Решение по дело №80/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 99

гр. Разград, 22.06.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 80 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Е. О. С. от с. Д., общ. И. против Решение № 260019 от 15.03.2021 г., постановено по АНД № 222/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0275-000188 от 01.06.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Исперих. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, за което са излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 19.03.2020 г около 22 ч. жалбоподателят Е. С. тръгнал от с. Д. към гр. И. с четириколесно МПС (АТВ), с номер на рама SV700AE325186, като с него пътувал и синът му Т. Е. О., на ** г. Когато пристигнали в гр. Исперих, в района на Градския стадион били забелязани от автопатрулен екип на МВР– свидетелите А. Ю. Х. и П. Д. У. Жалбоподателят бил спрян за проверка до дом № 3 на ул. „Захари Стоянов“. Той бил без каска на главата си, лъхал на алкохол и говорел завалено. Не носел и не представил никакви лични документи, както и документи за управляваното моторно превозно средство. Контролните органи установили самоличността му чрез справка с ОДЧ в Районното управление и предприели проверка за установяване на употреба на алкохол чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN-0059. Водачът Е. С. отказал да бъде изпробван с него. Издаден му бил Талон № 0023197 за изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор, медицинско, химическо или химико-токсикологично изследване, който той отказал да получи.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 175 от 19.03.2020 г., серия АA, бланков № 749078, за извършено административно  нарушение на чл. 174, ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП Жалбоподателят отказал да подпише акта, което е било удостоверено с подписа на свидетел.

Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Описаните факти са приети за доказани от приложените по преписката писмени доказателства и от показанията на полицейските служители, преценени като последователни, допълващи се и кореспондиращи помежду си. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Е. Т. А. – трети братовчед на жалбоподателя и Е. Е. Н., според които АТВ-то било управлявано от сина на жалбоподателя Т. Същото е заявил пред съда и самият Т. О. Въззивният съд е констатирал противоречия между показанията на О. и тези на св. Е. А. в частта относно поведението на момчето по време на проверката. Според св. О., полицаите започнали да разговарят с баща му, а той влязъл в къщата и не им е съобщавал, че е управлявал АТВ-то. Докато св. Е. А. твърди, че момчето лично си казало пред полицаите, че той е водачът. Въззивният съд е преценил техните показания за недостоверни, като е взел предвид нелогичните действия на св. О., родствената връзка с жалбоподателя и противоречието с обективните показания на полицейските служители, които пряко са възприели водача на превозното средство. Счел е, че АУАН и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, описано по ясен и разбираем за жалбоподателя начин, за да организира и упражни правото си на защита в пълен обем. Приел е за доказано, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС (АТВ), контролните органи не са допуснали нарушения при извършване на проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Като е отказал всички възможни начини да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, жалбоподателят е осъществил състава по чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП и правилно е бил наказан.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

При събирането и при оценката на доказателствата не са допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, поради което фактите са правилно установени. При пълно изясняване на фактическата обстановка и при задълбочен и съвкупен доказателствен анализ е изведен обоснован извод, че водач на превозното средство е бил именно жалбоподателят Е. О. С.. Доказано е, че той е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, отказал е и да получи талона за медицинско или химическо изследване. А съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. Деянието на жалбоподателя осъществява и обективните, и субективните признаци от горния фактически състав, поради което правилно е наказан по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Административните наказания са предвидени в абсолютен размер и не подлежат на изменение.

Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019 от 15.03.2021 г., постановено по АНД № 222/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                               ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                 2./п/