№ 366
гр. Дупница, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Г.
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100596 по описа за 2025 година
З. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, Н. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, К. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, С. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и А.
К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, всички със съдебен адрес за призоваване:
***, чрез адв. Д., са предявили срещу В. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***,
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за признаване
за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищците върху 3/10
идеални части /от тях: 1/10/ идеална част – на З. Г. В., 1/20 идеална част – на Н. Г. А., 1/20
идеална част – на К. Г. Г., 1/30 идеална част – на С. Г. Г.; 1/30/ идеална част – на Г. К. Г. и 1/30
идеална част – на А. К. Г./ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87727.202.48 /землище
осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем кадастрален район двеста и втори
поземлен имот четиридесет и осми/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
***, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот, е от 30.08.2024 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот от 1339 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 173,
квартал 25, парцел VIII, при съседи на поземления имот: 87727.202.406, 87727.202.402,
87727.202.55, 87727.202.49, 87727.202.428, и 87727.202.44, ВЕДНО с построената в имота
СГРАДА с идентификатор 87727.202.48.1 /землище осемдесет и седем хиляди седемстотин
двадесет и седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми,
сграда едно/ със застроена площ от 77 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра/, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; на основание чл.537, ал.2
ГПК да бъде отменен за размер от 3/10 ид. части нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по покупко-продажба, наследство и давностно владение № 27, том IV, рег.№
4812, дело № 605 от 29.10.2024 г.
1
Ищците твърдят, че страните са собственици на основание наследство от Г. К. Г.,
починал на 05.04.2001 г., на описания недвижим имот, придобит от наследодателя с договор
за продажба, оформен в нотариален акт № 181, том I, дело № 360/31.03.1961 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 2159,
дело № 196 от 29.07.2003 г. съпругата на общия наследодател Н. А.ова Г., ЕГН **********
продала собствените си 6/10 идеални части от процесния имот на ответницата В. Г. П., която
притежава и 1/10 идеална част от имота по наследство от баща си Г. Г..
Ищците притежават по наследство на Г. К. Г. общо 3/10 идеални части от имота: 1/10/
идеална част - З. Г. В., 1/20 идеална част – Н. Г. А., 1/20 идеална част - К. Г. Г., 1/30 идеална
част - С. Г. Г.; 1/30/ идеална част - Г. К. Г. и 1/30 идеална част - А. К. Г..
От справка в Агенцията по вписванията ищците разбрали, че В. Г. П. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-
продажба, наследство и давностно владение № 27, том IV, рег.№ 4812, дело № 605 от
29.10.2024 г. за целия процесен имот.
Ищците твърдят, че от 20 години ответницата живее в САЩ и при пребиваванията в
България остава на гости у З. В., не е влизала в процесния имот и не е демонстрирала пред
тях намерението да счита имота за свой. Ищците не са се дезинтересирали от имота, редовно
заплащали данъците за него и по този начин през 2025 г. разбрали за описания нотариален
акт.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен и се твърди, че
единствено ответницата лично и чрез дъщеря си Л. М. поддържа процесния имот и
извършва необходимите ремонтни дейности, категорично е отблъснала владението на
ищците, които нямат ключове от имота след смяната им от ответницата през 2003 г. Поради
това тя е придобила претендираните от ищците 3/10 ид. части на основание давност в
периода след 2003 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
По делото не е спорно и се установява от представения договор за продажба,
оформен в нотариален акт № 181, том I, дело № 360/31.03.1961 г., че правото на собственост
върху процесния имот е притежавано в режим на съпружеска имуществена общност
приживе от Г. К. Г., починал на 05.04.2001 г., и от Н. А.ова Г., починала на 05.05.2004 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, след смъртта на Г. К. Г. право на
собственост върху описания имот притежавали: преживялата съпруга Н. А.ова Г. – общо
6/10 ид.ч., децата на наследодателя: З. Г. В., В. Г. П., К. Г. Г. – по 1/10 ид. част, Н. Г. А. и К. Г.
Г. /по право на заместване на сина на наследодателя Г. Г. Г., починал на 27.05.1998 г./ - по
1/20 ид. ч.
С договор за продажба, оформен в нотариален акт № 200, том I, рег. № 2159, дело №
196/2003 г. на нотариус С. М., на 29.07.2003 г. Н. А.ова Г. продала 6/10 идеални части от
процесния имот на В. Г. П..
На 29.10.2024 г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
покупко-продажба, наследство и давностно владение № 27, том IV, рег.№ 4812, дело №
605/2024 г. на нотариус Ст. С., въз основа на обстоятелствена проверка В. Г. П. е призната за
единствен собственик на процесните ПИ № 87727.202.48 и сграда № 87727.202.48.1.
Във връзка с твърдението, че не са се дезинтересирали от процесния имот, ищците са
представили заявление от 05.02.2021 г. от Н. А. до кмета на община Дупница с искане за
издаване на удостоверение, че селскостопанската сграда в процесния имот не съществува,
тъй като се е самосрутила.
Представени са и доказателства за регистрираните влизания и излизания от страната
на ответницата, от които се установява периодичното й пребиваване в Р България през
2
предходните пет години.
В показанията си свидетелите П. В. и П. И. твърдят, че жилищната сграда в
процесния имот е необитаема, съществувалата стопанска сграда преди няколко години се е
срутила, а ищците З. В. и Н. А. посещавали дворното място единствено, за да събират
плодове от намиращите се в него овощни дървета и орехови дървета; приживе К. Г. /починал
през 2021 г., видно от представеното удостоверение за наследници/ използвал дворното
място за съхранение на земеделска техника; за имота има врата от улицата и в оградата със
съседния имот, обитаван от З. В..
В показанията си свидетелите Ц. А. и С. Г. твърдят, че процесният имот се
стопанисва от ответницата и дъщеря й Л.; само те разполагат с ключ от дворната врата
откъм улицата и предоставят достъп на наетите от тях работници за стопанисване на имота.
Свидетелката Г. е влизала много пъти в дворното място заедно с дъщерята на ответницата,
но твърди, че не е забелязала врата в оградата между процесния имот и съседния имот на З.
В.. Свидетелят Ц. А. сочи, че такава врата има, като заради скарване между З. В. и дъщерята
на ответницата /Л. М./ З. В. заключила вратата преди около 10 години; според свидетеля
след като З. В. е заключила вратата, тя може да я ползва, за да влиза в процесния имот.
Във връзка със събраните гласни доказателства за наличие на врата и достъп до
процесния имот от имота, обитаван от З. В., ответницата допълнително е представила
доказателства /нотариален акт за дарение и скица/, от които се установява, че между
процесния ПИ № 87727.202.48 и ПИ № 87727.202.50 /обитаваният от З. В./ се намира ПИ №
87727.202.49, собственост на ответницата на основание дарение. Според заявеното от
ответницата при представянето на доказателствата на място ограда между процесния ПИ №
87727.202.48 и ПИ № 87727.202.49 няма /това обстоятелство се сочи и от свидетелите,
разпитани при извършената обстоятелствена проверка по нот. дело № 605/2024 г. на нот. Ст.
С./ - ограда има между ПИ № 87727.202.49 и ПИ № 87727.202.50.
По реда на чл.176 ГПК ищцата Н. А. е заявила, че няма ключ от дворната врата и не
съхранява свои вещи в сградата в процесния имот, но е влизала в дворното място много
пъти през вратичката откъм двора на З. В.; цялото й семейство ползва този вход, защото е
по-близо до техните къщи и през него достъпът им до процесния имот е по-удобен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищците е да
установят при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственици,
съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответницата е да наведе и
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищците.
Предвид направеното възражение, в тежест на ответницата е да установи периода от
време след 2003 г., в който е упражнявала фактическа власт върху процесния имот.
По делото не е спорно и се установява от приложените доказателства, че след
смъртта на Г. К. Г., починал на 05.04.2001 г., право на собственост върху описания имот
притежавали преживялата съпруга Н. А.ова Г. – общо 6/10 ид.ч., и низходящите на
наследодателя, един от които е ответницата В. Г. П.. В резултат на гореописаната
прехвърлителна сделка, сключена между Н. А.ова Г. и В. Г. П. през 2003 г., ответницата
придобила право на собственост общо върху 7/10 ид.ч. от процесния имот.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
3
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
В конкретния случай е безспорен наследственият характер на възникналата след
смъртта на Г. К. Г. съсобственост. Следователно основанието, на което е установена
фактическата власт от неговите наследници, показва съвладение, включително и след
разпореждането от Н. А.ова Г. с притежаваните от нея права в полза на В. Г. П..
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. В. Г. П. е започнала упражняването на
фактическата власт като държател на идеалната част на другите съсобственици. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от В.
Г. П.. От събраните гласни доказателства не се установи провеждането на каквито и да е
разговори между страните, при които ответницата да е заявявала претенциите си за
собственост върху целия имот. Стопанисването и извършването на подобрения в имота не са
действия, демонстриращи такова намерение, предвид възможността за предявяване на иск по
чл.30, ал.3 ЗС за частта от разноските, съответстваща на дела на останалите съсобственици.
От свидетелските показания се установи, че ищците не са разполагали с ключ за
дворната врата откъм улицата, но са имали безпрепятствен достъп до съсобствения имот
през вратата в оградата на имота, обитаван от ищцата З. В.. Този извод не се променя от
допълнително установеното обстоятелство, че между процесния и обитавания от З. В. се
намира друг незастроен имот, тъй като е безспорно, че между незастроения имот и
процесния няма ограда и следователно достъпът от дворното място на З. В. през
незастроения имот до процесния е безпрепятствен. От показанията на разпитания по
инициатива на ответницата свидетел Ц. А. се установи, че тази врата в оградата на дворното
място е заключена от З. В., т.е. през нея е ограничен достъпът на ответницата и нейната
дъщеря до съседния имот, но не е ограничен достъпът на ищците до процесния имот.
От друга страна, от описаното писмено доказателство /заявление от една от ищците
във връзка с установеното самосрутване на стопанската сграда в процесния имот/, имащо
отношение към размера на заплащаните местен данък и такси, се установява намерението на
ищците да упражняват правата си върху имота.
Установи се, че ответницата е демонстрирала намерение да владее целия наследствен
имот, станало достояние на ищците, едва на 29.10.2024 г., посредством снабдяването с
нотариален акт № 27, том IV, рег.№ 4812, дело № 605/2024 г. на нотариус Ст. С.. До датата на
предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84
ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 02.04.2025 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответницата за изтекла в
нейна полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил
съсобствения си характер между наследниците на Г. К. Г. /освен ответницата, това са З. Г. В.
с 1/10 ид. част, наследниците на починалия през 2021 г. К. Г. Г. – С. Г. Г., Г. К. Г., и А. К. Г.,
съответно с по 1/30 ид. ч., Н. Г. А. и К. Г. Г. по право на заместване на сина на наследодателя
Г. Г. Г., с по 1/20 ид. ч./. Следователно предявеният установителен иск е основателен и следва
да бъде уважен.
4
Предвид обстоятелството, че ответницата не е придобила по давност идеалните части
от процесния имот, съставляващи наследствения дял на ищците, следва да се уважи като
основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № № 27, том IV,
рег.№ 4812, дело № 605/2024 г. на нотариус Ст. С. за размер от 3/10 ид. части.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноски по производството за
адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност предвид
предмета на делото – спор за собственост върху недвижим имот, с характерната за тези
спорове по-голяма сложност/ и за внесени държавни такси в размер общо на 1591, 45 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. П., ЕГН **********, че З. Г.
В., ЕГН **********, Н. Г. А., ЕГН **********, К. Г. Г., ЕГН **********, С. Г. Г., ЕГН
**********, Г. К. Г., ЕГН **********, и А. К. Г., ЕГН ********** са собственици на
основание наследство от Г. К. Г., починал на 05.04.2001 г., общо на 3/10 идеални части /от
тях: на 1/10/ идеална част – З. Г. В., на 1/20 идеална част – Н. Г. А., на 1/20 идеална част – К.
Г. Г., на 1/30 идеална част – С. Г. Г.; на 1/30/ идеална част – Г. К. Г. и на 1/30 идеална част –
А. К. Г./ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87727.202.48 /землище осемдесет и седем
хиляди седемстотин двадесет и седем кадастрален район двеста и втори поземлен имот
четиридесет и осми/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от
30.08.2024 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот от 1339 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 173, квартал 25,
парцел VIII, при съседи на поземления имот: 87727.202.406, 87727.202.402, 87727.202.55,
87727.202.49, 87727.202.428, и 87727.202.44, както и от построената в имота СГРАДА с
идентификатор 87727.202.48.1 /землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и
седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми, сграда едно/
със застроена площ от 77 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 27, том IV, рег.№ 4812,
дело № 605/2024 г. на нотариус Ст. С., с който В. Г. П., ЕГН **********, е призната за
единствен собственик на процесните ПИ № 87727.202.48 и сграда № 87727.202.48.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, за размер от 3/10 ид. части.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, да заплати на З. Г. В., ЕГН **********, Н. Г. А.,
ЕГН **********, К. Г. Г., ЕГН **********, С. Г. Г., ЕГН **********, Г. К. Г., ЕГН
**********, и А. К. Г., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1591, 45 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5