждания, чрез проследяване с компютърна
томография/24.08.;25.08.17г./. Извършени са консултативни прегледи с ортопед, детски хирург, реаниматор, неврохирург.
От неврологичния статус е описана пареза за
лява ръка/при болеви раздрази - флексия на десни крайници и ляв долен крайник/.
На 30.08.17г. при стабилизирано общо състояние е приведена в клиниката по
неврохирургия на болницата. Същия ден по желание на родителите срещу подпис е
била изписана с подобрение и дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим. В
епикризата при изписване няма отбелязан неврологичен статус.
В периода 31.08.-11.09.17г. е
проведено лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ Света Марина
ЕАД Варна. След нови образни изследвания
е поставена диагноза –счупване на талуса на ляв крак от ІІ тип с дислокация и счупване на малкопищялна кост на лява подбедрица.
Проведено е оперативно лечение, видно от протокол № 1027/04.09.2017г като е
извършена открита репозиция на фрактура на талус с вътрешна фиксация с канюлиран
винт. Изписана е на 11.09.2017г. вертикализирана,спокойна оперативна рана.
Констатираните при ищцата увреждания са в пряка
причинно следствена връзка с процесното произшествие.
Възстановителния период при тежка по степен на тежест
контузия на мозъка с травма на ствола, при нормално протичане на оздравителния
процес и без усложнения е в рамките на година до година и половина. На
възрастта на ищцата счупванията на черепа обичайно зарастват до две години. Към
датата на последния преглед Р.Г.К. е в добро общо състояние, с ясно съзнание,
нормален неврологичен статус.
Обема на
движения в лявата глезенна става е възстановен, не се наблюдава функционален
дефицит, счупването на талуса е зараснало, канюлирания винт е изваден през
месец април 2018год.
Полученото от процесното ПТП счупване на лява скочна
кост/талус/ за която е проведено оперативно лечение с поставяне на метална
остеосинтеза и косо счупване на малкия пищял на левия крак са с възстановителен
период четири-пет месеца.
Изложеното становище на съдебномедицинската
експертиза е, че не може със сигурност да се счита, че черепната травма
(мозъчната контузия) изцяло е щяла да бъде избегната, защото такава травма може
да бъде получена и при правилно поставена предпазна каска от най добрият вид.
Без предпазна каска при падане върху пътното платно по-вероятно е , получаване
на импресионни счупвания на черепа с костни фрагменти вбити към мозъчната тъкан
каквито в процесния случай няма.
Посочено е че при проведения
личен преглед на пострадалата е констатирано добро общо състояние, ясно
съзнание, без отпадна неврологична симптоматика с възстановен обем на движения в лява глезенна става и без
функционален дефицит.
По делото е изслушано
заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да
бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява,
че при ищцата се наблюдава
посттравматично стресово разстройство, което по време на
освидетелстването степенно е намаляло. Налице са епизодични
когнтивни нарушения в рамките на
постконтузионен синдром.
Провеждано е медикаментозно лечение назначено от психиатър, без данни за период
на приема на медикаментите като към
момента на освидетелстване се наблюдава редуциране на в проявите но
същите не са напълно отзвучали.
Показанията на св. И. относно обстоятелството, че мотоциклета е нямал светлоотразители, съдът намира, че
не следва да кредитира, тъй като вещо
лице по СТЕ установява светлоотразител, който е паднал на 56,30мера.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Г.К., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от
които се установяват неимуществените вреди търпени от ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства настоящия състав приема да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на МПС, който нарушил чл. 23, ал.1 от
ЗДВП, вменяващ задължение на водач на пътно превозно средство
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП сочещ на
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват като са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
Не е оборена презумпцията на чл.45,
ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Установи се наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесния инцидент.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.то, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер от 100000,00лв.,
поради което исковата претенция е изцяло основателна. При
определяне на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на причинените
физически увреждания-Черепно-мозъчна травма състояща
се от следните компоненти: тежка по степен на тежест контузия на мозъка,
контузионно-кръвоизливни огнища в мозъчния ствол-в медицинската документация
няма уточняване в кои отдели на ствола са контузионните огнища,
контузионно-кръвоизливно огнище в базалните ядра на мозъка в дясно/ опашатото
ядро/, контузионно-кръвоизливно огнище в десния окципитален/тилен/дял на
мозъка, счупване на пирамидата на лява слепоочна кост на черепа,
разкъсно-контузни рани по лицето, контузия с охлузване на гръдния кош, счупване на левия талус II тип с
дислокация; При определяне на обезщетението,
съдът съобрази възрастта на пострадалото дете към датата на ПТП-13години /като утежняващ фактор, предвид крехкото емоционално
състояние на индивида в посочената възраст/, както и обстоятелството, че всяко физическо ограничение, невъзможност да спортува, гледа телевизия, да се излага на слънце логично
води до
напрежение и стрес за пострадалия,
предвид обстоятелства ограничаващи ежедневието му на дете на посочената възраст/, обстоятелството, че след пътнотранспортното произшествие ищецът е претърпял оперативна интервенция-открита репозиция на фрактурата на талуса, закрито, впоследствие по
отстраняване на метала,
обстоятелството, че пострадалото дете безспорно е имало нужда от по-интензивна грижа в периода на
възстановяването /над обичайните за възрастта/, фактът, че и
към настоящия момент към приключване
на устните състезания- година и 5 месеца след инцидента
пострадалия не
е възстановен напълно в психологичен
план. Значение за определяне размера на обезщетението
са и характеровите
отражения от ПТП. Комплесната
преценка на заключението на съдебно психиатричната експертиза, сочеща на ситуативно
обусловени страхови преживявания,
потвърдено и от събраните гласни доказателства за констатирани изменения в поведението на ищеца-раздразнителност, нервност,
притеснение, липса на обоняние и др. налагат извод последиците от
психологическо естество да са в пряка причинна връзка с процесния инцидент и
все още да не са преодолени.
Предвид горните мотиви и съобразно икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на
застрахователното събитие и лимитите на отговорност при застрахователната
закрила, съдът определи дължимото застрахователно обезщетение.
За неоснователно
съдът намира релевираното възражението на ответника за съпричиняване съобразно
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По възражението ищцата да е пътувала без предпазна
каска, съгласно задължението в чл.137е от ЗДВП, съдът намира същото да не е
установено, тъй като от една страна не
се установи категорично ищцата да е пътувала без предпазна каска, а от друга
страна констатираните травматични увреждания биха могли да бъдат получени и при
ползване на такава с оглед установения механизъм на ПТП директен удар в
панорамното стъкло на МПС.
Възражението за съпричиняване, поради предприето
пътуване от ищцата с водач, за който е знаела да е неправоспособен по делото не
са ангажирани никакви доказателства.
Съобразно зложеното възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Като последица
от основателността на иска се следва и законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 4576,00лв., от
които 4000,00лв. - държавна такса и 576,00лв. от общо 640,00лв.-съдебни
експертизи.
На
осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. А.С. се следва адвокатски хонорар, който съдът
определя на 3357,00лв. от общо 3730,00лв.
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 31,95лв. от общо 355,00лв. /200,00лв.- възнаграждение за вещи лица, 100,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение, 50,00лв.-свидетел и 5,00лв.-СУ/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Р.Г.К., с ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласие на законен представител С.Р.К., със съдебен адрес:***
на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 100000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 24.08.2017г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 29,12,2017г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100000,00лв. до пълния
предявен размер от 110000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 4576,00лв. – държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на адвокат А.С., на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 3357,00лв. - адв.хонорар.
ОСЪЖДА Р.Г.К., с ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласие на законен представител С.Р.К., със съдебен адрес:*** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 31,95лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: